№ 1054
гр. Перник, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720105409 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 24101/17.11.2023г.,
подадена от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *** срещу К. Б. К., с която се
предявени установителни искови по реда на чл.422 за установяване дължимостта на
сумата от 500 лева — дължима главница и 33,68 лв. — дължима договорна лихва за
периода от 19.09.2021 г. до 19.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, за
които суми в производството по ч.гр.д.№ 2982/2023г. по описа на ПРС е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът излага в исковата молба, че на 20.08.2021г. е сключен Договор за
потребителски паричен кредит № 17411 между „Ютекредит България” ЕООД, ЕИК:
*** в качеството му на кредитор и К. Б. К., в качеството му на кредитополучател за
сумата от 500,00 лева. С подписването на договора ответникът се е задължил да
погасява задължението си по кредита на 12 месечни вноски в размер на 51,49 лв. всяка
и последна изравнителна вноска в размер на 51,29 лв. с краен срок на погасяване -
19.08.2022 г. Твърди се, че след усвояване на кредита кредитополучателят не е
изпълнил задълженията си и кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане падежа за
внасяне и на последната погасителна вноска на 19.08.2022 г. С Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 19.04.2023 г. и приложенията към него между
„Ютекредит България” ЕООД, прехвърлил на „ЕОС Матрикс” ЕООД, задължението на
К. Б. К., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит №
17411/20.08.2021 г. Твърди се още, че на адреса на длъжника е изпратено уведомление
по смисъла на чл. 99 от 33Д за извършената цесия. Поради неизпълнение от страна на
ответника, и подадено възражение от страна на длъжника в заповедното производство
моли съда да постанови решение за установяване дължимостта на претендираните с
исковата молба суми за главниза и лихва. Моли съда да уважи предявените искове с
оглед гореизложеното. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
В първото по делото съдебно заседание ответникът лично оспорва предявените
искове, като навежда твърдения за извършено частично плащане.
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове,
разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи:
1) валидно облигационно правоотношение между дружеството-заемодател и
ответника, предаването на заемната сума/вещ на заемополучателя по начина,
предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на
срока на договора или падежиране на вноските, предмет на настоящото производство;
2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на
кредита с лихва и заплащане на допълнителни такси; 3). изпадане на ответника в
забава; 4). размера на вземанията; 5). че е станал титуляр на сочените вземания на
твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество заемодател и
уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите;
В тежест на ответната страна е да установи правопогасяващи или
правоизключващи факти, в случай че ищецът докаже горното.
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било
образувано заповедно производство, в което заповедта е била връчена на длъжника и
той е подал възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената
съдебна защита, поради което и предявените искови претенции са допустими.
Ищецът обосновава активната си материална и процесуална легитимация с
договор за цесия. За да породи правни последици, договорът за цесия следва да има за
предмет съществуващо вземане (права) с титуляр (кредитор) цедента спрямо
конкретно трето за цесията лице – длъжник на цедента. По силата на този договор
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, а след като бъде надлежно уведомен длъжникът дължи изпълнение на
цесионера.
По делото е представен рамков договор за цесия от 19.04.2023 г., сключен межди
цедента „ЮтеКредит България“ ЕООД и цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД и
Приложение 1 неразделна част от него, от което е видно, че ищецът е придобил
вземане с длъжник ответника.
По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за да произведе цесията действие
спрямо длъжника предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, каквато е и настоящата
хипотеза. В този случай представителната власт възниква по волята на
представлявания – цедента, като обемът й се определя според това, което
упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. В тази насока Решение № 114 от
07.09.2016г. по т.д. № 362/2015 на второ т.о. ВКС.
След като се прие, че цесията може да бъде съобщена на длъжника от цесионера
като пълномощник на цедента и от доказаните конкретни фактически действия за
съобщаването, настоящият състав намира същите за достатъчни в изпълнение на
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. До ответникът е изпратено уведомление за цесията
2
от цедента, което е връчено лично на същия при получаване на препис от исковата
молба и на приложенията към нея сред които е и уведомлението за извършената цесия
от 25.05.2023 г. Такова изявление е направено и с връчването на препис от исковата
молба, към която е са приложени конкретните изявления в тази насока на цедента, и
това на цесионера в качеството му на упълномощени лице, съгласно приложеното по
делото пълномощно.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора. В този смисъл длъжникът не е оспорил, че
процесния договор за потребителски кредит не отговаря на тези изисквания. Видно от
приложения към исковата молба договор за потребителски кредит № 17411/20.08.2021
г. е налице валидно облигационно правоотношение между дружеството-заемодател
„ЮтеКредит България“ ЕООД и ответника, като от същия договор се установява и
предаването на заемната сума в размер на 500 лв. на заемополучателят по начина,
предвиден в договора- т. 2 кредитът се усвоява наведнъж еднократно, като за дата на
усвояване на кредита се счита датата на подписване на договора-20.08.2021 г.,
уговорения падеж на погасителните вноски, и размера на всяка една от 12-те
погасителни вноски, изрично посочени в приложения към договора погасителен план
и изтичането на срока на договора се установява, че е настъпило на 19.08.2022 г. ,
съгласно т. 4, т. 1 от Договора. Установява се и наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита с лихва и заплащане на
допълнителни такси, като в т. 3.1 от договора се посочва, че годишният лихвен
процент е 12.27%.
С оглед направеното от ответника оспорване с твърдения за извършено
частично плащане е изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза, изготвена
от вещото лице В. В., което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, от
което се установява, че съгласно Договор за потребителски паричен кредит №
17411/20.08.2021г. и платежно нареждане от 21.08.2021г. кредита е усвоен по банкова
сметка предоставена от кредитополучателя с титуляр К. Б. К. при ПИБ. Към
19.04.2023г. неплатената сума по Договора за потребителски паричен кредит №
17411/20.08.2021г. е в размер на 747,97 лева, от която сумата от 500.00 лева – главница,
лихва в размер на 12,97 лева, такса за разглеждане на искане за кредит в размер на
84,00 лева и неплатени други такси в размер на 151,00 лева. По договор за
потребителски паричен кредит № 17411/20.08.2021г. няма отразено извършено
плащане от страна на ответника. Неплатената главница е в размер на 500,00 лева,
неплатената договорна лихва в размер на 33,68 лева за периода от 20.08.2021г. до
19.08.2022г. Общо неплатена сума по Договор за за потребителски паричен кредит №
17411/20.08.2021г. е в размер на 533,68 лева.
Видно от представения договор за цесия от 19.04.2023 г. и Приложение № 1 към
същия е, че ищецът е титуляр на сочените вземания на твърдяното основание –
договор за цесия, сключен с дружество заемодател „ЮтеКредит България“ ЕООД и е
бил уведомен длъжника за настъпилата промяна в кредиторите с получаването на
препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства ведно с
уведомлението за извършената цесия.
3
При тези правни изводи, предявеният иск за главница е доказан в пълния
предявен размер от 500 лева.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
Изцяло основателна е и претенцията за възнаградителна лихва, тъй се установи,
че страните са уговорили в т.3.1 от договора за потребителски кредит възнаградителна
лихва в размер на 12.27 %, като същата се дължи от дата на усвояване на кредита. В
погасителния план е определен падежа и размера на задължението, както за
главницата, така и за възнаградителната лихва, чийто размер се установява от
заключението на вещото лице.
При тези правни изводи се явява основателен и акцесорния иск по отношение
на договорната лихва в размер на 33,68 лв. — дължима договорна лихва за периода от
19.09.2021 г. до 19.08.2022 г.
При този изход на спора на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следват сторените
по делото разноски в размер на 320,00 лева, съобразно представения списък по чл.80
ГПК, кореспондиращ с доказателствата по делото за реалното им реализиране
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК, че К. Б. К. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***, дължи на „ЕОС
МАТРИКС" ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, по обективно, кумулативно
съединени установителни искове, с пр. осн. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 500 /петстотин/ лева — незаплатена главница по Договор
за потребителски паричен кредит № 17411 /20.08.2021г., както и 33,68 лева —
договорна лихва за периода от 19.09.2021 г. до 19.08.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда
/29.06.2023г./ до окончателното й изплащане, за които суми в производството по ч.гр.д.
№ 2982/2023г. по описа на ПРС е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Б. К. с ЕГН: ********** да
заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД ЕИК:********* сумата от 320,00 лева – сторени
разноски в исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4