РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. К., 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на десети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20255100500161 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 133/28.03.2025 г., постановено по гр.д. № 924/2024 г. по
описа на РС - К., е отхвърлен предявеният от А. М. Ю., с ЕГН **********, от
гр.К., кв. В., бл.95, вх.“А“, ет.5, ап.15, против „К. и. и.“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С. бул.П.В. №21, Бизнес
сграда „Л.“ №6, ет.2, иск за признаване на установено, че ищцата не дължи на
ответника изпълнение и плащане на сумата от 7 574.56 лева, включваща
4211.77 лева – главница, 1997.10 лева - възнаградителна лихва, 1119.13 лева -
мораторна лихва, 246.56 лева - разноски, установена с изпълнителен лист от
13.12.2011г. , издаден въз основа на Заповед № 2849/28.09.2011 г. по ч.гр.д.
№1444/2011 г. по описа на КРС, поради това, че правото на кредитора да
събира принудително и да изисква плащане на описаните суми е погасено по
давност, като неоснователен и недоказан. Със същото решение А. М. Ю. е
осъдена да заплати на „Кредит инкасо инвестмънс“ ЕАД разноски по делото в
размер на 150 лв.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата А.
1
М. Ю., представлявана от адв.Н. Р., който го обжалва като неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се сочи, че
първоинстанционният съд бил сезиран с отрицателен установителен иск за
признаване недължимост на описаните в изпълнителен лист от 13.12.2011 г.
суми, поради това, че същите са погасени по давност. Посочен бил и
началният и краен срок на давността от 26.07.2018 г. до 26.07.2023 г. Не спори,
че преди датата 26.07.2018 г. за събиране на същото вземане било образувано
друго изпълнително дело, което било прекратено. Не споделя становището на
РС – К., че с молбата си за конституиране новият кредитор е прекъснал
давността, като тези действия били извършени претендирания в исковата
молба период. Споделя виждането на РС – К., че с молбата от от 17.07.2018 г.
взискателят прекъснал давността, но тя се намирала извън посочения период.
За крайна дата в исковата молба била посочена 26.07.2023 г. като съдът отчел,
че на 26.03.2024 г. и 16.09.2024 г. постъпили суми, които прекъсвали
давността. Счита, че посочените суми са постъпили след изтичането на
давността. Твърди, че през периода от 26.07.2018 г. до 26.07.2023 г. нямало
прекъсващи давността действия. Моли съда да отмени обжалваното решение
и да уважи предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание
процесуалният представител на въззивницатата - адв.Н. Р., представя писмена
молба, с която поддържа въззивната жалба по изложените в същата
съображения.
Въззиваемият „К.И.И.ЕАД - гр.С. представляван от ю.к. С.П., е
представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. В отговора се сочи, че по
изпълнителното дело редовно били предприемани изпълнителни действия,
годни да прекъснат погасителната давност за вземането. Всяко направено
искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия
прекъсвало погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител бил
длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането.
Бездействието на съдебния изпълнител не следвало да е санкция за
взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК налагало именно
такава, но при личното бездействие на взискателя. За прекъсването на
давността по чл.116, б. „в" ЗЗД било без правно значение дали предприетите
изпълнителни действия са част от изпълнителен способ, приключил с
осребряване на имущество на длъжника. Без правно значение било дали
2
запорите са довели до ефективно удовлетворяване на взискателя. Застъпва
становището, че в случай на процесуална активност на кредитора, ако той е
поддържал висящноста на изпълнителния процес с регулярни искания за
прилагане на нови изпълнителни способи, той не следвало да бъде
санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането
му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния
изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.
Активността на взискателя била достатъчна за прекъсване на давността,
защото той не можел да извърши сам изпълнителното действие, задължението
за действие било на съдебния изпълнител. Моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. В съдебно заседание представя
писмена молба, с която поддържа становището си, изразено в отговора на
въззивната жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивницата констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен
интерес, а по същество разгледана е неоснователна.
Решението на РС - К. е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за
нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен
отрицателен установителен иск за недължимост на описаните в изпълнителен
лист от 13.12.2011 г. суми, поради това, че същите са погасени по давност.
Ищецът сочи в исковата молба, че за периода от 26.07.2018 г. до 26.07.2023 г.
(26.09.2023 г. с оглед обявеното извънредно положение) не са били
извършвани действия по изпълнителното дело, които прекъсват давността и
същата е изтекла.
Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан в представен
отговор на основание чл.131 от ГПК. В отговора се излагат съображения, че
по делото са били извършвани изпълнителни действия, които са прекъсвали
давността.
3
Изпълнително дело № 953/2018 г. по описа на ЧСИ Р.С., с район на
действие ОС – К., е било образувано на 18.07.2018 г. по молба на „К.И.И.БГ
ЕАД в качеството на частен правоприемник на БНПБПФЕАД, въз основа на
изпълнителен лист с дата 13.12.2011 г., издаден въз основа на заповед №
2849/28.09.2011 г. по ч.гр.д. № 1444/2011 г. по описа на РС – К., с който А. М.
Ю. е осъдена да заплати на БНПБПФЕАД следните суми: 4 211.77 лв. -
главница по договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-
01185202, сключен на 23.03.2008 г.; 1 997.10 лв. - възнаградителна лихва по
същия договор за периода от 20.03.2009 г. до 18.03.2011 г.; 1 229.13 лв. -
мораторна лихва по същия договор за периода от 20.04.2009 г. до 02.09.2011 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 26.09.2011 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й изплащане, както и сумата от 246.56 лв. - разноски по делото.
В молбата за образуване на изпълнителното дело Взискателят е
направил искане за извършване на справка в ТД НАП и в електронния
регистър на БНБ за налични банкови сметки на длъжника, като на основание
чл.18 от ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител да извърши всички
необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.
В хода на изпълнителното производство са били извършвани справки за
банкови сметки и сейфове, запор на банкова сметка в „ЦКБ“ АД, справка в
Служба по вписванията относно притежавани недвижими имоти, справка от
НАП за декларирано имущество и трудови договори.
С молба вх. № 20551/20.06.2019 г., взискателят К.И.И.ЕАД е направил
искане до ЧСИ Р.С. за извършване на справка за наличието на банкови сметки
на длажника в електронния регистър на БНБ, като с оглед резултата от
извършената справка, да предприеме съответните изпълнителни действия с
цел обезпечаване на вземането.
Също така с молба вх. № 6770/14.02.2020 г. взискателят К.И.И.ЕАД е
направил искане до ЧСИ Р.С. за извършване на справка „НОИ“ на името на
длъжника за наличие на валидно сключен трудов договор и налагане на запор
върху същия с цел обезпечаване на вземането.
При така установените данни по делото следва извода, че предявеният
отрицателен установителен иск за недължимост на описаните в изпълнителен
лист от 13.12.2011 г. суми, поради това, че същите са погасени по давност, е
4
неоснователен и недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл.116, б.“Б“ от ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Ищецът релевира в
исковата молба период на изтекла погасителна давност от 26.07.2018 г. до
26.07.2023 г. (26.09.2023 г. с оглед обявеното извънредно положение), като
твърди, че през този период не са били извършвани действия по
изпълнителното дело, които прекъсват давността и същата е изтекла. От
доказателствата по делото не се установява през посочения период да не са
били извършвани действия по принудително изпълнение. Така, с молба вх. №
20551/20.06.2019 г., взискателят е направил искане до ЧСИ Р.С. за извършване
на справка за наличието на банкови сметки на длъжника в електронния
регистър на БНБ, като с оглед резултата от извършената справка, да
предприеме съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на
вземането. Също така с молба вх. № 6770/14.02.2020 г. взискателят е направил
искане до ЧСИ Р.С. за извършване на справка „НОИ“ на името на длъжника за
наличие на валидно сключен трудов договор и налагане на запор върху същия
с цел обезпечаване на вземането. Тези действия на взискателя са извършени в
процесния период, същите представляват действия за принудително
изпълнение по смисъла на на чл.116, б.“Б“ от ЗЗД и с осъществяването им
давността е прекъсната. В случая е без значение дали изпълнителното
действие е реално осъществено или не, напр. поради липса на банкови сметки
или действащи трудови договори, поради това, че активността на взискателя е
достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам
изпълнителното действие, а задължението за действие е на съдебния
изпълнител, както е посочено в т.3 на Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024
г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК.
Като е достигнал до такива изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този
изход на делото в полза на въззиваемата страна се дължат разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. на основание чл.78, ал.8
от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Претендираните разноски в размер на 80 лв. на основание чл.13, т.2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ не следва да се присъждат, тъй
като касаят хипотеза само на изготвяне на документи и то за искова молба, а
възнаграждението по чл.23, ал.1 от Наредбата обхваща както изготвянето на
5
документи, така и процесуално представителство, които в случая се
припокриват и обхващат една и съща работа на юрисконсулта.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 133/28.03.2025 г., постановено по гр.д. №
924/2024 г. по описа на РС – К..
ОСЪЖДА А. М. Ю., с ЕГН **********, с адрес гр.К., кв. В., бл.95,
вх.“А“, ет.5, ап.15, да заплати на „К. и. и.“ ЕАД - гр.С. бул.П.В. №21, Бизнес
сграда „Л.“ № 6, ет. 2, с ЕИК *********, разноски за въззивна инстанция в
размер на 360 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на на „К. и. и.“ ЕАД - гр.С. за
заплащане на разноски в размер на 80 лв. на основание чл.13, т.2 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, като неоснователно.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1, пр. първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6