Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.05.2017 г.
СГС, VI-4 състав, в открито заседание на
втори март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията
т.д.N 8295/2015 г., установи следното:
СГС е
сезиран с искова молба от „М.7.“ЕООД, с която е предявен срещу Д. Фонд „З.“ иск
с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.33 ал.2 и
чл.12 ал.2 Наредба N 29/11.08.2008 г. Твърди се от ищеца, че на 11.06.2012 г.
е сключил с ответника договор N 11/312/02185 за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване на
микропредприятия“ по програма за развитие на
селскостопанските райони за 2007 г. – 2013 г. Сочи се от ищеца, че за
изпълнител/доставчик на одобрените разходи е посочен „Б.-С“ООД и е одобрена
финансова помощ в размер на 383473,86 лв., а размерът на одобреното междинно
плащане възлиза на 223 424,11 лв. Ищецът е сключил с „Б.-С“ООД договор за
изпълнение на строителни работи, по който изпълнителят е издал фактури на обща
стойност от 140 000 лв., а сумата е платена от М.И., която е едноличен
собственик на капитала на ищеца и негов управител. Това плащане е извършено в
брой, защото изпълнителят е прехвърлил вземане си срещу ищеца, а доказателства
за прехвърлянето са представени от ищеца към заявката за междинно плащане.
Ответникът е поискал разяснения относно плащането, а ищецът е изпълнил
указанията, но ответникът без основание е извършил редуциране на субсидията със
сумата от 135 929,50 лв., в която е включена и сумата от 119 303,93
лв. поради недоказано плащане от ищеца в полза на „Б.-С“ООД. Поддържа се от
ищеца, че с преводно нареждане от 16.04.2013 г. и с 4 банкови преводи по
операционни бележки от 11.06.2013 г., 13.06.2013 г., 17.062013 г. и от
18.06.2013 г. е платил на цесинера М.И. сумата от
общо 140 000 лв. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 119 303,93 лв.
Ответникът е представи писмен отговор, с
който оспорва предявения иск с възражението, че ищецът е в неизпълнение на
изискванията към бенефициентите по Програма за развитие на селскостопанските
райони относно доказването на извършени плащания. Поради нередности в
документите за междинно плащане и недоказано плащане от ищеца в полза на
изпълнителя, ответникът е извършил редукция в размера.
Представен е договор N 11/312/02185 от 11.06.2012 г., от който се установява, че между
страните е постигнато съгласие ответникът да предостави на ищеца безвъзмездна
финансова помощ, представляваща 59 % от одобрените реално извършени от ищеца
разходи, която финансова помощ се изплаща при условие, че ищецът е извършил
инвестицията по одобрения проект съобразно условията и сроковете. Финансовата
помощ възлиза на 391 160 лв., от която сумата от 277 955,48 лв.
представлява междинно плащане за обособена част от проекта по Приложение 1. Към
договора са сключени анекси – с анекс от 24.10.2012 г. сумата за междинно
плащане е определена на 223 424,11 лв.
Представен е договор от 05.12.2011 г., от
който се установява, че между ищеца и „Б.-С“ООД е възникнало облигационно
правоотношение по договор за изработка, по което ищецът е възложил изграждането
на „къща за настаняване на гости“ в УПИ VIII-245, кв.53, с. Петревене при възнаграждение от
655184,93 лв.
Представена е фактура N 639/20.08.2012 г., в която се сочи, че ищецът дължи на
„Б.-С“ООД аванс от 100 000 лв.
Представена е фактура N 190/03.09.2012 г., в която се сочи, че ищецът дължи на
„Б.-С“ООД аванс от 40 000 лв.
Представен е договор за прехвърляне на
вземане от 16.08.2012 г., от който се установява, че „Б.-С“ООД е прехвърлил на М.И.
вземането си от 100 000 лв. срещу ищеца по договора от 05.12.2011 г.
Представено е уведомително писмо от
16.08.2012 г., с което „Б.-С“ООД е съобщил на ищеца за прехвърляне на вземането
от 100 000 лв.
Представен е договор за прехвърляне на
вземане от 29.08.2012 г., от който се установява, че „Б.-С“ООД е прехвърлил на М.И.
вземането си от 40 000 лв. срещу ищеца по договора от 05.12.2011 г.
Представено е уведомително писмо от 29.08.2012
г., с което „Б.-С“ООД е съобщил на ищеца за прехвърляне на вземането от
40 000 лв.
Представено е платежно нареждане за
кредитен превод от 17.08.2011 г., в което се сочи, че М.И. е наредила да се
преведе на „Б.-С“ООД сумата от 100 000 лв.
Представено е платежно нареждане за кредитен
превод от 30.08.2011 лв., в което се сочи, че М.И. е наредила да се преведе на
„Б.-С“ООД сумата от 40 000 лв.
Представени са РКО-ри от
03.12.2012 г., 04.12.2012г.,06.12.2012 г., 07.12.2012 г., 11.12.2012 г., 12.12.2012 г., 13.12.2012 г., 14.12.2012 г., 17.12.2012 г. и
от 20.12.2012 г., от които се установява, че ищецът е платил в брой на М.И.
сумата от общо 140 000 лв.
Представена е квитанция за прием, от която
се установява, че ищецът е подал заявка за междинно плащане на 21.12.2012 г.
Представени са ПКО от 05.02.2013 г., от
08.02.2013 г., от 01.03.2013 г., от 02.03.2013 г., от 03.03.2013
г., от 04.03.2013 г., от 05.03.2013 г., от 06.03.2013 г., 29.04.2013 г.,
30.04.2013 г., в които се сочи, че М.И. е платила на ищеца сумата от
140 000 лв. – върната сума по договор за цесия.
Представено е преводно нареждане от
16.04.2013 г., в което се сочи, че ищецът е наредил да се плати на М.И. сумата
от 40 000 лв.
Представени са операционни бележки от
11.06.2013 г., 13.06.2013 г., 17.06.2013 г. и 18.06.2013 г., в които се сочи,
че ищецът е превел по сметка на М.И. сумата от общо 100 000 лв.
Представено е уведомително писмо за
одобрение N 613/312 от 23.04.2013 г., с което ответникът е наложил редукция на субсидията от
136 929,50 лв.
Представено е преводно нареждане за
кредитен превод от 27.08.2012 г., в което се сочи, че М.И. е наредила да се
преведе по сметка на „Б. С“ ООД сумата от 100 000 лв. – по договор от
05.12.2011 г.
Представено
е преводно нареждане за кредитен превод от 30.08.2012 г., в което се сочи, че М.И.
е наредила да се преведе по сметка на „Б. С“ ООД сумата от 40 000 лв. – по
договор от 05.12.2011 г.
Представена е преписката по процесния договор. В контролен лист ОП 1-ПМ от 26.03.2014
г. се сочи, че инвестицията е извършена и функционира по предназначение.
Установява се от заключението на ССЕ, че
към подаване на заявката за междинно плащане на 21.12.2012 г. по сметка на „Б.
С“ЕООД по договор за строителство от 05.12.2011 г. е постъпила сумата от общо
140 000 лв. – на 17.08.2012 г. е преведена сумата от 100 000 лв. и на
30.08.2012 г. е преведена сумата от 40 000 лв., а наредител
на плащанията е М.И.. Вещото лице е констатирало, че по процесния
договор от 05.11.2012 г. е платена на изпълнителя сумата от общо
791 827,08 лв., от които сумата от 140 000 лв. е платена от М.И., а
сумата от 651 827,08 лв. е платена от ищеца.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния
съд е иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. с
чл.33 ал.2 и чл.12 ал.2 от Наредба N 29/11.08.2008 г.
По допустимостта на предявения иск. Нормата
на пар.10, ал. 3 от
ПЗР на ЗУСЕСИФ предвижда,
че образуваните до влизане в сила на този
закон - 25.12.2015
г. гражданскоправни производства
по искови молби срещу изявления
за финансови корекции на ръководителя
на управляващия орган се извършват по досегашния
ред - гражданскоправен ред. В случая
искът е предявен на 21.12.2015 г.,
т.е преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, поради което е допустим /в този смисъл решение № 17/23.03.2017 г. по гр. д. № 50176/2016 г. на ВКС,
ГК, IІІ г. о., решение № 66/21.03.2017 г. по гр. д. № 60146/2016 г. на ВКС,
ГК, IV г. о., определение № 501/17.10.2016 г. по ч. т.
д. № 1872/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 9/05.01.2017 г. по
ч. т. д. № 2294/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о/.
Установи се от представения по делото договор
N 11/312/02185 от 11.06.2012 г. и сключените към него анекси, че между
страните е възникнало облигационно правоотнотношение по договор за отпускане
на финансова помощ по мярка
"Подкрепа
за създаване и развитие на микропредприятия"
от Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г. По
силата на процесния договор за ищеца е възникнало
задължението да извърши инвестиция по проект за изграждане на къща за гости, а
за ответника е възникнало задължение да предостави безвъзмездна финансова помощ
в размер на първоначално 59 % от реално
извършените от ищеца разходи. Съгласно анекс от 24.10.2012 г. финансовата помощ
включва сумата от 223 424,11 лв., определена за междинно плащане. В клаузата на
т.2.2 от договора е постигнато
съгласие, че финансовата помощ за извършената
инвестиция ще се изплаща на
два пъти - междинно плащане и окончателното плащане. Възможността да се договаря междинно плащане е
изрично позволена в нормата на чл. 10
ал. 1 Наредбата.
На 21.12.2012 г. е подадена от ищеца
заявка за получаване на междинно плащане, а за Разплащателната агенция,
чиито правомощия на основание чл.
11, ал. 1 от Закона за подпомагане
на земеделските производители се изпълняват Д. Фонд З.
е възникнало задължението
да разгледа тази заявка, което
съгласно нормата
на чл. 37 от Наредбата включва извършване на следните действия:
извършване на административни проверки на представените документи, на заявените
данни и на други обстоятелства, извършване при необходимост на проверки на място
за установяване на фактическото съответствие с представените документи, както и одобряване
изплащането на финансовата помощ или мотивиран отказ
да се изплати, което следва да се извърши в тримесечен срок /в случаите
на строително-монтажни работи/. Заявката на
ищеца за междинно плащане е подадена на 21.12.2012 г., поради което срокът за
плащане на финансовата помощ, респ. за отказ, е до 21.03.2013 г. – чл.37 ал.1,
т.4 от Наредба N 29.
Към
подадената на 21.12.2012 г. заявка за междинно плащане са представени
доказателства, от които се установява, че ищецът в качеството на ползвател на
финансова помощ е възложил на трето лице „Б. С“ЕООД изпълнението на строителни
работи по изграждането на „къща за настаняване на гости“ в УПИ VIII-245, кв.53, с. Петревене - договор за строителство от
05.12.2011 г. От представените по преписката доказателства се установява, че по
възложение на ищеца е изградена обособена част от
проекта. Относно констатираните от ответника отклонения в изпълнението, за
които е наложена редукция от 16 598,67 лв., която сума не е платена, не е
предявен иск, поради което извън предмета на спора е дали са налице тези
отклонения и дали има основание за отказ да се плати финансова помощ в размер
на 16 598,67 лв.
Следва да се спомене, че няма данни, а и
дори не са повдигнати от ответника фактически твърдения, за изкуствено
създаване от ищеца на условия с оглед получаване
на предимство за получаване на
помощта в противоречие на целите на
мярката.
Следователно случаят не попада в хипотезата на чл.33 ал.3 Наредбата. Освен това
е съставен от служители на ответника контролен лист ОП 1-ПМ за посещение на
място от 24.03.2014 г., от който се установява, че инвестицията е извършена
реално от ищеца и функционира по предназначение. Спорът е концентриран относно
отказа/редуцирането да се плати сумата от 119 330,93 лв., който ответникът
обуславя от непредставяне на документи от ищеца за плащане на сумата от
140 000 лв. в полза на изпълнителя „Б.-С“ООД.
Нормата на чл.38 ал.1 Наредбата предвижда, че
плащанията се изчисляват въз основа на
приетите за допустими и реално извършени разходи след извършване на проверките по
чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2 и при спазване на
разпоредбите на чл. 30 от Регламент
(ЕО) № 65/2011 на Комисията
от 27 януари 2011 г. за определяне на
подробни правила за прилагане на
Регламент (ЕО) № 1698/2005 на
Съвета по отношение на прилагането
на процедури за контрол, както
и кръстосано спазване по отношение на
мерките за подпомагане на развитието на селските
райони (ОВ L 25, 28.01.2011 г.) (Регламент
(ЕО) № 65/2011). В този смисъл е и
клаузата на т.4.4 б.“г“ от договора, която предвижда право на ответника да
откаже да плати, когато не са представени документи за извършване на
инвестицията.
Както се спомена по-горе, ищецът с договор от
05.12.2011 г. е възложил на „Б.-С“ООД изграждането на „къща за настаняване на
гости“ в УПИ VIII-245, кв.53, с П..
Следователно реалното извършване от ищеца на разходи по процесния
проект /инвестиция/ предпоставя доказването на
плащане на договореното възнаграждение на изпълнителя „Б.-С“ООД, който е издал
фактура N
639/20.08.2012 г. за аванс от
100 000 лв. и фактура N 190/03.09.2012 г. за аванс от 40 000 лв. – общо
140 000 лв. Именно тези фактури са представени към заявката за междинно
плащане, с която ищецът е декларирал, че е изпълнил обособена част от
инвестицията, за която е направил и разходи в размер на 140 000 лв.
Към заявката за междинно плащане са
представени от ищеца платежно нареждане за кредитен превод от 17.08.2011 г., в
което се сочи, че М.И. е наредила да се преведе на „Б.-С“ООД сумата от
100 000 лв. – по договор за строителство от 05.12.2011 г., както и платежно
нареждане за кредитен превод от 30.08.2011 лв., в което се сочи, че М.И. е
наредила да се преведе на „Б.-С“ООД сумата от 40 000 лв. – по договор за
строителство от 05.12.2011 г. Тези платежни документи и представените към тях
банкови извлечения на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД сочат за наредител
на преводите М.И., а това е лице, което е различно от ищеца. Фактическата
констатация, че сумата от общо 140 000 лв. е платена от М.И. на „Б.-С“ООД,
се потвърждава и от заключението на ССЕ, от което се установява, че сумата от
140 000 лв. е платена от личната банкова сметка ***. М.И., която е платила
сумата от 140 000 лв., е едноличен собственик на капитала на ищеца, който обаче
притежава отделна правосубектност от своя едноличен собственик.
Доколкото страна по процесния договор е ищецът, точното изпълнение на задълженията изисква
разходите по финансирания проект /инвестицията/ да са направени именно от
ищеца. В случая обаче от представените доказателства не се установява ищецът да
е сторил реално разходи на стойност 140 000 лв. Важно е да се отбележи, че
в платежните нареждания не се сочи М.И. да е действала като законен
представител на ищеца.
По
делото е представен договор за прехвърляне на вземане от 16.08.2012 г., от
който се установява, че „Б.-С“ООД е прехвърлил на М.И. вземането си срещу ищеца
от 100 000 лв. – по договор от 05.12.2011 г., както и договор за
прехвърляне на вземане от 29.08.2012 г., от който се установява, че „Б.-С“ООД е
прехвърлил на М.И. вземането си срещу ищеца от 40 000 лв. - по договор от
05.12.2011 г. От уведомително писмо от 29.08.2012 г. и уведомително писмо от
16.08.2012 г., се установява, че цедентът „Б.-С“ООД е
съобщил на ищеца /длъжник/ за прехвърляне на вземането от 100 000 лв. и на
вземането от 40 000 лв. След съобщаването на длъжника /ищеца/ за цесията, цесионерът М.И. е кредитор по вземането в размер на общо 140 000
лв., произтичащо от договора от 05.12.2011 г. и издадените по него фактури.
Представените по делото платежни нареждане обаче не установяват ищецът да е
платил на цесионера М.И. сумата от 140 000 лв.
Преценката в съвкупност на представените
платежни нареждания и договорите за цесия обуславя фактическия извод, че
разходите по инвестицията за сумата от 140 000 лв. не са сторени от ищеца.
По делото са представени РКО-ри от
03.12.2012 г., 04.12.2012г.,06.12.2012 г., 07.12.2012 г., 11.12.2012 г., 12.12.2012 г., 13.12.2012 г., 14.12.2012 г., 17.12.2012 г. и
от 20.12.2012 г., в които се сочи, че ищецът е платил в брой сумата от общо 140 000 лв. на М.И. в
качеството й на цесионер по договорите за цесия от
29.08.2012 г.и от 16.08.2012 г. Според съда тези документи, удостоверяващи поне
от външна страна плащане в брой на сумата от 140 000 лв., не доказват
факта на извършен от ищеца разход по процесния проект
/инвестиция/, който да подлежи на финансиране от ответника. Това е така, защото
в нормата на чл.23 ал.13, т.8 от Наредба N 29 е предвидена забрана да се подпомагат финансово
разходи за плащания в брой.
По делото е представено преводно нареждане
от 16.04.2013 г., в което се сочи, че ищецът е наредил да се преведе по сметка
на М.И. сумата от 40 000 лв. – по договор за цесия, както и операционни
бележки от 11.06.2013 г., 13.06.2013 г., 17.06.2013 г. и от 18.06.2013 г., в
които се сочи, че ищецът е наредил да се плати на М.И. сумата от общо
100 000 лв. Към нито един от тези документи за безкасово плащане не е
приложено от ищеца пълно банково извлечение
от деня на
извършване на плащането, доказващо плащане
от страна на ползвателя – т.16 от Приложение N 8 към чл.35 ал.1 Наредба N 29, каквито е следвало да се представят към заявката за
междинно плащане.
Освен
това, дори и да се приеме, че тези платежни документи
отговарят на изискванията на т.16 от Приложение N 8 към чл.35 ал.1 от Наредба N 29, те удостоверяват плащания през периода 16.04.2013 г. -
18.06.2013 г., а процесната заявка за плащане е
подадена на 21.12.2012 г. Няма никакво съмнение, че към
релевантния за спорното право момент – 21.12.2012 г. ищецът в качеството на
бенефициент не е направил разходи в размер на 140 000 лв. След като
заявката за междинно плащане е подадена от ищеца на 21.12.2012 г. и към този
момент е декларирал пред ответника, че е направил разходи за 140 000 лв.
по инвестицията, за насрещната страна по договора би възникнало задължение да
плати пълния размер на междинното плащане, но само при реално извършен от ищеца
разход от 140 000 лв. Към депозиране на заявката за междинно плащане
ищецът не е изправна по договора страна, защото не е направил разходи от
140 000 лв., поради което за ответника е възникнало правото да извърши
корекция в размера на финансовата помощ. Правилно и при съобразяване на
правилото по чл.
30 от Регламент (ЕО) №
65/2011 е пределен размерът на
корекцията.
Ответникът не е длъжен да приеме последващо и закъсняло изпълнение, осъществено след
декларираното от ищеца изпълнение към
21.12.2012 г., към който момент не се
установи да е бил извършен от ищеца разход от 140 000 лв. / в този смисъл
е постановено по чл.290 ГПК решение N 204 от 06.01.2016 г. по т.д. № 2674/2014 г. на ВКС, ТК, I. Т.О/. Следва
да се спомене, че срокът от три месеца по чл.37 ал.1, т.4 от Наредба N 29 за междинното плащане е изтекъл на 21.03.2013 г., но и
към този момент не е била платена от ищеца сумата от 140 000 лв. по договора за строителство.
Платежното
нареждане от 16.04.2013 г. и операционните бележки от 11.06.2013 г., 13.06.2013
г., 17.06.2013 г. и от 18.06.2013 г. са представени от ищеца с молба с вх.N 01-2600/5291/28.10.2014 г. След като
ответникът е отказал с уведомително писмо N 613/312 от 23.04.2013 г., ищецът е направил ново искане за
плащане, но това е в разрез с правилото на чл.39 ал.2 от Наредба N 29, според което „ в
случаите на отказ
за изплащане на финансовата помощ ползвателят на помощта не
може да подаде
друга заявка за плащане за
същата инвестиция“.
При
тези факти съдът намира, че ищецът не е изпълнил изискванията на процесния договор и на Наредбата N 29 относно доказването на реално извършен разход в размер
на 140 000 лв.
към подаване на заявката за междинно
плащане на 21.12.2012 г., когато е декларирал изпълнение на изискванията по
договора.
С
оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.7.“ЕООД
срещу Д. Фонд „З.“ иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр.
с 33 ал.2 и чл.12 ал.2 Наредба N 29 от 11.08.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., за сумата от
119 330,93 лв. – междинно плащане по договор N 11/312/02185 от
11.06.2012 г.
ОСЪЖДА „М.7.“ЕООД, ЕИК ********, с.П., ул.“**“
N *, да заплати на Д.
Фонд „З.“***, съд.разноски от 300 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: