Р Е Ш Е Н И Е
№556/5.8.2020г.
гр.
Пазарджик, 05.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 379 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 от АПК във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/ и е образувано по жалба на Н.В.К. *** против Заповед № 325 от 26.02.2020
г., издадена от кмета на Община Велинград.
В жалбата се сочи, че заповедта е
незаконосъобразна, издадена в нарушения на материалния и процесуалния закон.
Твърди се, че констативният протокол и направените снимки на металообработващи
машини не могат да доведат до извод, че помещението се използва за стругарска
работилница. Моли се за нейната отмяна.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира гласни доказателства
и излага доводи по същество, с които моли за отмяна на атакуваната заповед и
претендира присъждането на съдебни разноски.
Ответникът по жалбата – кмета
на Община Велинград,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Административното производство е започнало
във връзка с питане с вх.№ 94-00/1876 от 04.02.2020 г. подадено до Кмета на
община Велинград от Г. К. П. от гр. Велинград, ул."П." № .. съдържащо
твърдения за незаконната дейност на жалбоподателя Н.В.К.. Извършена е проверка на
място от служители при Община Велинград, резултатите от която са отразени в
Констативен акт № 2/17.02.2020 г. с вх.№ 9200/526 от 17.02.2020 г. с основание
за започване на административно производство по реда на чл. 178, ал.6 от ЗУТ за
забрана ползването на обекта и прекъсване захранването му с електрическа
енергия на строеж от пета категория /обект/: „Стругарска работилница“, в
поземлен имот с идентификатор 10450.502.993 (УПИ ХХШ-4200, кв.71) по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес:
гр.Велинград, ул."П.." №…, ползваща се от Н.В.К. в нарушение на
чл.178, ал.1, вр.чл.177 от ЗУТ. В акта се съдържат следните констатации:
Обект:„Стругарска работилница", състояща се от три сключено изградени
строежа:
1. Гараж с идентификатор 10450.502.993.3 -
първо помещение с размери 3,50 м на 4,20 м. с уширение 1,45 м. на дължина 3,80
м., следва ширина 5,00 м на дължина 8,00 м. със ЗП=34 кв.м., в което има
металообработваща машина - фреза и шепинг машина;
2. Второ помещение е без идентификатор, което
липсва в кадастралната карта, с размери 5,50 м. на 5,70 м. със ЗП=31.35 кв.м.,
в което има 2 /два/ броя металообработващи машини - стругове, механична ножовка
и бор апарат.
3. Навес - който липсва в кадастралната
карта, с размери 3,50 м. на 5,50 м. със ЗП=19,25 кв.м., банцинг находящ се
западно до второто помещение на „стругарската работилница". И в трите
строежа машините били захранени с ел.енергия - трифазен ток. Общо ползвана
квадратура на обекта ЗП=84,6 кв.м., които се ползвали от Н.В.К., без да е
въведен в експлоатация от компетентният орган по чл.177 от ЗУТ - Главен
архитект на Община Велинград. Установено е още, че имотът е собственост на:
1. Г. К. П.. - Ид.част 5/12 от правото на
собственост Нотариален акт № А-57 том 6 дело 2989 от 15.12.1997 г., издаден от
Районен съд гр.Велинград;
2. К. В. К. - Ид.част 5/16 от правото на
собственост, Нотариален акт № 104 том 1 дело 274 от 06.02.1996г., издаден от'
Районен съд гр.Велинград;
3. Р. В. К..- няма данни за идеалните
части. Нотариален акт № 248 том 2 дело 559 от 11.11.1961 г., издаден от Районен
съд гр.Велинград и
4. М. В. П.. - няма данни за идеалните
части. Нотариален акт № 248 том 2 дело 559 от 11.11.1961 г., издаден от Районен
съд гр.Велинград.
Установени са следните сгради, които попадат върху имота
1. Сграда 10450.502.993.1, застроена площ 78 кв.м., Брой етажи: 2; предназначение: Жилищна
сграда-еднофамилна
2. Сграда 10450.502.993.2, застроена площ 78 кв.м., Брой етажи: 2; предназначение: Жилищна сграда -
многофамилна
3. Сграда 10450.502.993.3, застроена площ 34 кв.м., Брой етажи: 1; предназначение: Хангар, депо, гараж,
вписана в кадастралния регистър на Г. К. П.., а установено на място, че се
ползва от Н.В.К. и има монтирани стругарски машини.
4. Сграда 10450.502.993.4, застроена площ 39 кв.м., Брой етажи: 1, предназначение:
Хангар, депо, гараж - Нямало вписан собственик .
Проверката е извършена в присъствието на
Н.В.К., с постоянен
адрес:***. Налични строителни книжа за „Стругарска работилница" не са
представени. Проверяващите приели, че обектът бил напълно завършен и се ползвал
като стругарска работилница от 1995 г. по данни на Г. К. П.., в качеството му
на съсобственик. Строежът бил пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5 , б.
"в" ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на
видовете строежи. Същият бил захранен с ел. енергия -трифазен ток.
Проверяващите приели, че строежът се ползва по предназначение: като стругарска
работилница от Н.В.К. към 17.02.2020 г. Нямало представени документи за
въвеждане в експлоатация на стругарската работилница.
Към
преписката били приложени също така Констативен протокол с вх.№ 92-00/2588 от
13.09.2018 г. съставен от длъжностни лица към Община Велинград и писмо изх.№ 9400/4286 от 29.07.2019 г. на
Кмета на Община Велинград, с което е даден 14 /четиринадесет/ дневен срок за
доброволно премахване /ликвидиране/ на „стругарска работилница“, от Н.В.К. с
адрес;*** - което не е изпълнено, удостоверено с Констативен протокол с вх.№
92-00/2886 от 15.08.2019 г. Н.В.К. не е присъствал при проверката, въпреки че е
уведомен с писмо изх.№ 94-00/4286 от 29.07.2019 г. на кмета на община
Велинград, видно от обратна разписка с бар код ИД PS 4600 007WDT 0, подписана
лично от Н.К. на 31.07.2019 г. в 14.30 часа. При проверката „Стругарска
работилница" е била заключена, но през прозореца се виждало, че не са
премахнати машините. Под навеса находящ се западно до „Стругарската
работилница" и в гаража имало захранени с ел. енергия металообработващи
машини. Направени са снимки, от които се виждало, че машините, описани в
Констативен протокол с вх. № 92-00/2588 от 13.09.2018 г., съставен от
длъжностни лица към Община Велинград, си стоят.
При проверката на 17.02.2020 г. е
установено, че строежът се ползва с предназначение „Стругарска
работилница" без да е въведен в експлоатация по законоустановеният ред.
Горните констатации били отразени в Констативен акт № 2/17.02.2020 г. с вх.№
92-00/526 от 17.02.2020 г., който е връчен лично на Н.В.К.. За сведение до
заинтересованите страни е изпратено писмо с изх. № 94-00/1876 от 18.02.2020 г.
на Кмета на община Велинград, което е получено на 20.02.2020 г. 15,00 часа от
Н.В.К., видно от обратна разписка с бар код ИД PS 4600 00870U 0 и от Г.. К. П.,
видно от обратна разписка с бар код ИД PS 4600 00870S Y. Съставен е Констативен
протокол с вх. № 92-00/612 от 25.02.2020 г. в уверение на това, че в законния 7
/седем/ дневен срок считан от 18.02.2020 г. до 24.02.2020 г. /вкл./ след
връчване на Констативен акт № 2 от 17.02.2020 г. на лицето Н.В.К., с адрес: ***
за обект: „Стругарска работилница", в поземлен имот с идентификатор/
10450.502.993 (УПИ ХХШ-4200, кв.71) по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителен
директор на АГКК, с основание за забрана ползването на обекта и прекъсване
захранването му с електрическа енергия, в деловодството на Община Велинград от
Н.В.К. не е постъпило възражение срещу съставения констативен акт с вх.№
92-00/526 от 17.02.2020 г.
С оглед така проведеното административно
производство и установените в него обстоятелства, кметът на Община Велинград
приел, че е налице безспорно установен строеж, който се ползва без да е въведен
в експлоатация по законоустановения ред, в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ,
като смисълът на чл.178 ал.1, във връзка с ал.6 от ЗУТ бил да създаде условия
да се ползват само строежи, за които по съответния ред е установено, че са
годни за ползване и не представляват опасност за живота и здравето на
гражданите. С оглед това, ответникът издал атакуваната заповед, с която
забранил ползването и достъпа до обекта и прекъсване захранването му с
електрическа енергия.
Гореизложената
фактическата обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата по
делото. Процесуалният представител на жалбоподателят е ангажирал гласни
доказателства, като са разпита двама свидетели – С.Ц. и С.К. – и двамата
съседи, познаващи от дълги години жалбоподателя. Показанията на двамата свидетели
сочат, че действително процесните помещения са изградени през 90-те години на
миналия век, като действително в тях са налични металообработващи машини, които
са захранени с ток, но и двамата твърдят, че жалбоподателят никога не ги е
използвал по предназначение и никога не е работил в тази работилница.
С оглед
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес от обжалването, от лице, за
когото издадения административен акт е неблагоприятен, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.
178, ал. 1 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях преди
да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ. При
нарушение на тази забрана, компетентният орган въз основа на констативен акт
забранява с мотивирана заповед ползването на строежите, съгласно ал. 6 от същия
член. Релевантните факти за издаването на заповед с такова съдържание се
извеждат от тези два текста и те са: 1. Да е налице строеж, който да подлежи на
приемане, а такива съгласно чл.
137, ал. 1 ЗУТ са всички строежи от първа до пета категория включително, 2.
строежът да се ползва към датата на съставяне на констативния акт, 3. строежът
да не е въведен в експлоатация въз основа на издадено от ДНСК разрешение за
ползване - за строежите от първа до трета категория и удостоверение за
въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж - за строежите
от четвърта и пета категория - чл.
177, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ.
В конкретния казус, тези относими
факти са налице. Съгласно §
5, т. 38 от ДР на ЗУТ, "строежи" са надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки..., както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със или без промяна на
предназначението и съгласно направените констатации в съставения Констативен
акт № 2/17.02.2020 г. с вх. № 92-00/526 от 17.02.2020 г. и събраните делото доказателства,
обектът съответства на дадената в посочената разпоредба дефиниция за строеж. В чл.
137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи са регламентирани категориите на строежите. Като пета категория в ал.5,
б. "в" на посочения член от ЗУТ са определени и следните строежи:
строежи от допълващо застрояване, извън тези по шеста категория. В тази насока
е и разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи: „Видовете строежи от пета категория, буква
"в", са строежите от допълващото застрояване, извън тези от шеста
категория“. Процесните строежи попадат под тази дефиниция с оглед констатациите
в съставения Констативен акт № 2/17.02.2020 г. с вх. №
92-00/526 от 17.02.2020 г. Представляват
по описание обособен обект „Стругарска работилница“ и не са нито един от
изчерпателно изброените в чл.
137, във връзка с чл. 54, ал. 1 и 4
и чл.
147 от ЗУТ обекти, които са шеста категория. Следователно процесният обект
е от пета категория и подлежи на въвеждане в експлоатация. Безспорно е
установено също, че процесният строеж не е въведен в експлоатация.
Констатациите в приложените актове имат своята доказателствена сила за
отразените в тях обстоятелства, които не са опровергани от жалбоподателя,
поради което доказателствената им сила следва да бъде зачетена. В показанията
на ангажираните свидетели от процесуалния представител на жалбоподателя не само
не се оборват констатациите, че в помещението се намират металообработващи
машини, които са захранени с ток, но дори се потвърждават. В случая е
ирелевантно дали конкретно в деня на проверката жалбоподателят е извършвал
дейности по обработка на метали. За характера на ползване на строежа следва да
се изхожда от установените обстоятелства на място - наличието на машините и
захранването им с ток сочат безспорно какъв е характерът на ползването на
процесния строеж, а именно като работилница. Фактът на ползването на строежа,
без да е въведен в експлоатация по нормативно установения ред, е категорично
установен. Разпоредбата на чл. 178,
ал. 6 ЗУТ изисква липса на въвеждане на строежа в експлоатация по законовия
за това ред и установяване ползването на невъведения в експлоатация обект.
Въвеждане на строежа не е установено, но е установено ползването му посредством
инсталирането на машини в него и захранването им с ток, като самото наличие на
машините сочи, че строежът се използва, поради което диспозицията на нормата
изисква органът да забрани ползването на обекта като невъведен в експлоатация
по изискуемия се ред. По изложените съображения, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, поради което издадената на основание
чл.
178, ал. 6 от същия закон заповед се явява материално законосъобразна.
Съгласно чл.
178, ал. 6 от ЗУТ, заповедите за забрана ползването на строежи от четвърта
и пета категория се издават от кмета на общината, на територията на която е
изпълнен строежа. В настоящия случай, заповедта за забрана на ползването е
издадена от кмета на Община Велинград, на територията на която е изпълнен
процесния строеж от пета категория. С оглед изложеното, съдът преценява, че оспореният
административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган.
При преценка законосъобразността
на заповедта, съдът намира, че в производството по нейното издаване не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Издаденият констативен акт е бил надлежно връчен на жалбоподателя.
Издадената заповед е в
съответствие с изискванията за форма. В същата изрично са отразени конкретните
факти, които мотивират и разпоредената с нея принудителна мярка по чл.
178, ал. 6 ЗУТ.
По делото няма направено искане
за присъждане на разноски от страна на ответника и такива не следва да се
присъждат с оглед изхода на делото.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, пр. последно от ,
Административен съд Пазарджик, VІI състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
жалбата на Н.В.К.
*** против Заповед № 325 от 26.02.2020 г., издадена от кмета на Община
Велинград.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/П/
Решение
от 9.3.2021г. по Административно дело 10320/2020 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 3139 ОТ 09.03.2021 Г. НА ВАС СОФИЯ,
ВТОРО ОТД. ПО АД № 10320/2020 Г. - ОТМЕНЯ решение № 556 от 05.08.2020 г.,
постановено по адм. дело № 379/2020 г. по описа на Административен съд -
Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед №
325/26.02.2020 г., издадена от кмета на община Велинград.
ОСЪЖДА община
Велинград да заплати на Н. В. К, ЕГН …. направените по делото разноски в размер на 380 (триста и осемдесет)
лева.
Решението е
окончателно.