Присъда по дело №1241/2021 на Районен съд - Сливен

Подсъдимите АС. П. СЛ. и К. АН. СЛ. са предадени на съд с частна
тъжба, депозирана от В. М. АН. за престъпление извършено от всеки тях по
чл. 146, ал.1 от НК и чл.147, ал.1, предл.1 от НК. Образувано било НЧХД
184/2020 год. по описа на РС С.. С присъда 260018/04.02.2021 год.
подсъдимите са оправдани по повдигнатото спрямо всеки един от тях
обвинение по чл. 146, ал.1 от НК както и по повигнато обвинение по чл. 147,
ал.1, предл.1 от НК за това, че разгласили позорно обстоятелство като
нарекли тъжителката „мръсница“ и са признати за виновни и за това, че
всеки един от тях разгласил позорни обстоятелства за нея като я е нарекъл
„крадла, двуличница, лицемерка, лъжкиня“. Частично са уважени и
предявените граждански искове. Присъдата, в осъдителната й част е
обжалвана пред Окръжен съд С., като с Решение № 46/30.09.2021 год. по
ВНЧХД 275/21 год. е отменена в частта, в която подсъдимите са признати за
виновни в престъпление по чл. 147, ал.1, предл.1 от НК, както и относно
уважените граждански искове и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда. Образувано е настоящото НЧХД 1241/2021 год. по описа на
РС С..
В съдебно заседание частният тъжител А. заявява, че поддържа
обвинение само относно престъпление клевета, извършено от двамата
подсъдими с думите „крадла“ и „лицемерка“.
В съдебно заседание подсъдимите заявяват, че са получили преписи от
частната тъжба, разбират обвинението. Не се признават за виновни.
В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител и частният
тъжител поддържат тъжбата. Подсъдимите и защитникът им пледират за
оправдателна присъда.

От цялостната преценка на събраните по делото доказателства -
писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа страна.
Подсъдимият АС. П. СЛ. е роден на 07.06.1974 г. в гр. А., български
гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан.
Подсъдимата К. АН. СЛ. е родена на 14.07.1952 г. в с. П., общ. Н.З.,
българска гражданка, със средно образование, вдовица, пенсионерка,
неосъждана.
Подсъдимите К.С. и А.С. са майка и син. Те са роднини с частната
тъжителка, като последната е племеница на подс. С. и първа братовчедка на
подс. С..
Подсъдимите и частната тъжителка били във влошени отношения,
включително била образувано прокурорска преписка по жалба на К.С. за
разпродаване на имущество на баща й от племениците й, както и между
страните било водено гражданско дело за обезщетение на имуществени
вреди.
1

На 29.10.2019 год. подсъдимите посетили гроба на бащата на подс. С. и
установили, че на мястото на надгробния му паметник е поставен друг.
Разбрали, че това било извършено от частната тъжителка, разстроили се и
отишли в гр. С., където тя работила – в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“, за да
говорят за това с нея.
Следобяд двамата пристигнали в болницата като я видели да излиза от
ортопедичното отделение. Те започнали да говорят с нея като искали да
разберат защо е подменен паметника. След като тя си тръгнала те влезли
навътре в отделението. Стигнали почти до края му, където се намирала
асептичната манипулационната стая. Вътре била св. Д. М.- медицинска сестра
в отделението. Попитали я дали познава тъжителката, като казали името й. Тя
им отговорила положително и тогава подсъдимият С. заявил, че не я познава
и нарекъл тъжителката с думите „крадла“, „лицемерка“, „лъжкиня“ и
„двуличница“. Св. М. помолила подсъдимите да излязат, като ги видял да
тръгват по коридора, след това продължила работата си, но ги чула да говорят
в коридора със св. Д.И.. Последната видяла подсъдимите там. Те попитали и
нея дали познава частната тъжителка. След утвърдителния й отговор подс. С.
отговорила, че не я познава и че тъжителката е „лицемерка“, „двуличница“ и
„крадла“. В коридора излязла и св. М.К., санитар в отделението, която чула
подс. С. да казва за тъжителката, че е „крадла“. След това подсъдимите
напуснали отделение. В последствие частната тъжителка споделила със
свиделите И., М. и К., че подсъдимите са я видели същия ден и казала пред
св. И., че те са я обиждали.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията / в частите
им които кредитира/ на свидетелите М.К., Д. М., Д.И., Г. М.. Установява се и
от обясненията на самите подсъдими, изключае тези които съдът намира за
защитна теза. Подкрепя се и събрания по делото писмен доказателствен
материал и веществени доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М.К., Д.И. и Д. М.,
включително тези приобщени по съответния процесуален ред и които се
отнасят до описаната фактическа обстановка, тъй като са взаимносвързани и
взаимноподкрепящи се, логични и безпротиворечиви. Онази част от
показанията им неотносими към изложената по-горе обстановка, която съдът
намира за свързана с предмета на делото, съдът счита, че не следва да
обсъжда.
Съдът кредитира и показанията на св. М., имайки предвид отново, както
и на предходните трима обсъждани свидетели, тези й показания отнасящи се
до описаното и прието от съда като фактическа обстановка. Показанията й
относно това, че подс. С. е посетила заедно с подс. С. гроба на баща си и е
била разстроена и е отишла заедно с него в гр. С. да търси частната тъжителка
на работното й място се подкрепят от обясненията на двамата подсъдими
относно тези обстоятелства, а и от самите свидетели – работещи в
ортопедичното отделение, които са ги видели там.
Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимите относно това, че на
2

