Разпореждане по дело №344/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Предявени за разглеждане от И. С. И. от гр. Кърджали чрез представител по пълномощие срещу О. Д. на М. - К. са искове по чл. 234, ал.1 ЗМВР и по чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е назначен на работа в системата на М. на 29.08.1982 г. на щатна офицерска длъжност в гранични войски. През1992 г. бил преназначен в ОД М.-Кърджали. От тази дата до пенсионирането му работил като държавен служител - орган по пожарна безопасност и защита на населението, съгласно чл.142, ал.1 т.1 от ЗМВР и като държавен служител, съгласно чл.142, ал.1 т.2 от ЗМВР.

Със Заповед № 8121К-1095 от 31.03.2015 г. на Министъра на ВР, връчена му на 16.04.2015 г., на основание чл.226 ал.1 т.13 от ЗМВР, служебното му правоотношение било прекратено, считано от датата на връчването на Заповедта, след придобиване на право на пенсия при условията на чл.69 от КСО - по мое желание.

При прекратяване на служебното му правоотношение заемал длъжност началник на сектор „Човешки ресурси" при ОД на М.-К., категория „В". Трудовия му стаж като държавен служител в органите на М., заедно с този в гранични войски, възлиза на 32 години, 8 месеца и 14 дни без прекъсване.

По силата на чл.234 ал.1 от ЗМВР при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имали право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. В моя случай, за прослужените 32 години, 8 месеца и 14 дни, ОД на М.-Кърджали му дължал еднократно обезщетение в размер на 20 месечни възнаграждения, изчислени съгласно чл.239, ал.1 от ЗМВР, на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, на отстраняване от длъжност или на установяване на събитието по чл.238, което включвало:1 .основното месечно възнаграждение; 2.допълнителни възнаграждения за прослужено време, за работа при специфични условия, за изпълнениена специфични служебни дейности, за научна степен; Последното му брутно трудово възнаграждение, получено в месеца преди прекратяване на служебното правоотношение възлизало на 1523,20 /хиляда петстотин двадесет и три, 0,20 /лева.

След прекратяване на служебното му правоотношение, ответникът не му изплатил полагащото се еднократно обезщетение от 20 месечни трудови възнаграждения в размер на 30 464 /тридесет хиляди четиристотин шестдесет и четири/лева. От финансовата служба на дирекцията му съобщили, че не разполагат с финансови средства, които трябвало да им бъдат преведени от М. и не могат да кажат кога ще ми бъде изплатено обезщетението.

По силата на чл.230 ал.1 от ЗМВР заповедта за прекратяване на служебното правоотношение подлежало на незабавно изпълнение, като в нея било разпоредено да му се изплатят полагащите се обезщетения по чл.234 от ЗМВР.

С осъществяването на фактическия състав по прекратяване на служебното правоотношение за ищеца възникнало правото на обезщетение в размер на 20 брутни месечни заплати съгласно чл.234, ал.1 от ЗМВР, чиято изискуемост съгласно ал.10 на същият член настъпвала след три месеца.

В чл.234, ал.10 от ЗМВР било предвидено, че дължимите обезщетения по този член се изплащат в тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното правоотношение. В случая този срок започва на 16.04.2015 г. и съгласно чл.72, ал.1, предл.1 от ЗЗД, изтича на 16.07.2015 г., т.е. това било съответното число на последният месец, което е и крайният срок за изпълнение на задължението от страна на М. към мен. Следвало да се има предвид, че още на 05.03.2015 г., депозирал в ОД на М. заявление за прекратяване на служебното ми правоотношение с едномесечно предизвестие, с което ответникът е имал на разположение още един месец да осигури необходимите финансови средства за изплащане на обезщетението ми.

Във връзка със задължението за изплащане на обезщетение, ответникът бил равнопоставен участник в гражданското правоотношение, поради което нямал право да се оправдава с липса на финансови средства.С разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД липсата на парични средства изрично била изключена като обстоятелство, което освобождава длъжника от отговорност за неизпълнение.

В чл.234, ал.10 от ЗМВР, по силата на закона бил определен денят за изпълнение на задължението. С тази норма падежът на задължението билоотносително определен като период от време след настъпването на някакво бъдещо сигурно събитие - три месеца от датата на прекратяване на служебното правоотношение. След изтичане на този срок вземането ставало изискуемо, а изискуемото вземане, нямало нужда да бъде придружено от покана за длъжника, за да изпадне той в забава. По тази причина считал, че на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД ответникът дължи и мораторна лихва за забава за периода от 16.07.2015 г. до датата на завеждане на делото.

От извършеното „Оп-Нпе" изчисляване чрез калкулатор за законна лихва за задължения в лева, обезщетението за забава върху сумата от 30 464 /тридесет хиляди четиристотин шестдесет и четири/ лева за периода от 16.07.2015 г. до 25.09.2015 г., когато е подадена исковата молба, се установява, че размерът му е 610,50 /шестстотин и десет, 0,50/ лева.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди О. Д. на М.-Кърджалида му заплати сумата от 30 464 /тридесет хиляди четиристотин шестдесет и четири/ лева, представляваща обезщетение по чл. 234 ал. 1 от ЗМВР, сумата в размер на 610,50 /шестстотин и десет, 0,50/ лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.07.2015 г. до 25.09.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане.

С оглед на така изложените обстоятелства в исковата молба, съдът намира, че искът е насочен срещу ненадлежен ответник - ОД на М. - К., и като такъв е недопустим.Посоченото като ответник ОД на М. - Кърджали не е надлежна страна по иска по чл. 234, ал.1 ЗМВР и акцесорния такъмв, тъй като нито е страна по спорното материално правоотношение, нито е процесуален субституент на надлежната страна по делото - Министерство на вътрешните работи. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.2, ал. 2 ЗМВР, юридическото лице на бюджетна издръжка е Министерство на вътрешните работи, а съгласно чл. 42, ал.2 ЗМВР, областните дирекции са основни структури на М. за осъществяване на определени със закона дейности.

Ето защо, и тъй като процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, предявеният срещу ненадлежна страна - О. Д. на М. - К. иск е недопустим. Поради това, исковата молба заедно с приложенията следва да се върне, а производството по делото - да се прекрати.

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдията докладчик

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 3252/25.09.2015 година заедно с приложенията, подадена от И. С. И. от гр. К., чрез представител по пълномощие, поради недопустимост на предявените искове с правно основание чл. 234, ал.1 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД срещу О. Д. на М. - К. и прекратява производството по гр.д. № 209/2015 година по описа на ОС - Кърджали.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред АС - Пловдив.

Съдия - доклдчик: