РЕШЕНИЕ №5
гр.В.
15.02.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видинският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на деветнадесети
януари две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Председател: Г. Й.
при секретаря В.К.................. и в присъствието на прокурора ................................................ като разгледа докладваното от съдия Г. Й.
търговско дело № 63 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Делото е
образувано по исковата молба на К.„П. – п.
к. С. г.", ЕИК. със седалище и адрес на управление: гр. Д. п.к 3740 ул...
Представлявано от И. Д. Г. - председател на кооперацията с правно основание чл.625 ТЗ във връзка с чл. 626 ал.1 ТЗ.В
исковата молба се твърди ,че кооперацията
извършва търговска дейност -търговия на дребно в магазин в гр. Д. и че във
връзка с търговската си дейност кооперацията натрупала задължения към
доставчици, които не може да погасява - оборотите били изключително ниски.Кооперацията
била в състояние на неплатежоспособност и била спряла плащанията към доставчици / кредитори , като
общата стойност на задълженията към доставчиците била 40 493.63 лв. към 24.11.2017 г.Поддържа се ,че
кооперацията няма средства да погасява и
публичноправни задължения във връзка с дейността на кооперацията.Към
Община В. за местни данъци и такси кооперацията имала задължение в размер на
369,12 лв по АУЗ по чл. 107 ал.З ДОПК № 0744-/14.08.2017 г., както и задължения
към НАП, като задълженията за осигуровки били в размер на 1906,55 лв ,а имало и задължения по ДДС.Поддържа се ,че налице
била неплатежоспособност на кооперацията по смисъла на чл. 608 ТЗ .Иска се да
се постанови решение , с което да се обяви неплатежоспособност на кооперацията
и нейната начална дата и да се открие производство по несъстоятелност на К.„П.–
п. к. „С. г.", с ЕИК.., седалище и адрес на управление: гр. Д. т.к 3740,
Ул..
Към исковата
молба са приложени следните писмени доказателства:
1. Счетоводен баланс към 24.11.2017 г. с
активи и пасиви
2. Препис от справка за предприятието за 2016
- ГФО за 2016 г. с приложен счетоводен баланс към 31.12.2016/ отчет за
приходите и разходите за 2016,отчет за собствен капитал 2016, Справка за нетекущите
материални активи към 2016, справка за данъците и таксите през 2016 г. справка
за вземанията и задълженията по сектори, отчет за заетите лица , средства за
работни заплати и други разходи за труд, продажби на дребно и едро.
3. Уведомление по чл. 78 ал. 2 от ДОПК
4. Справка по сметка доставчици - списък на
кредиторите на К.„.П.– п. к. „С. г.", с размера на вземанията .
След
като взе предвид събраните по делото доказателства,Съдът прие за установено от фактическа
страна следното :
К.„П.– п. к. С.
г." гр.Д." извършва търговска
дейност - търговия на дребно в магазин в гр.Д.. Във връзка с търговската си
дейност кооперацията е натрупала задължения към доставчици, които не може да
погасява ,тъй като оборотите са
изключително ниски.
Вещото лице Р.К.
дава заключение ,че по счетоводни данни на к. „П. п. г." гр.Д. към
24.11.2017 г. се водят задължения кооперация
Социални към доставчици – кредитори в размер на 40493,63 лв.,задълженията към
персонала са 3 303,75 лв.,задълженията към осигурителни предприятия са 1905,55
лв.,данъчните задължения са 431,38 лв.и
че другите краткосрочни задължения са в
размер на 795,87 лв. или всички
задължения на кооперацията са в размер на 46 931,18 лв.
От посочените
дати на възникване на задълженията в отговора на въпрос № 1 се установява, че
кооперация „П.– п. к. С. г." гр.Д. се опитва да обслужва задълженията си,
но не успява и през последните три години размерът на неплатените задължения
към кредитори на кооперацията непрекъснато се увеличава.
Последните
извършени плащания от „П. – п. к. С. г." гр.Д. са: на 24.08.2017 г.
платени осигурителни вноски за месец 07.2017 г. и на 11.09.2017 г. платено ДДС
за месец 08.2017 г. в размерна 26.10 лева.
Към 24.11.2017
г. „П. п. к. С. г." гр.Д. е реализирала продажби на стойност 41 х.лв., за
които продажби са извършени 50 х.лв. разходи, или е реализирала загуба в размер
на 9 х.лв. Кооперацията не е преустановила дейност, но реализира много слаби
продажби и приходи, които не са достатъчни за да се погасяват задълженията ѝ.
По счетоводни данни от баланса на кооперацията към 24.11.2017 г. се установявя,
че тя разполага с имущество на стойност 47 839,81 лв., но не разполага с
парични средства, поради което вещото лице дава заключение ,че по-голяма част от задълженията на кооперацията
могат да бъдат покрити от реализацията на имуществото ѝ, въпреки, че в
по-голямата си част не е бързоликвидно, а представлява ДМА.
Структурата на
капитала на „П.– п. к. С. г." гр.Д.по балансови данни към 24.11.2017 г. е
собствени средства 118 х.лв. - 71.52% и привлечени средства 47.0 х.лв. -
28.48%.
Коефициентите за
бърза, незабавна и обща ликвидност са изчислени от вещото лице и резултатите са
отразени в таблица в таблица.
Коефициентът на
обща ликвидност на кооперацията е 0.2340 и показва ,че Кооперацията от реализацията на наличните си
краткотрайни активи може да покрие 23.40% от краткотрайните си задължения. За
норматив на общата ликвидност се приема коефициент 1.00.
Коефициентът на бърза
ликвидност на кооперацията е 0.0213 и показва, че при събирането на краткосрочните
си вземания кооперацията ще бъде в състояние да покрие 2,13% от краткотрайните
си задължения.
Коефициентът на
незабавна ликвидност на кооперацията е 0,0213 .Този коефициент би трябвало да
клони към 1 и при условие, че той е 0, това е доказателство, че кооперацията
изпитва големи затруднения на паричните средства.
Коефициентът на
абсолютна ликвидност на кооперацията е 0,00 и Този коефициент би следвало да
клони към 1 и при условие, че той е 0, това е доказателство, че дружеството
изпитва големи затруднения на паричните средства.
Финансовите
резултати на кооперацията по счетоводни данни към 24.11.2017 г. с натрупване са
загуба 25 755.96 лв. поради намаляване на приходите от продажби от извършваната
стопанска дейност за последните пет години. За 2017 г. финансовият резултат е
загуба 9 000.лв.
Намаляващите
обороти поради затихване на стопанска дейност и недостатъчната наличност на
краткотрайни активи от кооперацията спрямо задълженията ѝ показва, че
финансовите ѝ затруднения не са с временен характер, а имат траен и
необратим характер. Кооперацията не е била в състояние да покрива
краткосрочните си задължения за посочения период, вследствие на несъбиране на
вземане в размер на 130 000,00 лв., въпреки водените съдебни дела за горната
сума срещу „Велиси макросистеми".
През последните пет години задълженията на
кооперацията са идентични по вид с тези към 24.11.2017 г. към доставцици,
осигурителни предприятия и НАП, свързани с търговската дейност, която е
извършвала кооперацията.
По Балансови
данни към 24.11.2017 г. от последният съставен от „П.–п. к. С. г. гр.Д. счетоводен
Баланс преди преустановяване на
дейността от същата, кооперацията разполага със следните ДМА:
-Земя „Ремонтна
работилница и трафопост"- 9 дка на стойност 8 765,00 лв. -
-
Административна сграда на стойност 23 186,00 лв.;
-Масивна сграда
- склад на стойност 1 647,00 лв.;
-Масивна едноетажна
сграда-имот 1485 Д. на стойност 4 083,50 лв.;
-Сграда -
трафопост- имот 1485 Д. на стойност 202,50 лв. или общо в размер на 37 884,00
лв.
По Балансови
данни към 24.11.2017 г., от последният съставен от „П. –п. к. С. г." гр.Д.
счетоводен Баланс кооперацията не разполага с краткотрайни финансови активи.
По Балансови
данни към 24.11.2017 г., от последният съставен от „П.–п. к. С. г. гр.Д.
Счетоводен Баланс, кооперацията има краткосрочни вземания с падеж до 1 година в
размер на 1 446,92 лв.
По Балансови
данни към 24.11.2017 г. от последният съставен от „П.-п. к. С. г." гр.Д.
Счетоводен Баланс преди преустановяване на дейността от същата, кооперацията
разполага с имущество ,от реализацията на което могат да бъдат покрити част от
паричните задължения, както следва:
- ДМА на стойност- 37 884,00 лв.
- Материали на стойност - 1 953,23 лв.;
- Стоки на стойност - 8 002,58 лв. или
всичко 47 839,81 лв.
Счетоводството
на „П. п. к. С. г." гр.Д. е водено редовно, същата е регистрирана по ЗДДС
и при поискване от страна на вещото лице
са му предоставени исканите документи и
счетоводни регистри незабавно.
При така
установената фактическа обстановка Съдът
приема за установено от правна страна следното :
За да бъде
открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на
кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите
на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а
именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата,
посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2
от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице
неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да
се установи свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е
капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а
състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
Налице е
трайноустановена практика на ВКС, че неплатежоспособността е обективно
финансово състояние на длъжника и състоянието на неплатежоспособност следва да
се прецени от съда въз основа на цялостен анализ на доказателствата за
икономическото състояние и възможността длъжникът да изпълнява паричните си
задължения спрямо всички кредитори към момента на постановяване на решението.
От значение за икономическото състояние са показателите за ликвидност, които
представляват количествени характеристики на способността на длъжника да
изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи, т. е. релевантно за
определяне икономическото състояние на длъжника е това имущество, което е
бързоликвидно, като освен показателите за ликвидност, съдът може да обсъди и
други, обуславящи финансовото състояние на търговеца - коефициентите на
финансова автономност и на задлъжнялост. След анализ на показателите следва да
се определи каква е тенденцията в дейността на дружеството - за влошаване или
за подобряване, съобразно балансите за съответните години. Началната дата на
неплатежоспособността съдът следва да определи, като съобрази общото
икономическо състояние на длъжника, съобразно изведените критерии, и момента на
спиране на обслужване на задълженията, като от значение е не само най-старото
непогасено задължение, а общото икономическо състояние на длъжника и момента,
когато е спрял плащанията към кредиторите си, а не към отделен кредитор. В този
смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за
долустоящите съдебни инстанции: Р. № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на
I т. о.; Р. № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на II т. о.; Р. №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на I т. о.; Р. № 54/08.09.2014 г. по
т. д. № 3035/2013 г. на II т. о.; Р. № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г.
на I т. о.; Р. № 25/21.03.2014 г. по т. д. № 4356/2013 г. на II т. о.
В настоящия случай са налице предвидените
от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището
на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ писмена молба до съда за откриване на
производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно
ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция
за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано
с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В
конкретния случай, съдът е сезиран с молба от длъжника, който се явява
легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за
откриване на производството - длъжникът е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2,
т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като кооперация .
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда
следващите описани по-горе предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност, като посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане.В конкретния случай паричното задължение на длъжника произтича от неизпълнение
на задължението за плащане на получени престации по търговски сделки.Неплатежоспособността
съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с
невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към
определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с
търговската дейност на длъжника.
Търговски са сделките, сключени от
търговеца при и по повод на извършване на занятието му, а също така и
абсолютните търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от
качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на
търговеца са установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички
случаи, независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или
за такова от публичен хапактер, следва да се установи, че същото е действително
и съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е.
падежът му да е настъпил, за което се прилагат общите правила на гражданското
право.
Съдът, като взе предвид изложеното по-горе
и го съобрази с обстоятелството, че страните по договорите
са търговски дружества, намира, че е налице субективният критерий за
квалифициране на една сделка като търговска,тъй като се касае за търговска
продажба /Чл.318 и сл ТЗ/.
В разглеждания случай безспорно се
установява от събраните доказателства, че ищецът има изискуеми парични задължения към кредитори , които не е платил. От събраните
по делото доказателства се устанвоява по несъмнен начин ,че ищецът е спрял
плащанията си към кредиторите .Ищецът не
ангажира в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод,
че затрудненията му за извършване на плащанията са временни или че разполага с
достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за
интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).
По изложените съображения, съдът намира за
доказано, че ищецът е в състояние на
неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от ТЗ, тъй като не е в състояние да
изпълни свои изискуеми парични задължения по търговски сделки.Той е и в
състояние на свръхзадълженост по смисъла на Чл.742 ал.1 ТЗ ,тъй като ,видно от
зеключението на вещото лице,имуществото му не е достатъчно да покрие паричните
му задължения.
Следва да се приложи в случая презумпцията
на чл. 608, ал. 2 от ТЗ, по силата на която неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията.
След съвкупен анализ на посочените по-горе
доказателства съдът прави извода за влошено финансово-икономическо състояние на
кооперацията. Съобразявайки посочените от вещото лице коефициенти на
ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, съдът приема, че ищецът е в нестабилно финансово състояние,
силно зависим от кредиторите си, с текущи задължения, които не са обезпечени с
краткотрайни активи и съответно не биха могли да бъдат погасени в срок.
Установените неплатени задължения на дружеството ,свързани с търговската му
дейност, съдът намира, че водят до обективното състояние на ответното дружество
да не може да погасява задълженията си, и то вече с необратим характер.
До този извод
води анализът на заключението на вещото лице.
Показателите за
ликвидност изразяват способността на предприятието да изплаща текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи, в които не се включват разходите за
бъдещи периоди. Показателите за ликвидност се определят като коефициенти, при
изчислението на които се съпоставят активи и задължения.Базовата величина,
ползвана за намиране на отделните коефициенти, е различна -краткосрочни
задължения и текущи задължения.
Вещото лице дава заключение ,че коефициентът на обща
ликвидност е 0,234,коефициентът на
бърза ликвидност е 0,0213,коефициентът на незабавна ликвидност е 0,0213 и коефициентът на абсолютна ликвидност
е 0.Показателите за ликвидност
отразяват възможностите на предприятието да покрие задълженията си в даден
момент, обикновено балансова дата. Особено показателен от тази гледна точка е
коефициентът за абсолютна ликвидност, който характеризира платежоспособността
на предприятието, при положение че падежите на текущите задължения са близки до
балансовата дата. Коефициентите на обща и бърза ликвидност за този момент дават
твърде условна оценка за платежоспособността на предприятието, защото в техните
елементи има вероятност да са включени много бавноликвидни или даже
трудноликвидни активи .При съпоставянето на определени активи с краткосрочните
или текущите задължения е нормално да се получи коефициент около единица. Ако
коефициентът е под единица,както е в случая, т.е. сумата на задълженията към
датата на баланса е по-голяма от средствата, с които следва да се покрие.
Желателно е коефициентите за ликвидност да превишават единица, което означава,
че предприятието разполага с повече краткотрайни активи от задълженията му към
балансовата дата. При тези условия, степента на риска предприятието да изпадне
в състояние на невъзможност за посрещане на задълженията си, е твърде малка. От
данните, посочени заключението на вещото лице е видно, че предприятието няма
краткосрочни вземания и налични парични средства, с които да покрие
задълженията си към кредиторите затова и коефициентите за ликвидност са нула
или много близко до нула , а същевременно има краткосрочни задължения, което
води и до отрицателните показатели.
