№ 72
гр. Сливен, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осемнадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Соня В. Петкова
в присъствието на прокурора В. Д. Б.
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222200600310 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 2 / 07.04.2022г. по НОХД № 126 / 2021г. на Районен съд –
Котел подс. ИСМ. ОСМ. ОСМ. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК за това, че на 17.12.2020г. в ***,
община Котел се заканил с убийство на Х.М.Б., което заканване би могло да
предизвика основателен страх от осъществяването му, за което при условията
на чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години. Осъден е на основание чл.189, ал.3 от
НПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС
Котел сумата 146.37 лева, представляващи направени в съдебното
производство разноски, както и да заплати в ОД на МВР Сливен сумата
1082.50 лева, представляващи направени по ДП № 130/2021г. на РС Котел
разноски. Съдът се е произнесъл и относно приложеното по делото
веществено доказателство.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
защитника на подсъдимия с оплакване, че е неправилна и нeзаконосъобразна.
В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд кредитирал
едни показания (тези на жената, с която пострадалият живеел на съпружески
начала), а не е дал вяра на други, които били независими от изхода на делото
и от които ставало ясно, че действията били в обратна посока – заплахите и
нанесените побои били от Х.Б. срещу И.О. и дори към момента имало
1
образувани две наказателни дела срещу Б. по чл. 144, ал. 3 от НК. Искането е
въззивният съд да отмени обжалваната присъда.
В допълнение към въззивната жалба се твърди, че липсвали годни и
достатъчни по обем доказателства за това, че подс. О. извършил
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Не бил налице нито един от
елементите на този престъпен състав, тъй като подсъдимият не се заканвал с
убийство – данни в тази насока били съобщени единствено от свидетелката,
живуща на съпружески начала с пострадалия, която била заинтересована, а и
показанията й били противоречиви, поради което не следвало да се
възприемат безкритично. От друга страна, дори и да се приемело, че
инкриминираните думи били изречени от подсъдимия, то те не са могли да
възбудят основателен страх от осъществяване на заканата, както и не
съществувала каквато и да било вероятност от нейното осъществяване.
Твърди се, че доказателствата и доказателствените средства не били
подложени на внимателна преценка както с оглед процесуалната им годност,
така и предвид възможността на базата на тях да се обосновават изводи за
обстоятелства, включени в предмета на доказване. Съгласно ТР № 53 / 1989г.
по н.д. № 47 / 98г. на ОСНК не било необходимо лицето, по отношение на
което е отправена заплахата за убийство действително да се е изплашило, а
само да съществува основание, че заканата би могла да бъде осъществена. В
конкретния случай ако била изречена заканата, нямало доказани изводи, че
заканването от страна на подсъдимия би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му. По делото заканата от подсъдимия не само не могла
да възбуди, но и реално не е възбудила основателен страх у пострадалия с
оглед следващите му действия - отправени заплахи срещу подсъдимия след
инкриминирания период. В този смисъл според жалбоподателя, тъй като не
съществувала каквато и да било вероятност от осъществяване на отправената
закана, престъплението било несъставомерно, което не било споделено от
първоинстанционния съд. Отношението между подсъдим и пострадал
обичайно от няколко години се изразявало във взаимни обиди, псувни и
закани. От субективна страна нямало как подсъдимият да разбира, че чрез
заканата ще накара пострадалия да промени нещо в обичайното си поведение,
тъй като скандалите и обидите били обичайни за тях. Жалбоподателят моли
за отмяна на обжалваната присъда.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на
подсъдимия поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Твърди, че
постановената присъда се базирала единствено на показанията на
свидетелката, която живеела на съпружески начала с т. нар. „пострадал“ и че
се касаело за обикновен битов скандал между подсъдимия и пострадалия.
Счита присъдата за неправилна и незаконосъобразна. Моли за отмяната й и
оправдаването на подсъдимия. Прави и алтернативно искане – за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Подс. О. моли да бъде оправдан
2
Представителят на ОП – Сливен предлага обжалваната присъда да бъде
потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна. Счита че
съдебният акт е постановен в съответствие със събраните по делото
доказателства, а доводите във въззивната жалба не намирали опора в тях.
Преценя като справедливо наложеното на подсъдимия наказание.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея,
като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнаните от тях доводи
и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и
като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, намери за основателно искането за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд.
Районният съд, при постановяване на присъдата и нейното
обосноваване е допуснал съществени процесуални нарушения, които са
довели до ограничаване на процесуалните права на страните в производството
и в частност правото им в хода на съдебното следствие да бъдат извършени
всички необходими действия за изясняването на фактите обективно,
всестранно и в пълнота, както и да научат въз основа на какви доказателства
съдът е приел установеното от фактическа страна, за да са в състояние да
наведат своите възражения вкл. по отношение на обосноваността и
правилността на съдебния акт.
По същество тези нарушения се свеждат до следното:
НОХД № 126 / 2021г. е по описа на РС – Котел е образувано по внесен в
съда обвинителен акт против подс. О. е за това, че на 17.12.2020г. в ***,
община Котел се заканил с убийство на Х.М.Б., като заканата е извършена с
думите: „Ще те убия, ако минаваш по улицата и няма да лежа в затвора!“,
„Ще ти отрежа главата и няма да ме съдят!“, „Ще затрия цялото ти
семейство!“, „Ще те убия!“, „Х., ела излез, ще те убия!“ и това заканване би
могло да възбуди основателен страх от осъществяването му – престъпление
по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 от НК. В диспозитива на обжалваната
присъда № 2 / 07.04.2022г. по НОХД № 126 / 2021г. на РС – Котел и в
правните изводи на мотивите към нея обаче не са конкретизирани тези
закани, в отправянето на които е обвинен подсъдимия.
Единствено в приетата за установена фактическа обстановка в мотивите
към присъдата районният съд е приел, че подсъдимият „изрекъл по адрес на
пострадалия следните закани: „Ще те убия, ако минаваш по улицата и няма
да лежа в затвора!“, „Ще ти отрежа главата и няма да ме съдят!“, „Ще
затрия цялото ти семейство!“, „Ще те убия!“, „Х., ела излез, ще те
убия!““, които закани били лично възприети от свид. Б. и свид. К.. Тези
констатации на районния съд не кореспондират със събрания от него по
надлежния процесуален ред доказателствен материал. Така формулирани са
отправените закани в показанията на свид. Б. от 23.03.2021г. на досъдебното
3
производство, но тези показания не са приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 281 от НПК чрез прочитането им. В показанията си
от съдебно заседание на 01.02.2022г. свид. Б. възпроизвежда други
заканителни изрази: „Ще те убия и няма да лежа в затвора даже“, „Ще
изчистя цялото ти семейство! Където те хвана ще те убия!“. Подсъдимият в
обясненията си от същото съдебно заседание твърди, че „Тези думи, които са
написани в обвинителния акт не съм ги казвал“, а според показанията на
свид. К. подсъдимият викал на мъжа й: „Ела ще те убия! Няма даже да лежа в
затвора заради теб!“. Показанията на тази свидетелка относно съдържанието
на отправените закани също се различават от показанията й от 23.03.2021г.,
дадени на досъдебното производство, но съдът отново е пропуснал да
констатира това и съответно да приобщи и тези показания към
доказателствения материал по делото по реда на чл.281 от НПК.
В конкретния случай основните обстоятелства, които е следвало да
бъдат изяснени в производството пред първата инстанция се отнасят до това
дали подс. О. е обективирал чрез посочените в обвинителния акт думи закана
с убийство спрямо свид. Б., която последният е възприел и която би могла да
възбуди у него основателен страх за осъществяването й, както и че
подсъдимият съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от
пострадалия като действителна заплаха. Съдът е бил длъжен да положи
необходимите усилия за изясняването на тези обстоятелства вкл. с оглед
разпоредбата на чл.107, ал.2 от НПК обективно, всестранно и в пълнота.
Налице е било коментираното противоречие между показанията на
свидетелите Б. и К., депозирани в хода на съдебното следствие и показанията
им от досъдебното производство, но съдът е пропуснал да го констатира и
съответно да приобщи и тези показания към доказателствения материал по
делото в някоя от хипотезите на чл. 281 от НПК в зависимост от това дали
подсъдимият е съгласен или не с прочитането им. В хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд не са били положени необходимите
усилия за изясняването по несъмнен и категоричен начин на посочените по-
горе обстоятелства касаещи съдържанието на думите, чрез които обвинението
твърди, че е осъществена закана с убийство от подс. О. на свид. Б.. Не е
допустимо съдът да приема за установени факти, за които не е събрал
доказателства. Вследствие на допуснатите нарушения при събирането и
проверката на доказателствата в хода на проведеното съдебно следствие се е
стигнало и до нарушения при обосноваването на съдебния акт и в частност
при обсъждането и анализа на доказателствените материали и при
установяването на фактите.
Тези пропуски не могат да бъде отстранени в хода на въззивното
производство, поради което и с оглед на констатациите на настоящия съд за
допуснати съществени процесуални нарушения следва делото да се върне за
ново разглеждане на РС - Котел за отстраняването на констатираните и
коментирани по-горе противоречия при разглеждането на делото и при
постановяването и обосноваването на съдебния акт.
4
С оглед изложеното, не е необходимо окръжният съд да се произнася по
съществото на атакувания съдебен акт, респ. по останалите оплаквания
съдържащи се във въззивната жалба, с която е бил сезиран и по повод на
която е извършена и настоящата въззивна проверка.
При този изход на делото, присъдата следва да бъде отменена и в частта
за разноските и вещественото доказателство.
Предвид горното и на основание чл.334 т.1 и чл.335 ал.2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 2 / 07.04.2022г. постановена по НОХД №
126 / 2021г. по описа на РС – Котел.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия
първоинстанционен съд.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и/или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5