№ 6747
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
Членове:Йоанна Н. Станева
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20251100502694 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение 19956 от 05.11.2024г., постановено по гр.д. № 55885/2023г. по описа на
СРС, 32-ри състав, са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. Ц. М.
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Л. Ц. М. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 44,44 лв. – главница, представляваща цена за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г.– 30.04.2022 г., ведно с законната лихва
считано от 21.06.2023 г.; сумата от 5,56 лв. - обезщетение за забава (мораторна лихва) за
периода 15.09.2021 г.- 06.06. 2023 г.; сумата от 28,31 лв. - цена за извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно с законната лихва считано с
законната лихва от считано от 21.06.2023 г., както и сумата от 5,75 лв. обезщетение за забава
(мораторна лихва) за периода 16.07.2020 г.- 06.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.07.2023 г. по ч.гр.д. № 34384/2023 г. по описа на СРС, 87
състав. Със същото решение Л. Ц. М. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 950 лева, представляващи сбор от разноски в
първоинстанционното и заповедното производство.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от
ответника Л. Ц. М., в която са развити съображения за неправилност на постановеното
решение, че първоинстанционният съд не бил взел предвид аргументите, възраженията и
исканията му, направени с отговора на исковата молба, молбата му от 22.04.2024г. и
становището му от 08.10.2024г. По същество сочи, че радиаторът в процесния гараж бил
премахнат много отдавна, в него нямало подаване на топлинна енергия и топла вода от
десетилетия наред и никой не го бил посещавал, за да извършва проверки, замервания и
контрол. Сочи, че топлопреносното дружество незаконосъобразно начислявало задължения
за топлинна енергия на въззивника, като по този начин покривало свои загуби и
1
осъществявало финансова репресия върху потребителите. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е
подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и
недоказана. Моли съдът да потвърди обжалваното решение. С отговора на въззивната жалба
не са релевирани доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице-помагач „Директ“ ООД на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД не е подало отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са нарушени императивни материалноправни норми.
Релевираните от жалбоподателя в отговора на исковата молба и следващите
становища оплаквания за недопустимост на предявените искове са неоснователни. Видно от
приложеното производство по ч.гр.д. № 34384/2023г. по описа на СРС, 87-ми състав, същото
е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подписано от юрк. И.М.,
чиято представителна власт е удостоверена с приложено към заявлението пълномощно.
Идентично е положението с исковата молба по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове,
която е подписана от юрк. Ф.И. с приложено към исковата молба пълномощно.
Представителната власт на подписалите пълномощните лица следва от тяхното вписване
като изпълнителни директори на „Топлофикация София“ ЕАД в публичния ТРРЮЛНЦ,
което вписване има конститутивно действие. Останалите относими възражения на ответника
касаят основателността на исковете, а не тяхната редовност и процесуална допустимост.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е
необходимо да се добави и следното:
За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за
продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената
топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и
нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. С
оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
докаже и наличие на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В
доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на
процесните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени
общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150,
ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на
топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на
ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по
облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с
доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
Във въззивното производство не е налице спор и от приетия от СРС нотариален акт за
2
дарение на недвижим имот № 23, том XXVI, дело № 4266/1993г. се установява, че на
11.03.1993г. жалбоподателят Л. Ц. М. е придобил правото на собственост върху гараж № 16,
находящ се в гр. ****. При това положение и при липса на твърдения и доказателства за
отчуждаване правото на собственост върху гаража, се налага изводът, че през процесния по
делото период от м.05.2020г. до м.04.2021г. потребител на доставяната в имота топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е именно въззивникът Л. Ц. М..
От приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по съдебно-
техническата експертиза, което въззивната инстанция кредитира по реда на чл. 202 ГПК като
пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот е топлоснабдена. Установява се, че в процесния имот не е имало
отоплителни уреди, поради което не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота.
Поради липса на потребление на топла вода, не е начислявана и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване. Процесната сума се дължи единствено за топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, начислена по реда на т. 6.1.1. от методиката за дялово
разпределение към Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020г. въз основа на инсталираната мощност
и денградусите за периода. Вещото лице е установило, че технологичните разходи за
абонатната станция са приспаднати за сметна на топлопреносното предприятие, а
топломерът в абонатната станция е преминал периодична метрологична проверка и
съответства на одобрения тип. Установено е, че след прилагане на резултата от
изравнителните сметки, дължимата цена на реално доставената топлинна енергия в имота за
горепосочения период е 44,67 лева, което надхвърля размера на предявената искова
претенция от 44,44 лева.
От приетото експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
също кредитира по реда на чл. 202 ГПК се установява, че няма извършени плащания на това
вземане, както и че изравнителният резултат не е отнасян към вземания за предходни
период.
Релевираното от въззивника оплакване, че не дължал плащане, след като не
потребявал топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, е
неоснователно. Както е изяснено с Решение № 5 от 22.04.2010г. по к.д. № 15/2009г. на
Конституционния съд на Република България, сградната инсталация в сграда - етажна
собственост, топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли
всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали
отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика
между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството
топлинна енергия за гореща вода. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява
вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната
енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно
отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава
температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по
начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
Също така в т. 86 от Решение от 05 декември 2019 г. на СЕС по съединени дела С
708/17 и С 725/17, Съдът приема, че що се отнася по-конкретно до сградната инсталация
може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия,
отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. Всъщност това количество топлоенергия
включва не само топлоенергията, отдавана вътре в съответния апартамент от физическите
компоненти на сградната инсталация като топлопроводите и тръбите, които минават през
този апартамент, но и топлообмена между отопляваните и неотопляваните обекти. В този
смисъл, както отбелязва генералният адвокат в точка 85 от заключението си, отделните
апартаменти в сградите в режим на етажна собственост не са топлинно независими, тъй
като топлината циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем
неотопляваните помещения.
Именно поради гореизложеното, нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ предвижда, че
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно
3
обстоятелството, че жалбоподателят е демонтирал отоплителното тяло в имота и не
потребява топла вода не го освобождава от задължението да заплаща топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация.
Относно релевираното с въззивната жалба възражение за неяснота на начина на
формиране на топлинната енергия за сградна инсталация, както и за скрито начисляване на
загуби на топлопреносното предприятие, съдът намира следното.
С Решение на съда от 23 октомври 2025 година по дело C‑760/23 е прието, че Член 9,
параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и
2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл,
че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда
— етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната
енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на
топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не
са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя
апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват
разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за
отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират
прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.
В т. 57 - 58 от решението е посочено, че що се отнася до въпроса дали член 9,
параграф 3 от Директива 2012/27 не допуска правна уредба като разглежданата в главното
производство, която предвижда, че всеки собственик на апартамент трябва да заплаща
разходите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на
отопляемия обем на апартаментите по проект, Съдът вече е постановил по същество, че
национална правна уредба като разглежданата в главното производство, видимо отговаря на
понятието „насоки“, посочено в член 9, параграф 3, трета алинея от тази директива, тъй като
тази правна уредба предвижда, че разходите за топлинна енергия се разделят на разходи за
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разходи за топлинната енергия за
отопление на общите части и разходи за топлинната енергия за отопление на имотите. Съдът
е приел, че като се има предвид признатата на държавите членки свобода на действие,
Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната
инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент член 9 от Директива 2012/27 не
предвижда изискванията, на които трябва да отговаря подобна формула. Въведеното с чл. 9,
пар. 3 от директивата изискване за прозрачност и точност, обаче, се прилага и за
математическата формула като разглежданата в главното производство, въз основа на която
се изчисляват посочените разходи /т. 61/.
Видно от така даденото разрешение, възникването на задължението на собствениците
на индивидуални обекти в сградата в режим на етажна собственост да заплащат разходите за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем
на апартаментите по проект, не е отречено, а предмет на изясняване е единствено точността
на методиката за определяне на неговия размер. Нормата на чл. 162 ГПК предвижда, че
когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер,
съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.
Следователно в случаите, в които е установено, че собственият на потребителя имот се
намира в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, респективно потребителят
обективно се ползва от топлинната енергия, отдадена от общите части на сградата и
топлообмена между отопляемите и неотопляемите обекти, предявеният иск за заплащане на
цената на тази енергия не може да бъде отхвърлен единствено по причина, че методиката за
определяне на тази стойност е неточна или непрозрачна. Ако обстоятелствата по делото
сочат, че определен параметър, свързан с реалното функциониране на отоплителната
система, не е бил взет предвид при извършване на разпределението на топлинната енергия,
той следва да бъде установен и размерът на иска следва да бъде преизчислен именно чрез
вземане заключението на вещо лице.
В тази насока Съдът е установил /т. 62 от цитираното решение/, че в случая, макар
математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката за дялово разпределение, да
4
се основава на някои обективни данни, от преписката, с която разполага Съдът, е видно —
освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да
извърши — че тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното
функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация.
Всъщност подобна формула би следвало по-специално да отчита специфичните
характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система,
използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина.
Съгласно приложимата през процесния период т. 6.1.1 от Методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост /отм./, количеството на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се определя от лицето по чл. 139, ал.
1 ЗЕ, извършващо дяловото разпределение по изложената математическа формула, като се
вземат предвид следните обстоятелства: вида на изпълнението на вътрешната отоплителна
инсталация в сградата /с открито или скрито изпълнение по проект/; общата инсталирана
мощност на всички физически присъединени отоплителни тела към вътрешната отоплителна
инсталация на сградата през отчетния период, определена при проектни условия, и
денградусите за отчетния период. В т. 6.1.3. от методиката е предвидено, че така
определеното количество на топлинната енергия се разпределя пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект, а според пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ, "отопляем обем на
имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и
съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по
проект.
Видно от приложимата към процесния период нормативна уредба, изчислението на
топлинната енергия отдадена от сградната инсталация се основава на критерии, които са
приложими по отношение на всяка сградна инсталация във всяка сграда в режим на етажна
собственост. Индивидуалността на тези параметри с оглед конкретния случай се отразява
единствено в техния числен размер. За разлика от тях, посочените в решението параметри,
касаещи изолацията на сградата и изолацията на отоплителната система, използваните за
тази система материали, респективно отражението на тези обстоятелства върху загубата на
топлинна енергия в рамките на самата етажна собственост /загубите до границата на
собствеността са приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие/, не са
общовалидни. Това е така, защото изискванията за енергийна ефективност на всяка
конкретна сграда зависят от вида на сградата и момента на нейното построяване,
респективно са налице множество сгради, към които параметрите се явяват неприложими.
Задължението проектната документация на строежа да бъде съобразена с изискванията за
осигуряване на топлосъхранение и икономия на енергия е законоустановено с ЗИДЗТСУ,
обн. ДВ бр. 79 от 1998 г. и Наредба № 1 от 5.01.1999 г. за проектиране на топлоизолацията
на сгради, с която са отменени действалите до този момент Наредба № 1 от 28.07.1992 г. за
разработване на част "Топлотехническа ефективност на ограждащите конструкции на
сградите" към проучвателните и проектните работи (ДВ, бр. 104 от 1992 г.) и Нормите за
проектиране на топлоизолацията на сгради (публ. в Бюлетина за строителство и
архитектура, кн. 6 от 1987 г.; изм., бр. 6 - 7 от 1991 г.), като тези изменения не засягат
заварените сгради извън случаите на пристрояване и надстрояване, а впоследствие и при
извършване на основен ремонт и преустройства. В случаите, в които параметрите не са
приложими, топлопреносното предприятие не е длъжно да доказва тяхната неприложимост,
а следва да извърши разпределението въз основа на останалите обективни критерии,
заложени в методиката.
Следователно необхванатите от методиката параметри не подлежат на изследване във
всеки случай на предявен иск за цена на доставена топлинна енергия, а единствено при
релевирано възражение, че действително доставената топлинна енергия за сградна
инсталация е в по-малък обем поради неотчитане на някой от тези параметри. При наличие
на такова възражение, ако от доказателствата по делото се установи, че през процесния
период е била налице изолация на сградата или на отоплителната система с определен вид и
характеристики, която оказва съществено влияние върху обема на отдадената топлинна
енергия от сградната инсталация или възможността за топлинен обмен между обектите в
сградата, съдът следва по реда на чл. 162 ГПК да вземе заключението на вещо лице по
съдебно-техническа експертиза за определяне размера на вземането. Предвид достигнатия
от СЕС извод в т. 62 от решението, че методиката отчита част от обективните критерии, но
5
не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова
формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен
коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество
топлинна енергия за сградна инсталация. Въз основа на така определеното количество,
следва да бъде извършено преизчисление на разпределението на топлинната енергия по
пера, както и на нейната стойност. При липса на конкретно възражение, както и при липса
на доказателства в тази насока, приложение намират единствено общовалидните параметри,
които се отчитат от формулата, посочената в т. 6.1.1 от методиката.
Що се касае до изискването за прозрачност на формулата, установено в чл. 9, пар. 3
от Директива 2012/27, неговото съдържание е изяснено в практиката на СЕС, включително с
т. 60 от цитираното по-горе решение. То предвижда, че е необходимо крайният клиент да
може, от една страна, да узнае с точност размера на разходите, които са му начислени, и от
друга страна, при необходимост да вземе мерки, за да приспособи личното си потребление и
оттук да се съобрази с целта на Директива 2012/27 за насърчаване на по-добра енергийна
ефективност. Касае се за предоставяне на информация, достъпна за средния потребител,
който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен /по
аналогия с т. 51 от Решение от 03 март 2020 г. по дело С-125/18, т. 74 от Решение от 30 април
2014 г. по дело С-26/13 и т. 51 от Решение от 20 септември 2017 г. по дело С-186/16/.
Следователно изискването за прозрачност на формулата не включва в себе си задължение на
топлопреносното предприятие за разясняване на физичните процеси, вследствие на които се
разпространява топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост, нито за
разясняване на математическите действия, чрез които лицето по чл. 139, ал. 1 ЗЕ е
достигнало до крайното количество на разпределената енергия. Изискването е средният
потребител да знае какви параметри се отчитат при разпределението на енергията и по какъв
начин всеки от тях участва при формиране на крайната цена, която заплаща.
Както е посочено в решението на Съда, това изискване е свързано с правилата за
фактуриране на потребената енергия, установени в чл. 10, пар. 1 от Директива 2012/27,
съгласно които, когато крайните клиенти не разполагат с интелигентните измервателни
уреди, посочени в Директива 2009/72/ЕО и Директива 2009/73/ЕО, държавите членки правят
необходимото до 31 декември 2014 г. информацията за фактурирането да бъде точна и да се
основава на действителното потребление, в съответствие с приложение VII, точка 1.1, за
всички сектори, обхванати от настоящата директива, включително енергоразпределителните
предприятия, операторите на разпределителни системи и предприятията за продажба на
енергия на дребно, когато това е технически възможно и икономически оправдано.
Фактурирането не е елемент от фактическия състав на вземането за цена на топлинна
енергия, а касае изпадането на потребителя в забава съобразно клаузите на чл. 33, ал. 1, ал. 2
и ал. 4 от общите условия на топлопреносното предприятие. Следователно прозрачността на
формулата и нейното отражение в издадените фактури няма отношение към възникването и
изискуемостта на процесното вземане, а би могла да бъде от значение единствено за
претенцията за мораторна лихва върху него.
В конкретната хипотеза в първоинстанционното производство въззивникът е
релевирал общо възражение, че разпределението на топлинната енергия за сградна
инсталация е неясно и включвало загубите от неплатени сметки на други потребители, което
поддържа и с въззивната жалба. Това възражение се опровергава по категоричен начин от
приетото експертно заключение по СТЕ, според което топлинната енергия за сградна
инсталация е разпределена именно по реда на методиката. При липса на оплаквания за
конкретни неотчетени при разпределението параметри, този въпрос не подлежи на
обсъждане. Предявеният иск за сумата от 44,44 лева е основателен и подлежи на уважаване в
пълен размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
липсват конкретни оплаквания във въззивната жалба. По отношение на процесните вземания
за цена на топлинна енергия, доставена през период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. са
приложими общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София /ОУ/, одобрени на 27.06.2016г. В чл.
32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава
ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово
6
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Ето
защо при действието на общите условия от 2016г., мораторната лихва се начислява
единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки. Следователно
задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен
срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на
крайния срок за плащане, без да е необходима покана. От приетото експертно заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, което също следва да бъде кредитирано по изложените
по-горе съображения, се установява, че дължимата мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 06.06.2023г. е в размер на 5.75 лева.
На следващо място от приетия по делото протокол от 19.10.2001г. за решенията на
общото събрание на етажните собственици в сградата в режим на етажна собственост, в
която се намира процесният топлоснабден имот, се установява, че етажните собственици са
избрали за изпълнител на услугата дялово разпределение в сградата „Техем Сървисис“
ЕООД. На 03.06.2020г. изпълнението на услугата е възложено на третото лице – помагач
„Директ“ ЕООД по силата на договор сключен по реда на чл. 139в ЗЕ. От представените от
третото лице – помагач протоколи за неосигурен достъп и индивидуални справки за дялово
разпределение се установява, че през процесния период услугата дялово разпределение за
имота е изцяло изпълнена от дружеството „Директ“ ЕООД. В чл. 36, ал. 1 от приложимите
общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД е уредено задължение на потребителите да
заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от
представените общи условия, същите са публикувани във в. „Монитор“, а съгласно чл. 150,
ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след първото им
публикуване. От приетото експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че стойността на услугата за периода по се равнява на 28,31 лева, каквато е и
претендираната сума.
По отношение на иска за мораторна лихва върху тази сума, във въззивната жалба
липсват каквито и да било оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния
съд – както по отношение на изпадането на жалбоподателя в забава, така и по отношение на
размера на лихвата. Липсват и приложими към нея императивни материалноправни норми,
установени в обществен интерес. При това положение и предвид установеното
съществуване на главното задължение от 28,31 лева, както и съобразно заключението по
ССчЕ, съдът намира, че лихвата за забава върху тази главница за периода от 15.07.2020г. до
06.06.2023г. се равнява на 5.75 лева.
Първоинстанционният съд не е разгледал релевираното с отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност, поради което и предвид оплакването на
жалбоподателя за неразглеждане на възраженията му, то следва да бъде обсъдено от
въззивната инстанция. В тази насока съдът намира следното. При действието на общите
условия от 27.06.2016г. давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на
45-дневния срок за плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е
установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на
доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /21.06.2023г./ няма
погасени по давност процесни вземания. Най-старото процесно вземане /за м.05.2020г./ е
възникнало на 01.06.2020г. и е станало изискуемо на 15.07.2020г. с изтичане на 45-дневния
срок за плащане. Считано от тази дата, тригодишната погасителна давност за това вземане
изтича на 15.07.2023г. – след датата на подаване на заявлението. Ето защо липсват погасени
по давност процесни вземания.
7
Предвид гореизложеното, предявените искове се явяват доказани по основание и
размер. Поради съвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено.
Относно релевираното от жалбоподателя искане за връщане на държавна такса по
неприет за съвместно разглеждане насрещен иск, компетентен да се произнесе е
първоинстанционният съд по реда на чл. 4б ЗДТ.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19956 от 05.11.2024г., постановено по гр.д. №
55885/2023г. по описа на СРС, 32-ри състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „Директ“
ЕООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8