РЕШЕНИЕ
№ 37 / 15.01.2015г., гр.Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На
шестнадесети декември, две хиляди и четиринадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав
СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА
Секретар: Н.Р.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Т.д.№
45 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.625 и
сл. ТЗ.
Подадена е молба от „А.”ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Разград, бул.”Априлско въстание” № 5, представляван
от Б.М= – управител, в която излага твърдения, че има
вземания към ответника ЕТ”К. – Т – Т. Т.” гр.Разград, произтичащи от задължения
в размер 6 019,20лв. за 2011г., 16 188лв. за 2012г., 2 158,10лв.
за 2013г. и 7 620,90лв. за 2014г., представляващи главница по неизпълнено
задължение за плащане на използвани автогарови
услуги. За част от вземанията са постановени и влезли в сила съдебни решения, а
за друга част е издал фактури, които ответникът не е платил. Ищецът моли съда
да обяви неплатежоспособността на ЕТ”К. – Т – Т. Т.” и нейната начална дата, да
открие производство по несъстоятелност, да обяви длъжника в несъстоятелност и
да прекрати неговата дейност.
В съдебно заседание ответникът ЕТ”К. – Т – Т. Т.” ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.Разград, ЖК
„Освобождение”, бл.6, ет.5,
ап.21, представляван от собственика Т. Т., оспорва молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, като твърди, че има достатъчно имущество и
пари за покриване на задълженията си. Алтернативно оспорва твърдяната от ищеца
първоначална дата на неплатежоспособност, като твърди, че следва да е след
3.12.2013г.
Съдът, след преценка на събраните доказателства
и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Дружеството
– ищец е собственик на Автогара Разград. Ответникът ЕТ”К. – Т – Т. Т.” е
превозвач, осъществяващ обществен превоз на пътници по автобусни линии. В
изпълнение на тази своя дейност, ЕТ ползвал Автогара Разград, на основание
сключен между двете страни договор за автогарови
услуги. Между същите са водени четири граждански дела на РС Разград с №№ 1880 /
2010, 1816 / 2011, 1542 / 2012 и 324 /
2013г., по повод неизпълнение на задължението на ответника да заплати цената на
ползваните от него автогарови услуги. По силата на
постановените решения, общият размер, дължим от ЕТ”К. – Т – Т. Т.” на „А.”ЕООД
по този договор, е в размер на 17929,80лв. Това обстоятелство се установява
както от приобщените съдебни дела, така и от използваните в съдебното
производство специални знания на експерт – икономист.
Изготвени са две заключения по назначени
първоначална и повторна съдебно – икономически експертизи. Двете вещи лица
дават сходни крайни изводи, касаещи финансовото състояние на длъжника. Въпреки
това, фактите по тях се различават частично, доколкото в.л.Д. ги е отчитала към
момента на предявяване на молбата, а в.л.Д. е взела предвид и данни и обстоятелства,
настъпили в хода на съдебното производство. Освен това, допълнителното
заключение, направено към първоначалната експертиза, съдържа противоречие
досежно изводите за влошено икономическо състояние, съпоставено с предложените
коефициенти за ликвидност, което вещото лице не успя да обоснове в степента,
необходима за изясняване на действителната фактическа обстановка. Предвид
обстоятелството, че заключението по повторната съдебно-икономическа експертиза
е конкретно обосновано и безпрортиворечиво, както и че вещото лице е взело
предвид фактите и обстоятелствата, настъпили в хода на съдебното производство
/съгласно изискването на чл.235 ал.3 ГПК/, съдът в своята преценка на фактите ползва направените фактически изводи
именно по повторната съдебно-икономическа експертиза. От заключението по същата
се установява, че към настоящия момент вземанията по водените и приключили
съдебни спорове са в размер на 9 678,60лв., след извършени частични
плащания от ответника към ищеца.
Отделно от това, ответникът е ползвал още автогарови услуги. Ищецът е издал фактури за периода 2011 –
2014г., общата неплатена стойност по които е в размер на 35 132,60лв. към
настоящия момент. В първото съдебно заседание едноличният търговец не е оспорил
тяхната материална доказателствена сила – не е възразил относно реалното ползване
на услугите, техния брой и стойност, както и обстоятелството, че не са
осчетоводени при него. Същият не е оспорвал тези обстоятелства и при изслушване
на двете вещи лица. Едва в хода на съдебните прения и впоследствие с
представената писмена защита ответникът прави възражение за недължимост
на вземанията по същите фактури. Действително, в производството по чл.625 ТЗ молителят – кредитор следва да
установи, че притежава непогасено изискуемо парично задължение по търговска
сделка, по което длъжникът не извършва плащане. В този смисъл ищецът е
представил с исковата молба процесните фактури,
същите са отчетени и от вещото лице при проверка в неговото счетоводство. Предметът
на доказване по делото се очертава в първото съдебно заседание, в зависимост от
направените по реда на чл.629 ал.4 ТЗ възражения на ответника. Същият не е
оспорил съдържанието на представените фактури, т.е. тяхната материална
доказателствена сила, оспорвал е единствено обстоятелството, че не е изпаднал в
състояние на трайна невъзможност за плащането им, както и началният момент на
неплатежоспособността. Именно тези възражения са очертали предмета на доказване,
съответно събирането на необходимите доказателства в настоящия процес. С неоспорването
на дължимостта на вземането в първото съдебно заседание, възражението на
едноличния търговец е преклудирано, още повече, че е формулирано
като такова едва след приключване на съдебното дирене.
Към датата на изготвяне на експертизата общият
размер на паричното задължение от ЕТ”К.” към „А.”ЕООД е 47229,72лв., включващо
посочените по-горе главници, лихви за забава в размер 1442,76лв. и разноски
975,76лв., видно от повторното заключение. Освен това, едноличният търговец има
задължения към други частноправни субекти по търговски сделки в общ размер
2 805,36лв. Задълженията му по публично-правни отношения възлизат на 22 596,61лв.
и представляват данъчни и осигурителни задължения, следователно произтичат от
изпълняваната от него търговска дейност. Същият има и задължения за изплащане
на трудови възнаграждения в размер на 383,95лв. Така общият размер на всички
задължения е определен от експертизата на стойност 73 015,64лв. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че към този момент част от задълженията на
ответника в размер на 1600лв. вече не съществуват, но това не се отразява върху
показателите за ликвидност, защото задължението се покрива от по-голямо вземане
в размер на 1812лв. Предвид изложеното от експерта, не е извършено ново
преизчисляване на коефициентите, предвид липсата на необходимост.
От друга страна, касовата наличност на
ответния търговец е в размер на 38 000лв. с изричното уточнение на вещото
лице, че това е отчела по документи, но предвид нерегламентираното водене на
счетоводството при ответника, в т.ч. липсата въобще на каса, експертът не може
да се ангажира с категорично становище, че парите са реално налични. Ответникът
има и вземания в размер на 8 000лв., при което общият сбор на активите е
46 000лв.
ЕТ”К.” е оспорил първоначалното заключение
относно несъобразяване в активите на част от сумата 94 000лв.,
съставляваща стойност на продадени имот
и моторни превозни средства, собственост на търговеца. Повторното заключение
също изключва тази част от активите. Въпреки, че ответникът не е направил
възражение по новото заключение в тази част и е изразил становище за неговата
обективност, съдът счита, че следва за пълнота да се анализира и този въпрос. С
НА № 162 / 29.11.2013г. ЕТ е продал на трето лице имот в гр.Разград, ведно с
построените в него промишлени сгради, за 25 000 лв. и пет броя МПС на обща
цена 27 600лв. За сумите по НА и договора за продажба на МПС не са
представени доказателства за плащане. Що се отнася до представените пет броя
платежни нареждания, суми в общ размер 94 000лв. са преведени, но на Т. Т.
в качеството му на физическо лице и с основание – продажба на имот, като в три
от тях се уточнява, че имотът е в гр.Цар Калоян. В заключенията е отразено
постъпването на сума 25 000лв. за заплащане на имот, която е съобразена
при изчисляване на активите на търговеца и съдът приема, че това платежно
нареждане отразява плащането по извършената продажба с НА № 162 / 29.11.2013г. Остатъкът
до 94 000лв. в размер 69 000лв. не е постъпил по сметките на
едноличния търговец – видно е от платежните нареждания, че сумите са преведени
на Т. Т., това обстоятелство се установява и от вещото лице - икономист. За тях
не е ясен въобще произходът на задължението, за да може да се прецени дали
следва да се отнесат в активите на ответника като цена за продажба на негови
активи. Освен това общият им сбор не съответства на общия сбор на стойностите,
посочени в НА и договора за продажба на МПС като продажбени цени. Дори и да се
приеме, че сумите са платени за извършените продажби, съдът счита, че въпреки,
че едноличният търговец няма отделна правосубектност
от физическото лице, от счетоводна гледна точка тези суми не са постъпили като
счетоводни плащания при търговеца и представляват счетоводна загуба за
предприятието. Ето защо не могат да бъдат взети предвид при преценка на размера
на активите на ЕТ”К.”.
След установяване на горните факти относно
активите и пасивите на едноличния търговец, вещото лице дава стойности на
коефициентите, коригирани за 2014г. в с.з. с взетото предвид увеличение на
касовата наличност при длъжника, както следва: коефициент за обща ликвидност – 0,13
за 2010г., 0,36 за 2011г., 0,57 за 2012г., 0,29 за 2013г. и 0,64 за 2014г.;
коефициент за бърза ликвидност – 0,13 за 2010г., 0,32 за 2011г., 0,57 за 2012г.,
0,29 за 2013г. и 0,63 за 2014г.; коефициент за абсолютна ликвидност – 0 за 2011
и 2012г., 0,03 за 2012г., 0,05 за 2013г. и 0,52 за 2014г. Коефициентът за
незабавна ликвидност е равен на този за бърза ликвидност, тъй като длъжникът не
разполага с краткосрочни инвестиции.
Показателят за финансова автономност е
определен на стойност 0,27, а показателят за финансова задлъжнялост – на
стойност 3,70.
По отношение на ЕТ”К.” е налице спиране на
плащанията с траен характер от 1.06.2011г. Вещото лице е обосновало своя извод
с факта, че към падежа на това неизпълнено задължение, коефициентът за обща
ликвидност е спаднал под единица за първи път.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи: Производство по несъстоятелност се открива
при наличие на следните предпоставки, съдържащи се в чл.608 ал.1 ТЗ: длъжникът
да има качеството на търговец; да не е в състояние да изпълни парично
задължение; задължението да произтича от търговска сделка, да представлява
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност или частно държавно вземане. В разглеждания случай се установява
качеството на търговец на ЕТ”К. – Т – Т. Т.”. Същият има парични задължения в
общ размер 73 015,64лв. Част от тези задължения произтичат от търговски
сделки – 47 229,72лв.към „А.”ЕООД и 2 805,36лв. към други доставчици.
Останалата част в размер 22 596,61лв. представлява публичноправни задължения
към държавата, произтичащи от осъществяваната търговска дейност.
В тежест на ответника е да обори на
презумпцията на чл.608 ал.2 от Т3, като това може да стане на базата на анализ
на имуществено-финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да
се изведе неговата способност да погасява задълженията си. Водещи показатели
при преценка на състоянието на неплатежоспособност са показателите за
ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи към
краткосрочните задължения на предприятието. С оглед отчитане на различната
ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние
на предприятието се формират четири коефициента на ликвидност: обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
на определена част или на всички краткосрочни активи към краткосрочните
задължения. При коефициента на обща ликвидност се извършва съпоставяне на
всички краткосрочни активи, включващи: материални запаси, краткосрочни
вземания, краткотрайни финансови активи и налични парични средства, към краткосрочните
пасиви, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само
определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи. Предвид изложеното,
съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието на
неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението
на всички краткотрайни активи към краткосрочните задължения.
Трайно установената съдебна практика приема норматив единица за всички показатели за ликвидност. В разглеждания случай коефициентът за обща ликвидност е 0,13 за 2010г., 0,36 за 2011г., 0,57 за 2012г., 0,29 за 2013г. и 0,64 за 2014г. Анализът сочи, че търговецът не може да поеме на 100% плащанията си и проследявайки стойностите във финансовите отчети през четирите последователни години, се наблюдава динамична променливост на неговото икономическо положение, но в значителна степен под норматива. В подкрепа на направения извод е и анализа на останалите три коефициента за ликвидност – за ответния търговец същите са в значителна степен под общоприетия коефициент за нормалното финансово – икономическо развитие на едно предприятие. Ето защо съдът приема, че не е оборена презумпцията на чл.608 ал.2 от ГПК.
Останалите показатели за финансова автономност
и за задлъжнялост дават различна по вид информация за предприятието. Коефициентът
на финансова автономност като съотношение на собствения към привлечения капитал
е 0,27 при минимален норматив за финансова независимост на един търговец
единица, което сочи на силна финансова зависимост на ответника. Коефициентът на
задлъжнялост е определен от вещото лице на 3,70 при норматив, по-малък от
единица, предвид което се налага изводът, че ЕТ е в силна зависимост от своите
кредитори. Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че предвид установените коефициенти
на ликвидност, на финансова автономност и на задлъжнялост на предприятието в
продължение на четири последователни години, затрудненията на длъжника не са
временни, а са трайно настъпили. Освен това длъжникът не разполага с имущество,
достатъчно за покриване на своите задължения. Предвид липсата на предпоставки
по чл.631 от Т3, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на
основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.
По аргумент от чл.608 ал.1 Т3, в който е
дадено легално определение на понятието неплатежоспособност, началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение по търговска сделка, публичноправно задължение към
държавата и общините, произтичащо от търговската му дейност или задължение по
частно държавно вземане. В горния смисъл за начална дата на неплатежоспособността
на ответника съдът възприема датата 1.06.2011г., посочена от вещото лице. Това
е датата на падежа на първото спряно плащане, към който момент се прибавя и
обстоятелството, че тогава за първи път се е формирал лош коефициент за обща
ликвидност /спаднал под единица/, определящ невъзможността му да изпълни
задълженията си по възникналите частни и публични задължения.
Предвид установеното от вещото лице
нередовно водено счетоводство и недоказване на реалното съществуване на
касовата наличност, съдът не кредитира заключението в частта, с която експертът
прави извод за пари, позволяващи покриване на първоначалните разходи в
производството по несъстоятелност. Ето защо, на основание чл.629б ТЗ следва да
бъде дадено указание за внасяне на сума в размер 3 000лв., която да покрие
тези разноски. Сумата следва да се внесе от страните по делото, както и от всеки
друг кредитор, като се укажат и последиците по чл.632 ал.1 ТЗ. След внасянето й
се дължи произнасяне с допълнително решение по останалите въпроси,
регламентирани в чл.630 ТЗ.
С молбата по чл.625 от Т3 ищецът е поискал с
решението съдът да предприеме мерки по запазване имуществото на длъжника. На
основание чл.630 ал.1 т.4 ТЗ следва да бъдат наложени запор и възбрана върху
имуществото на едноличния търговец.
Ищецът претендира присъждане на направените
в производството разноски. Същият е заплатил ДТ в размер на 50лв., внесъл е
депозит за вещо лице в размер на 400лв. и е заплатил възнаграждение на
представляващия го адвокат в размер на 800лв. Съобразно изхода от делото и на
основание чл.78 а.1 ГПК и чл.620 ал.3 ТЗ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 1250лв. за направените деловодни разноски, която
подлежи на събиране от масата на несъстоятелността.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „ЕТ”К. – Т – Т. Т.”
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Разград, ЖК
„Освобождение”, бл.6, ет.5,
ап.21, представляван от собственика Т. Т.;
ОПРЕДЕЛЯ
начална дата на
неплатежоспособността 1.06.2011г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
по отношение на „ЕТ”К. – Т – Т. Т.”;
ДОПУСКА
обезпечение чрез налагане
на обща възбрана и запор върху имуществото на „ЕТ”К. – Т – Т. Т.”;
УКАЗВА на всяка от страните, че в седемдневен срок
от обявяване на решението в Търговския регистър се следва предплащане на сумата
3 000лв. за начални разноски в производството, като в случай на
неизпълнение на указанието ще настъпят последиците на чл.632 ТЗ; Сумата може
също да бъде внесена от всеки от кредиторите на длъжника;
Осъжда „ЕТ”К. – Т – Т. Т.” да заплати на „А.”ЕООД
сумата 1250лв., представляваща стойността на направените деловодни разноски, която подлежи на събиране от масата на
несъстоятелността.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър
и в книгата по чл.634в ТЗ и може да се обжалва в седемдневен срок от вписването
му в търговския регистър пред Апелативен съд Варна.
Препис от решението да се изпрати незабавно
на Агенцията по вписванията за вписването му в търговския регистър на основание
чл.622 от ТЗ.
Препис от същото да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
НР