Решение по дело №1948/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 март 2024 г.
Съдия: Милена Маринова Дичева
Дело: 20217180701948
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

2450

Пловдив, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XI Състав, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МИЛЕНА ДИЧЕВА

При секретар Д. Й. като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА ДИЧЕВА административно дело № 1948 / 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.215 от ЗУТ.

Образувано е във връзка с определение № 1086 от 14.07.2021 г. по адм.дело № 1444 по описа на АС-Пловдив за 2021 г. за разделяне на производството като настоящото производство се развива като отделно такова по жалбата на Т.А.Т., ЕГН ********** *** и К.Р.Д., ЕГН ********** ***, против заповед № ОА-1637/06.06.2008 г. на Кмета на община Пловдив.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта с основен изложен довод за несъобразяване на процесното изменение с действащия ПУП за имота, както и с ОУП.

Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.

Представя се и писмена защита. В нея се развива подробно тезата за нищожност на оспорената заповед поради липса на предмет.

Претендират се разноски.

За ответната страна се заема становище за недопустимост на жалбите поради липса на предмет, както и поради недоказаност на наличието на правен интерес у жалбоподателите от процесното оспорване. Алтернативно се сочи неоснователност на жалбите.

Претендират се разноски.

Представя се писмена защита.

ЗЛ, М.Г.М., не взема становище по жалбата.

Съдът следва да отбележи, че като страни по делото са конституирани двамата жалбоподатели, административният орган и като заинтересована страна - лицето, което е поискало изменението на ПУП, като други лица не са конституирани като ЗЛ, тъй като същите са разполагали със самостоятелно право на жалба.

По допустимостта:

И двете жалби са допустими.

Съдът приема, че за жалбоподателите е налице правен интерес от процесното оспорване предвид следното:

Жалбоподателят Т.А.Т. се легитимира като собственик на апартамент № **, в град Пловдив, комплекс „Христо Смирненски", бл. **, вх. „*", ет. *, с административен адрес: град Пловдив, ул. *****, съгласно нот. акт за дарение на недвижим имот № 185, том III, per. № 15248, дело № 563/16.10.2003 г. по описа на нотариус К. Д. с peг. № 136 на НК с район на действие PC - Пловдив /вх. per. № 17460/16.10.2003 г., акт № 7, том 50, дело № 115971/2003 г. по описа на АП/СП - Пловдив/ и избено помещение № 6 и 1,078 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 63, том И, per. № 3535, дело № 240/25.07.2019 г. по описа на нотариус И.М.с per. № 644 на НК с район на действие PC - Пловдив /вх. per. № 21167/25.07.2019 г., акт № 164, том 58, дело № 11778/2019 г. по описа на АП/СП -Пловдив/, К.Р.Д. е собственик на самостоятелен обект в сграда с КИ 56784.511.972.10.3 по КККР на град Пловдив, представляващ апартамент с адрес на имота: град Пловдив, ул. „Ручей" № 1, бл. 23, вх. „А", ет. 2, ап. 21, сграда № 10, ведно с избено помещение № 9 и 0,891 % ид. части от общите части на сградата. Видно от тези доказателства за собственост, оспорващите са носители на ограничено вещно право на строеж в УПИ I - комплексно застрояване, кв. 64 - нов по плана на кв. „Христо Смирненски" - град Пловдив. Съобразявайки влязло в сила решение № 136 от 23.01.2023 г. по АД № 1444 по описа за 2021 г. на АС-Пловдив следва да се приеме, че в част регулация е налице обособяване на УПИ II-1066, кв.64. Жалбоподателите притежават право на строеж в съседен УПИ I - комплексно застрояване, кв. 64, на процесното УПИ II-1066, кв.64, в което се прави с оспорената заповед в настоящото производство изменение на застрояването. Следователно, преценката за наличието на правен интерес от настоящото оспорване следва да се направи на плоскостта на нормата на чл.131, ал.2, т.3 и т.4 от ЗУТ. Дотолкова доколкото няма смяна на предназначението на имота – предмет на плана, тази преценка следва са се сведе до т.3 от посочената норма. Кредитирайки заключението на ВЛ по приетата по делото СТЕ, настоящият състав счита, че за жалбоподателите е налице правен интерес от настоящото оспорване поради допуснати намалени разстояния с процесното изменение на застрояването. На първо място е извело извод, че процесният УПИ II-1066 няма лице на улица. Като УПИ - то няма лице няма как се прецени кои линии са странични, кои външни и коя е към дъното на имота, за да се направи преценката дали има намалени отстояния. Въпреки това, от заключението на ВЛ става ясно, че са налице намалени отстояния между новопредвиденото триетажно застрояване в УПИ II-1066 и съществуващата 5 МсбЖ в УПИ I - комплексно застрояване (на ул.“Ручей“№1 и №3 в тази сграда са обектите на жалбоподателите – л.174), съседно от запад. ВЛ в констатациите си изрично е посочило, че за разстоянията между новопредвиденото в УПИ II-1066 и съществуващата 5 МсбЖ в УПИ I - комплексно застрояване, съседно от запад, са приложими изискванията на Приложение 12 от Наредба №7/2004 г.L=Н=15 м. съгласно чл.22, ал.6 от ЗУТ. На чертеж трети „План за застрояване“ е означено разстояние 14,00 между триетажното застрояване и УПИ II-1066 и съществуващата 5 МсбЖ в УПИ I - комплексно застрояване, което не съответства на цитираното Приложение 12 т.е. налице е намалено отстояние. Този извод важи в още по-голяма степен предвид констатираното от ВЛ разминаване между текстова и графична част на заповедта. В графичната част се предвижда ново средно застрояване (до 15 м), а в текстовата част на заповедта и матрицата е показано до 16 м., което намалява още повече разстоянието до съществуващата сграда в съседния УПИ в нарушение на законовите изисквания за отстояния.

По тези съображения, настоящият състав на АС-Пловдив счита, че жалбоподателите имат правен интерес от процесното оспорване.

Не се споделят доводите по писмената защита на ответната страна за недопустимост на жалбите поради липса на предмет. Настоящата заповед съществува в правния мир независимо от обстоятелството, че със същата се одобрява изменение на междувременно отменена заповед, съответно за жалбоподателите съществува правен интерес от оспорването ѝ.

По основателността:

Предмет на оспорване по настоящото дело е заповед № ОА-1637/06.06.2008 г. на кмета на община Пловдив за одобряване изменение на ПУП – ПЗ за част от кв.64 по плана на кв.“Христо Смирненски – запад“ гр.Пловдив, като в УПИ II-1066 се предвижда ново свободно, ниско и средно застрояване и ново подземно застрояване до границата на УПИ, с устройствени показатели за зона Жг, височина до 16 м, плътност до 80 %, кинт до 3.0, озеленяване мин.20%, паркиране 100% по означеното застрояване с червени линии и корекцията на подземното застрояване със зелени прекъснати линии и указана матрица със син цвят.

Процесната заповед № ОА-1637/06.06.2008 г. на кмета на община Пловдив изменя ПУП-ПРЗ, приет с предходната заповед № ОА-959/08.05.2006 г. на кмета на община Пловдив, предмет на оспорване по адм.дело № 1444/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С влязло в сила решение № 136 от 23.01.2023 г. по АД № 1444 по описа на Административен съд – Пловдив е отменена заповед № ОА-959/08.05.2006 г., с която е одобрен проект за изменение на ПУП на кв.“Христо Смирненски“-гр.Пловдив – ПУП, включващ ПР и ПЗ в обхват на два УПИ: УПИ I - комплексно застрояване УПИ II-1066, кв.64, в частта План за застрояване, която предвижда изменение на устройствената зона за УПИ II-1066 за ниско жилищно застрояване; ограничителните линии на застрояване отстоят на 3 м от западната регулационна линия; застрояването е предвидено да бъде свободно, ниско: максимално 3 етажа и височина до стреха – до 10 м.

Разпоредбите на чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, регламентират изменение само на влезли в сила подробни устройствени планове. С оспорената заповед се одобрява изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № ОА-959/08.05.2006 г. Каза се, тази заповед, в частта ѝ за застрояването, е отменена с влязло в сила решение на Административен съд - Пловдив. Т.е. липсва влязъл в сила план за застрояване, който да може да бъде изменен. Следователно липсата на влязъл в сила ПУП, изключва възможността за неговото изменение и води до нищожност на оспорената заповед поради липса на предмет. В случая се касае за нищожност поради пълната липса на предпоставките на приложимата правна норма, а именно чл.134, ал.2 от ЗУТ – липсва влязъл в сила ПУП – ПЗ, който да бъде изменен с оспорената заповед. Издадените без каквото и да е нормативно основание /т.е. при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма, в случая влязъл в сила ПУП - ПЗ/ актове, каквато е настоящата заповед, са нищожни.

Това налага обявяване нищожността на обжалвания административен акт.

В горния смисъл напр. решение № 7502/06.06.2018 г. по АД № 3988/2018 г. на ВАС, Решение № 6486 от 16.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2984/2023 г.

По разноските:

С оглед изхода на делото на жалбоподателите се следват сторените по делото разноски съгласно представен списък на л.229.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Обявява нищожността на заповед № ОА-1637/06.06.2008 г. на кмета на община Пловдив.

ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на Т.А.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 1312 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на К.Р.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 1312 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: