№ 20570
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110156693 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника Е. Д. Г.
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на Е. Д. Г. да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 3295,73 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от м.05.2020г. до м.02.2022г., ведно със
законната лихва от 16.10.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане
на вземането, сумата 599,38 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 04.10.2023г., сумата 20,43 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.12.2020г. до м.02.2022г.,
ведно със законната лихва от 16.10.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата от 4,71 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 01.09.2021г. до 04.10.2023г., които суми касаят топлоснабден имот
апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к. „Разсадник - Коньовица“, бл. 82, вх. А,
ет. 5, аб. № 242793.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца процесните суми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. Д. Г. е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва претенциите на ищцовото дружество по основание и размер.
Оспорва приложимостта и действието на ОУ на ищцовото дружество. Излага, че не е
получавал фактури за претендираните суми. Релевира възражение за изтекла
1
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените в
производството разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. С оглед тази нормативна уредба
между „Топлофикация София“ ЕАД и лицата имащи качеството потребители на ТЕ,
какъвто се твърди да е и ответника за процесния период, е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
за продажба, а именно Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., същите в сила от
11.08.2016г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й
разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ
ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК. В допълнение следва да бъде посочено и че
2
съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
По делото не е спорно и от приетия Договор за дарение на недвижим имот
обективиран в нотариален акт № 142, том I, рег. № 3217, дело № 150, сключен на
25.10.2000г. /лист 8/ се установява, че Е. Д. Г. е придобил процесният недвижим имот,
представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. София, м. „Разсадник – Коньовица“,
ул. „Троян“, в ЖСК „Техноекспортстрой – 2“, блок № 82 – нов номер, стар - № 2, вх.
А, ет. 5. Същевременно видно от издадено удостоверение с изх. № 68-00-
673/01.06.2015г. от ГИС – София, многофамилна жилищната сграда, блок 2, ЖСК
„Техноекспортстрой – 2“, с два входа, с идентификатор 68134.1106.291.1 е с настоящ
адрес жк. „Разсадник - Коньовица“, бл. 82, вх. А и вх. Б. В допълнение към горното по
делото е приета и молба-декларация от 08.12.2000г., от съдържанието на която се
установява, че по силата на изричното искане на ответника Г. за сключване на договор,
чрез откриване на партида, за доставка на топлинна енергия до имота, между страните
е възникнало облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до
процесния имот, като по делото няма данни за прекратяване на това облигационно
правоотношение. Последното по мнение на настоящия състав представлява
индивидуално писмено предложение, отправено от купувача до търговеца, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за собствения на ответника
имот. Ищецът, откривайки партида за имота на името на ответника, е приел
отправеното му предложение, като по делото няма данни за прекратяване на това
правоотношение. По делото не са ангажирани доказателства правото на собственост
върху имота да е било прехвърлено на друго лице, да е било учредено вещно право на
ползване или имотът да е бил отдаден под наем и с наемателя да е сключен договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди. Ето защо съдът приема, че страните са
били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през
процесния период при общи условия, публикувани и на интернет страницата на
ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към исковия период договорът
да е преустановил действието си.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
3
на "Топлофикация София” ЕАД, съгласно представения протокол от общо събрание на
етажните собственици от 17.09.2013г. Следва да се посочи, че оспорването на решение
на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение
следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не
твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в
качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от
сключения в изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. В допълнение
е посочено, че в имота за процесния период е имало 4 броя отоплителни тела с
поставени ИРРО, както и три броя водомери за топла вода. Вещото лице дава
заключение, че разпределението на топлоенергията е извършено на база реален отчет
за отоплителен сезон 2020/2021г., като поради дефектирал водомер топлата вода е
изчислявана съгласно чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № Е-РД-04-1. Експертът уточнява, че
за периода 2021/2022г. не е бил подсигурен достъп за отчет на уредите, поради което
ТЕ за отопление е начислявана съгл. т.6.5 от приложението към чл.61, ал. 1 от Наредба
№ Е-РД-04-1. От заключението се изяснява, че дължимата от ответника сума за
процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата
методика е общо 3207,05 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по
изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е
достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при
извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и
сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и
доказателства, които да разколебават направените от него изводи.
За пълнота следва да се посочи, че няма основание да не бъде кредитирана
експертизата поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по
делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на
своята задача вещото лице работи както с приети по делото писмени и веществени
доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се
съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица
/проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в
архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./.
Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-
во тър. отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си
само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото
доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали,
стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в
случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в
оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да
изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност. Ако истинността
на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително
/Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията,
дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието
4
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 16.10.2023г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като
съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Доколкото исковата молба е депозирана на 16.10.2023г., то следва да се
приеме, че вземанията на ищеца за периода от 01.05.2020г. до 31.08.2020г., вкл. са
погасени по давност, поради което исковете за посочения период следва да се
отхвърлят.
Ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания само за останалата
част от исковия период от м.09.2020г. до м.02.2022г. При кредитиране заключението на
СТЕ се установява, че размерът на реално потребеното количество топлинна енергия
за непогасения по давност период, при съобразяване с изравнителните сметки през
непогасения по давност период, е в размер на 2726,34 лв., до който размер искът е
основателен и следва да се уважи, а за горницата до пълния предявен размер от
3295,73 лева и за периода от м.05.2020г. до м.08.2020г., следва да се
отхвърли.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и иска за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По
делото се установява, че за исковия период от м.12.2020г. до м.02.2022г. начислената
цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер
на 20,43 лв., следователно искът предявен за същия размер е изцяло основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на ищеца, одобрени
с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от
2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното
за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл.
32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
5
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020 г.
обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на
ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези
периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. С
оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато
ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете стани, като съобразно
уважената и отхвърлената част от претенциите, на ищеца следва да бъде присъдена
сумата 477,28 лева - разноски за държавна такса, депозит за експертиза и
възнаграждение за юрисконсулт /при определен от съда размер 50
лева/.
По делото са представени доказателства за сторени от ответника разноски в
представляващи действително заплатено адвокатско възнаграждение на адв. П., САК,
видно от представения договор за правна защита и съдействие /лист 77 по делото/.
Съобразно отхвърлената част от исковете, ответникът има право на разноски в размер
на 210 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Д. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ,
сумата 2726,34 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от м.09.2020г. до м.02.2022г., ведно със законната лихва от
16.10.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
сумата 20,43 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.12.2020г. до м.02.2022г., ведно със законната лихва от
16.10.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к.
„Разсадник - Коньовица“, бл. 82, вх. А, ет. 5, аб. № 242793, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия над сумата 2726,34 лева до 3295,73 лева и за периода от
м.05.2020г. до м.08.2020г., за сумата 599,38 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2021г. до 04.10.2023г., както и иска за сумата от 4,71 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
6
периода от 01.09.2021г. до 04.10.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Д. Г., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, сумата 477,28 лева,
представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Топлофикация София" ЕАД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Е. Д. Г., ЕГН **********, сумата 210 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7