Вещото лице е категорично ,че ищецът няма възможност чрез
собствения си капитал и печалбата да поеме текущите си задължения,че
дружеството е свръхзадлъжняло и декапитализирано, без възможност да обслужва
текущите си задължения, които са посочени в баланса на предприятието.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
НАЧАЛНАТА ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
Първоначалният
ищец не сочи конкретна начална дата на неплатежоспособността.Непосочването на
конкретна начална датата на неплатежоспособността на търговеца - длъжник от
страна на молителя не води до неяснота на претендираното искане. Затова и
липсата му не се явява порок, релевантен за редовността на молбата по чл. 625 ТЗ, нито сама по себе си се отразява на допустимостта на заявено за първи път искане на
надлежна страна в процеса за
определяне на друга конкретна начална дата /Решение № 56 от 10.09.2014 г. на
ВКС по т. д. № 3057/2013 г., II т. о., ТК, докладчик председателят В. А./. Несъстоятелността,
уредена по действащото законодателство като производство за универсално
принудително изпълнение е преди всичко граждански процес, в частност
-изпълнителен процес и по силата на изричната разпоредба на чл. 621 ТЗ
субсидиарно приложими в производството по несъстоятелност, при липса на
специални правила, са нормите на ГПК.Следователно, при отсъствието на специални
разпоредби в гл. IV "Несъстоятелност" относно необходимото
съдържанието на молбата по чл. 625 ТЗ, извън въведените с чл. 628, ал. 2 и ал.
3 ТЗ задължителни изисквания, вкл. с оглед предвидените в специалната норма на
чл. 621а ТЗ, за съответно приложими следва да се приемат процесуалните
разпоредби на общото исково производство, включващи и чл. 127, ал. 1, т. 4 и т.
5 ГПК на р. I, гл. ХIII ГПК.Това означава, че преценката за редовността на
молбата по чл. 625 ТЗ, следва да се извърши с оглед на визираните реквизити по
чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, но при отчитане на особения ѝ предмет и
на обстоятелството, че начална дата на неплатежоспособността на длъжника е
задължителен елемент от решението за откриване на производство по
несъстоятелност. Поради това, при констатирано наличие на състояние на
неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост по см. на чл. 742, ал. 1 ТЗ, съдът
всякога е задължен да определи същата въз основа на анализ на цялостното
финансово и икономическо състояние на търговеца, независимо от заявената или
твърдяната от страните в хода на производството дата. Съобразено
обстоятелството, че именно върху определената от съда начална датата на
неплатежоспособност, настъпват и правните последици на влязлото в сила решение,
с което искането е уважено и формираната от него сила на пресъдено нещо се
разпростира спрямо всички, вкл. неучаствалите в производството кредитори, дава
основание да се приеме, че непосочването на конкретна начална датата на неплатежоспособността
на търговеца - длъжник от страна на молителя не води до неяснота на
претендираното искане.
Съгласно задължителната
практика на ВКС, изразена в решения: №
64 от 23.03.2010 г., по т. д. № 959/2009 г. на II т. о., № 115/25. 06.2010 г.,
по т. д. № 169/2010 г. на II т. о., № 90/20.07.2012 г., по т. д. № 115/2011 г.
на I т. о. и др. началната дата на неплатежоспособност се определя с оглед на
цялото икономическо състояние на длъжника към момента на постановяване на
съдебното решение, а не само с оглед на последното извършено плащане от същия
към определен кредитор или кредитори.
След анализ на събраните
по делото доказателства на цялостното
финансово и икономическо състояние на търговеца
съдът намира ,че следва да бъде определена за начална дата на неплатежоспособността датата 29.04.2017 г.Видно от списъка на
кредиторите на дружеството /л.68 от делото/ ищецът има неиздължени суми към
кредитори от 2011 г. и 2012 г. /по една сума или общо две суми/.През 2015 и
2016 г. има по една неиздължена сума ,но всички посочени по-горе суми не са в
големи размери и не отразяват необратимо влошаване на икономическото състояние
на длъжника-последното се забелязва през 2017 г. ,откогато са и
най-многобройните и най-значими задължения.Съдът намира ,че като начална дата
на неплатежоспособността на длъжника следва да се определи 29.04.2017 г.,тъй
като тази е датата на падежа на първото най-значително като размер задължение
на ищеца.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ВРЕМЕННИЯ СИНДИК И ПЪРВОТО СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ
Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да назначи
временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите. За временен синдик на
дружеството следва да бъде назначена Р. Р. ,
вписана в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в
производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието
и обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва към датата на встъпване в
длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. На
временния синдик следва да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 500
лева, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до
настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.
При насрочване на първото събрание на
кредиторите съдът следва да съобрази необходимото време за представяне от
длъжника на документите по чл. 640 от ТЗ, както и да даде възможност на
временния синдик да изготви и представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради
това, съдът намира, че следва да насрочи Първото събрание на кредиторите на 16.03.2018 г. от 11 часа в Съдебната палата на
Видинския окръжен съд , в залата за провеждане на съдебните заседания ,която ще
бъде указана в деня на събранието на кредиторите върху таблото за съобщения на
Видинския окръжен съд и върху вратите на съдебната зала с дневен ред по чл. 672, ал. 2 от ТЗ:
1. Изслушване
доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на
постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3. Избор на комитет
на кредиторите.
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ :
Разноски не
следва да се присъждат ,тъй като производството е образувано по молба на
длъжника.
В с.з. за
19.01.2018 г. съдът е определил сума за покриване на началните разноски по
несъстоятелността .На 02.02.2018 г. е постъпила молба от ППП“С. г.-гр.Д.,с
която моли да се отмени горното определение ,тъй като кооперацията твърди ,че
има достатъчно имущество да покрие разноските по несъстоятелността.С оглед на
изявлението на длъжника съдът намира ,че определението за определяне на сума за покриване на началните разноски по
несъстоятелността следва да бъде отменено и да бъде постановено решение по реда
на Чл.630 ТЗ.
Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от Търговския закон Видинският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
протоколно определение от с.з. за
19.01.2018 г. ,с което съдът е определил сума в размер на 7 000 лв.за покриване
на началните разноски по несъстоятелността ,която следва да се предплати от
кредитор или от длъжника.
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на К.„П.– п. к. „С. г., с ЕИК. седалище и адрес на
управление: гр. Д. т.к 3740, Ул.. с начална дата на неплатежоспособността г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на К.„П.–
п. к. „С. г.", с ЕИК.., седалище и адрес на управление: гр. Д. т.к 3740,
Ул.. поради неплатежоспособност и свръхзадлъжнелост.
НАЗНАЧАВА ЗА ВРЕМЕНЕН СИНДИК на длъжника Р. В.
Р. от гр.В. ,ж.к... ,вписана в Списъка
на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност
по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде
уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи
декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на временния синдик в
размер на 500 лева месечно, считано от
датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна
причина за изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на
временния синдик до три дни, считано от датата на получаване на препис от
настоящето решение.
ОПРЕДЕЛЯ
ДАТА НА ПЪРВОТО СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ което следва да се проведе на 16.03.2018 г.от 11 часа в Съдебната палата на Видинския
окръжен съд , в залата за провеждане на съдебните заседания ,която ще бъде
указана в деня на събранието на кредиторите върху таблото са съобщения на
Видинския окръжен съд и върху вратите на съдебната зала с дневен ред по чл. 672, ал. 2 от ТЗ:
1. Изслушване
доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на
постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3.
Избор на комитет на кредиторите.
Решението подлежи на вписване в търговския
регистър.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския
регистър.
Решението
подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
ДА
СЕ ВПИШЕ настоящият съдебен акт в книгата по чл. 634в от ТЗ.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: