№ 16806
гр. София, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110129682 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 168292/23.05.2024г.
на ищеца „Електрохолд продажби“ ЕАД, с която е предявил по реда на чл.422 ГПК
положителни установителни искове против Х. Т. И. с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ, вр. чл. 98а ЗЕ и чл.86 ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 839,92 лева, представляваща главница за доставена и
потребена електрическа енергия и мрежови услуги за период от 15.02.2023 г. до 14.08.2023 г.
за имот в ****** ведно със законна лихва за период от 27.10.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 36,46 лева (тридесет и шест лева и 46 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 05.04.2023 г. до 27.09.2023 г., за които суми има издадена
заповед по ч.гр.д. № 59233/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа
мрежа, като ответникът има открита партида с кл.№ 310250736498 по заявление №
**********/07.01.2020г. като титуляр за адрес ****** до който адрес била доставена и
остойностена количество ел.енергия в периода от 15.02.2023г. до 14.08.2023г. в размер на
претендираната стойност от 839.92лв., така и била начислена мораторна лихва върху
главниците за периода от 05.04.2023г. до 27.09.2023г. в размер на 36.46лв. Претендират се
разноски.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника Х. Т. И., която не е
подала в срок отговор на исковата молба.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 59233/2023г. по описа на СРС, 27 състав,
съгласно което по заявление на ищеца „Елктрохолд продажби“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено длъжникът Х. Т. И. да заплати на заявителя сумата от
839,92 лева, представляваща главница за доставена и потребена електрическа енергия и
мрежови услуги за период от 15.02.2023 г. до 14.08.2023 г. за имот в ****** ведно със
1
законна лихва за период от 27.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 36,46 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 05.04.2023 г. до 27.09.2023 г., както и
държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лева.
Длъжникът е уведомен за издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на
23.04.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по
заповедта срещу Х. Т. И., като е представил такива на дата 23.05.2024г.
Прието е подписано заявление с № **********/07.01.2020г., от което се установява, че
ответницата е отправила искане до ищеца за сключване на договор за продажба на
електрическа енергия за битови нужди за имот, находящ се в *****, в качеството й на
ползвател въз основана договор за наем № РКП19-ГР-1213/04.10.2019г. Положен е подпис от
ответницата, че е приела Общите условия на ищеца за продажба на електрическа енергия.
Представено е заявление за разсрочване на задължения за консумирана ел.енергия за
процесния имот от 10.04.2023г., отново подписано и подадено от ответницата, както и
споразумителен протокол по това заявление, от който се установява, че потребителят е
признал задълженията си по фактури за доставена електрическа енергия, като задълженията
са разсрочени на 5 бр. вноски.
Ищецът е представил справка за консумирана енергия за процесния имот, както и 5бр.
фактури, касаещи процесния период, от които се установява стойността на доставената
електрическа енергия до имот, находящ се в *****, клиентски номер 310250736498.
От неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата по делото СТЕ се
установява, че в процесния имот за процесния период е отчитано измерено количество
ел.енергия с монтираното в процесния имот измервателно устройство № **********, което е
в техническа изправност и отговаря на изискванията за качество, като измереното
количество ел.енергия съвпада с консумацията, отразена за периода по фактурите.
По предявения установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
327 ТЗ, вр. чл. 98а ЗЕ в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключен договор за
доставка на ел.енергия с ответника - потребител (договор за доставка на ел.енергия по
клиентски № 310250736498 за електроснабдения имот в ****** действащ за процесния
период); доставена електроенергия в твърдените количества за процесния период в
процесния електроснабден обект и за ответника е възникнало насрещно задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По предявения установителен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на
ищеца е до установи възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава по
отношение на задължението си за заплащане на търсената главница, както и началния
момент на забавата, както и размер на обезщетението за забава.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да установи погасяване на
паричното си задължение на падежа.
Правоотношението по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира
правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за
продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при
държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и
публично известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а. /нов - ДВ, бр.
74 от 2006г., в сила от 01.07.2007г./ крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния
снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/.По силата на законовата
уредба, продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по
2
чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач - крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След
измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./, в сила от 17.07.2012г., битов клиент по смисъла на §1,
т. 2 а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а
съгласно § 1, т. 41 б. от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012г., изм. ДВ, бр. 35/2015г., потребител на
енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на
понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т.
42 ДР (отм.) на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ.
Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на
ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото
доставяната енергия е за "собствени битови нужди" и друго не е уговорено с крайния
снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това
правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен
субект - онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с
титуляря на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на
електрическа енергия за същия имот /в този смисъл решение № 205 от 28.02.2019г. по гр.д.
№ 439/2018г. по описа на ВКС, III ГО/. Този извод следва и от клаузите на приетите по
делото Общите условия на ищеца, конкретно чл.4.
Предоставяйки съгласието си за електрофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограничено вещно право на ползване са подразбирани клиенти на
електрическа енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на електроснабдителното дружество /чл. 4, ал. 2 от ОУ/.
Клиенти на електрическа енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 4, ал. 2 от ОУ на ищеца, ако ползват електроснабдения имот
със съгласието на собственика, респ. носителя на вещно право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за доставка на електрическа енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия /арг. от чл. 4, ал. 3 от
ОУ/. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
електрическа енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, § 1 от ДР на ЗЕ/
и като страна по договора за доставка на електрическа енергия дължи цената й. В този
случай договорът подлежи на доказване по общия ред на ГПК, напр. с откриването на
партида на третото ползващо лице и не се презумира с установяване на факта на ползване на
електроснабдения имот.
В случая се установява от приетото заявление с № **********/07.01.2020г., че
ответницата е отправила искане до ищеца за сключване на договор за продажба на
електрическа енергия за битови нужди за имот, находящ се в *****, като това заявление
представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка
на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе и
е доставял електрическа енергия до процесния апартамент, ищецът е приел предложението
на Х. Т. И. за сключване на договор за доставка на електрическа енергия. Чрез изразената от
нея воля е породено облигационно правоотношение с ищцовото дружество, като е
постигнато изрично съгласие с ищцовото дружество за съществуването на облигационно
правоотношение с предмет доставка на ел. енергия за процесния имот, тъй като ответницата
е поискала откриването на партида, а предприятието е уважило искането й. Посоченото
заявление е подписано от заявителя-ответник и от служител на ищцовото дружество. От
това несъмнено се налага извод, че между Х. Т. И. и „Електрохолд Продажби“ ЕАД е бил
сключен договор за продажба на електрическа енергия, съответно между тях е възникнало
облигационно правоотношение с предмет доставка на електрическа енергия. В подкрепа на
този извод са и останалите писмени доказателства по делото – заявление за
отсрочване/разсрочване на задълженията от 10.04.2023 г. и споразумителен протокол от
11.04.2023 г., от които се установява, че Х. Т. И. е признал задълженията си за консумирана в
3
процесния имот електрическа енергия за периода от 15.12.2022 г. до 16.03.2023 г., като
между нея и електроснабдителното дружество е постигнато споразумение за отсрочването
им.
От приетото по делото заключение на вещото лице по СТЕ се установява реална
доставка на фактурираното количество ел.енергия, т.е. установява се, че ищецът е доставил
ел.енергия, показанията на които съвпадат с фактурираните количества ел.енергия, поради
което съдът приема за доказан размерът на доставената ел.енергия. Общата стойност на
доставеното количество електрическа енергия по представените по делото фактури възлиза
на 1128,90 лева, като ищецът е претендирал по-ниска стойност от 839,92 лева, поради което
главният иск се явява основателен, като следва да се присъди и законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Няма твърдения и
доказателства претендираната от ищеца сума да е била заплатена от ответника.
Поради неизпълнение на задължението за заплащане на стойността на ползваната
електрическа енергия в рамките на срока по чл. 19, ал. 2 от Общите условия на ищцовото
дружество, на основание чл. 35 от ОУ за Х. Т. И. е възникнало задължение за заплащане в
полза на „Електрохолд продажби” ЕАД на обезщетение за забава за периода от 05.04.2023г.
до 27.09.2023г. в размер на законната лихва върху просрочената главница. Съобразно
цитираните клаузи от общите условия, месечното вземане за цена на доставена електрическа
енергия е такова с предварително определен падеж по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, поради
което не е нужно кредиторът да кани длъжника, за да изпадне последният в забава. В тази
насока е и клаузата на чл. 19, ал. 7 от ОУ съгласно която неполучаването на съобщение не
освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок. Изчислен по
реда на чл.162 ГПК с калкулатор за просрочени задължения на Национална агенция за
приходите, общият размер на обезщетението за забава за процесния период възлиза на 30,55
лева, поради което искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен до този размер, като за горницата
над посочената сума до пълния предявен размер от 36,46 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
По отговорността за разноски:
В хода на заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 265
лева, поради което в негова полза на основание чл.78, ал.1 ГПК се следва сумата от 263,21
лева, съразмерно на уважената част на предявените искове.
В исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 1025 лева,
поради което в негова полза на основание чл.78, ал.1 ГПК се следва сумата от 1018,08 лева,
съразмерно на уважената част на предявените искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от ищеца
„Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника Х. Т. И., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327
ТЗ, вр. чл. 98а ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 839,92 лева,
представляваща главница за доставена и потребена електрическа енергия и мрежови услуги
за период от 15.02.2023 г. до 14.08.2023 г. за имот в ****** ведно със законна лихва за период
от 27.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 30,55 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 05.04.2023 г. до 27.09.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва за периода от 05.04.2023 г. до
27.09.2023 г. за разликата над 30,55 лева до пълния предявен размер от 36,46 лева, за които
суми има издадена заповед по ч.гр.д. № 59233/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
4
ОСЪЖДА Х. Т. И., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер от 263,21 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 59233/2023г. по описа
на СРС, 27 състав, както и сумата в размер от 1018,08 лева, представляваща разноски в
исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5