Р Е Ш Е Н
И Е
№402 14.12.2015 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди и петнадесета год. в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове:
ГАЛИНА ДИНКОВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря П.М. и с участието на
прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от
съдия М. Русев КАН дело №372 по описа за 2015 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Перун 2011”ЕООД,
представлявано от Управителя Кирил Николов Николов, подадена чрез пълномощника
му адв. Н.И., против Решение №329 от 15.09.2015
год., постановено по АНД №745/2015 год. по описа на Казанлъшки районен съд, с
което е изменено Наказателно постановление №24-000488 от 12.06.2015 год. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, с което на
основание чл.414, ал.3 от КТ на „Перун 2011”ЕООД е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2000.00 лв. за извършено нарушение
на чл.61, ал.1 от КТ, като е намален размерът на наложеното административно
наказание „имуществена санкция” от 2000.00 лв. на 1500.00 лв..
В жалбата се съдържат
оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените съображения
са за постановяването му при неправилно приложение на закона и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл.
348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорват се изводите на съда за липсата на процесуална,
формална и материална законосъобразност на издаденото наказателно
постановление. Неправилно съдът бил приел, че са описани всички съставомерни
факти от значение за реализирането на наказателната отговорност, тъй като нито
в АУАН, нито в наказателното постановление не са уточнени трудовите функции на посоченото в
наказателното постановление лице. Липсата на такава конкретизация е в
противоречие на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Наведени са съображения, че
неправилно е било квалифицирано деянието като нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.
Неизпълнението за сключване на трудов договор представлява нарушение по чл.62,
ал.1 от КТ, което поглъща задължението по чл.61, ал.1 от същия кодекс.
С изложени съображения по
наведените касационни основания моли обжалваното съдебно решение да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло
като незаконосъобразно Наказателно постановление №24-000488/12.06.2015 год. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора.
Ответникът
по касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, редовно и
своевременно призован, чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище
за неоснователност на касационната жалба и моли съдебното решение да бъде
потвърдено.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното
решение да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Казанлъшкия
районен съд се е развило по жалба на „Перун 2011”ЕООД гр. Елена против
Наказателно постановление №24-000488/12.06.2015 год. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване
на административно нарушение №24-000488 от 13.05.2015 год. на „Перун 2011”ЕООД гр.
Елена е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000.00
лв. за нарушение на чл.61, ал. 1 от КТ.
Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка
на 12.05.2015 год. на строителен обект „Хотел за селски туризъм, отдих и
възстановяване” гр. Павел баня, УПИ Х-1276 в кв.26”в” от плана на гр. Павел
баня, общ. Павел баня, стопанисван от „Перун 2011”ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Елена, ул.„Георги Сава Раковски”№1 и на 13.05.2015 год. по
представени документи в Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора се
установява, че „Перун 2011”ЕООД в качеството си на работодател не е сключил
трудов договор с лицето Михаил Иванов Ходжев, преди постъпването му на работа
като „работник строителство” в горецитираният строителен обект към момента на
проверката на 12.05.2015 год. в 11.00 ч., декларирано от работника.
След извършена преценка на
събраните по делото и обсъдени в решението доказателства и въз основа на
установената фактическа обстановка въззивният съд е обосновал извод, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно - при съставянето на
АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираната в ЗАНН
процедура; кредитирал е показанията на актосъставителя и свидетеля по
установяването на нарушението и съставянето на АУАН, пред тези на Михаил
Ходжев, като е изложил и подробни мотиви за това. Приел е обаче, че
необосновано санкцията е наложено над минималния размер предвиден в КТ, поради
което и постановил решение, с което е изменил наказателното постановление, като
е намалил наложената санкция от 2 000.00 на 1 500.00 лв.
Решението на Казанлъшкият съд е правилно и законосъобразно:
Неоснователно е наведеното
оплакване, че решението е постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства, както и че не е описано в какво се състои каква работа точно е
извършвало завареното лице. Първо това не е вярно, тъй като в наказателното
постановление е посочено, че лицето е работник в строителството. От друга
страна вида на изпълняваната трудова функция не е елемент от фактическия състав
на административното нарушение, като законодателят изисква единствено и само да
е осъществяване трудова функция, като е без значение нейният вид. От друга
страна в попълнената декларация от страна на Михаил Ходжев, същият е посочил че
работи като строител. В приложеният трудов договор, сключен между касатора и
Ходжев е посочено също, че същият е назначен на длъжност работник строителство.
Ето защо правилно и в съответствие със събраните при проверката доказателства,
ответника по касация е посочил в наказателното постановление, че Ходжев е
изпълнявал длъжността работник в строителството.
Трудовият договор е
двустранен – за всяка от страните възникват насрещни права и задължения. В
глава шеста от КТ /чл.124-135/ са регламентирани общите и основните задължения
на страните по индивидуалното трудово правоотошение, които са доразвити и
конкретизирани в следващите глави на КТ по всеки отделен въпрос, касаещ работно
време, здравословни и безопасни условия на труд, трудово възнаграждение,
трудова дисциплина, имуществена отговорност, професионална квалификация. Така в
разпоредбата на чл.124 от КТ са очертани обобщено взаимните задължения на
страните по трудовото правоотношение, съвкупността от които образува
съдържанието на трудовото правоотношение.
По делото следва да се установи дали с оглед на събраните по делото доказателства следва да се приеме че Михаил Иванов Ходжев
престира определена трудова функция, извършва определен род работа в рамките на
длъжностната характеристика “работник строителство”, а не извършва определени
предварително конкретни действия като трудов резултат. От приетата по делото
декларация се установи по безсъмнен начин, че е уговорено осъществяване на
конкретна работа на определено работно място срещу определено възнаграждение,
което не е обвързано от икономическите резултати от дейността на търговеца.
Така според саморъчно попълнената декларация от работника е видно, същият е
започнал работа на 01.04.2015 год., без да има сключен нито трудов нито
граждански договор. За характера на съществуващите отношения между касатора и Михаил
Иванов Ходжев, може да се направи извод само
въз основа на попълнената от него
декларация.
От горното следва да се приеме, че
работникът полага труд въз основа на трудов договор, с оглед на факта, че
мястото на работа се определя от дружеството, както и вида, времето на самата
работа, т.е. налице са всички съставомерни елементи на едно трудово
правоотношение. Като е взел предвид съществуването на всички формиращи
трудовото правоотношение елементи, районният съд е достигнал до
законосъобразния извод, че между дружеството - касатор и Михаил Ходжев е съществувало трудово правоотношение, което
работодателят е бил длъжен да оформи писмено с трудов договор по реда на КТ.
Неоснователно
е второто касационно оплакване, че осъщественото нарушение е следвало да се
квалифицира като нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, което поглъща състава на
чл.61, ал.1 от КТ. Посочената като нарушена в наказателното постановление
норма, изисква сключване на трудовия договор преди постъпването на работа от
страна на работника или служителя, докато нормата на чл.62, ал.2 от КТ , определя формата на трудовия договор.
Всъщност и самите членове имат различно заглавие по смисъла на чл.29, ал.1 от Указ №883
от 24.04.1974
год. за прилагане на Закона за нормативните
актове. Докато чл.61 е озаглавен „Сключване”, то
чл.62 е озаглавен „Форма”. Следователно двете разпоредби имат за регламентация
различен предмет – докато чл.61 определя кога следва да се сключи трудовия
договор, то чл.62 определя формата на трудовия договор. Ето защо, доколкото
двете норми имат уреждат различни предмети, то е невъзможно е поглъщането на
едната от другата.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че решението на районния съд е постановено при
правилно приложение на материалния закон е следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №329 от 15.09.2015 год., постановено по АНД №745/2015
год. по описа на Казанлъшкия районен съд.
Решението не подлежи
на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.