процесната дата са посетили гроба на бащата на подсъдимата, че последната
се е разстроила във връзка с паметната плоча на баща си, че са отишли до
дома на св. М. и след това до МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ да търсят
частната тъжителка и да разговарят с нея, тъй като тези им обяснения се
подкрепят от показанията на останалите свидетели. Обясненията им, че
единствено са водили разговор в отделението за паметника на бащата на
подсъдимата С. и не са я наричали „крадла“ и „лицемерка“ съдът не
кредитира и счита за защитна теза, тъй като противоречат на останалия
събран по делото глА. доказателствен материал. Относно това кога и какво са
си казали с частната тъжителка съдът не следва да обсъжда, тъй като излиза
извън предмета на делото.
Гореописаната от съда фактическа обстановка се установява и от
събрания по делото писмен доказателствен материал.
Въз основа на горезложената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Действително се установи от събрания и кредитиран от съда
доказателствен материал, че на посочената в частната тъжба дата – 29.10.2019
год. в гр. С., в ортопедичното отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“
всеки един от двамата подсъдими, е казал по отношение на частната
тъжителка думите „крадла“ и „лицемерка“.
Съдът обаче ги призна за невиновни и съответно оправда по
повдигнатото обвинение „клевета“, че на тази дата и място са разгласили
позорни обстоятелства по отношение на В.А., като са я нарекли „крадла“ и
„лицемерка“, по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал.1 от НК, който разгласи позорно
обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за
клевета. В процесния случай от частната тъжителка е предявено обвинение,
че подсъдимите са я нарекли „крадла“ и „лицемерка“.
Съдът намира, че в случая и двете процесни думи не представляват
„клевета“ по смисъла на НК, а са обидни по своето съдържание и отговарят на
смисъла, който влага разпоредбата на чл. 146, ал.1 от НК, а именно „който
каже нещо унизително за честта и достойнството на другиго„. Че самата
частна тъжителка също ги е възприела като обидни съдът изхожда и от
показанията на свидетеля И., с която А. е говорила след инцидента. Съдът
намира, че процесните думи са с обидно съдържание и не представляват
„клевета“ по смисъла на чл. 147, ал.1 от НК, тъй като изискването за
осъществяване на състава на цитираната разпоредба е или разгласяване на
позорно обстоятелство или факт, като безспорно нито крадла, нито лицемерка
е такова, или да е налице предписано престъпление. Очевидно единствено
думата „крадла“ би могла да отговаря на второто предложение, но за да е
налице именно престъпление „клевета“ и то под формата на приписване на
престъпление, то следва да е за общественоопасно деяние, достатъчно
конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване /в
3

този смисъл решение № 85 от 10.02.2014 год. по нак.дело № 2383/2013 год. на
ВКС./, каквато в случая конкретизация липсва. Предвид изложеното и съдът
стигна до извода, че думата в конкретния случай има обиден характер и
изразява отрицателна оценка на подсъдимите, тяхното отрицателно мнение за
достойноството на частната тъжителка. В настоящия казус и думата
„лицемерка“, и думата „крадла“ имат оценъчен характер и засягат честта и
достойнството на частната тъжителка, а не разгласяват позорно
обстоятелство, както е посочено в частната тъжба и уточненията направени в
с.з. по настоящото производство, най-малко пък е налице твърдение, че
частната тъжителка е извършила конкретно престъпление „кражба“.
С оглед всичко гореизложеното, съдът призна подсъдимите за
невиновни и ги оправда по повдигатото им обвинение по чл. 147, ал.1,
предл.1 от НК.
Доколкото относно двете процесни думи предходния съдебен състав се
е произнесъл, с влязъл в сила съдебен акт, дали представляват „обида“ по
смисъла на чл. 146 от НК, то настоящата съдебна инстанция не следва, а и
процесуално недопуснимо да се произнася.
С оглед изхода на спора, по правилата на процеса – чл. 190, ал.1 от НК
съдът осъди частната тъжителка да заплати на подсъдимите, направените от
тях в хода на производството разноски в размер на общо 500.00 лева
адвокатско възнаграждение.

В този смисъл съдът постанови своя съдебен акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

4

Номер на акта:	56
Дата:	21 април 2022 г. (в сила от 10 май 2022 г.)
Съдия:	Свилена Стоянова Давчева

Дело:	20212230201241
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	11 октомври 2021 г.

Присъда по дело №1241/2021 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите