Р
Е Ш Е
Н И Е
№
31.01.2019 год., гр.Велинград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Павлина Матушева,
като разгледа докладваното от съдията а.н. дело № 330 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.А.Б. против Наказателно постановление № 17-0367-001961 от
20.12.2017г. на Началника група към ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 250, 00
лв., на основание чл.638, ал.1, т. 1,
във вр. чл. 461, т.1 КЗ за нарушение на чл.483, ал.1,
т. 1 КЗ.
Релевират се доводи незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска неговата
отмяна. Сочат се допуснати материално- правни и процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство,
опорочаващи издадения акт. Твърди се, че описанието на нарушението е непълно и
неточно, като актосъставителят е пропуснал да посочи
в АУАН номера на рамата на автомобила, по който е следвало да се извърши справка в информационната
система на гаранционния фонд за заплатена ЗЗ „Гражданска отговорност“, предвид
че това обстоятелство не може да се установи по поставените транзитни номера.
Твърди, че административнонаказващият орган
неправилно е приложил закона, като е наложил имуществена санкция на физическо
лице. Счита, че деянието е несъставомерно от обективна
страна.
Въззиваемата страна в писмено в становище
оспорва основателността на жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН /препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на
жалбоподателя на 10.05.2019г., а жалбата е подадена на 14.05.2019 г./, от
надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 18.09.2017г., около 21,45 часа
служители на РУ Велинград мл. автоконтрольор С.Г. и мл. инспектор М.Б. ***, лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. номера 017М801, управляван от
жалбоподателя С.Б.. При проверката, след
справка в информационната система на КАТ, установили, че автомобилът е
регистриран на територията на Република България, но към момента за него нямало
валидно сключена застраховка гражданска отговорност. На същата дата на водача бил съставен АУАН Д 263019 за това, че управлява
МПС лична собственост, което е регистрирано на територията на Република България
и не е спряно от движение и към момента на проверката не може да представи
валидна ЗЗ „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с което е нарушил чл.
483, ал. 1 т. 1 КЗ.
Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно
постановление, в което фактическата обстановка е описана по идентичен начин. Административноназващият орган е споделил напълно
констатациите на актосъставителя, като е счел, че
водачът, като физическо лице, собственик на МПС, регистрирано на територията на Република България
и което не е спряно от движение, не е изпълнил задължението си да сключи
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с което е нарушил чл. 483, ал.1, т. 1 КЗ. За това нарушение на
основание чл. 638, ал.1, т. 1, във вр. чл. 461, т. 1 КЗ му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 250,00
лв.
С оглед установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
Актът за установяване на
административното нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са съставени от компетентни органи, съгласно чл. 647, ал.1 ЗК и
Заповед № 3123-1590/10.09.2015г. , във вр. чл. 647,
ал.2 КЗ, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че му е наложена административна санкция, непредвидена в закона. Обстоятелството, че в
наказателното постановление е посочено, че се налага наказание „имуществена
санкция в размер на 250,00 лв.“, не обосновава извод, че е нарушен принципът nulla poena sine lege, доколкото
неговият размер е идентичен с предвидения в чл.638, ал.1, т. 1 КЗ и
жалбоподателят е физическо лице, собственик на регистрирано МПС. Неточното посочване във вида на наказанието се дължи
на допусната от актосъставителя фактическа грешка и
следва са се счита преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Съгласно чл. 483, ал.1, т. 1 КЗ договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ е длъжно да сключи всяко лице,
което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение.
От приложените по делото справка за историята на превозно средство с
регистрационен номер 017М801, ведно с разрешения за временно движение /от
19.07.2017г. до 18.08.2017.; от 18.07.2018г. до 17.09.2017г. и от 20.09.2017г.
до 20.10.2017г. / се установява, че същото към датата на нарушението, посочена в обжалваното
наказателно постановление, е с транзитна регистрация на територията на страната
и не е спряно от движение. Собственост е
на жалбоподателя Б., който валидно го е придобил с договор за покупко-продажба
на 02.03.2017г. от „Венауто“
ЕООД и носи задължението да сключи ЗЗ „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за притежавания автомобил.
От приложената
от жалбоподателя справка от информационната система на „Гаранционния фонд“ за
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите се установява, че за лек автомобил „Сеат Ибиза“ с ДКН № РА8212КВ, към
дата 18.09.2017г. е имало сключена валидна застраховка. Установява се, от
приложените писмени справки от ИС на „Сектор пътна полиция“ към ОДМВР Пазарджик
за МПС „Сеат Ибиза“ с
транзитен номер 017М801 и МПС „Сеат Ибиза“ с рег. № РА8212КВ, идентичност на номера на двигателя и номера на рамата,
което налага извод, че се касае за един и същ автомобил. Следователно към
датата на нарушението за управлявания от С.Б. лек автомобил е имало валидно
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и не е осъществен съставът на нарушение на чл. 483, ал.1, т. 1 КЗ.
В допълнение при съставяне на акта
за установяване на нарушението и на наказателното постановление е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Обективните обстоятелства от неговия състав
са описани неточно и неясно в нарушение на императивните изисквания на чл. 42,
т.4 и чл. 57, ал.1 ,т. 5 ЗАНН. Посочено е, че при проверката водачът „не може да представи валидна задължителна
застраховка гражданска отговорност“, от което не става ясно дали изобщо не е сключил такава, или има сключена,
но не носи полицата, което е самостоятелно нарушение на чл. 100, ал.1, т. 3 ЗДвП и обосновава пораждане на аминистративнонаказателна
отговорност на осн. чл. 183, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Съгласно константната съдебна
практика съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,
т.е. такова нарушение, недопускането на което е може да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, както е в
настоящия случай. Така допуснатото нарушение представлява самостоятелно
основание за отмяна наказателното постановление.
По изложените съображения съдът
счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Предвид изхода
на спора и на осн. чл. 63, ал.3 ЗАНН /ред. ДВ бр. 94
от 29.11.2019г./, на жалбоподателят се дължат
и следва да се заплатят сторените в производство разноски за процесуално
представителство.
В производството по делото жалбоподателят е
представляван от упълномощен процесуален представител. Видно от представения по Договор
за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение в
размер на 100, 00 лв., като е удостоверено, че същото е платено в брой, като в
случая договорът служи за разписка и доказва плащането, съгл. т. 1 от ТР №
6/06.11. 2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС. По тези съображения, съдът счита претенцията за заплащането им за
основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена.
Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен
съд Велинград:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0367-
001961 от 20.12.2017г. на Началника група към ОДМВР Пазарджик, с което на С.А.Б., ЕГН: **********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 250, 00 лв., на основание чл.638,
ал.1, т. 1, във вр. чл. 461, т.1 КЗ за нарушение на
чл.483, ал.1, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на С.А.Б., ЕГН: **********,***,
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 100, 00 лв. /сто
лв./
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
връчване на съобщението до страните, пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Иванка
Пенчева