Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Перник, 27.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х - ти състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гр. д. № 4812 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на «Пътнически превози – Перник» ЕООД срещу «Мини
открит въгледобив» ЕАД, с която е поискано да бъде признато за установено, че ответникът
дължи сумата от общо 21 190, 51 лева, от които-сумата 17 452,80 лв./седемнадесет хиляди
четиристотин петдесет и два лева и 80 ст./ - главница за дължими се, но
неизплатени суми за извършени превози по Договор за специализирани превози на
работници и служители, сумата 835,63 лв. /осемстотин тридесет и пет лева и 63 стотинки./ -
лихва за периода от 11.02.2017 г. до 12.06.2019г.сумата 768,96 лв.
/седемстотин шестдесет и осем лева и 96
стотинки./ - лихва за периода от 11.03.2017 г. до 12.06.2019г.сумата
813,12 лв. /осемстотин и тринадесет лева и
12 стотинки./ - лихва за периода от 11.04.2017 г. до
12.06.2019г.сумата 639,36 лв. /шестотин тридесет и девет лева и 36 стотинки./ -
лихва за периода от 11.05.2017 г. до 12.06.2019г.сумата 680,64 лв.
/шестотин и осемдесет лева и 64
стотинки./ - лихва за периода от 11.06.2017 г. до
12.06.2019г.и законна лихва върху главницата 17 452,80 лв. от 12.06.2019
г. до изплащане на вземането, както и сумите: 423,81 лв. /четиристотин
двадесет и три лева и 81 ст./ държавна такса и 150,00 лв. /сто и петдесет лева/
юристконсултско възнаграждение - разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че съгласно Договор за специализирани превози на работници и служители извън маршрутите и разписанията на редовните автобусни линии с № **-*-****/****от 30.12.2013 г., са били уредени отношенията между страните относно извършван от ищеца превоз на работници и служители на ответника по маршрути и разписания, уточнени от страните и поискани от ответника, извън редовните автобусни линии. С Анекс от 29.12.2016 г., действието на този договор е било удължено от 01.01.2017 г. до 31. 12.2017 г. Уговорената цена, съгласно т.1, раздел II от договора е била- 1,20 лева на километър. Съгласно раздел IX, т.11 от договора, превозите се заплащали на превозвача до 10-то число на следващия месец срещу издадена фактура от превозвача на база пропътувани километри.
Видно от Писмо с изх. ** ****/****-05.05.2017 г, заверено ответникът се твърди да е уведомил ищеца, че считано от 03.05.2017 г. отпада необходимостта от превоз на негови работници и служители. С това си действие, ответникът се твърди, да е нарушил клаузата на договора, инкорпорирана в т.14, раздел VII от същия, съгласно която прекратяването на договора, преди края на неговото действие може да стане, при липса на взаимно съгласие, каквото очевидно не е било налице, е 30-дневно предизвестие. Ответника не е дал на 30 дневно предизвестие, а с горепосоченото писмо от 05.05.2017 г. го уведомил че вече няма нужда от услугите му като превозвач. Посочено е, че през периода на действие на договора, ответникът периодично е забавял плащането на извършените от ищеца специализирани превози на неговите работници и служители извън маршрутните разписания на редовните автобусни линии.
Във връзка със забавените плащания се е водела постоянна кореспонденция между двете дружества, за дължими плащания по фактури. С оглед на което и са били предявени вземания по фактури, както следва:
1 По Фактура №**********/31.01.2017 г, за сума, в размер на 3628,80 лева, с включен ДДС, представляваща извършени, превози по процесния договор за месец януари 2017 г., по маршрути, дни и стойност, посочени във фактурата;
2. По Фактура №**********/28.02.2017 г. сума, в размер на 3456, с включен ДДС. представляваща извършени, превози ао процесния договор за месец февруари 2017 г., по маршрути, дни и. стойности, посочени във фактурата;
3. По Фактура №**********/31.03.2017 г. сума в размер на 3801, 61 лева, с включен ДДС, представляваща извършени: превози по процесния договор за месец март 2017 г.по маршрути, дни и стойности, посочени във фактурата;
4, По Фактура №**********/30.04.2017 г. сума в размер та 3110,40 дева, с включен ДДС, представляваща извършена превози по процесния. договор за месец април 2017 г. по маршрути, дни и стойности, посочени във фактурата;
5. По Фактура №**********/09.05.2017 г, сума в размер на 3456 лева/, с включен ДДС, представляваща извършени превози но процесния договор за месец май 2017 г.4 по маршрути, дни в стойности, посочени във фактурата, както и съгласно чл.14 от договора или е посочено, че общото задължение на ответника по горепосочените 5 броя фактури, за периода от месец януари 2017 г. до месец май 2017 г. включително възлиза на сума в размер ма 17452,80 /лева, за която сума е било подадено заявление по чл.410 ГПК и е била издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. дело № ***** по описа на съда за 2019 год.
Към исковата молба са
приложни писмени доказателства, които моли да се приемат по делото. Прави се
искане за допускане на съдебно – счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата
молба, като съдът е допуснал такава, както впоследствие по делото е било
изслушано и прието и допълнително СИЕ.
Ответната страна е подала
отговор на исковата молба, с която изразява становище за неоснователност на
исковите претенции. Оспорва и по чл.193 ГПК представените фактури. Отправя
доказателствено искане за разпит на свидетел- Никола Спасов при режим на
довеждане, с цел установяване начинът, по който е бил прекратен договорът.
По делото са били изслушани две СИЕ, като са били
приобщени и множество писмени доказателства, в това число- освен представените
в исковата молба, така и допълнително представени 4 броя маршрутно разписание за специализиран превоз, касаещо Договор от 28-12-2010 г., сключен между „Пътни
превози-Перник“ ЕООД и „Мини открит въгледобив“ ЕООД съответно по маршрути:
Автогара Перник – Р-к „Р.“, Бучински път – Р-к „***“ – Бучински път, Р-к „Р.“ –
Бучински път и Търговия на едро – Р-к „Р.“, както и пътните листи към същите с
№№ *******,*******,*******,*******,*******,*******,*******,*******,*******,*******
и *******, общо 11 броя. Разпитани били са и двама свидетели по един за всяка една от
страните по делото- за ищеца респ. свидетеля-П.Н.Г.***В / работи като „О.Т.“ в
„Пътнически превози – Перник“ ЕООД/ и за ответника –Н.Н.С./пенсионер съм, преди
това работил в „Мини открит въгледобив“
ЕАД/.
Пернишкият районен съд, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
«Пътнически превози – Перник» ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответното дружество за вземания, за които са предявени настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***** по описа на съда за 2019 год на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на иск за установяване на процесните вземания.
От представените писмени доказателства се установява, че страните сключили договор № **-*-****/****от 30.12.2013 г., по силата на който ищцовото дружество се задължило срещу заплащане да извършва превоз на работници и служилтели на ответното дружество по зададен график за маршрут, дни и часове. Уговорено е възнаграждение в размер на 1,20 лева, платимо до 10 – то число на следващия месец срещу издадена фактура на база пропътувани километри. Срокът на договора е за една година, който може да се продължава по взаимно съгласие на страните. Впоследствие е бил подписан и Анекс от 29.12.2016 г., по силата, на който действието на този договор е било удължено от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., за което и страните не спорят по делото.Уговорената цена, съгласно т.1, раздел II от договора е била- 1,20 лева на километър. Съгласно раздел IX, т.11 от договора, превозите се заплащали на превозвача до 10-то число на следващия месец срещу издадена фактура от превозвача на база пропътувани километри.
Ищцовото дружество издало
следните фактури и за следните суми: фактура №**********/31.01.2017 г,
за сума, в размер на 3628,80 лева, с включен ДДС, представляваща извършени,
превози по процесния договор за месец януари 2017 г., по маршрути, дни и
стойност, посочени във фактурата;
2. По Фактура №**********/28,02.2017 г. сума, в размер на 3456, с включен ДДС. представляваща извършени, превози за процесния договор за месец февруари 2017 г., по маршрути, дни и. стойности, посочени във фактурата;
3. По Фактура №**********/31.03.2017 г. сума в размер на 3801, 61 лева, с включен ДДС, представляваща извършени: превози по процесния договор за месец март 2017.по маршрути, дни и стойности, посочени във фактурата;
4, По Фактура №**********/30.04.2017 г. сума в размер та 3110,40 дева, с включен ДДС, представляваща извършена превози по процесния. договор за месец април 2017 с по маршрути, дни и стойности, посочени във фактурата;
5. По Фактура №**********/09.05.2017 г, сума в размер на 3456 лева/, с включен ДДС, представляваща извършени превози но процесния договор за месец май 2017 г.4 по маршрути, дни в стойности, посочени във фактурата, както и съгласно чл.14 от договора или е посочено, че общото задължение на ответника по горепосочените 5 броя фактури, за периода от месец януари 2017 г. до месец май 2017 г. включително възлиза на сума в размер ма 17452,80 /лева, за която сума е било подадено заявление по чл.410 ГПК и е била издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. дело № ***** по описа на съда за 2019 год.
Описаните фактури не са
подписани от представител на ответника с изключение на фактура № **********/30.11.2016 г., за която е
оспорено авторството на подписа. Тук във връзка с оспорванията на ответната
страна досежно фактурите, следва да се посочи, че възраженията в тази насока
съдът намира за неоснователни, не само на база заключенията по изслушаните СИЕ,
но и настоящият състав споделя в този смисъл и застъпените съждения, в
депозираните от адв. К.И. доводи в представената в срок писмена защита по
делото, а именно, относно направеното от
ответника с отговора на исковата молба оспорване на фактурите с мотив, че не отговарят
на изискванията на закона за счетоводството, тъй като нямат подпис на лицето
получило услугата, следва да се вземе предвид седното: съгласно чл.6, ал.1 от
Закона за счетоводството, чл.114 от ЗДДС и чл.78 от ППЗДДС, печатът и подписът
не са задължителни реквизити на данъчната фактура. Съгласно чл.6, ал.1 от
Закона за счетоводството, първичен счетоводен документ, адресиран до външен
получател не трябва да съдържа печат на предприятието издател и име и подпис на
съставителя, респективно име и подпис на получателя. В чл.114 от ЗДДС,
регламентиращ реквизитите, които следва да съдържа фактурата, за да отговаря на
изискванията на закона, също няма изискване за наличие на подпис и печат на
издателя, както и за подпис на получателя. Следователно се налага извод, че е
издаден първичен счетоводен документ /фактура/, в който липсват, реквизитите
печат и подпис, следва да се счита за редовно издаден и съответстващ както на
изискванията на Закона за счетоводството, така и на ЗДДС.Видно от
съдебно-икономическата експертиза, ответникът е отказал достъп на вещото лице
до счетоводството си, въпреки, че същия е бил посетен от вещото лице. Отказано
му е достъп до информация относно осчетоводяването на въпросните фактури при
ответникаВъпреки това, с оглед установяване на осчетоводяването на процесиите
фактури при ответника, въпреки обстоятелството, че ответника е възпрепятствал
това да бъде установено чрез справка в счетоводството му, са поставени
последните две задачи на вещото лице по експертизата, а именно:да провери в НАП
дали процесиите фактури са включени в дневниците за покупка на ответното
дружество. От заключението по съдебно-икономическа ексертиза се установи, че 4
броя от процесиите фактури са отразени в дневниците за покупки на ответното
дружество, като сумите по тях напълно съвпадат с представените по делото
фактури. Единствено фактура №**********/09.05.2017 г. на стойност 3456 лв. не е
отразена в дневниците за покупки на ответника в НАП.
На следващо място, и отново във връзка с възраженията на ответната страна, следва да се посочи, че поделото е представено и Писмо с изх. ** ****/****-05.05.2017 г, заверено с което се твърди ответникът да е уведомил ищеца, че считано от 03.05.2017г. отпада необходимостта от превоз на негови работници и служители. С това си действие, ответникът се твърди, да е нарушил клаузата на договора, инкорпорирана в т.14, раздел VII от същия, съгласно която прекратяването на договора, преди края на неговото действие може да стане, при липса на взаимно съгласие, каквото очевидно не е било налице, е 30-дневно предизвестие. Ответникът се налага извод, че не е дал на 30 дневно предизвестие, а с горепосоченото писмо от 05.05.2017 г. го уведомил че вече няма нужда от услугите му като превозвач. Посочено е, че през периода на действие на договора, ответникът периодично е забавял плащането на извършените от ищеца специализирани превози на неговите работници и служители извън маршрутните разписания на редовните автобусни линии. Представени по делото са и доказателства за отправяне на искания за заплащане на закъснели плащания от ответното дружество към ищеца, за което първият му е изпратил писма в нарочен смисъл, видно от представени по делото писмени доказателства-заверено копие от Писмо с вх. при ответника peг. №**-****/**** от 14.09.2016 г., видно от което ответника е бил уведомен, че същият драстично закъснява с плащането на издадените от ищеца фактури за извършен превоз, като закъснението е с една година. Ответника е уведомен, за размера на задължението си към този момент, както и е помолен да спазва уредените в договора клаузи относно сроковете за плащане на фактурите.
Тоест от писмо с вх. при ответника per. №**-****/**** от 14.09.2016 г., се установява, че ответникът е бил уведомен, че същия драстично закъснява с плащането на издадените от доверителя ми фактури за извършен превоз, като закъснението е с една година. Със същото се установява, че ответника е уведомен, за размера на задължението си към този момент, както и е помолен да спазва уредените в договора клаузи относно сроковете за плащане на фактурите. От писмо с вх. при ответника per. № **-****/**** г.,се установява, че ищецът отново е уведомил ответника, относно просроченото му задължение по процесния договор, и относно размера му към този момент, както и относно трудностите които среща във връзка с осъществяването на връзка с представителите на дружеството. От писмо с изх. №**-****/**** г, се установява, че ответникът е уведомил ищеца, че считано от 03.05.2017 г. отпада необходимостта от превоз на негови работници и служители. С това си действие, ответникът е нарушил клаузата на договора, инкорпорирана в т.14, раздел VII от същия, съгласно която прекратяването на договора, преди края на неговото действие може да стане, при липса на взаимно съгласие, каквото очевидно не е било налице, с 30-дневно предизвестие. Ответникът не е дал на ищеца такова 30 дневно прездизвестие, а с горепосоченото писмо от 05.05.2017 г. го уведомил, че вече няма нужда от услугите му като превозвач по процесния договор, считано от 03.05.2017 г., т.е. със задна дата, вместо да даде уговореното с договора 30- дневно предизвестие.
Ищецът твърди, че погасяване на задълженията от ответната страна не е
последвало.
Във връзка с разпределената му доказателствена тежест в процеса, ищецът
е ангажирал и допълнително е представил и писмени доказателства, както следва
–4 броя маршрутно разписание за специализиран превоз, касаещо се за Договор от
28-12-2010 г., сключен между „Пътни превози-Перник“ ЕООД и „Мини открит
въгледобив“ ЕООД съответно по маршрутИ: Автогара Перник – Р-к „Р.“, Бучински
път – Р-к „***“ – Бучински път, Р-к „Р.“ – Бучински път и Търговия на едро –
Р-к „Р.“, както и пътните листи към същите с №№ *******,*******,*******,*******,*******,*******,*******,*******,*******,*******
и *******, общо 11 броя. Разпитани били са и двама
свидетели по един за всяка една от страните по делото- за ищеца респ.
свидетеля-П.Н.Г.***В / работи като „О.Т.“ в „Пътнически превози – Перник“ ЕООД/
и за ответника –Н.Н.С./пенсионер съм, преди това работил в „Мини открит въгледобив“ ЕАД/.
Спорните въпроси са били обект на основно и допълнително експертни заключения,
изготвени от вещото лице В., като в последното си СИЕ същата е обследвала и
представените допълнително 155 пътни листи от ищеца.
Относно спорната последна фактура с .№**********/09.05.2017 г. на
стойност 3456 лв., следва да се посочи, че същата касае месец май 2017 г. и е
изпратена на ответника с Писмо с вх. при ответника peг. №**-****/**** г. С
друго писмо с изх. №**-****/**** г. същата фактура е върната обратно на ищеца,
като несъотносима към търговските им взаимоотношения. С писмо с вх. при
ответника peг. №**-****/**** г. ищецът повторно е изпратил на ответника
въпросната фактура, като го е уведомил, че поради едностранно предсрочно
прекратяване на договора за превоз от страна на ответника, без същия да е
спазил т.14, от раздел 7 на договора, съгласно която прекратяването на
договора, преди края на неговото действие може да стане, при липса на взаимно
съгласие, каквото очевидно не е било налице, с 30-дневно предизвестие, същият е
нарушил договора, поради което е съставена въпросната фактура с №**********/09.05.2017
г., а именно за стойността на неспазеното едномесечно предизвестие. Видно от
допълнителната съдебно-икономическа експертиза, през месец май 2017 г. са
извършени 5 броя курсове, за което са издадени 5 броя пътни листа, видно от
таблица на стр.4 от заключението. Следователно се установява, че ищецът стриктно
е изпълнявал задълженията си по процесния договор, и през месец май 2017 г., до
момента на получаване на Писмо с изх. №**-****/**** г, с което ответника го е
уведомил, че считано от 03.05.2017 г. отпада необходимостта от превоз на негови
работници и служители. Установява се и неизпълнение от страна на ответника на
договорената клауза на т.14, от раздел 7 на договора, съгласно която
прекратяването на договора, преди края на неговото действие може да стане, при
липса на взаимно съгласие, каквото очевидно не е било налице, с 30- дневно
предизвестие, поради липса на дадено такова предизвестие от страна на
ответника. Именно на това основание се претендират сумите и по процесната
последна фактура.
Обстоятелството, че превозът за процесния период е бил
извършен се установява и от представените по делото с исковата молба и в
първото по делото съдебно заседание, провело се на 11.12.2019 г. двустранни
протоколи за отчитане на извършената работа по превоз на работници и служители,
а именно:Протокол от 02.02.2017 г.; Протокол от 28.02.2017 г.; Протокол от
04.04.2017 г. и Протокол от 04.05.2017 т./за рудник „ Р.‘7, и Протокол от
02.02.2017 г Протокол от 28.02.2017 г.; Протокол от 04.04.2017 г. и Протокол от
04.05.2017 т./за рудник „***Ч, които протоколи не са оспорени от ответника,
нито с отговора на исковата молба, нито по-късно в о. с.з.
Видно от изслушано основно и допълнително заключение на съдебно – счетоводна
експертиза, се установява, че фактурите са осчетоводени от ищеца, както и че в счетоводството на ’’Пътнически превози”- ЕООД са
издадени фактури за извършен извършен превоз на работници за периода от
01.01.2017. до 31.05.2017г. по Договор №**-****/**** г за периода от
01.01.2017г. до 31.05.2017г.. Издадени са пет броя фактури които са отразени в
следната таблица: фактура №**********/31.01.2017 г, за
сума, в размер на 3628,80 лева, с включен ДДС, представляваща извършени,
превози по процесния договор за месец януари 2017 г., по маршрути, дни и
стойност, посочени във фактурата;
2. По Фактура №**********/28,02.2017 г. сума, в размер на 3456, с включен ДДС. представляваща извършени, превози за процесния договор за месец февруари 2017 г., по маршрути, дни и. стойности, посочени във фактурата;
3. По Фактура №**********/31.03.2017 г. сума в размер на 3801, 61 лева, с включен ДДС, представляваща извършени: превози по процесния договор за месец март 2017.по маршрути, дни и стойности, посочени във фактурата;
4, По Фактура №**********/30.04.2017 г. сума в размер та 3110,40 дева, с включен ДДС, представляваща извършена превози по процесния. договор за месец април 2017 с по маршрути, дни и стойности, посочени във фактурата;
5. По Фактура №**********/09.05.2017 г, сума в
размер на 3456 лева/, с включен ДДС, представляваща извършени превози но
процесния договор за месец май 2017 г.
В счетоводството
на ”Пътнически превози” ЕООД са издадени пет броя фактури,а именно:
Фактура №**********/31.01.2017г.
на стойност 3628,80лв с ДДС с дата на осчетоводяване 31.01.2017г
Фактура №**********/28.02 2017г на стойност
осчетоводяване
28.02.2017г.
Фактура №**-****/****г
на стойност 3801.,60 лв. с ДДС с дата на осчетоводяване 31.03.2017г.
Фактура №**********/30.04.2017г
на стойност 3110,40 лв. с ДДС с дата на осчетоводяване 30.04.2017г
Фактура №**********/09.05.2017г
на стойност 3456,00лв. с ДДС с дата на осчетоводяване 09.05.2017г
Фактурите са осчетоводени по по сметка 41 1 “Клиенти” с контрагент
”Мини Открит въгледобив” ЕАД
Процесиите фактури са отразени в счетоводството на ищцовото дружество, в
дневника за продажби и в справка декларация по ЗДДС както следва :
Фактура №**********/31.01.2017г. на стойност 3628,80лв
с ДДС с дата на осчетоводяване 31.01.2017г и подадена справка декларация за
данък върху добавената стойност за данъчен период м.януари 2017г.
Фактура №**********/28.02.2017г
на стойност 3456,00 лв. с ДДС с дата на осчетоводяване 28.02.2017г. и подадена
справка декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м.февруари 2017г.
Фактура
№**-****/****г на стойност 3801.,60
лв. с ДДС с дата на осчетоводяване 31.03.2017г. и подадена справка декларация
за данък върху добавената стойност за данъчен период м.март 2017г.
Фактура №**********/30.04.2017г
на стойност 3110,40 лв. с ДДС с дата на осчетоводяване 30.04.2017г и подадена
справка декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период м.април
2017г.
Фактура №**********/09.05.2017г на стойност 3456,00лв.
с ДДС с дата на осчетоводяване 09.05.2017г и подадена справка декларация за
данък върху добавената стойност за данъчен период м май 2017г.Вещото лице е
посочило, че в счетоводството на ”Пътнически превози” ЕООД не е отразено
плащане от ответника „Мини Откри Въгледобив ЕАД по процесиите фактури.В
констативната част на СИЕ е посочено, че
размерът на дължимите се, но неизплатени от ответника суми,
представляващи стойността на извършени от „Пътнически превози” ЕООД превози по
Договор за специализирани превози на работници и служители извън маршрутите и
разписанията на редовните автобусни линии, с рег.№**-****/****г. за периода от
м.януари 2017г.до м. май 2017г., включително, съгласно посочените в исковата
молба 5 броя фактури е 17452,80 лева, което е застъпено и в заключението и е
заявено и като претенция по исковата молба. Относно лихвата, вещото лице е
посочило,че изчисляването на размера на лихва за забава по всяка една от петте
фактури, като се съобразило, че падежа на всяка от фактурите е 10-то число
следващия месец, съгласно чл. 11, раздел 9 от процесния договор е -Лихва за
забава по всяка една от петте фактури, като се съобразих, че падежа на всяка от
фактурите е 10-то число следващия месец, съгласно чл.11, раздел 9 от процесния
договор е е в размер на 3787,20 лева за периода от 11.02.2016г. до
12.06.2019г., като в исковата молба претенцията за лихви е в размер на 3737,71
лева или се претендира по-малък размер от посоченото от вещото лице Експертът посочва, че не е работил по данни от ответника. Посетил е
лично „Мини открит въгледобив”ЕАД, но не му е
била предоставена исканата информация относно осчетоводяването на
процесиите фактури. По данни от информационната система на офис на НАП Перник
при ТД на НАП София се установява, че 4 броя от процесиите фактури са отразени
в дневниците покупки на „Мини Открит въгледобив” ЕАД по данъчни периоди както следва:
Фактура №**********/31.01.2017г. на стойност 3628,80лв с ДДС с дата на
осчетоводяване 31.01.2017г и подадена справка декларация за данък върху
добавената стойност за данъчен период м.януари 2017г.Фактура №**********/28.02.2017г
на стойност 3456,00 лв с ДДС с дата на осчетоводяване 28.02.2017г. и подадена
справка декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м.февруари 2017г.Фактура №**-****/****г на стойност 3801.,60 лв. с ДДС с дата наосчетоводяване 31.03.2017г. и
подадена справка декларация за данък върху добавената стойност за данъчен
период м.март 2017г.Фактура №**********/30.04.2017г на стойност 3110,40 лв. с
ДДС с дата на осчетоводяване 30.04.2017г и подадена справка декларация за данък
върху добавената стойност за данъчен период м.април 2017г.Фактура №**********/09.05.2017г
на стойност 3456,00лв с ДДС не е отразена в дневниците за покупки на „Мини
Открит въгледобив”ЕАД В заключителната
част на сие, вещото лице е посочило, че-Неизплатени от ответника суми,
представляващи стойността на извършени от „Пътнически превози" ЕООД
превози по Договор за специализирани превози на работници и служители извън
маршрутите и разписанията на редовните автобусни линии с рег.№*_****/****г. за
периода от м.януари 2017г.до м. май 2017г., включително, по процесиите 5 броя
фактури е в размер н 17452,80 лева.За процесния период от м .януари 2017г.до м.
май 2017г., включително, по процесиите 5 броя фактури няма извършено плащане от
ответника.Лихва за забава по всяка една от петте фактури, в.л сочи, че
съобразно падежа на всяка от фактурите е
10-то число следващия месец, съгласно чл.11, раздел 9 от процесния договор е в
размер на 3787,20 лева за периода от 11.02.2017г. до 12.06.2019г.Общото
задължение на ответника за процесния период е в размер на 21 240,00 лева в
т.ч.дължима се главница в размер на 17452,80 лева плюс лихва за забава в размер
на 3787,20 лева за периода от 11.02.2017г. до 12.06.2019г.Процесиите фактури са
осчетоводени в счетоводството на ищцово по сметка 411 Клиенти” с контрагент
„Мини открит въгледобив”ЕАД. По данни от информационната система на офис на НАП
Перник при ТД на НАП София 4 броя от процесиите факттури са отразени в
дневниците покупки на „Мини Открит въгледобив” ЕАД по данъчни периоди посочени
в констативно съобразителнта част. Фактура №**********/09.05.2017г на стойност
3456,00лв. с ДДС не е отразена в дневниците за покупки на „Мини Открит
въгледобив" ЕАД. Вещото лице В. е отговорила и на поставен й допълнителен въпрос в
изготвеното от нея допълнително СИЕ, в което вещото лице е дало отговор на
въпроса: За процесния период от м.януари
2017г.до началото на м. май 2017г., издавани ли са пътни листа от ищеца за
извършен превоз ”Пътнически превози” ЕООД към „Мини открит въгледобив”ЕАД на
техни работници и служители ?, като е посочило, след като е онагледило в
таблица съжденията и проучванията си, че
за процесния период от м.януари 2017г.до началото на м. май 2017г. са
издадени 155 броя пътни листа от ищеца за извършен превоз ”Пътнически превози”
ЕООД към „Мини открит въгледобив”ЕАД по Договор №**-****/****г.. Съдът намира двете
заключения за компетентно дадени и обосновани. Вещото лице се е запознало с
пътните листове, изготвяни за нуждите на превоза. Същото е непротиворечиво и
намиращо подкрепа в писмените доказателства и налага извод за съда за неговото кредитиране. Представени са месечни протоколи за отчитане
на извършения превоз по договора. Съдът намира, че в протоколите погрешно е
вписан номер на друг предходен договор от 2003 г. вместо договор от 2013 г.,
доколкото това обстоятелство не се оспорва от ответника. Съставените протоколи
се отнасят за месец август, септември, октомври и декември на 2016 г., като
липсва съставен протокол за месец ноември от същата година.
Разпитани са свидетелите П.Н.Г.***В / работи като „О.Т.“
в „Пътнически превози – Перник“ ЕООД/ и за ответника –Н.Н.С./пенсионер съм,
преди това работил в „Мини открит
въгледобив“ ЕАД/, от показанията на които става ясно, че ищцовото дружество и
ответното дружество са били в дългогодишни търговски отношения. Видно от
заявеното от първия свидетел, работил в Дружеството-ищец от 1986 г. на длъжност „О.Т.“, в чиито задължения е било именно организация, осигуряване на превозни средства
и шофьори за изпълнение на поети ангажименти с клиенти. Свидетелят посочва, че двете дружества са
имали договор помежду си /”…. „Пътнически
превози – Перник“ ЕООД има договор за превоз с „Мини открит въгледобив“ ЕАД, но
не мога да кажа от коя година. Работниците на Мината са возени от нашето
предприятие още със започването ми на работа в „Пътнически превози“. Имахме
договор. Имахме дългогодишни търговски взаимоотношения с Мината. Не винаги се преподписват
договорите. Понякога се удължават с анекс. Става въпрос за договора от 2013 г., който е продължаван
с анекси до 2017 г. Последно извършвахме курсове на работниците на „Мини –
Перник“ през 2017 г. по договора, който е от 2013 г. За сключването на
договорите, аз осъществявах контакти със служител от „Мини открит въгледобив“,
а самото подписване се изпълняваше от Васил Васев – Управител на
„Пътнически превози - Перник“ ЕООД. …В
края на годината е преподписан анекс по договора до 2017 г. От месец януари до
месец май 2017 г. са извършвани превози на работници. За извършваните превози
се водят пътни листове и се подписват. Не е задължително в пътния лист да се
вписва номера на договора, а се вписва само маршрута, по който се изпълнява
линията. Разписанието се изготвя
тогава, когато се пуска нов курс, нов маршрут. Само тогава се изготвя ново
разписание. Честота на извършваните превози беше ежедневно, обикновено по три
курса. Заплащането става след представяне на фактура за всеки месец. Помесечно
се извършваше плащането. Приключва се краят на месеца и за ги носех фактурите в
Мината….”
Съдът намира, че заявеното от този свидетел относно
обстоятелството, че е налична процесната облигационна връзка от 2013 г.,
продължена с анекс от 2016 г. до края на 2017 г. за достоверно. Съдът във
връзка със заявеното този свидетел досежно фактурите и пътните листи, намира,
че е съответно на приетите СИЕ и допълнително СИЕ по делото, поради което и
съдът ги кредитира, в това число и предвид достоверността на заявеното досежно
тези факти, съдът намира за достоверно и заявеното относно обстоятелството, че
не разписание се изготвя само при нов маршрут и курс, като се е касаело за
ежедневни такива, утвърдени, поради което е не са се изготвяли регулярно пътни
листи, като същото съдът намира във връзка с възражението на ответната страна,
че е неизпълнение на договора, че не засяга основния предмет на договора, по
който очевидно ищецът е изпълнявал регулярно задълженията си. Съдът
дава вяра на показанията на този свидетел, тъй като същите са еднопосочни
и съответстващи на писмените доказателства по делото. Освен това същите не са в противовес и със заявеното от свидетеля на ответната
страна- Спасов, дългогодишен служител на ответното Дружество, който също
свидетелства за дългогодишните търговски отношения между двете дружества, както
и че същите са включвали превоз на работници на ответното дружество, както и че
едва след закупуване на две бусчета от страна на ответното дружество са били
прекратени отношенията между тях, като не заявява кога е станало това /”…От 1994 година до 2018 година работех, първо
беше „Мини Перник“ и след това се раздели през 2000 г. на „Мини открит
въгледобив“ ЕАД и „Мини Перник“ АД. „Мини Перник“ АД е в ликвидация. И аз
останах в „Мини открит въгледобив“ от 2000 г. като началник на
Отбранително-мобилизационна подготовка. Моите задължения включваха - със самото
ми отиване на работа в Мината през 1994г. бях на длъжност Завеждащ отдел
„Административно-битови въпроси“ и това ме задължаваше да работя с организиране
на транспорта за работниците в Мината…..
Минното дружество има отношения с „Пътнически превози – Перник“ за
транспорт на работници много преди моето започване на работа там. Аз съм ги
наследил тези контакти. Отначало се подписваха договори. Понякога закъснеем с
подписването на договора и се подписваше анекс към договора. Договорът се
подписваше от изпълнителния директор на дружеството…. Имало е такива случаи,
при които се е извършал превоз на работници, благодарение на добрите ни
контакти с хората и разбирането от пътното дружество, че и хората не може да не
се откарат до рудниците, без договор. В един момент, с течение на времето, се
сменяше ръководството на минното дружество. И се купиха наши две бусчета, т.е
ръководството на „Мини открит въгледобив“ закупи две бусчета, които да
извършват тази работа и да превозват работниците до рудниците и по този начин
стана вече излишно да се занимаваме с „Пътнически превози – Перник“. Не мога да
кажа точна година, в която са купени бусчетата и прекратени взаимоотношенията
ни с пътнически превози. Аз се обадих на представител на „Пътнически превози“ и
му казах, че нямаме нужда от техния превоз понеже имаме собствен. Не е имало
писмено прекратяване на договора. Обичайния начин, обикновено с телефонен
разговор сме се уговаряли за повече или по-малко курсове, за промяна на часове…./.
За заявените от този свидетел факти, съдът намира, че показанията на
свидетеля, също се явяват съответни на представените писмени доказателства, но
същият не дава конкретика относно точното време на прекратяване на договора,
предмет на делото, като само сочи, че това не било станало писмено. При
представяне на горецитираните писмени доказателства, че на 03.05.2017 г. е било
извършено уведомяване на ищеца, без да има данни за писмено предизвестие,
изискуемо по т.14 от договора. Следователно, предвид оспорванията на ответната
страна, съдът намира, че договорът не е прекратен по силата на изпратеното
писмо до ищеца, тъй –като такава хипотеза в цитирания член от договора не е
предвидил такава хипотеза, поради което и същото би могло единствено да се
счете, че е отправено такова предизвествие, но същото би изтекло 30 дни след
получаване на същото от ищеца или към м. юни 2017 г., поради което и
основателно ищецът претендира заплащане и на фактурата за м.май 2017 г., като
към този момент, съдът намира, че договорът е бил действащ.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл.
367 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен между страните по делото договор за превоз за процесния период.., както и че е осъществявал превоз за този период и размера на дължимото възнаграждение за тази услуга..
Съгласно чл. 367 ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лица. Договорът за превоз е неформален и като такъв може да се сключи в устна форма. В настоящия случай договорът е сключен в писмена форма, видно от представен договор № **-*-****/****от 30.12.2013 г., по силата на който ищцовото дружество се задължило срещу заплащане да извършва превоз на работници и служилтели на ответното дружество по зададен график за маршрут, дни и часове. Уговорено е възнаграждение в размер на 1,20 лева, платимо до 10 – то число на следващия месец срещу издадена фактура на база пропътувани километри. Срокът на договора е за една година, който може да се продължава по взаимно съгласие на страните. Впоследствие е подписан и Анекс от 29.12.2016 г., по силата, на който действието на този договор е било удължено от 01.01.2017 г. до 31. 12.2017 г., за което и страните не спорят по делото.Уговорената цена, съгласно т.1, раздел II от договора е била- 1,20 лева на километър. Съгласно раздел IX, т.11 от договора, превозите се заплащали на превозвача до 10-то число на следващия месец срещу издадена фактура от превозвача на база пропътувани километри.
Сключването му може да се доказва с всякакви писмени доказателства, а предвид неговата стойност – установяването му може да се извърши и чрез свидетели, като по този въпрос не се спори между страните и се доказва и от събраните и гласни доказателства по делото, в горецитирания смисъл.
От съвкупния анализ на писмените доказателства и свидетелските показания може да се направи извод, че страните са били договорно обвързани за исковия период, а и след това до прекратяването му на 03.05.2017 г., за което ответникът е изпратил писмо, при гореизложените съждения досежно предизвестието.
Следва да се установи осъщественият превоза за претендирания период по фактурите.
Безспорно в правната теория се приема, че договорът за превоз, е този
по който превозвачът се задължава срещу възнаграждение, чрез използване на
превозно средство да промени положението на лицата или предмети в
пространството. Не всяка промяна в местоположението е превозен договор, за да
има такъв е необходимо преместването да става по възмезден начин, в противен
случай ще има договор за услуги, а не превозен договор. Освен това за
изпълнението на договора е необходимо преместването да се осъществи чрез
използването на специално превозно средство. Правната характеристика на
превозния договор според общата правна уредба в търговския закон е двустранен,
неформален, възмезден, с продължително изпълнение консенсуален договор. Счита
за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието
му съществени елементи - без да е необходимо извършването на да се извърши
някакви реални действия - ЗАвП не поставя, като условие за неговата валидност
предаването на товар от изпращача на превозвача или качването на пътник.
Законът не изисква договора да п***ди действие, едва след като товара е
натоварен или пътникът вече се намира в превозното средство, което означава, че
договора влиза в сила т.е. правата и задълженията по договора възникват в
момента на постигане на съгласие за осъществяване на превоза /стр.143 -151 Търговско право книга втора Търговски сделки, проф.
д-р П.Г./.
С оглед на изложеното и трайно установената съдебна практика на ВКС,
споделяна и от настоящия съдебен състав, следва да се приеме, че съставянето на
двустранен приемо - предавателен протокол не е елемент от фактическия състав по
изпълнението на сключения между страните договор, както и изготвянето на ново
разписание всеки път при извършен превоз, при положение, че са издадени 155
пътни листа за това, тоест за извършените курсове, с посочени автобуси и
шофьори, както и маршрут, видно и от СИЕ
по делото. Следователно, възраженията на ответната страна в посочения смисъл,
съдът намира за неоснователни, като счита, че ищецът е бил изправна страна по
договора до момента на неговото прекратяване, поради което и му се дължи
претендираното възнагаждение по процесните фактури, за което съдът следва да
изложи и допълнителни доводи по –долу в решението си.
На следващо място установяването
на извършен превоз, може да се извърши с различни доказателствени средства,
включително и с гласни доказателства / в този смисъл Решение №65/24.04.2012г. по
т.д.№333/2011г. на ВКС, II т.о.и решение №7/22.02.2011г. по
т.д.№264/2010г. на ВКС, 1 т.о.! Ако възложителят, респ. негов
представител, е отразил в счетоводните регистри на търговското дружество
издадената от изпълнителя фактура и възложителят е ползвал правото на
приспадане на данъчен кредит, то се налага извод, че е налице приемане от
поръчващия на фактически изпълнените работи, дори ако не е подписан двустранен
приемо - предавателен протокол или изготвено разписание /в този смисъл
Решение № 178/13.10.2017г. по т.д.№638/2017г. на ВКС, II т.о. /.
Аналогично в решение №7/22.02.2011г. по т.д.№264/'2010г. на ВКС. I т.о. и в
решение №71/8.09.2014г. по т.д.№1598/2013г. на ВКС, II т.о., се приема, че
осчетоводяването на фактурите и включването им в дневника за покупко-продажби
по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено
признание на задължението / в този см. Виж Решение по възз.гр.дело
№ 177/2020г. по описа на Пернишки окръжен съд./.
По делото се изслуша основно и
допълнително заключение на съдебно – техническа експертиза, от което е видно,
че всичките за процесния период са включени и
осчетоводени от ищеца, както и че
в счетоводството на ’’Пътнически превози”- ЕООД са издадени фактури за извършен
извършен превоз на работници за периода от 01.01.2017. до 31.05.2017г. по
Договор №**-****/**** г за периода от 01.01.2017г. до 31.05.2017г.. Издадени са
пет броя фактури които са отразени в следната таблица : фактура №**********/31.01.2017 г, за сума, в размер на 3628,80
лева, с включен ДДС, представляваща извършени, превози по процесния договор за
месец януари 2017 г., по маршрути, дни и стойност, посочени във фактурата;
2. По Фактура №**********/28,02.2017 г. сума, в размер на 3456, с включен ДДС. представляваща извършени, превози за процесния договор за месец февруари 2017 г., по маршрути, дни и. стойности, посочени във фактурата;
3. По Фактура №**********/31.03.2017 г. сума в размер на 3801, 61 лева, с включен ДДС, представляваща извършени: превози по процесния договор за месец март 2017.по маршрути, дни и стойности, посочени във фактурата;
4, По Фактура №**********/30.04.2017 г. сума в размер та 3110,40 дева, с включен ДДС, представляваща извършена превози по процесния. договор за месец април 2017 с по маршрути, дни и стойности, посочени във фактурата;
5. По Фактура №**********/09.05.2017 г, сума в
размер на 3456 лева/, с включен ДДС, представляваща извършени превози но
процесния договор за месец май 2017 г.
В счетоводството
на ”Пътнически превози” ЕООД са издадени пет броя фактури,а именно:
Фактура №**********/31.01.2017г.
на стойност 3628,80лв с ДДС с дата на осчетоводяване 31.01.2017г
Фактура №**********/28.02 2017г на стойност
осчетоводяване
28.02.2017г.
Фактура №**-****/****г
на стойност 3801.,60 лв. с ДДС с дата на осчетоводяване 31.03.2017г.
Фактура №**********/30.04.2017г
на стойност 3110,40 лв. с ДДС с дата на осчетоводяване 30.04.2017г
Фактура №**********/09.05.2017г
на стойност 3456,00лв. с ДДС с дата на осчетоводяване 09.05.2017г
Фактурите са осчетоводени по по сметка 41 1 “Клиенти” с контрагент
”Мини Открит въгледобив” ЕАД
Процесиите фактури са отразени в счетоводството на ищцовото дружество,
в дневника за продажби и в справка декларация по ЗДДС както следва :
Фактура №**********/31.01.2017г. на стойност 3628,80лв
с ДДС с дата на осчетоводяване 31.01.2017г и подадена справка декларация за
данък върху добавената стойност за данъчен период м.януари 2017г.
Фактура №**********/28.02.2017г
на стойност 3456,00 лв. с ДДС с дата на осчетоводяване 28.02.2017г. и подадена
справка декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м.февруари 2017г.
Фактура
№**-****/****г на стойност 3801.,60
лв. с ДДС с дата на
осчетоводяване
31.03.2017г. и подадена справка декларация за данък върху добавената стойност
за данъчен период м.март 2017г.
Фактура №**********/30.04.2017г
на стойност 3110,40 лв. с ДДС с дата на осчетоводяване 30.04.2017г и подадена
справка декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период м.април
2017г.
Фактура №**********/09.05.2017г на стойност 3456,00лв.
с ДДС с дата на осчетоводяване 09.05.2017г и подадена справка декларация за
данък върху добавената стойност за данъчен период м май 2017г.Вещото лице е
посочило, че в счетоводството на ”Пътнически превози” ЕООД не е отразено плащане
от ответника „Мини Откри Въгледобив ЕАД по процесиите фактури.В констативната
част на СИЕ е посочено, че размерът на
дължимите се, но неизплатени от ответника суми, представляващи стойността на
извършени от „Пътнически превози” ЕООД превози по Договор за специализирани
превози на работници и служители извън маршрутите и разписанията на редовните
автобусни линии, с рег.№**-****/****г. за периода от м.януари 2017г.до м. май
2017г., включително , съгласно посочените в исковата молба 5 броя фактури е
17452,80 лева, което е застъпено и в заключението и е заявено и като претенция
по исковата молба. Относно лихвата, вещото лице е посочило,че изчисляването на
размера на лихва за забава по всяка една от петте фактури, като се съобразило,
че падежа на всяка от фактурите е 10-то число следващия месец, съгласно чл. 11,
раздел 9 от процесния договор е -Лихва за забава по всяка една от петте
фактури, като се съобразих, че падежа на всяка от фактурите е 10-то число
следващия месец, съгласно чл.11, раздел 9 от процесния договор е е в размер на
3787,20 лева за периода от 11.02.2016г. до 12.06.2019г., като в исковата молба
претенцията за лихви е в размер на :3737,71 лева или се претендира по-малък
размер от посоченото от вещото лице /тоест
претендират се 49,49 лв по-малко/. Експертът посочва, че не е работил по данни от ответника. Посетил е
лично „Мини открит въгледобив”ЕАД, но не му е
била предоставена исканата информация относно осчетоводяването на
процесиите фактури.По данни от информационната система на офис на НАП Перник
при ТД на НАП София 4 броя от процесиите фактури са отразени в дневниците
покупки на „Мини Открит въгледобив” ЕАД по данъчни периоди както следва:
Фактура №**********/31.01.2017г. на стойност 3628,80лв с ДДС с дата на
осчетоводяване 31.01.2017г и подадена справка декларация за данък върху
добавената стойност за данъчен период м.януари 2017г.Фактура №**********/28.02.2017г
на стойност 3456,00 лв с ДДС с дата на осчетоводяване 28.02.2017г. и подадена
справка декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м.февруари 2017г.Фактура №**-****/****г на стойност 3801.,60 лв. с ДДС с дата наосчетоводяване 31.03.2017г. и
подадена справка декларация за данък върху добавената стойност за данъчен
период м.март 2017г.Фактура №**********/30.04.2017г на стойност 3110,40 лв. с
ДДС с дата на осчетоводяване 30.04.2017г и подадена справка декларация за данък
върху добавената стойност за данъчен период м.април 2017г.Фактура №**********/09.05.2017г
на стойност 3456,00лв с ДДС не е отразена в дневниците за покупки на „Мини
Открит въгледобив”ЕАД В заключителната
част на сие, вещото лице е посочило, че-Неизплатени от ответника суми,
представляващи стойността на извършени от „Пътнически превози" ЕООД
превози по Договор за специализирани превози на работници и служители извън
маршрутите и разписанията на редовните автобусни линии с рег.№*_****/****г. за
периода от м.януари 2017г.до м. май 2017г., включително , по процесиите 5 броя
фактури е в размер н 17452,80 лева.За процесния период от м .януари 2017г.до м.
май 2017г., включително , по процесиите 5 броя фактури няма извършено плащане
от ответника.Лихва за забава по всяка една от петте фактури, при падеж на всяка от фактурите е 10-то число
следващия месец, съгласно чл.11, раздел 9 от процесния договор е в размер на
3787,20 лева за периода от 11.02.2017г. до 12.06.2019г.Общото задължение на
ответника за процесния период е в размер на 21240,00 лева в т.ч.дължима се
главница в размер на 17452,80 лева плюс лихва за забава в размер на 3787,20
лева за периода от 11.02.2017г. до 12.06.2019г.Процесиите фактури са
осчетоводени в счетоводството на ищцово по сметка 411 Клиенти” с контрагент
„Мини открит въгледобив”ЕАД. По данни от информационната система на офис на НАП
Перник при ТД на НАП София 4 броя от процесиите факттури са отразени в
дневниците покупки на „Мини Открит въгледобив” ЕАД по данъчни периоди посочени
в констативно съобразителнта част. Фактура №**********/09.05.2017г на стойност
3456,00лв. с ДДС не е отразена в дневниците за покупки на „Мини Открит
въгледобив" ЕАД. Вещото лице В. е отговорила и на поставен й допълнителен въпрос в
изготвеното от нея допълнително СИЕ, в което вещото лице е дало отговор на
въпроса: За процесния период от м.януари
2017г.до началото на м. май 2017г., издавани ли са пътни листа от ищеца за
извършен превоз ”Пътнически превози” ЕООД към „Мини открит въгледобив”ЕАД на
техни работници и служители ?, като е посочило, след като е онагледило в
таблица съжденията и проучванията си, че
за процесния период от м.януари 2017г.до началото на м. май 2017г. са
издадени 155 броя пътни листа от ищеца за извършен превоз ”Пътнически превози”
ЕООД към „Мини открит въгледобив”ЕАД по Договор №**-****/****г..Следователно се
извеждат следните правни изводи-отразяване на паричната престация по фактурите като дължими в счетоводството на ответника,
съставлява извънсъдебно признание на задължението, т. е. за извършения превоз и
дължимото възнаграждение. В този смисъл е трайната практика на ВКС: Решение №
30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г., I т. о., Решение № 45/2.8.03.2014г. по
т. д. № 1 882/2013г., I т. о., Решение № 1 8/04.04.2014г. по т. д. № 24/2013г.,
I т. о., Решение № 71/08.09.2014г. по т. д. № 1598/2013г., II т. о., Решение ,
№ 228/07.01.2015 г. по т. д. № 3597/2013г., I т. о., като в случая това се
установява от проверката в НАП от вещото лице, тъй –като същото не е било
допуснато в ответното дружество. Съгласно константната съдебна практика на ВКС,
включително и Решение №252/03.01.2013 г. на вт*** ТО на ВКС по т.д. №1067/2011
г. и Решение 46/06.04.2017 г. по дело №60140/2016 г. на ВКС, ГК, 1-во г.о,
включването на една фактура в дневника за покупко-продажби на получателя на
стоката/услугата/ и ползването на данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено
признание за съществуването на провоотношението по договор за търговска
продажба на стоката/услугата/, за възникването и размера на задължението, за
което е съставена фактурата, дори тя самата да не е била подписана от посочения
в нея получател. Ето защо, с оглед на горното съдът приема, че по делото е установено, видно и от заключението на вещото лице обстоятелство,
че процесиите 4 фактури /без последната пета фактура-описана в заключението/ са
отразени в дневниците за покупки на ответното дружество, както и изложеното от
вещото лице в с.з. от 11.12.2019 г., че тези фактури са отразени в справката
декларация по ЗДДС и е направено съответното прихващане, след като ответника е
входирал декларациите по ЗДДС, то следва тези обстоятелства да се приемат като
недвусмислено признание за съществуването на провоотношението по договора за
превоз, за възникването и размера на задължението, за което са съставени
процесиите фактури, дори те да не са подписани от посочения в тях получател.
Тоест претенцията за същите се явява доказано по основание и размер.
Относно спорната последна фактура с №**********/09.05.2017
г. на стойност 3456 лв., следва да се посочи, че същата касае месец май 2017 г.
и е изпратена на ответника с Писмо с вх. при ответника peг. №**-****/**** г. С
друго писмо с изх. №**-****/**** г. същата фактура е върната обратно на ищеца,
като несъотносима към търговските им взаимоотношения. С писмо с вх. при
ответника peг. №**-****/**** г. ищецът повторно е изпратил на ответника
въпросната фактура, като го е уведомил, че поради едностранно предсрочно
прекратяване на договора за превоз от страна на ответника, без същия да е
спазил т.14, от раздел 7 на договора, съгласно която прекратяването на
договора, преди края на неговото действие може да стане, при липса на взаимно
съгласие, каквото очевидно не е било налице, с 30-дневно предизвестие, същият е
нарушил договора, поради което е съставена въпросната фактура с №**********/09.05.2017
г., а именно за стойността на неспазеното едномесечно предизвестие. Видно от
допълнителната съдебно-икономическа експертиза, през месец май 2017 г. са
извършени 5 броя курсове, за което са издадени 5 броя пътни листа, видно от
таблица на стр.4 от заключението. Следователно се установява, че ищецът
стриктно е изпълнявал задълженията си по процесния договор, и през месец май
2017 г., до момента на получаване на Писмо с изх. №**-****/**** г, с което
ответника го е уведомил, че считано от 03.05.2017 г. отпада необходимостта от
превоз на негови работници и служители. Установява се и неизпълнение от страна
на ответника на договорената клауза на т.14, от раздел 7 на договора, съгласно
която прекратяването на договора, преди края на неговото действие може да
стане, при липса на взаимно съгласие, каквото очевидно не е било налице, с 30-
дневно предизвестие, поради липса на дадено такова предизвестие от страна на
ответника. Именно на това основание се претендират сумите и по процесната
последна фактура. Следователно, макар и с по-различна правна аргументация и на
друго основание по договора /посочената клауза/, съдът намира, че сумите и по
тази фактура се дължат от ответника на ищеца и следва да му бъдат заплатени.
Тоест налага се извод, че ответното длужество следва да заплати на ищеца и
стойността на последната издадена фактура № с №**********/09.05.2017 г.,
съставена именно за стойността на неспазеното едномесечно предизвестие, като
вземете в предвид и обстоятелството, че е налице и изпълнение по договора за
три дни на месец май 2017 г./5 курса/.Независимо от гореизложеното, и в
допълнение следва да ес посочи и че обстоятелството, че превозът за процесния
период е бил извършен се установява и от представените по делото с исковата
молба и в първото по делото съдебно заседание, провело се на 11.12.2019 г.
двустранни протоколи за отчитане на извършената работа по превоз на работници и
служители, а именно:Протокол от 02.02.2017 г.; Протокол от 28.02.2017 г.;
Протокол от 04.04.2017 г. и Протокол от 04.05.2017 т./за рудник „ Р.‘7, и
Протокол от 02.02.2017 г Протокол от 28.02.2017 г.; Протокол от 04.04.2017 г. и
Протокол от 04.05.2017 т./за рудник „***Ч , които протоколи не са оспорени от
ответника, нито с отговора на исковата молба, нито по-късно в о. с.з.
Всичко дотук изложено води до извод за основателност на исковата претенция за заплащане на сумата от на 21 240,00 лева в т.ч.дължима се главница в размер на 17452,80 лева плюс лихва за забава в размер на 3787,20 лева за периода от 11.02.2017г. до 12.06.2019г., /съгласно СИЕ/, като в случая се претендира именно посочената сума за главница, но досежно лихвата се претендира сумата от :3737,71 лева, тоест претендира се по-нисък размер на лихвата, като следва да бъде уважен размерът за акцесорната претенция, така както е заявена, в противен случай би се стигнало до произнасяне от съда при свръхпетитум.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно т. 11 от договора плащането следва да се извърши до до 10 – то число на следващия месец срещу издадена фактура на база пропътувани километри. Съдът съобразявайки заключението на съдебно – счетоводната експертиза, както и падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 3787,20 лева за периода от 11.02.2017г. до 12.06.2019г., като в случая се претендира именно посочената сума за главница, но досежно лихвата се претендира сумата от :3737,71 лева, тоест претендира се по-нисък размер на лихвата, като следва да бъде уважен размерът за акцесорната претенция, така както е заявена.
По разноските:
Съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в исковото и заповедното производство
съответни на уважената част на исковете.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е
направило следните разноски, по представени по делото списък по чл.80 ГПК
/стр.104 от делото/, които следва да му бъзат присъдени с оглед изхода на спора
и цялостното уважаване на заявените искови претенции: 423,81 лева – държавна
такса в заповедното производство, 423,81 лева – държавна такса в исковото производство,
200 лева – депозит за вещо лице, 150 лева – адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, 500 лв- адвокатско
възнаграждение в исковото
производство,120 лв- депозит за
вещо лице зя допълнително СИЕ, или общо разноски 573,81 лева- в заповедното
производство и 1243,81 лева- в исковото производство или общо 1817,62 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Мини открит въгледобив” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Свети Иван
Рилски” №1 ДЪЛЖИ на „Пътнически превози – Перник” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Станционна” № 6
сумата в размер на общо
21 190, 51 лева, от които-сумата 17
452,80 лв./седемнадесет хиляди четиристотин петдесет и два лева и 80 ст./ -
главница за дължими, но неизплатени суми за извършени превози по Договор за
специализирани превози на работници и служители№**-****/**** г. и Анекс към
този договор, от дата 29.12.2016 г.,с който договорът за специализиран превоз
на пътници и служители е продължен от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.; и сумата
от общо 3737,71- лихва за забава за периода от 11.02.2017г. до 12.06.2019г., представляваща
лихва за забава върху главницата от 17452,80 дева, считано от датата на която е
следвало да бъде заплатена сумата но всяка от петте фактури, а именно до 10-то
число на следващия месец /месеца следващ този, нрез който е извършен превоза,
за който се търси плащането/, съгласно раздел IX, т,11. от договора, до датата
на заявлението за издаване на ЗИПЗ-
12.09.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № № **** по описа за 2019 г. на
Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА „Мини открит въгледобив” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Свети Иван Рилски” №1 ДА ЗАПЛАТИ на „Пътнически превози – Перник”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Станционна” № 6 сумата в размер на 1817,62 лева разноски в производството по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № **** по описа за 2019г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:с.г.
Районен съдия: