Решение по дело №426/2024 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 147
Дата: 11 юни 2024 г. (в сила от 19 юни 2024 г.)
Съдия: Цезаринка Христова Йосифова-Йоткова
Дело: 20244400200426
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Плевен, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. И.
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора К. Цв. Я.
като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА
Частно наказателно дело № 20244400200426 по описа за 2024 година
Производството е по чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.1 - ал.8
от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Производството е образувано по изпратено от Германия
УДОСТОВЕРЕНИЕ по чл.4 от Рамково решение 2005/2014/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции – в превод на български език.
Посоченото в удостоверението засегнато лице с имена К. С. Н., с
последен известен адрес: гр.Левски, обл.Плевенска, ул.***, е нередовно
призован.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен изразява становище,
че молбата е основателна и следва да се уважи, като решението, постановено
в чуждата държава се признае изцяло и изпрати на съответния орган в
1
Република България за изпълнение.
Засегнатото лице К. С. Н. /Т./, с ЕГН ЕГН **********, е нередовно
призовано.
Назначеният на засегнатото лице защитник – адв.М.К. не оспорва
предложението на прокурора да се признае за изпълнение решението на
издаващата държава за наложената финансова санкция, а именно да се
присъдят разноските по административното производство в издаващата
държава на К. С. Т..
Съдът като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено
следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение №
03.2411422.0 на несъдебен орган на издаващата държава – Polizeiprasidium
Rheinpfalz, Германия, постановено на 22.02.2021г. и влязло в сила на
13.03.2021г., по отношение на К. С. Н., роден на ********** година, с
последен известен адрес - град Левски, област Плевен, улица ***, е наложена
финансова санкция, която се изразява в задължение за заплащане на парична
сума от 168.20 евро. Сумата представлява разходи по производството, довело
до решението за извършено от българския гражданин административно
нарушение в Германия. Отбелязано е, че паричната глоба за деянието, за
което е санкционирано засегнатото лице, която е в размер на 1000 евро, е
погасена по давност на 13.03.2024г. Това нарушение е описано, както следва:
Като водач на лек автомобил - марка „Тойота“, с регистрационен номер
***, засегнатото лице е управлявало автомобила на 8.12.2020 г. в 16:30 часа в
землището на гр. *** на Рейн, ул.„***“, под въздействието на упойващо
вещество – /бензоилекгонин 940 нг/мл / кокаин 110 нг/мл/.
Извършеното е посочено, че е поведение, което нарушава разпоредбите
за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за
времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите
относно опасни товари.
Вид и правна квалификация на деянието и приложими законови
разпоредби, въз основа на които е постановено решението-административно
2
нарушение, което се санкционира по реда на чл.24а, ал.2 и 3 и чл.25 от Закона
за движението по пътищата (StVG); чл.242 от Федералния каталог за
финансови санкции (BKat); чл.4, ал.3 от Правилника за приложение на
Федералния каталог за финансови санкции (BKat).
От данните по делото се установява, че решението за налагане на
финансова санкция е постановено от несъдебен орган в наказателно
производство в държава-членка на Европейския съюз - Германия.
Според чл.30, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, решенията за налагане на
финансови санкции, които са постановени в наказателни или
административнонаказателни производства в държава - членка на ЕС, се
признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят
за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения
и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им
по законодателството на издаващата държава.
Санкционираното деяние, описано в удостоверението, обаче попада в
кръга от деянията, за които не се изисква двойна наказуемост по чл.30, ал.2 от
ЗПИИАКОРНФС. Това е „поведение, което нарушава разпоредбите за
движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за
времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите
относно опасни товари“ и съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС е от
категорията на деянията, съставляващи престъпления или административни
нарушения според законодателството на издаващата държава.
Двойната наказуемост е абсолютно условие, въведено от националното
законодателство, като изключение от този принцип е въведено в чл.30 от
ЗПИИАКОРНФС, където са посочени престъпленията или
административните нарушения, за които не се изисква двойна наказуемост, и
конкретният случай попада в обхвата на тази разпоредба.
Изключенията за неприлагане на двойната наказуемост са изчерпателно
изброени в чл.30, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС и деянието по настоящото дело
попада в кръга от тези изключения.
Отделно от тези констатации, Плевенски окръжен съд провери, че
удостоверението по чл.4 от Закона е издадено в писмена форма, от
оправомощен орган, придружено е и от превод на български език. Налице е и
3
влязъл в сила на 13.03.2021г. несъдебен акт – Решение № 03.2411422.0,
постановено от несъдебен орган - Polizeiprasidium Rheinpfalz, в държава-
членка на ЕС - Германия, на 22.02.2021г.
Използваният формуляр на удостоверението е идентичен с утвърдения
такъв в Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005г.
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, които са наложени от съдебни или административни органи, с цел
улесняване изпълнението на такива санкции в държава-членка на
Европейския съюз, различна от държавата, в която са били наложени. По
смисъла на Рамковото решение, „решение за налагане на финансови санкции“
е влязъл в сила акт на съдебен или административен орган за налагане на
задължение за плащане на парична сума или наложените със същия акт:
обезщетение за пострадал от престъпление, разходи по съдебните или
административни процедури или парична сума в полза на обществен фонд
или организация за подпомагане на пострадали от престъпление. Рамковото
решение се прилага за всички правонарушения, за които могат да бъдат
наложени финансови санкции съгласно националното законодателство.
Проверките за двойна наказуемост са премахнати по отношение на 39
нарушения, изброени в рамковото решение. В случая се касае за извършено
от български гражданин в чужда държава административно нарушение, за
което не се изисква двойна наказуемост, т.к. е сред посочените деяния,
съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС.
Плевенски окръжен съд намира, че решението за налагане на
финансовата санкция следва да бъде признато и поради обстоятелството, че
засегнатото лице К. С. Н. има местоживеене в Република България. Това
обстоятелство се установява и от изготвената справка от НБД на населението,
в която са регистрирани постоянен и настоящ адрес на лицето - гр.Левски,
обл.Плевенска, ул.***. Видно е също, че засегнатото лице, съгласно справка
за гражданското му състояние, е с актуално фамилно име Т..
На основание чл.32, ал.1 и във връзка с чл.16, ал.1, т.8 от
ЗПИИАКОРНФС и тъй като решението за налагане на финансова санкция се
отнася до парична сума - санкция в размер на 168.20 евро, следва съдът да
определи равностойността на тази сума в български лева по курса на БНБ в
деня на постановяване на решението – 22.02.2021 година. От направената
4
справка е видно, че равностойността на финансовата санкция е 328.97 /триста
двадесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/ лева.
Съдът намира, че изпратеното решение, чието съдържание е изписано в
удостоверението, за налагане на финансова санкция по отношение на К. С. Т.
следва да бъде признато за изпълнение на територията на Република
България, тъй като не са налице условията по чл.35 от специалния закон за
отказ за признаване и допускане на изпълнението на решението:
1. Представеното удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е пълно;
2. Липсват доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансова санкция;
3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност и същото не се
отнася за деяние, подсъдно на български съд;
4. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;
5. Решението не се отнася за деяния, които:
а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или
отчасти на територията на Република България, или
б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния;
6. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума;
7. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по
българското законодателство, поради възрастта си не носи наказателна
отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които
обосновават решението;
8. От представеното удостоверение е видно, че производството по
делото е било писмено и засегнатото лице е било уведомено, съгласно
5
законодателството на решаващата държава, лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване.
По изложените съображения и на основание чл.32, ал.1, във връзка с
чл.16, ал.7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 03.2411422.0, постановено от несъдебен орган
- Polizeiprasidium Rheinpfalz, в държава-членка на ЕС - Германия, на
22.02.2021 година, влязло в сила на 13.03.2021 година, с което на лицето К. С.
Т., с ЕГН **********, роден на ********** година, с постоянен и настоящ
адрес - гр.Левски, обл.Плевенска, ул.***, е наложена финансова санкция в
размер на 168.20 евро, или сума, равностойна на 328.97 /триста двадесет и
осем лева и деветдесет и седем стотинки/ лева, по курса на БНБ в деня на
постановяване на решението — 22.02.2021 година, представляваща разходи
по производството за извършеното от него административно нарушение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд– Велико Търново в
седмодневен срок от узнаването за постановяването му, но обжалването не
спира изпълнението на решението.
На основание чл.36, във връзка с чл.22, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС,
Решение № 03.2411422.0, постановено от несъдебен орган - Polizeiprasidium
Rheinpfalz, в държава-членка на ЕС - Германия, на 22.02.2021 година, влязло в
сила на 13.03.2021 година, ДА СЕ ИЗПРАТИ, заедно с препис от настоящото
решение на ТД на НАП- Велико Търново, офис Плевен за изпълнение, по
реда на Закона за националната агенция за приходите и ДОПК.
На основание чл.38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИАКОРНФС, НЕЗАБАВНО
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава в Германия на
посочените адрес, факс и адрес на електронна поща, за признаването и
изпращането на решението за налагане на финансови санкции на ТД на НАП
– Велико Търново, офис Плевен.
Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава
- Германия ДА СЕ ИЗПРАТИ на Министерството на правосъдието на
Република България.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7