Решение по дело №158/2019 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 260018
Дата: 9 май 2022 г.
Съдия: София Сотирова Монева
Дело: 20195340100158
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

260018

гр. Първомай, 09.05.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година с

                                                                                    

             Председател: София Монева

 

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 158 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 288 от Търговския закон ТЗ).

Ищецът „А.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. В.Д. и М. М.в качеството на Изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от адв. П.Д.В., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да осъди ответника „Б. Б.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х. П. Т., П. Б. Г.и М. Г. Г., процесуално представлявано по пълномощие от адв. Е.А.З., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да му заплати, както следва:

Ø сумата от 316, 51 лева (триста и шестнадесет лева и петдесет и една стотинки) – стойност на електронни съобщителни услуги, ползвани в периода от 28.06.2016 г. до 27.10.2016 г. чрез телефонни номера **************, *******, *******, *******, *******, *******, *******, *******, *******, *******и *******по сключен помежду им Договор № *******г. с две Приложения № 1 от 17.04.2013 г. към него;

Ø сумата от 2 600, 00 (две хиляди и шестстотин) лева – неустойка за предсрочно прекратяване на сключен помежду им Договор № *******г. с две Приложения № 1 от 17.04.2013 г. към него;

Ø сумата от 124, 06 лева (сто двадесет и четири лева и шест стотинки) – стойност на електронни съобщителни услуги, ползвани в периода от 28.06.2016 г. до 27.10.2016 г. чрез телефонни номера *******, *******и *******по сключен помежду им Договор № ******* с две Приложения № 1 от 25.11.2015 г. и от 10.03.2016 г. към него;

Ø сумата от 788, 00 (седемстотин осемдесет и осем) лева – неустойка за предсрочно прекратяване на сключен помежду им Договор № ******* с две Приложения № 1 от 25.11.2015 г. и от 10.03.2016 г. към него.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор № *******г. с две Приложения № 1 от 17.04.2013 г. към него, изменен с Анекс от 2015 г., и Договор № ******* с две Приложения № 1 от 25.11.2015 г. и от 10.03.2016 г. към него, сключени между страните при Общи условия, ищецът се ангажирал да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги по предваритено уговорени тарифни планове съответно чрез телефонни номера **************, *******, *******, *******, *******, *******, *******, *******, *******, *******и *******за 48 месеца и чрез телефонни номера *******за 24 месеца, а последният се задължил да заплаща месечната им стойност на падежа, указан в издадената за начисляването й фактура, както и неустойка за предсрочно едностранно прекратяване на абонамента в размер на 200, 00 лева за всеки от телефонните номера *******, *******, *******, *******, *******, *******, *******, *******, *******и *******и на сумата от стандартните месечни абонаментни такси, дължими се до изтичане на определения срок за ползване на телефонни номера *******и *******.

Въпреки настъпване на падежните дати абонатът не изпълнил задълженията си да престира цената на далекосъобщителните услуги, потребени, както следва: за периода от 28.06.2016 г. до 27.09.2016 г. чрез телефонни номера *******и *******, за периода от 28.06.2016 г. до 27.08.2016 г. чрез телефонни номера *******, *******, *******, *******, *******, *******, *******, *******и за периода от 28.06.2016 г. до 27.10.2016 г. чрез телефонни номера *******, *******, *******, ******* и *******.

Релевира се, че гореспоменатите съглашения били предсрочно прекратени на 30.08.2016 г. въз основа на постъпило от ответното дружество заявление за преносимост на номерата в мрежата на друг мобилен оператор.

Кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, подавайки Заявление вх. № 477/25.01.2019 г. за издаване на заповед за изпълнението им по чл. 410 от ГПК, което било оставено без уважение с връчено му на 12.03.2019 г. Разпореждане № 183/26.02.2019 г. по ч. гр. дело № 38/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден Отговор вх. № 5396/16.08.2019 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник оспорва исковите претенции като неоснователни. Навежда, че без негово знание и съгласие по партидата му при ищеца вследствие на недобросъвестно поведение на служителката на последния Елеонора Маринова са били включени осемнадесет номера, сред които и *******, *******, *******, ******* и *******, за които страните не са сключвали договор и за които чрез свой представител доставчикът, многократно сигнализиран от клиента, обещал да не претендира плащания. Противопоставя възражение за нищожност на клаузите за дължимост на неустойка поради накърняване на добрите нрави, а по отношение на номера *******– и като неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, в приложното поле на който попадало и конкретното договорно правоотношение. Настоява за прилагане на правилото на чл. 83, ал. 1 от ЗЗД поради виновна причастност на кредитора към неизпълнението на дълга, изразяваща се в многократно начисляване на неползвани от ответника услуги.

Страните претендират и присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебноделоводни разноски, а ищецът – и тези, понесени в заповедното производство.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, не се представляват, като ищецът с Молба вх. № 6700/22.10.2019 г., депозирана от довереника му, пледира за уважаване на исковете.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, и наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените доказателствени източници се установява, че ищецът „М.” ЕАД, ЕИК: *** (с настоящо фирмено наименование „А1” ЕАД и с търговско лого „М-тел”), който по данни от Справка от електронната платформа на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към 29.03.2019 г. (л. 8) бил вписан в него с предмет на дейност изграждане, експлоатация и поддържане на мобилна клетъчна мрежа – цифрова, стандрат GSM, с национално покритие, както и на комуникационни системи в България и чужбина, и предоставяне на съответните далекосъобщителни услуги, сключил с ответника, както следва:

Ø Договор № *******г. с две Приложения № 1/17.04.2013 г., регламентиращи поотделно условията за ползване на тарифни планове „***” (л. 13 – л. 14) и „***” (л. 14 – л. 15), към които били подписани и Допълнения от 17.04.2013 г. за активиране и ползване на отстъпки (л. 16),

Ø Договор № ******* с Приложения № № 1/25.11.2015 г. (л. 18 – л. 20) и 1/10.03.2016 г. (л. 21 – л. 23), уреждащи поотделно условията за ползване на тарифни планове съответно „***” и „***”.

По силата на визираните съглашения, с които била договорена приложимост и на Общите условия за взаимоотношенията между „М.” ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на „М.” ЕАД по стандарти GSM и UMTS (Общи условия), операторът се задължил да предоставя на ответното дружество електронни съобщителни услуги, както следва:

Ø І. по първото – за срок от две години, продължен с Анекс (л. 17) между страните, с 24 месеца, считано от датата на издаване на първата таксуваща фактура след анексирането, чрез телефонни номера:***по тарифен план „***” при месечна абонаментна такса от 9, 90 лева без ДДС и 11, 88 лева с ДДС;

Ø ******, ******, ******, ******* по тарифен план „***” при месечна абонаментна такса от 19, 90 лева без ДДС и 23, 88 лева с ДДС;

Ø ******* по тарифен план „******” при месечна абонаментна такса от 29, 90 лева без ДДС и 35, 88 лева с ДДС;

Ø ******* по тарифен план „***0” при месечна абонаментна такса от 49, 90 лева без ДДС и 59, 88 лева с ДДС;

Ø *******, *******, *******, ******, ******, ******, *******, *******, ******, *******, *******, *******и ******по тарифен план „Μ******” при месечна абонаментна такса от 5, 90 лева без ДДС и 7, 08 лева с ДДС, а

ІІ. по второто – за 24 месеца, след изминаване на които, ако в рамките на последния месечен таксуващ период абонатът не уведоми писмено предприятието за желанието си договорното действие да приключи с изтичане на първоначално уговорения срок или да се поднови, правоотношението се трансформирало в безсрочно при същите параметри и прекратимо всякога с едномесечно писмено предизвестие от всеки от контрагентите, чрез телефонни номера:

Ø ******по тарифен план „*** М ТО” при месечна абонаментна такса от 16, 99 лева без ДДС и 20, 39 лева с ДДС;

Ø ******по тарифен план „*** XL ТО” при месечна абонаментна такса от 36, 99 лева без ДДС и 44, 39 лева с ДДС;

Ø ******по тарифен план „*** S ТО” при месечна абонаментна такса от 6, 00 лева без ДДС и 7, 20 лева с ДДС.

Потребителят, идентифициран в системата на доставчика с уникален № ******, от своя страна, се ангажирал ежемесечно да му заплаща стойността на потреблението съобразно договорената пакетна цена на падежа, указан в издадената за отчитането й месечна фактура, а в случай че наруши договорните си задължения или че договорът се прекрати по негова вина или желание – и неустойка в размер, определен, както следва:

Ø в т. 5 от Приложение № 1/17.04.2013 г. за тарифни планове „***” (л. 13 – л. 14) – 200, 00 лева без ДДС на месец за съответната SIM карта до изтичане на договорния срок;

Ø в т. 5 от Приложение № 1/17.04.2013 г. за тарифни планове „***” (л. 14 – л. 15) – 100, 00 лева без ДДС или 200, 00 без ДДС за съответната SIM карта до изтичане на договорния срок според продължителността му съответно от една или две години;

Ø в т. 7.3.1. от Приложение № 1/25.11.2015 г. за тарифни планове „***” (л. 18 – 20) – всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими до изтичане на фиксирания срок на ползване;

Ø в т. 8.3.1 от Приложение № 1/10.03.2016 г. за тарифни планове „***” (л. 21 – л. 23) – 200, 00 лева без ДДС за съответната SIM карта.

Клаузите на т. 7.2.3. и т. 8.2.3 на последните две приложения забраняват на клиента да прекратява договорната връзка, освен след заплащане на дължимата неустойка или в записаните в Общите условия хипотези на допуснато от оператора неизпълнение.

Последният документирал доставките на услуги по партида на ответника за отчетните периоди 28.06.2016 г. – 27.07.2016 г., 28.07.2016 г. – 27.08.2016 г., 28.08.2016 г. – 27.09.2016 г. и 28.09.2016 г. – 27.10.2016 г. с Фактури съответно № № ******г. (л. 24 – л. 31), ******г. (л. 31 – л. 39), ******г. (л. 39 – л. 45) и ******г. (л. 46 – л. 49) на стойност с ДДС съответно 323, 98 лева, 327, 26 лева, 0, 94 лева и 105, 62 лева, платима съответно до 02.09.2016 г., 02.10.2016 г., 03.11.2016 г. и 01.12.2016 г., и му съставил Сметка № ******г. (л. 50) за неустойка от 3 388, 00 лева.

В изброените фактури са удостоверени начислените месечни абонаментни такси (МАТ), други такси за невключен в абонамента трафик (ДрТ), отстъпки (О) и обща облагаема стойност (ООС), както следва:

Фактура № ******г.

за отчетен период

28.06.2016 г. – 27.07.2016 г.

Фактура № ******г.

за отчетен период

28.07.2016 г. – 27.08.2016 г.

Фактура № ******г.

за отчетен период

28.08.2016 г. – 27.09.2016 г.

Фактура № ******г.

за отчетен период

28.09.2016 г. – 27.10.2016 г.

 

МАТ

ДрТ

О

ООС

МАТ

ДрТ

О

ООС

МАТ

ДрТ

О

ООС

МАТ

ДрТ

О

ООС

 

************************************************************

4, 50

9, 20

- 9, 12

4, 50

4, 50

4, 98

- 4, 98

4, 50

0, 00

0, 00

 

0, 00

 

*****

4, 50

 

 

4, 50

4, 50

 

 

4, 50

0, 00

 

 

0, 00

 

****

4, 50

15, 46

- 6, 21

13, 75

4, 50

15, 91

- 6, 66

13, 75

0, 00

1, 75

- 1, 75

0, 00

 

*********

4, 92

 

 

4, 92

4, 92

 

 

4, 92

0, 00

 

 

0, 00

4, 92

 

 

4, 50

 

********

4, 50

3, 44

- 3, 44

4, 50

4, 50

0, 96

- 0, 79

4, 67

0, 00

0, 53

- 0, 53

0, 00

 

******

9, 00

17, 97

-16, 37

10, 60

9, 00

23, 75

- 19, 02

13, 73

0, 00

2, 33

- 2, 33

0, 00

 

*******

7, 99

 

 

7, 99

7, 99

0, 00

 

7, 99

0, 00

 

 

0, 00

4, 50

 

 

4, 50

 

*******

7, 99

0, 00

 

7, 99

7, 99

0, 00

 

7, 99

0, 00

0, 00

 

0, 00

4, 50

 

 

4, 50

 

********

7, 99

 

 

7, 99

7, 99

 

 

7, 99

0, 00

0, 00

 

0, 00

4, 50

 

 

4, 50

 

*******

7, 99

0, 00

 

7, 99

7, 99

0, 00

 

7, 99

0, 00

 

 

0, 00

4, 50

 

 

4, 50

 

*******

7, 99

0, 00

 

7, 99

7, 99

 

 

7, 99

0, 00

 

 

0, 00

4, 50

 

 

4, 50

 

*******

7, 99

 

 

7, 99

7, 99

 

 

7, 99

0, 00

 

 

0, 00

4, 50

 

 

4, 50

 

******

4, 50

0, 90

 

5, 40

4, 50

0, 70

 

5, 20

0, 00

0, 25

-0, 25

0, 00

 

*******

4, 92

 

 

4, 92

4, 92

 

 

4, 92

0, 00

 

 

0, 00

4, 92

 

 

4, 92

 

********

9, 49

13, 39

-13, 19

9, 69

9, 49

14, 72

- 14, 36

9, 85

0, 00

2, 34

- 2, 29

0, 05

 

*******

17, 00

60, 85

-57, 88

19, 97

17, 00

91, 38

- 89, 73

18, 65

0, 00

5, 73

- 5, 43

0, 30

 

*********

9, 49

6, 40

-6, 40

9, 49

9, 49

7, 72

-7, 47

9, 74

0, 05

6, 19

-6, 14

0, 05

 

*********

9, 90

 

-4, 95

4, 95

9, 90

 

- 4, 95

4, 95

0, 00

 

 

0, 00

9, 90

 

- 4, 95

4, 95

********

4, 50

0, 00

 

4, 50

4, 50

0, 15

 

4, 65

0, 00

 

 

0, 00

 

******

6, 00

9, 54

- 9, 29

6, 25

6, 00

5, 08

- 4, 58

6, 50

0, 00

1, 67

- 1, 67

0, 00

 

******

4, 50

3, 37

- 3, 37

4, 50

4, 50

5, 08

- 4, 96

4, 62

0, 00

0, 84

- 0, 84

0, 00

 

******

4, 92

 

 

4, 92

4, 92

 

 

4, 92

0, 00

 

 

0, 00

4, 92

 

 

4, 92

******

4, 50

 

 

4, 50

4, 50

 

 

4, 50

0, 00

 

 

0, 00

4, 50

 

 

4, 50

******

9, 00

 

21, 96

- 21, 66

9, 30

9, 00

12, 26

- 12, 06

9, 20

0, 00

3, 28

- 3, 28

0, 00

 

*******

25, 00

 

203, 44

-202, 77

25, 67

25, 00

86, 56

- 85, 51

26, 05

0, 00

25, 85

- 25, 85

0, 00

 

*********

4, 50

 

 

4, 50

4, 50

0, 00

 

4, 50

0, 00

 

 

0, 00

4, 50

 

 

4, 50

************

4, 50

 

 

4, 50

4, 50

 

 

4, 50

0, 00

 

 

0, 00

4, 50

 

 

4, 50

**********

5, 90

 

- 0, 59

5, 31

5, 90

 

- 0, 59

5, 31

0, 00

 

 

0, 00

5, 90

 

-0, 59

5, 31

***********

4, 50

 

 

4, 50

4, 50

0, 00

 

4, 50

0, 00

 

 

0, 00

 

******

9, 00

27, 21

- 26, 76

9, 45

9, 00

21, 08

- 20, 88

9, 20

0, 00

2, 03

- 2, 03

0, 00

 

*************

7, 99

 

 

7, 99

7, 99

0, 00

 

7, 99

0, 00

0, 00

 

0, 00

4, 50

 

 

4, 50

**********

7, 99

 

 

7, 99

7, 99

 

 

7, 99

0, 00

 

 

0, 00

4, 50

 

 

4, 50

***************

7, 99

 

 

7, 99

7, 99

 

 

7, 99

0, 00

 

 

0, 00

4, 50

 

 

4, 50

**************

7, 99

 

 

7, 99

7, 99

 

 

7, 99

0, 00

 

 

0, 00

4, 50

 

 

4, 50

*******

4, 99

 

 

4, 99

4, 99

0, 00

 

4, 99

0, 00

0, 38

 

0, 38

4, 50

 

 

4, 50

 

С Писмо (л. 110), изпратено до ответника в отговор на Жалбата му вх. № 71М138/22.02.2016 г. (л. 111), че в резултат на злоупотреба на служители на „М-тел” плаща вноски по седем лизингови плана за мобилни устройства към номера: *******************, ****** и ************, без някога да е подписвал споразумения за такива, ищецът го информирал, че след обстойна проверка е предприел действия по кредитиране на съответните фактури и че за в бъдеще тези плащания няма да бъдат изисквани.

Клиентът сезирал предприятието и с Жалби вх. № № 174М328/26.09.2016 г. (л. 101 – л. 102) и 224М405/06.10.2017 г. (л. 105 – л. 107), с които представил Списък (л. 108) на телефонните номера *********, ******, *******, *********, ******, *****************, ************, и Списък (л. 103) на телефонните номера *******, *******, ****************, като пояснил, че тези от първия е ползвал и че по негова инициатива на 28.08.2016 г. са били прехвърлени към друг оператор по причина на некоректното поведение на досегашния, а за тези от втория – че никога не е договарял, не е използвал и неоснователно бил таксуван за тях до месец септември 2016 г. Отправил и молба за окончателно прекратяване на договора и сторниране на фактурираните след 28.08.2016 г. такси и неустойки.

По повод двете си оплаквания жалбоподателят получил две Писма от Мениджър „Жалби” в „М.” ЕАД, с първото (л. 100) от които бил уведомен, че може да заяви в магазин на „М-тел” спиране на оспорените СИМ карти без необходимост от едномесечно писмено предизвестие и дължимост на неустойка, а с второто (л. 104) – че по отношение на номера **************** липсват основания за корекция, тъй като са били активирани преди 2015 г., че отразените във Фактури № № ******месечни абонаментни такси за номера ****************, ********* ще бъдат преразгледани, че са издадени кредитни известия за общо 245, 76 лева, че неустойките, отразени в Сметка № *******, касаят именно експлоатираните от фирмата номера и че след извършената редукция задълженията й възлизат на 3 900, 04 лева.

На 25.01.2019 г. кредиторът подал в Районен съд – Първомай Заявление вх. № 477/25.01.2019 г. по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на процесните вземания (л. 2 – л. 6 от ч. гр. дело № 38/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай), което било отхвърлено изцяло с Разпореждане № 183/26.02.2019 г. (л. 90 от ч. гр. дело № 38/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай), а след като на 12.03.2018 г. бил известен по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК за правната възможност да предяви за тях осъдителен иск, в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК депозирал разглежданата Искова молба вх. № 2076/01.04.2019 г. (л. 2 – л. 5).

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Спорните права произтичат от договори за мобилни услуги, които, бидейки сключени от страните в битността им на „търговци” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, действащи във връзка с упражняваното от тях занятие, се квалифицират от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговски сделки, които се подчиняват на общата уредба в ТЗ, а при празноти по препращане от чл. 288 от ТЗ – и на гражданското законодателство, и в частност ЗЗД.

Чл. 79, ал. 1 от ЗЗД гласи, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Неустойката е форма на договорна отговорност, предвидена в чл. 92, изр. 1 от ЗЗД да обезпечава изпълнението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът носи доказателствената тежест за обстоятелствата, че е изправен кредитор по валидни договорни правоотношения с ответника, които са породили за него изискуеми задължения с очертаната в исковата молба индивидуализация. От опонента се очаква да установи пълно фактите, на които позовава възраженията си.

Оформянето и правните последици на въпросните договори се регулират и от специалните текстове на ЗЕС в меродавната му към времеподписването им редакция, обнародвана в ДВ, бр. 28 от 19.03.2013 г., по довод че техен предмет са електронни съобщителни услуги, дефинирани в §1, т. 17, изр. 1 от ДР на ЗЕС като обичайно възмездни и изцяло или предимно обхващащи пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи и такива за радиоразпръскване без свързаните със съдържанието и/или контрола върху него.

Като юридическо лице, осъществяващо по търговски начин и по регламента на ЗЕС електронни съобщения, през процесния период ищцовото дружество се е легитимирало с особения статут по т. 50 от §1 на ДР на ЗЕС (в редакцията от ДВ, бр. 28 от 19.03.2013 г.) на „предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги”. Режимът на чл. 228, ал. 1 във вр. с чл. 226, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕС (в редакцията от ДВ, бр. 28 от 19.03.2013 г.) легализира възможността му да урежда отношенията си с крайните потребители, профил на каквито §1, т. 26 във вр. с т. 49 от ДР на ЗЕС (в редакцията от ДВ,  бр. 28 от 19.03.2013 г.) придава на юридически или физически лица, които ползват или заявяват ползване на обществена електронна съобщителна услуга, без на свой ред да я доставят, с индивидуални договори при изготвени от него и представляващи неразделна част от тях общи условия. Съгласно чл. 227, ал. 3 от ЗЕС (в редакцията от ДВ, бр. 28 от 19.03.2013 г.) операторът разработва и публикува и ценова листа с цени, ценови пакети или тарифи.

Чл. 228, ал. 1 от ЗЕС (в редакцията от ДВ, бр. 28 от 19.03.2013 г.) налага индивидуалните договори при общи условия да съдържат най-малко следните реквизити: 1. идентификационни данни на крайния потребител; 2. негов телефон (факс, електронен адрес) и адрес; 3. вид и описание на услугите; 4. срок на договора и условия за неговото и на услугите подновяване и прекратяване, включително: а) изисквания за минимално потребление или минимална продължителност за възползване от промоционални условия; б) такси за преносимостта на номера и други идентификатори; в) неустойки и обезщетения, свързани с прекратяване на договора, включително възстановяване на направени разходи по отношение на крайни електронни съобщителни устройства; г) едностранно прекратяване на договора от страна на абоната с едномесечно предизвестие, и 5. цени, ценови пакети или тарифи, условия и срокове на плащане.

Предписва се от чл. 227, ал. 4 и чл. 228, ал. 2 от ЗЕС (в редакцията от ДВ, бр. 28 от 19.03.2013 г.) информацията, включително и тази в общите условия, да бъде представена ясно, изчерпателно и лесно достъпно.

Съобразно чл. 298, ал. 1, изр. 2 от ТЗ, общите условия, с които търговецът с позволението на законодателя в чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ и чл. 228, ал. 1 във вр. с чл. 226, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕС (в редакцията от ДВ, бр. 28 от 19.03.2013 г.) отнапред е уеднаквил контрактуването си с потребителите, ги обвързват само ако са заявили писмено, че ги приемат (чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 от ТЗ), или са търговци и са ги знаели или са били длъжни да ги знаят и не са ги оспорили незабавно (чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 2 от ТЗ).

Съотнасяйки конкретната фактическа обстановка към очертаната нормативна рамка и задължен да следи служебно за нищожността на правопораждащото правоотношение или на негови елементи поради противоречието им с императивни материалноправни норми или с добрите нрави, когато разполага с нужната фактическа и правна осведоменост (в този смисъл Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК, Решение № 205/19.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 896/2017 г., I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.), и след като съобрази, че не попадат в приложното поле на Закона за защита на потребителите, който в своя §13, т. 1 от ДР посочва като адресати на потребителска защита само физическите лица, ползващи услуги, непредназначени за извършване на търговско или професионално занимание, а ответникът е юридическо лице, договаряло в кръга на търговската си активност, съдът заключава, че страните са сключили действителни двустранни, консенсуални и възмездни договори за мобилни услуги, първият от които с № *******г. и със съдържанието на две Приложения № 1/17.04.2013 г. (л. 13 – л. 15) и Допълнения към тях от 17.04.2013 г. (л. 16), изменен с Анекс (л. 17), а вторият с № ******* и с параметрите на Приложение № 1/25.11.2015 г. (л. 18 – л. 20), допълнен с тези на Приложение № 1/10.03.2016 г. (л. 21 – л. 23).

По делото не фигурират диспозитивните документи, материализиращи договори с № № ****** и *******, но са приобщени гореспоменатите приложения към тях, които, доколкото са двустранно подписани и автентичността им не се оспорва, доказват, че при спазване на чл. 228, ал. 2 от ЗЕС (в редакцията от ДВ, бр. 28 от 19.03.2013 г.) договарящите са съгласували недвусмислена воля за обвързване с ясен и възможен предмет – осигуряване на мобилно обслужване срещу възнаграждение, и следователно сами по себе си пълноценно учредяват две валидни договорни правоотношения, по силата на които операторът е приел да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги, а последният – да му заплаща месечната им стойност, при параметрите на индивидуално уговорени ценови пакети, инкорпориращи, както следва:

1. по Приложения № 1/17.04.2013 г. (л. 13 – л. 15) към Договор № *******г. за срок от две години, продължен с 24 месеца, считано от датата на първата издадена след това таксуваща фактура, въз основа на Анекс (л. 17), който, въпреки че не е датиран, поражда ефект, тъй като документира неопороченото съгласие на страните, скрепено с подписите им, да удължат действието на преждесключения помежду им Договор № ****** – телефонни номера:

Ø ************ по тарифен план „***” при месечна абонаментна такса от 9, 90 лева без ДДС и 11, 88 лева с ДДС;

Ø **************** по тарифен план „***” при месечна абонаментна такса от 19, 90 лева без ДДС и 23, 88 лева с ДДС;

Ø ******* по тарифен план „******” при месечна абонаментна такса от 29, 90 лева без ДДС и 35, 88 лева с ДДС;

Ø *********** по тарифен план „***0” при месечна абонаментна такса от 49, 90 лева без ДДС и 59, 88 лева с ДДС;

Ø *******, *******, *******, ******, ******, ******, *******, *******, ******, *******, *******, *******и 0882 954 273 по тарифен план „Μ******” при месечна абонаментна такса от 5, 90 лева без ДДС и 7, 08 лева с ДДС,

ІІ. по Приложения № № 1/25.11.2015 г. (л. 18 – л. 20) и 1/10.03.2016 г. (л. 21 – л. 23) към Договор № *******, всяко с двугодишна валидност съответно до 25.11.2017 г. и до 10.03.2018 г.телефонни номера:

Ø *************** по тарифен план „*** М ТО” при месечна абонаментна такса от 16, 99 лева без ДДС и 20, 39 лева с ДДС;

Ø ************ по тарифен план „*** XL ТО” при месечна абонаментна такса от 36, 99 лева без ДДС и 44, 39 лева с ДДС;

Ø ************* по тарифен план „*** S ТО” при месечна абонаментна такса от 6, 00 лева без ДДС и 7, 20 лева с ДДС.

В подкрепа на извода за съществуваща договорна връзка за номера *********, ******, *******, ********, ******, ************ са извънсъдебното и съдебното признание на абоната в Жалби вх. № № 174М328/26.09.2016 г. (л. 101 – л. 102) и 224М405/06.10.2017 г. (л. 105 – л. 107) и в отговора по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Същевременно остава недоказано възражението му за недействителност поради липса на съгласие на сделката от 17.04.2013 г. в частта относно номера *******, ********, *******, ************* (първите пет въведени в основанието на иска), включването на които в предмета й не му било известно и било резултат на злоупотреба на служителка на „М-тел”. Доказателствената съвкупност не сочи убедително, че макар и парафирал Приложения № 1/17.04.2013 г. (л. 13 – л. 15), ответникът не е имал изначално намерение да се обвързва за изброените номера. Оплакванията му в указаната насока, изложени в Жалби вх. № № 174М328/26.09.2016 г. (л. 101 – л. 102) и 224М405/06.10.2017 г. (л. 105 – л. 107), не се ценят с доказателствен капацитет, по съображения че са изгодни за процесуалната му позиция, а писмените отговори на оператора (л. 100 и л. 104) не само не обективират изрично, но и не могат да се интерпретират като потвърждение на обсъжданото обстоятелство. В Писмо (л. 100) по Жалба вх. № 174М328/26.09.2016 г. (л. 101 – л. 102) същият разрешава на клиента безпроблемно да заяви спиране на всички оспорени номера по приложения Списък (л. 103), включително процесните**************, без едномесечно писмено предизвестие и без да дължи неустойка, а в Писмо (л. 104) по Жалба вх. № 224М405/06.10.2017 г. (л. 105 – л. 107) изразява разбиране, че абонатът не е ползвал номера ************** и *************** и го уведомява, че след преразглеждане на начислените за тях във Фактури № № ******месечните абонаментни такси е издал кредитни известия в общ размер на 245, 76 лева. В никое от двете изявления не се споменава, че тези номера са недобросъвестно активирани без знанието на потребителя, а само по себе си уважаването на оспорванията и претенциите му за корекции на сметки или неудовлетворяването на исканията му за получаване на копие от договора не може да се схваща като конклудентно признаване, че такъв не е бил сключван.

При предпоставките на чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 от ТЗ важими във взаимоотношенията между страните са станали и Общите условия на „М.” ЕАД, за прилагането на които са се споразумели с индивидуалните договори. Общите клаузи също не са сред доказателствените материали, но и без тях индивидуалните съглашения успешно произвеждат правни последици, тъй като съдържат съществените уговорки по нормата на чл. 228, ал. 1 от ЗЕС (в редакцията от ДВ, бр. 28 от 19.03.2013 г.). За пълнота е от значение да се отбележи, че нарушаването й не би повлякло нищожност на сделката.

          За процесния период меродавен договорен източник относно номер 0885 240 176 е Приложение № 1/25.11.2015 г. (л. 18 – л. 20) към Договор № *******, тъй като с него е новирано правоотношението, възникнало досежно същия номер от Приложение № 1/17.04.2013 г. (л. 13 – л. 14) към Договор № *******г.

Въз основа на констатираното съвпадание между твърденията на ищеца в исковата молба и тези на ответника в Жалби вх. № № 174М328/26.09.2016 г. (л. 101 – л. 102) и 224М405/06.10.2017 г. (л. 105 – л. 107) се установява, че процесните договори са предсрочно прекратени на 30.08.2016 г. по заявление на абоната за преносимост на номерата в мрежата на друг мобилен оператор.

Събраните доказателства формират представа, че до тогава ищцовото предприятие добросъвестно и точно е изпълнявало своите ангажименти, като е осигурявало достъп до уговорените далекосъобщителни услуги посредством процесните телефонни номера, поради което е матералноправно легитимирано да изисква от ответника, независимо дали последният реално ги е потребявал, заплащане на цената им по съгласуваните за тях тарифни планове.

Съгласно Фактури № № ******г. и ******г., ползваните от клиента за времето от 28.06.2016 г. до 27.08.2016 г. мобилни услуги чрез телефонни номера *************, *******, *******, ************, *******, *******и *********** са остойностени общо на 240, 39 лева, а чрез телефонни номера *********** и ********** – на 103, 09 лева. За погасяването на посочените суми до приключване на съдебното дирене сведения не са ангажирани, с оглед на което правната му сфера се явява обременена със задължения за заплащането им с настъпила изискуемост на падежните дати, вписани във фактурите – съответно 02.09.2016 г. и 02.10.2016 г., а исковете за присъждането им – основателни. За разликата до пълния им размер претенциите подлежат на отхвърляне. Следва да се отрекат и вземания за периода от 28.08.2016 г. до 27.10.2016 г., по аргументи че действието на договорите е преустановено на 30.08.2016 г., че месечна абонаментна такса за дните между 28.08.2016 г. и 30.08.2016 г. не е начислявана с издадената за периода 28.08.2016 г. – 27.09.2016 г. Фактура № ******г. и че не е изяснено с доказателствените способи на ГПК кога е регистриран отразеният в нея трафик чрез телефонни номера ********, *******, ******и ******* на обща стойност 0, 78 лева без ДДС и 0, 94 лева с ДДС.

Произнасянето по акцесорните искове за неустойка предполага ревизия на валидността на клаузите, която я предвиждат, от аспекта на добрите нрави (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK), тъй като договорът, който ги накърнява, се обявява за нищожен от чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, важим на основание чл. 288 от ТЗ и за търговските сделки. 

Неустойката е договорна уговорка, с която страните предварително фиксират размера на обезщетението, което ще заплати неизправната от тях, без да е необходимо да доказва величината на вредите, произлезли от неизпълнението й. Чл. 92, ал. 2 от ЗЗД позволява на съда да я намали при прекомерност, което обаче за търговските сделки между търговци е изрично изключено от чл. 309 от ТЗ.

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес.

За нарушаваща нравствеността се счита уговорената извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции неустойка, преценката за което се прави към момента на постигане на съгласието за всеки отделен случай въз основа на установените факти за естеството на обезпеченото задължение (парично или непарично) и неговия размер; наличието на други обзпечителни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.; характера на неустойката (компенсаторна или мораторна) и начина на определянето й – като глобална сума или като процент от главницата; базата на начисляването й; съотношението й с прогнозните вреди от неизпълнението, неговите измерения и други (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK).

Прочитът на маркираните по-горе правни постановки в контекста на разглежданата конкретика обосновава становище, че дължимата се от потребителя и по двата договора неустойка при предсрочното им прекратяване по негова вина или инициатива се отклонява от типичното си призвание да компенсира очакваните от неизпълението вредни последици и да санкционира некоректната страна.

Според т. 5 от Приложения № 1/17.04.2013 г. (л. 13 – л. 15) към Договор № *******г., т. 7.3.1. от Приложение № 1/25.11.2015 г. (л. 18 – л. 20) към Договор № ******* и т. 8.3.1 от Приложение № 1/10.03.2016 г.  (л. 21 – л. 23) към Договор № *******, в случай че наруши договорните си задължения или че договорът се прекрати по негова вина или желание клиентът трябва да заплати неустойка в размер съответно на:

Ø 200, 00 лева без ДДС на месец за съответната SIM карта до изтичане на договорния срок;

Ø 200, 00 без ДДС за съответната SIM карта до изтичане на договорния срок;

Ø всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими до изтичане на фиксирания срок на ползване;

Ø 200, 00 лева без ДДС за съответната SIM карта.

Така зададени, обезщетенията не държат сметка за причината, провокираща разтрогването на контракта – по волята на изряден досега абонат или виновно неспазване от него на договорно задължение, а във втория случай – за характера на последното (престационно или непрестационно) и евентуално, ако е парично, за финансовото му изражение, понеже всяко удовлетворява различен интерес на оператора. Пренебрегва се и типът на самата неизправност – времева, количествена или качествена, на кой етап от договорната връзка е допусната, а и разликата в цената на тарифните планове за всяка отделна СИМ карта.

Отделно от горното, като се изходи от спецификата на насрещните престации – мобилни услуги срещу заплащане, включващо константен компонент – а именно „месечна абонаментна такса”, е очевидно, че неустойката по т. 5 от Приложение № 1/17.04.2013 г. (л. 13 – л. 14) към Договор № *******г. и тази по т. 7.3.1. от Приложение № 1/25.11.2015 г. (л. 18 – л. 20) към Договор № ******* набавят за предприятието имуществена облага, каквато то би усвоило при нормално развитие на правоотношението, въпреки че е освободено от нея и не осигурява телекомуникация.

Разсъжденията водят до заключение, че в разрез с началата за морала неустоечните уговорки предразполагат обстановка за неоправдано облагодетелстване за доставчика (в този смисъл Решение № 110/21.07.2016 г. на ВКС по дело № 1226/2015 г., I т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 2659/2014 г, I т. о. и Решение № 219/09.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 203/2015 г., I т. о.), което ги квалифицира като противоречащи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

От тях не произтичат тежести за длъжника, но по съображение от чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността им не опорочава сделките в цялост, защото, въпреки че засегнатите клаузи не се заместват по право от повелителни законови норми, може да се презумира, че и без тях договорите биха били сключени и изпълнявани. Наличието им не е водещ мотив за волеизявленията на контрагентите, а отсъствието им не дерогира диспозитивно заложените в законодателството инструменти за репариране.

Гореизложеното мотивира решение за отхвърляне на исковете за неустойка.

При даденото разрешение на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да възстанови на ищеца съразмерно на уважената част от исковете сторените от него съдебноделоводни разноски за внесена държавна такса от 75, 00 лева в исковото и 25, 00 лева – в заповедното производство.

Страните не са представили доказателства за понесени разходи за квалифицирана процесуална защита, поради което такива не се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Б. Б.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х. П. Т., П. Б. Г.и М. Г. Г., процесуално представлявано по пълномощие от адв. Е.А.З., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на „А.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. В.Д. и М. М.в качеството на Изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от адв. П.Д.В., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, както следва:

Ø сумата от 240, 39 лева (двеста и четиридесет лева и тридесет и девет стотинки) – стойност на електронни съобщителни услуги, ползвани в периода от 28.06.2016 г. до 27.08.2016 г. чрез телефонни номера *********, **************, **************** по сключен помежду им Договор № *******г. с две Приложения № 1 от 17.04.2013 г. към него, за което вземане е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 38/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав;

Ø сумата от 103, 09 лева (сто и три лева и девет стотинки) – стойност на електронни съобщителни услуги, ползвани в периода от 28.06.2016 г. до 27.08.2016 г. чрез телефонни номера ************** по сключен помежду им Договор № ******* с Приложения № № 1/25.11.2015 г. и 1/10.03.2016 г. към него, за което вземане е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 38/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав,

Ø сумата от 75, 00 (седемдесет и пет) лева – съдебноделоводни разноски в исковото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на исковете съразмерно на уважената им част, и

Ø сумата от 25, 00 (двадесет и пет) лева – съдебноделоводни разноски по ч. гр. дело № 38/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, за държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение съразмерно на уважената част от исковете, като за разликата над присъдените до пълните предявени размери съответно от 316, 51 лева (триста и шестнадесет лева и петдесет и една стотинки) и 124, 06 лева (сто двадесет и четири лева и шест стотинки), както и за периода от 28.08.2016 г. до 27.10.2016 г., ОТХВЪРЛЯ исковете за стойност на далекосъобщителни услуги като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове, предявени от „А.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. В.Д. и М. М.в качеството на Изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от адв. П.Д.В., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, за осъждане на „Б. Б.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х. П. Т., П. Б. Г.и М. Г. Г., процесуално представлявано по пълномощие от адв. Е.А.З., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да му заплати сумата от 2 600, 00 (две хиляди и шестстотин) лева – неустойка за предсрочно прекратяване на сключен помежду им Договор № *******г. с две Приложения № 1 от 17.04.2013 г. към него, и сумата от 788, 00 (седемстотин осемдесет и осем) лева – неустойка за предсрочно прекратяване на сключен помежду им Договор № ******* с Приложения № № 1/25.11.2015 г. и 1/10.03.2016 г. към него, за които вземания е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 38/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, като неоснователни.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители препис от решението.

ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава досието на ч. гр. дело № 38/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, ведно със заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в сила.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

СМ/ЕД