Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.П.,………………г.
П.ски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на седемнадесети
юли през двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛ БАНКОВ
ИВАН РАДКОВСКИ
при секретаря Десислава Гюзелева като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 446 по описа на П.ски
окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 671 от 11.04.2019 г по гр. дело №
6770/2018 г по описа на РС – П. състав на същия съд е ОТМЕНИЛ на основание чл.357 вр. чл.358 ал.1 т.2 от КТ наказанието “Предупреждение за уволнение”,
наложено на Т.П.И., ЕГН **********, с пълномощник по делото адв. А.Д.,
съдебен адрес: ***, офис 304, наложено със Заповед №РД-09-106/09.08.2018год.,
издадена от Административен ръководител на РС-Ч., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
С определение № 1895 от 8.05.2019г по същото дело съдът е оставил без уважение искането на
ищцата Т.И. за изменение на постановеното решение в частта за разноските като
неоснователна.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от РС – Ч.
,в която се възразява, че решението е НЕПРАВИЛНО, НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО,
постановено е в нарушение на императивни материалноправни норми и съществени процесуални правила.
Твърди се, че съгласно Заповед № РД-09-106/09.08.2019г. на
Адм.ръководител-Председател на РС-Ч., връчена на лицето на 09.08.2018г., на
основание чл. 192, ал.1 вр. 188, т. 2 от Кодекса на труда и при спазване на
изискванията на чл. 189, 193 и 194 КТ и след проверка на материалите по
граждански, наказателни и административни дела на състав на РС-Ч. включително
на материалите по гр. д. № 150/2018г., по 223/2018г., гр.д.№ 318/2018Г., гр.д.№
544/2018Г., 549/2018г., гр.д.№487/2018г., АНД №67/2018г., АНД № 123/2018г.,
всички по описа на РС-Ч., работодателят установява, че в периода от
09.08.2017г. до 09.08.2018г. ищцата като служител на длъжност „съдебен
деловодител“ е извършила нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.
187, ал.1, т. 10 от КТ, изразяващи се в следното: изготвяла е съдебни книжа от
името на органа на съдебната власт, които не съответстват на Правилата за
институционална идентичност на документите в съдилищата на Република България,
приети с протокол № 21 т.16 от заседание на Съдийската колегия на ВСС от
25.10.2016г., утвърдени в PC- Ч. със Заповед № РД-09-132/04.11.2016г. на Адм. ръководител на съда, с
които Т.И. е запозната на 04.11.2016г., и по този начин не е изпълнявала
вътрешните правила на Висшия съдебен съвет за институционална идентичност на
документите
в съдилищата на Република България.
Според въззивника от събраните в хода на съдебното
дирене доказателства се установява по категоричен начин, че заповедта е
законосъобразна и като е стигнал до
обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно и необосновано
решение.
Причината за
неправилните правни изводи на съда, според въззивника, се корени в допуснатото от него грубо
нарушение на процесуалните правила, при което едва с крайния си съдебен акт -
решението по делото и то в противоречие със
собствения си доклад по чл.146 от ГПК,
съдът е приел, че следва да обсъжда не
процесната заповед в цялост и всички представени и/или посочени и
приети/допуснати доказателства, а само изрично упоменатите в заповедта осем
съдебни дела, по които ищцата е изготвила съдебни книжа без да прилага
Правилата за инстнггуционална идентичност на документите в съдилищата на
Република България. Вследствие на този неправилен подход, съдът е стигнал до
два погрешни извода относно процесната заповед. Приел е, че в заповедта не е
описано точно в какво се състои извършеното от ищцата нарушение на трудовата
дисциплина и е приел е за безспорно, че
нарушение има, но е счел, че наложеното наказание „предупреждение за уволнение“
се явява твърде тежко. С тези два аргумента, базирани на неправилно и непълно
изследване на доказателствата вследствие на допуснатото нарушение на съществени
процесуални правила, съдът е достигнал до неправилен извод, че процесната
заповед следва да бъде отменена, а искът уважен.
В мотивите към
решението съдът е приел, че следва да обсъжда въпроса дали е налице извършено
от ищцата нарушение по отношение на изготвените от нея съдебни книжа само по
изрично посочените в процесната заповед 8 дела, макар че те са само примерно
изброени. С този аргумент съдът е приел и, че останалите представени и приети
по делото книжа са ирелевантни за спора .
Според въззивника това е
неправилно, тъй като от текста на самата заповед става ясно, че тя не третира
само тези осем примерно посочени дела, а и в доклада по делото съдът не е
направил такова ограничаване на обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от страните права и възражения. Още в отговора на ИМ, преди изготвянето
на доклада, РС – Ч.Б. е изложил
твърдението, че работодателят като административен ръководител на съда е
извършил проверка на редица дела, включително тези, които изрично са посочени в
заповедта, без изброяването да е изчерпателно поради огромния им обем.
При проверката е установено, че съдебният деловодител в продължение на дълъг
период от време - една година /от 09.08.2017г
до 09.08.2018г/ е изготвял съдебни книжа от името на органа на съдебната
власт, които не съответстват на Правилата за институционална идентичност на
документите в съдилищата на Република България, приети с протокол № 21 т.16 от
заседание на Съдийската колегия на ВСС от 25.10.2016г. Тези правила са
утвърдени в РС- Ч. със Заповед № РД-09-132/04.11.2016г. на Адм. ръководител на
съда, с която ищцата Т.И. е запозната на 04.11.2016г., видно от представените
към отговора писмени доказателства. Работодателят е стигнал до извода, че по
този начин тя не е изпълнявала вътрешните правила на Висшия съдебен съвет за
институционална идентичност на документите в съдилищата на Република България.
И в мотивите, и в диспозитива на процесната заповед ясно е казано, че става
въпрос за съставяни от ищцата съдебни книжа по „граждански, наказателни и
административни дела“ на трети състав на РС-Ч., ..включително на материалите по гр. д. № 150/2018г., по
223/2018г., гр.д.№ 318/2018Г., гр.д.№ 544/2018г., 549/2018г., гр.д.№487/2018г.,
АНД №67/2018г., АНД N° 123/2018г.,
всички по описа на РС-Ч.“. Според
въззивника изразът „включително“ означава, че изброените дела, чиито номера са
посочени изрично, не изчерпват всички проверени дела, по които административният ръководител е установил, че
съдебният деловодител е изготвял книжа, които не съответстват на Правилата.
Изброяването на всички, изготвени от служителката книжа, неотговарящи на
Правилата, по всички дела, работени от ищцата като деловодител в рамките на
посочения период от една година, е невъзможно поради огромният им брой, а и не
е необходимо, тъй като цитираните са напълно достатъчни, за да обосноват
изводите на работодателя за извършеното дисциплинарно нарушение, за
обстоятелствата, при които е извършено и за съответстващото му наказание.
Според въззивника изготвените от ищцата книжа, неотговарящи на
правилата, са огромен обем и не е възможно всички да бъдат приложени като
писмени доказателства по делото, към отговора на ИМ са приложени част от тях
/45 броя/, като е поискано назначаването
на комплексна компютърна - техническа експертиза, която да отговори на въпроса
„Съответстват ли официалните писма, създавани от ищцата от името на РС- Ч. в периода от 09.08.2017г. до 09.08.2018г..
включително тези, приложени като писмени доказателства към настоящия отговор,
на Правилата за институционална идентичност на документите в съдилищата на
Република България, приети с протокол № 21от 25.10.2016г. от заседание на
Съдийската колегия на ВСС от 25.10.2016г.?“ С доклада по делото съдът е приел всички представени писмени доказателства и е допуснал
назначаването на експертиза с поставените в отговора на ИМ въпроси. Освен това,
в изпълнение на указанията на съда преди първото о.с.з. допълнително са представени още 111 бр. изготвени от ищцата документи, при
които е налице нарушение на Правилата, които също бяха приети в
доказателствения материал по делото. Въпреки всичко това, и макар че от
процесната заповед недвусмислено и ясно се вижда, че става въпрос за съдебни
книжа, изготвяни от ищцата в продължение на една година по „граждански,
наказателни и административни дела“ на трети състав на РС-Ч., част от които са
посочени като номера в документа, без изброяването да е изчерпателно, а е само
примерно, първоинстанционният съд е приел в мотивите към решението, че следва
да обсъжда само тези осем броя дела, чиито номера са посочени в заповедта, като е изключил всички други
дела, по които ищцата е работила през процесния период от 09.08.2017год. -
09.08.2018год., съответно е отказал да разгледа и обсъди в мотивите по-голямата
част от приетите по делото писмени доказателства.
Възразява се, че в доклада по
делото съдът не е съобщил на страните, че няма да обсъжда въпроса дали е налице
извършено нарушение от ищцата по отношение на останалите дела, по които е работила в процесния
период извън примерно посочените в заповедта. В доклада съдът не е посочил и,
че приема, че дисциплинарното наказание, чиято законност е предметът на делото,
е наложено от ответника-работодател само за книжата, изготвени от ищцата по
цитираните осем дела. Последвалото стесняване на обхвата на съдебното дирене
относно обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, се заявява
едва със самото съдебно решение, което
е неправилно и е грубо нарушаване на процесуалните правила.
Според въззивника от текста на процесната заповед е
недвусмислено ясно, че дисциплинарното наказание е наложено на ищцата за това,
че посочения период от 09.08.2017г до 09.08.2018г. тя е изготвяла съдебни книжа, които не съответстват на
Правилата за институционална идентичност на документите в съдилищата на
Република България. По тази причина с оглед на разпределената доказателствена
тежест и с цел доказване на извършеното нарушение и законността на наложеното
наказание, още с отговора на ИМ е
поискано назначаването на експертиза, която да изследва всички създадени от
ищцата през посочения период официални писма. Първоначално, с доклада, съдът е допуснал
това доказателствено искане на ответника. Впоследствие, обаче, въпреки че в
доклада не беше посочено, че съдебното дирене ще бъде ограничено само до
примерно изброените в процесната заповед дела, едва с протоколно определение,
постановено в о.с.з. по делото, проведено на 13.02.2019г., съдът е указал на вещото лице по допуснатата
компютърна - техническа експертиза, че проверката по документооборота следва да
бъде извършена само по изрично цитираните в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание на ищцата дела. Още в същото о.с.з., а впоследствие и с
нарочна писмена молба поискахме от съда проверката на вещото лице да обхваща
всички дела, по които ищцата е работила в периода от 09.08.2017г. до
09.08.2018г., но това ни беше отказано. По този начин съдът възпрепятства
събирането и представянето на съответите доказателства, които биха установили
законността на процесната заповед.
Според въззивника съдът е поставил
ответника в невъзможност да докаже в пълен
обем тезата си и да се установят по
делото всички обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, т.е.
обстоятелството, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание е законно.
Обжалваното съдебно решение е неправилно, тъй като от събраните по делото доказателства,
въпреки че съдът е ограничил задачите на
вещото лице, се установява по безспорен начин, че процесната заповед е правилна
и законосъобразна, поради което искът за отмяната й следваше да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Приетата по
делото експертизата е установила,според въззивника, че вместо да работи с изготвените от ВСС и
приложени към Правилата за институционална идентичност на документите в
съдилищата на Р.България образци, ищцата е използвала бланките от деловодната
програма, които не са съобразени с въведените правила.
В мотивите към обжалваното решение съдът е посочил, че „от съвкупната преценка на изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба от страна на ищцата, от изявленията на
пълномощника й и от изслушването й по реда на чл.176 от ГПК, разгледани във вр.
с представеното от нея писмено обяснение от 09.08.2018год. /съдържащо се в
кориците на гр.д. № 875/2018год. по описа на РС-Ч./, може да се направи извод,
че същата не оспорва, че е изготвила книжа по посочените в заповедта за
наказание дела, без да е прилагала пълните реквизити, използвайки бланки от
инсталирана програма в съда.''' Освен това, според съда работодателят е спазил и
процедуата по чл.193 от КТ, а именно преди да наложи дисциплинарнот наказание е
изслушал ищцата и е приел писмените й обяснения /стр.14 от Решението/.
За да уважи
предявения иск, обаче, съдът е приел, че в заповедта не е описано точно в какво
се състои извършеното от ищцата нарушение на трудовата дисциплина. Съдът е
счел, че е било нужно да се посочи по всяко конкретно дело какви точно книжа,
колко на бр., кога и т.н. ищцата е съставила в разрез с Правилата, за да е ясно
какво точно нарушение е извършила. Тези разсъждения на съда са направени именно
в контекста на това, че той е ограничил изследването на въпроса дали е налице
извършено нарушение само до цитираните в заповедта осем конкретни дела. Именно
това погрешно ограничаване на обхвата на обстоятелствата, които следва да бъдат
изследвани по делото, е довело и до неправилни правни изводи за законността на
процесната заповед.
Възразява се, че ако съдът беше възприел правилно, че с
процесната заповед на ищцата е наложено дисциплинарно наказание за това, че в
периода от 09.08.2017г. до 09.08.2018г. тя е изготвяла съдебни книжа без да е спазвала Правилата за институционална
идентичност на документите в съдилищата, щеше да стигне и до различни правни
изводи. Работодателят като административен ръководител на съда е извършил
проверка на редица дела, включително тези, които са посочени по номера в
заповедта, без изброяването да е изчерпателно поради огромният им обем. При проверката
е установено, че съдебният деловодител в продължение на дълъг период от време -
една година , е изготвял съдебни книжа от името на органа на съдебната власт,
които не съответстват на Правилата за институционална идентичност на
документите в съдилищата на Република България, приети с протокол № 21 т.16 от
заседание на Съдийската колегия на ВСС от 25.10.2016г. Работодателят е стигнал
до извода, че по този начин тя не е изпълнявала вътрешните правила на Висшия
съдебен съвет за институционална идентичност
на документите в съдилищата на Република
България.
В мотивите към
решението съдът е приел за безспорно, че при изготвянето на съдебните книжа по
конкретно посочените в заповедта дела ищцата не е спазила Правилата. Според съда нарушение има ,но тежестта на това нарушение, обстоятелствата, при които
е извършено, както и липсата на налагани до онзи момент на ищцата наказания по
КТ, са обосновали извода на съда, че наложеното наказание „Предупреждение за
уволнение“ се явява твърде тежко, поради което обжалваната заповед следва да
бъде отменена. Това би могло да се приеме,според въззивника, само при положение, че действително се касае
за нарушения в книжата само по осем дела. В случая, обаче, е установено, че
ищцата не е спазвала Правила в продължение на цяла година, като само
представените по делото като писмени доказателства книжа, изготвени от нея в разрез с тези правила, са над 150
броя и касаят десетки дела. Като е обсъдил само осемте дела, чиито
номера са цитирани в заповедта, и е изключил
всички останали,
съдът е достигнал до погрешни изводи относно тежестта на извършеното от ищцата
дисциплинарно нарушение. От текста на процесната заповед, както и от всички
събрани по делото доказателства, става ясно, че като съдебен деловодител при
изготвянето на съдебни книжа ищцата е осъществявала множество нарушения,
системно извършвани от нея в продължение на дълъг период от време /цяла
година!/, поради което наложеното й наказание напълно съответства на тежестта
на извършените нарушения, като са взети предвид обстоятелствата, при които е
извършено /огромният им брой и дългият период от време/, както и поведението на
служителя.
Възразява се, че не
може да се приеме за правилна и възприетата от съда теза, че
въпреки наличието на доказано нарушение, извършено от ищцата, наказанието й
следва да се отмени, тъй като липсват доказателства да са настъпили някакви
негативни последици от нарушението. Не става въпрос за резултатно нарушение, а съгласно чл.2 от Правилата с тях се въвеждат
единни стандарти за оформление на официалните документи с цел унифициране на
кореспонденцията, постигане на идентична визия и лесна разпознаваемост на
съдилищата, както и подобряване на тяхната комуникация с институции и граждани.
Нарушаването на тези императивни правила води най-малкото до това, че не се
постига така поставената от ВСС цел.Претендира се отмяна на
постановеното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява, че ПлРС
е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и
законосъобразно решение.Възразява се ,че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно като краен
извод в диспозитива, въпреки несъгласие на въззиваемата страна с част от мотивите на същото.
Твърди се ,че аргументите, изложени във въззивната жалба са
изцяло несъстоятелни и необосновани, явяващи се твърдения в противоречие както
със законовите норми, така и с константната практика на ВКС по идентични
казуси.
Невярно е твърдението на
въззивника на стр.З, абзац втори от въззивната жалба, че едва с решението си
първоинстанционния съд приема, че следва да обсъжда „само изрично упоменатите в
заповедта 8 съдебни дела“
Според въззиваемата страна,
видно от Протокол от с.з. от 13.02.2019г. /л.16/ е, че съдът изрично е указал на
поисканото от ответника ВЛ, че проверката следва да бъде извършена „само по
изрично цитираните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата
дела“ и е посочил 8-те такива.
На следващата
стр. от Протокола съдът изрично е
посочил, че настоящият казус „следва да обхване изрично цитираните и посочени
по номерация дела... в самата заповед за налагане на наказание. Проверка на
работата на ищцата по отношение на други дела ... съда приема за ирелевантни“.
a.
В посоченото заседание са присъствали и представляващия ответника и
процесуалния му представител, поради което, според въззиваемата страна, освен неверни, но и изцяло нелогични са
посочените твърдения във въззивната жалба.
b.
Няма как съдът да разглежда посочени от ответника „и други“ дела, които той
евентуално е решил да приложи месеци след издаване на заповедта, след като беше
заведено делото и които безспорно не са били предмет на дисциплинарното
производство. Няма законова възможност чрез представяне на „и други“ дела едва
в съдебно заседание да се разшири обхвата на проверката в дисциплинарното
производство.
c.
Няма законова възможност, според въззиваемата страна, в заповед за дисциплинарно наказание да съществуват
нарушения, за които да се твърди, че са „примерно изброени“ и под формата „и
други“ да се разширява до безкрай обхвата на тези „нарушения“ . Законът е
категоричен, че ако се твърдят извършени „нарушения“, същите следва лимитативно
да са посочени в заповедта за наказание. Не може да бъдеш наказан за „примерно
изброени“ документи „И ДРУГИ“, да се сочат в заповедта документи от 8 дела, а в
съдебно заседание да се представят ОЩЕ 156 такива, за които се твърди, че са
ЧАСТ от „И ДРУГИ, БЕЗ ИЗБРОЯВАНЕТО ДА Е ИЗЧЕРПАТЕЛНО, А Е САМО ПРИМЕРНО“?!
Правилно
първоинстанционния съд е приел, че в обжалваната заповед липсва
конкретика досежно твърдяното нарушение. Съгласно
съдебната практика „Заповедта за
дисциплинарно уволнение трябва в достатъчна степен да индивидуализира
нарушението с оглед защитата на работника, уведомен при поискването на
обяснения по чл. 193 КТ.“ Решение № 102
по гр. д. № 5501/2013 г. на Върховен касационен съд.Няма посочен нито един документ от
което и да е дело, който да е съставен от ищцата и да се твърди, че не съответства на
Правилата
Липсва
конкретизация кой според работодателя е нарушеният законов текст / с цифри или с думи/ . Едва с ОИМ ответника е направил
подробна „разбивка“ на т.нар. „нарушения“, която обаче, освен че е нелогична,
не може да санира липсата на императивни реквизити в самата заповед.
Възразява се, че в
обжалваната заповед е посочено , че работодателят е „установил“, че т.нар.
“дисциплинарни нарушения” са извършени ..в
периода от 09.08.2017г. до 09.08.2018г“.
като в заповедта се твърди, че изводът е направен на база проверка на
материалите по посочени в заповедта дела.
Възразява се ,че всички посочени дела са образувани
2018г. Неясно и изцяло недоказано остава в този случай твърдението за „нарушение“
през „периода от 09.08.2017г....“, а законът изисква да бъде посочено „кога е извършено“ нарушението. В заповедта за
наказание обаче няма посочен нито един
конкретен документ, както и няма посочена нито една дата - кога се твърди, че е извършено
„нарушението“, а това съставлява липса
на императивен реквизит от заповедта съгл. чл. 195.ал.1 от КТ..
Възразява се, че видно от кореспонденцията по отделните дела е,
че от писмата по цитираните в заповедта 8 дела, само 2 от тях са подписани от
ищцата, а останалите - от Председателя на състава, който, след като вече се е
запознал също с Правилата, е преценил, че изготвените от ищцата писма отговарят
на тях. Безспорно йерархията в кореспонденцията между институциите в идентични случаи
е спазена и то без забележки от съдията.
Възразява се, че неправилно в мотивите си първоинстанционният
съд е приел, че въобще има извършено нарушение от ищцата. Или поне - нито от
заповедта за наказание, нито от съдебното решение не става ясно какво всъщност
е това нарушение.
Безспорно е било , че
всяко едно съпроводително писмо, с което дело или информация от дело се изпраща
на по-горен съд при поискване или на друга институция, се изготвя от
деловодителя, но се подписва от съдия. В случай, че писмото не съответства на
изисканото, то се връща повторно от по-горния съд/институцията с изрични
указания. В настоящият случай такова връщане или повторни указания няма.
Следователно - изготвената от ищцата вътрешна кореспонденция, подписана от
съответния съдия - Председател на състава, изцяло е отговаряла на нуждите на
документооборота на съдилищата.
Възразява се, че е
нелогично възприятието, че е налице
формално извършено нарушение. Фактът, че текста в писмото е изписан например с
шрифт 14, а не с 12; това, че отстоянието на новия ред е евентуално 1см., а не
1,25 см, това че адресът е изписан „в дясно“, но не в „крайно дясно „ и др.
подобни категорично не съставляват нарушения на Правилата.
Същността на правилата
се състои в техните принципи /съгл.чл. 7/ - яснота, краткост, уважение,
конкретност, учтивост и грамотност, а всички те в настоящият случай са спазени.
Спазени са и
изискванията, визирани в чл. 5 и чл. 6 от Правилата - точност, конкретност,
яснота на формулировките, стандартизация на лексиката и терминологията. Дори да
са на лице несъществени разлики в размера на шрифта, в интервала и т.н., това в
никакъв случай не може да се квалифицира като нарушение, защото не противоречи
на основаните принципи, а от там и целите на приетите Правила.
Първоинстанционният съд
не е съобразил и факта, че всеки един документ се изготвя на бланки от „
програмата“, въведена за работа в съдилищата, какъвто е и настоящия случай.
Според съдебния администратор - всички съдебни деловодители изготвят писмата си на едни и същи бланки, по
един и същи начин. В случая обаче - отговорността, че бланките в програмата не съответстват на
Правилата на ВСС е на административния ръководител на съда, а не на ищцата.
Няма как, след като работодателят е заложил задължителна програма за писане на
документи, всеки един служител да си прави собствени настройки на всяко едно
писмо
Факт е, според
въззиваемата страна, че първоинстанционният съд е уважил всички искания на ответника /за разлика от
исканията на ищцата по доказателствата/ , вкл. и искането за назначаване на
компютърна експертиза, която по своята същност нямаше никаква компютърна насоченост
/най-малко поради факта, че самото ВЛ заяви, че не се е запознало с
компютърната програма, с която работят деловодителите в PC Ч./. Негодността на заключението се обуславя и от факта, че от поставени му
5 задачи, в последното с.з. ВЛ заяви, че по
своя преценка е отговорило само на 2 задачи /тези на ответника/. Друг е въпроса, че
„заключенията“ на ВЛ, възпроизвеждащи твърденията в ОИМ, не изискват и не
съдържат никаква компютърна информация, а нещо повече - явно противоречат на
БЪЛГАРСКАТА ГРАМАТИКА.
/напр. относно
писмото по гр.д. №223/2018г., подписано от съдия:
1.
нелогично е твърдението, че трябва да бъде, изписан реквизит „приложение“,
след като няма такова
Странно е
твърдението в ОИМ и в заключението на ВЛ, че текста в това писмо /който е „моля
изгответе справка....“/ следва да бъде изписан на параграфи. Как едно изречение
според въззивника следва да се структурира на параграфи - за нас е загадка, а и
ВЛ и ответника отказаха да отговорят. /
Според ВЛ - „адресната част не е
разположена в дясно на бланката" - видно от
писмото е, че това не е вярно;
Според ВЛ „адресната
част не е изписана с БЛОК ШРИФТ(главни букви).“ Видно е, че и това твърдение
не е вярно. В с.з. ВЛ поясни, че това твърдение е насочено към изписването на
улицата (изписана „***“, а не „***“). Българската граматика е категорична -
имената на улиците се изписват със заглавна главна буква, а не цялото име.
Не на последно място -
твърди се, че шрифта на текста не е 12 пункта и отстоянието не е 1,25 пункта.
Няма посочени обаче какви са според ВЛ /друг е въпроса, че отстояние 1,25 се
измерва в см, а не в пунктове/
Възразява се , че
изложените твърдения в заключението, съставляващи в по- големия си обем
възпроизвеждане на твърденията в ОИМ. В тях няма приложени никакви специални
знания и умения, а още по-малко - компютърни такива. Друг е въпроса, че ВЛ се
опитва да коментира програма, за която самото то заяви, че не е запознато с
нея, а това беше единствената компютърна насоченост на задачите .
Невярно е и
твърдението,според въззиваемата страна,
че съдът е поставил ответника в
невъзможност да докаже в пълен обем тезата си - напротив, първоинстанционния съд е уважил
всички искания на ответника /въпреки, че бяха изцяло ирелевантни за спора/,
а е отказал на ищцата всички нейни доказателствени
искания:
2.
разпита на поискания един свидетел /председателя на състава/, като съда
прецени, че ще го „замести“ с обяснения на страната ответник;
3.
прилагането на 10 документа от 10
изрично посочени дела, изготвени от деловодителя на председателя на съда, които
бяха поискани именно във връзка със заявеното от нас още в ИМ нарушение на чл.
8 от КТ. /Нещо повече - в съдебното решение въобще липсва произнасяне по чл. 8
от КТ/;
Възразява се ,че съдът изцяло е игнорирал факта, че въпреки изричното
определение на съда, ВЛ е отказало да отговори на задачите, поставени от ищцата и
от съда.
Били са отказани на ищцата и приемането на
доказателства, съставени и представени от нея, явяващи се компютърни снимки на
„програмата“ с оглед констатиране на датата, на която са съставени съответните
папки с образци. Всички тези действия са обективирани в протоколите от
съдебните заседания, поради което изцяло нелогично е твърдението на въззивника,
че „не е могъл да докаже в пълен обем тезата си“.
Изразява се
несъгласие с мотивите на съда, че
„работодателят е спазил процедурата на чл. 193 от КТ“. И в настоящата
въззивната жалба, депозирана от ответника се твърди, че делата, по които е
„извършила нарушение“ ищцата не са изчерпателно изброени в заповедта. На база
каква логика тогава се приема, че процедурата по чл. 193 от КТ е спазена, след
като и към настоящият момент е неизвестно за кои документи по кои дела ищцата е
наказана.
Възразява се ,че
за да е на лице „обяснение“ по смисъла
на чл. 193, ал.1 от КТ е необходимо преди налагане на дисциплинарно наказание
от дисциплинарно привлечения да бъде изискано обяснение, касаещо конкретно деяние, квалифицирано от работодателя като нарушение, което в
последствие евентуално да бъде обективирано в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание.
Императивно изискване, според
въззиваемата страна , е при налагане на
дисциплинарно наказание същото да бъде
наложено за нарушения, за които е изискано обяснение, т.е. - следва да е налице
идентитет между нарушенията, за които е поискано обяснение и тези, за които е
наложено наказание. В настоящият случай не е така. По делото беше установено,
че работодателят е наредил на ищцата да пише обяснения за Правилата, като тема
на разговора е било реквизита „относно“, и то преди работодателят да се запознае
с цитираните дела.
Обяснения обаче за твърдяните „нарушения“ по конкретните дела, посочени в заповедта за наказание, НЕ СА ИЗИСКАНИ
от ищцата , а неизпълнението на това
задължение води до отмяна на уволнението при условията на чл. 193, ал. 2 КТ,
без да се разглежда трудовия спор по същество, поради презумпцията, че
наказанието е наложено без да са преценени всички обстоятелства във връзка с
дисциплинарното нарушение и без възможност за защита на работника
Възразява се, че е странно твърдението на л.6 от въззивната жалба „невъзможно
е работодателят да изброи в заповедта всички книжа ... и да посочи всички конкретно допуснати
нарушения“?!
Следователно -
според този работодател - той може да накаже някой с почти най-тежкото
дисциплинарно наказание, без дори да му каже за какво „конкретно допуснато
нарушение“ го наказва
Възразява се ,че липсата
на каквото и да било нарушение от страна на ищцата се установява и от текста на
самата Заповед №РД-09-132/04.11.2016г. /приложена от ответника с ОИМ/, с която
Адм.р-л на PC Ч. е наредил „Магистратите и
служителите на PC Ч.Б.
ДА СЕ ЗАПОЗНАЯТ с Правилата за
институционална идентичност.
Посочените
Правила, приети с решение на ВСС от 25.10.201бг., са
изпратени до адм.ръководители на всички съдилища „за съобразяване“.
Според
въззиваемата страна посочените актове имат
инструктивен, а не задължителен характер. Ищцата е изпълнила стриктно заповедта
на работодателя си и се е запознала с Правилата, който факт не е бил спорен.Претендира
се потвърждаване на атакуваното решение на РС.
Частна жалба срещу определението за разноските е
подадена от Т.П.И., в която се възразява, че присъденият от съда минимален
размер на адвокатското възнаграждение не отговаря на действителната правна и
фактическа сложност на казуса. Според жалбоподателката неправилно РС е
тълкувал законовата норма и е приел, че
следва да се присъди възнаграждение в минималния размер. По делото са проведени
три съдебни заседания, материята е била свързана със специфична материя и се
претендира присъждане на адвокатското възнаграждение в цялост.
Другата страна оспорва
частната жалба като неоснователна като възразява ,че няма уговаряне на
допълнително възнаграждение и заплащане на такова, а съдът може да присъди
размер по – нисък от претендирания, но не по – нисък от минималния размер по
съответната наредба.
Въззивният съд, като обсъди
оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните
доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят законосъобразността на процесната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ –
съответствие с разпоредбите на чл. 189,193,194 и 195 от КТ, наличието на
подробно описано в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание нарушение на трудовата дисциплина и съобразяване
на наложеното наказание с тежестта на нарушението. По отношение на частната
жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК спорен е въпросът с наличието на
условия за изменение на постановеното решение в частта за разноските
ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
ПлРС е приел, че не е било спорно, че ищцата работи в РС-Ч.
на длъжност „съдебен деловодител“, като за релевантния към спора момент е
работила с Трети състав / с Председател съдия Й.Д./, считано от 10.10.2016год.
Не е било спорно, че изключая
наказанието /предмет на делото по предявения
иск/, на същата не са налагани наказания по КТ. Не е било спорно, че със
Заповед №РД-09-153/23.12.2016год. на състав на Експертна комисия е
разпоредено номенклатурата на делата да
влезе в сила от 03.01.2017год. Видно от приетото писмено доказателство –
Номенклатура на делата със срокове на съхранение
в РС-Ч. 2016год. /л.40 и сл. от делото/
е, че същата е одобрена от
Административния ръководител на РС-Ч.. Със Заповед №РД-09-132/04.11.2016год. на Административния
ръководител на съда е наредено магистратите и съдебните служители да се
запознаят с Правилата; системният администратор на съда да прикачи файл с
Правилата и образци на бланки и
документи в електронна папка „Вътрешна организация“ във Вътрешната мрежа на
съда. Ищцата е запозната със заповедта на 04.11.20106год. /л.49 от делото/.
Това се установява , според РС, от
показанията на разпитаните по делото свидетели С.Й. и И.П..
Със Заповед №РД-09-106/09.08.2018год. /връчена на ищцата същия ден/,
издадена от Административен ръководител на РС-Ч. - съдия В.Н., на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ за това, че : в
периода от 09.08.2017год. – 09.08.2018год., изпълнявайки служебните си
задължения, е съставяла съдебни книжа по граждански, наказателни и
административни дела на трети състав на РС-Ч., вкл. по гр.д. №150/2018год., по
223/2018год., гр.д. №318/2018год., гр.д.№544/2018год., 549/2018год.,
гр.д.№487/2018год., АНД №67/2018год., АНД №123/2018год. - всички по описа на
РС-Ч. и не е изпълнявала Правилата за институционална идентичност на
документите в съдилищата на република България /Правилата/, приети с Протокол
№21 т.16 на заседание на Съдийска колегия на ВСС от 25.10.2016год., с което
е извършила нарушение на чл.187 т.10 от КТ.
От съвкупната преценка на изложеното в обстоятелствената част на исковата
молба от страна на ищцата, от изявленията на пълномощника й и от изслушването й
по реда на чл.176 от ГПК, разгледани във вр. с представеното от нея писмено
обяснение от 09.08.2018год. /съдържащо се в кориците на гр.д. № 875/2018год. по описа на РС-Ч./, може
да се направи извод,според РС, че същата
не оспорва, че е изготвила книжа по посочените в заповедта за наказание дела,
без да е прилагала пълните реквизити, използвайки бланки от инсталирана
програма в съда.
РС е приел, че работодателят е спазил процедурата по чл.193 от КТ, а
именно преди да наложи дисциплинарното наказание е изслушал ищцата и е приел
писмените й обяснения. В случая по делото се установява, че на ищцата устно е
изискано обяснение и видно от даденото такова е, че същата е имала знание за
това за какво точно следва да дава това обяснение. В противен случай или такова
обяснение изобщо не би било дадено, или щеше да уведоми работодателя си
писмено, че не е наясно за това за какво точно следва да дава обяснение в рамките
на започнало спрямо нея дисциплинарно производство. В о.с.з. при изслушването
ищцата е заявила , че не е поставяла
номенклатурен номер на изготвените от нея съдебни книжа, ползвала е различни
бланки и невинаги е отбелязвала реквизит „относно“.
Според РС съгласно разпоредбата на
чл.195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед,
в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. В случая съдът е приел, че в заповедта не е описано точно в
какво се състои извършеното от ищцата нарушение на трудовата дисциплина. Съдът е приел в тази връзка, че следва да обсъжда въпроса
дали е налице извършено нарушение от ищцата само по отношение на изготвяне на
книжа от нея по изрично посочените в заповедта 8 броя дела по описа на РС-Ч.
/останалите представени книжа съдът е
счел за ирелевантни към спора/. Посочването на граждански, наказателни и
административни дела,според РС, без да
са посочени поне като съответни номера, е общо и не може да обоснове извод
работата на ищцата по всички дела да следва да е обвързана с нарушението, което
работодателят й е вменил във вина, което е констатирал като извършено от нея и
за което й е наложил наказание. В заповедта е посочено, че ищцата е изготвила
съдебни книжа по цитираните по-горе 8бр. дела, без да е изпълнила Правилата за
институционална идентичност на документите в съдилищата на Република България /Правилата/.
Съдът е приел, че е било нужно да се посочи
по всяко конкретно дело какви точно книжа, колко на бр., кога и т.н. ищцата е съставила в разрез с тези
Правила, за да е ясно какво точно нарушение е извършила. Обстоятелството, че с
писмения отговор /в момент, когато вече е обжалвана заповедта пред съда и е
образувано гражданско дело/ това е направено детайлно, не санира този
пропуск. Обстоятелството, че е цитиран текстът на чл.187 т.10 от КТ, според РС,
също не
санира липсата на достатъчно ясно описание на съответното нарушение на
ищцата. Нарушението следва да е описано
словом и да е посочено цифровото му съответствие в КТ. РС е приел, че този текст на закона гласи
следното : нарушения на трудовата дисциплина са: т.10 - неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника
за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение. Видно е, че предходните точки
конкретизират съответните нарушения, а в
т.10 е посочени – „други“. Това именно изисква не само да се посочи в заповедта
цифром текст на закона, обективиращ самото нарушение, но и самото то да бъде
посочено и описано по достатъчно ясен начин.
Видно от приетото, като обективно изготвено и отговорило на поставените задачи, заключение на вещото лице
К.Т. /л.337 и сл. от делото/ е, че действително при изготвянето на съответните
писма /посочени с изх.№ и дата едва в писмения отговор/ ищцата не е спазила
Правилата. Тези документи са приложени
по делото, както следва : на л.72 - по ч.гр.д. №150/2018год.; на л.70 – по
гр.д. №223/29018год.; на л.71- по гр.д. №318/2018год.; на л.74 - гр.д.№ 544/
2018год.; на л.73 - гр.д. №549/2018год.; на л.96 - по гр.д. №487/2018год.; на
л.75 - по АНД №67/2018год. и на л.76 – по АНД №123/2018год., всички по описа на
РС-Ч.. Може да се обобщи,според РС, че
извършеното от ищцата нарушение при изготвянето на съдебните книжа /посочените
в отговора изходящи писма/ по посочените
по-горе 8 бр. дела се състои в следното: реквизитът „относно“ не е на отстояние
1,25 пункта навътре и не е изписан с размер 12 пункта; съдържателният текст
няма отстъп 1,25 надясно; липсва индекс от номенклатурата; липсва реквизит
„приложение“; липсва интервал след знака № и при съкращаване на годината между
цифрите и съкращението „г.“; реквизит „контакти за обратна връзка“ не е написан
с размер на буквите 11 пункта; разделка
на текста не е 1 линия за междуредия,; адресната част не
е разположена в дясната част на бланката, не е изписана с главни букви;
липсва отстояние от долния край 10 мм – конкретно по Писмо изх.
№1840/27.07.2018год., изготвено по гр.д.№223/2018год. В останалите документи
нарушенията са идентични, като е констатирано и следното за някои : реквизит
„приложение“ не е изписан с размер 14 пункта; липсва реквизит
„изготвил/съгласувано със/. Така напр. липсата на този реквизит се констатира в
изготвеното от ищцата писмо – изх. № 1331/ 25.05.2018год. /л.75 от делото, АНД №67/2018год. по описа на
съда/, в което действително не е изписан реквизит „изготвил“, но същевременно
писмото е подписано от ищцата, като под подписа й са изписани имената и
длъжността й - съдебен деловодител, което дава информация за това кой е подател
на това писмо. В случая писмата, посочени
като изготвени от ищцата при неспазване на Правилата касаят следното:
изискване на информация от ТД на НАП-В.Търново за трудови договори по отношение
страна по съответно дело по описа на съда /л.70,71,72,73,74/; връчване на
преписи от решения по посочени дела съответно на РУ на МВР-Ч. /л.75/, на РП-Ч./л.76,78/,
писмо до Гл.редактор на ДВ във вр. с изпълнение на процедура по призоваване на
страна /л.96 от делото/. РС е приел, че
документите /писмата/, приложени на л.7-74 от делото касаят само изискване на информация от съответната институция
и със същите не са изпращани съответни книжа, поради което липсата на реквизит
„приложение“ следва да се прецени дали е съществена грешка, допусната от ищцата,
като съдебен деловодител или не.
При изслушването на св. С.Й. се установява,според РС, че през време на работата й като
административен секретар в РС-Ч. била забелязала, респ. научила, че ищцата
имала поведение спрямо граждани, респ. адвокати, което било в противоречие с
изискванията към изпълняваната от нея трудова функция. Такова поведение на
ищцата обаче не е предмет на настоящото дело. Ищцата не е наказана за лошо
отношение към граждани, адвокати и т.н.,
поради което и не следва да се обсъжда от съда.
Според РС съгласно разпоредбата на чл.189 от КТ при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя. В случая и както беше посочено по-горе ищцата е дългогодишен
служител в РС-Ч. и не е имала налагани наказания по КТ. Видно от визираните от
работодателя й като изготвени в нарушение на Правилата съдебни книжа е, че се
касае за писма до ТД на НАП относно справки за налични трудови договори на
страни по дела; относно връчване на преписи от решения на РУ на МВР-Ч., на
Районна прокуратура-Ч. и процедура по
призовава на страна чрез публикация в Държавен вестник. Няма спор, че книжата
не отговарят в пълнота на Правилата. Визират се обаче само тези писма по
посочените по-горе общо 8 дела. Няма нито
данни, нито твърдения за това да
е постъпвало оплакване от съдия Й.Д., с когото ищцата работила, във вр. с
работата на състава. Няма доказателства за това
изрично да е направена констатация при съответна проверка за това, че не
се спазват тези Правила в пълнота /с оглед липсата на отделни реквизити: и
т.н./. Не се твърди, нито са налице доказателства за това, изпращането на тези
писма / с липсващи реквизити/ да са довели до последица – липса на постъпил в
съда отговор /като искана съответна информация/; връщане на изпратените преписи
от решения или пък неизпълнение на процедурата по призоваване на страна чрез
Държавен вестник. Останалите, представени от ответнатна страна книжа /изготвени
от ищцата при неспазване на Правилата/ съдът приема, че не следва да обсъжда,
т.к. те са изготвени по дела, които не са посочени в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание.
РС е приел, че посочените по-горе
8 бр. съдебни книжа са изготвени от ищцата, без да е спазила Правилата, т.е.
без да са налице всички реквизити, посочени в същите, Т.е. нарушение има.
Тежестта обаче на това нарушение, според РС, обстоятелствата, при които е
извършено, както и липсата на налагани до онзи момент на ищцата наказания по
КТ, обосновава извод, че наложеното наказание „Предупреждение за уволнение“ се
явява твърде тежко, поради което
обжалваната пред съда заповед следва да бъде отменена.
С оглед
изложеното съдът е приел, че наложеното
наказание на ищцата се явява незаконосъобразно. Искът е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно
като краен резултат
РС е
изложил ясни и
многословни мотиви за съображенията и
изводите си, които не се споделят напълно от въззивния съд .
Пл РС е достигнал до
извода, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ не е мотивирана съобразно изискванията на чл. 195
от КТ. РС е изложил коректно законовия текст на чл. 195 от КТ. Този извод на
съда е правилен и се споделя като такъв
от въззивната инстанция. Неоснователни и правно неиздържани са възраженията, че
не е възможно в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да се опишат
всички нарушения и се изброят
съответните съдебни книжа, по които са допуснати нарушение с оглед големия им
обем, но са достатъчни само изброените дела в заповедта. Преценка на
работодателя е за какви нарушения ще
наложи дисциплинарни наказания и колко са те на брой. Негово задължение
съобразно разпоредбата на чл. 195 от КТ обаче е да ги посочи изчерпателно и
точно. Това негово задължение по чл. 195 от КТ има за цел постигането на максимална яснота на работника какви
нарушения се посочва ,че е извършил и за какво е наказан с цел организация на
неговата защита. Няма законова
възможност в производството пред съда да се разширява кръга на
извършените нарушения като се посочват и привнасят допълнително доказателства
за нарушения извън посочените в заповедта. В конкретната заповед има изброяване
на 7 бр. дела на РС – Ч.Б. и общо
твърдение, че по тези дела са изготвяни съдебни книжа н противоречие с
Правилата за институционална идентичност на документите в съдилищата на РБ. По
посочените дела са изготвяни редица съдебни книжа с различно съдържание. В
заповедта няма изброяване на конкретни съдебни книжа и конкретни допуснати
нарушения като шрифт, отстояние, разредка и др.Не е допустимо нарушенията да се
доуточняват с отговора на исковата молба и в хода на производството при
събиране на доказателствата. Правно неиздържано е възражението по същество на
спора от процесуалния представител на въззивника за „елементаризиране и
пародиране“ на извършеното нарушение. Възприетият извод на РС – П. сочи на
точно обратното – на мотивите на
заповедта за дисциплинарно наказание се придава тежестта, която им е отредена
от законовата разпоредба на чл. 195 от
КТ. В заповедта е следвало да се посочат конкретно съдебните книжа по
определените проверени дела, при изготвянето на които книжа са допуснати
нарушения на Правилата, както и да се посочат конкретните нарушения. Не е
допустимо с експертиза да се установяват какви са тези нарушения. Една
евентуална експертиза би следвало само да провери и потвърди или отрече
наличието на ВЕЧЕ ПОСОЧЕНИ в заповедта конкретни нарушения. Само при
изчерпателно и точно посочване на нарушенията би могло да се проведе
законосъобразно производство за проверка на съответствието на заповедта на законовите разпоредби на КТ и
би се осуетила възможността за шиканиране на процеса от която и да е от
страните. Правилно РС не е обсъждал доказателства извън посочените в заповедта
дела. Въззивният съд счита ,че РС – П. не е следвало изобщо да приема като
доказателства по делото представени писмени доказателства – съдебни книжа по
дела, които не са упоменати в процесната заповед. Правилна обаче е крайната
преценка на съда за неотносимост на тези доказателства към съществото на спора.
Това обаче не е процесуално нарушение, което да обуславя
отмяна на атакуваното решение. Видно от определение № 4862 от 10.12.2018г по
делото на РС – П. е указано на ответната страна, че в нейна тежест е да
докаже,че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е осъществена при спазване на трудовото законодателство,част
от което е разпоредбата на чл. 195 от КТ. Процесуално не е допустимо с доклада
по делото съдът да оповести извод по
същество на спора за липса на изчерпателно посочване на нарушенията в
заповедта, но такова възражение е било налице още с исковата молба.
Предвид гореизложеното Пл ОС приема,
че при направен извод от РС за неизпълнение на задължението на работодателя по
чл. 195 от КТ за мотивиране на процесната заповед не е следвало да се излагат
други мотиви, още по – малко по същество на спора, а само на това основание
заповедта би следвало да се приеме за незаконосъобразна. Излагането на мотиви
по същество на спора е довело и до останалите направени възражения във
въззивната жалба, но при този извод на въззивния съд същите не следва да се
обсъждат.
Пред въззивния съд не се излагат правни доводи или да се сочат нови
доказателства при спазване на условията на чл. 266 от ГПК, които да водят до
извод, различен от този на първоинстанционния съд.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди решението.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА
Пл РС е приел, че поради
липса на правна и фактическа сложност на делото и с оглед направено възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар
на пълномощника на ищеца пред ПлРС следва да се присъдят разноски за това само
в размер на 200 лв. Приел е, че, независимо от броя на заседанията, няма
представени доказателства да е уговаряно и изплащано допълнително
възнаграждение за адв. А.Д..
Определението на РС – П. е правилно и
законосъобразно.
РС – П. е изложил мотиви за
извода си, които се споделят изцяло от въззивния съд и не следва да се
преповтарят. Следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 7 ал.1 т.1 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която визира
адвокатските хонорари по трудови дела при неоценяеми искове. При направено
възражение за прекомерност съдът може по своя преценка да намали претендирания
и заплатен адвокатски хонорар, но не по
– малко от минималния размер, което означава, че може и повече от минималния
размер, но по – малко от заплатения. В случая РС е преценил, че следва да
присъди минималния размер. Правилен е изводът, че делото не следва да се приема като такова с висока
фактическа и правна сложност и това е видно от предмета на спора и крайния
изход на същото. Приемането от съда, че за всяко заседание след второто по делото следва да се присъждат по още 100
лв означава да се заобиколи закона, тъй като по делото липсват доказателства за
уговаряне на допълнителни възнаграждения за следващите заседания съобразно
разпоредбата на чл. 7 ал.8 от Наредбата № 1 . Това предвидено допълнително
заплащане следва да е документирано и
извършено.
Следва да се потвърди атакуваното
определение по чл. 248 от ГПК.
При този изход на делото и при направено възражение за прекомерност на
разноските от страна на въззивника по отношение на адвокатското възнаграждение
в размер на 800 лв на въззиваемата страна следва да се осъди РС – Ч.Б. да
заплати разноски за настоящата инстанция на Т.П.И. в размер на 200 лв съобразно
разпоредбата на чл. 7 ал.1 т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Тези
правила се прилагат за делата за всяка отделна инстанция. При определяне на разноските въззивната
инстанция взе предвид и факта ,че липсват доказателства за отделно уговорено
възнаграждение по отношение на подадената частна жалба и отговора на същата.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕ № 671 от 11.04.2019 г по гр. дело № 6770/2018 г
по описа на РС – П. и определение № 1895
от 8.05.2019г по същото дело съд
КАТО ПРАВИЛНИ И ЗАКОНОСЪОБРАЗНИ
ОСЪЖДА РАЙОНЕН СЪД – Ч. ДА ЗАПЛАТИ НА Т.П.И. ЕГН **********
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 200 лв
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :