Р Е Ш Е Н И Е № 149
Гр. Разград, 03 ноември 2021 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …….
разгледа докладваното от съдията дело № 235 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтП).
Образувано е по жалба на И. А. А. от гр.Р. против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №РД-14-2617/31.08.2021г.
на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО„АА“) - Разград,
с която е приложена принудителна
административна мярка (ПАМ) по чл.106а, ал.1, т.7, б.“а“ от ЗАвтП - временно
отнемане на удостоверението му на водач на лек таксиметров автомобил за срок от
една година.
Жалбоподателят твърди, че тази
заповед е незаконосъобразна и моли съда да я отмени, ведно със следващите от
това законни последици. По същество заявява, че по време на проверката не е
извършвал неправомерен таксиметров превоз, а безплатна услуга на свои познати и
за това не е включил касовия апарат.
Ответникът по делото е
представил писмено становище, в което сочи, че жалбата е неоснователна и
недоказана и предлага на съда да я отхвърли., ведно със следващите от това
законни последици.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена
в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество тя е основателна, но не по изложените в нея съображения:
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че на 30.08.2021г.
около 16. 05 часа в гр. Разград служители на РД „Автомобилна администрация” –
Русе спрели за проверка жалбоподателя, който управлявал лек автомобил „Шевролет
Матиз” с рег. № ********, обозначен като такси, с табела „ТАКСИ“, която не е покрита, без поставена
табела „Не работи“ на предното стъкло и със светеща зелена светлина (свободно)
на индикатора на таксиметровия апарат. При нея констатирали, че той превозва двама
пътника без включен таксиметров апарат. При
тези данни проверяващите са приели, че е извършил нарушение на разпоредбата на
чл. 38 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници (Наредба
№34) и срещу водача е съставен АУАН №293570/30.08.2021г.
Този АУАН е надлежно връчен на водача, който го е подписал с възражения, че
хората са му познати, връща услуга и ги вози без пари. Като доказателство е
приложено и писмени обяснения от пътниците, в които също твърдят, че се
познават от дълги години с шофьора, правели си услуги и не са плащали за
превоза.
Въз основа на описаните факти с оспорената Заповед №РД-14-2617/31.08.2021г.
на Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Разград е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. “а“ от ЗАвтП
- временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил на
жалбоподателя за срок от една година. Тази заповед е предмет на съдебен контрол
в настоящето производство.
Съгласно разпоредбите на чл.
168, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен да провери изцяло законосъобразността
на административния акт, като обявява неговата нищожност, дори и да липсва
искане за това.
Няма легална дефиниция кога
един административен акт е нищожен, но както в съдебната практика, така и в
доктрината се приема, че нищожен е този акт, който е издаден от некомпетентен
орган, в ненадлежна писмена форма или при допуснати особено тежки нарушения на
материалния и процесуален закон, поради които той е лишен от законово основание
или последиците от неговото изпълнение са нетърпими за правовия ред. В казуса
съдът намира, че оспорената ЗППАМ е нищожна, като издадена от некомпетентен
орган. Този извод се налага въз основа на следните фактически и правни
съображения:
С процесната ЗППАМ, издадена от началника на ОО
„АА“-Разград, е наложена принудителната административна мярка, предвидена в по
чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. “а“ от ЗАвтП. Според тази разпоредба на водач на лек
таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници без включен
таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза се налага ПАМ- временно
отнемане на удостоверението му на водач на лек таксиметров автомобил за срок от
една година. В чл. 107, ал. 1 от ЗАвтПр е
посочено, че ПАМ по този закон се налагат от изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или от упълномощени
от него лица. По принцип понятията "оправомощаване",
"упълномощаване", „определяне“
имат различно съдържание, но когато са употребени от законодателя във връзка
със законоустановени правомощия на
административен орган, те регламентират възможността той да делегира
част от правомощията/компетенциите си на други длъжностни лица.
В случая издател на ЗППАМ е началникът на ОО
„АА“-Разград. За да докаже своята компетентност той е приложил Заповед №
РД-01-43/23.01.2020год. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация”, с която началниците на Областните отдели “Автомобилна
администрация“ са оправомощени да издават ЗППАМ по чл. 106 и чл. 106а от
ЗАвтПр. Приложената разпоредба на чл.
106а, ал. 1, т. 7, б.“а“ от ЗАвтПр обаче
не е съществувала към тази дата. Тя е нова и е приета със ЗИД на Закона за
автомобилните превози (публ. в ДВ бр.
60/2020г., в сила от 07.07.2020г.). С нея се въвежда нов вид ПАМ, която се
прилага при хипотези, регламентирани за първи път със ЗИД. Следователно към
23.01.2020г. изпълнителният директор на
ИА „Автомобилна администрация“ не е имал правомощия да налага тази ПАМ, а никой
не може да делегира правомощия, които не притежава. С оглед на това съдът
намира, че новата ПАМ, въведена с разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 7 от
ЗАвтПр не е включена в предметния обхват на делегацията, извършена със Заповед
№ РД-01-43/23.01.2020год. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация” и началникът на ОО „Автомобилна администрация“ - Разград не е
бил компетентен да издаде процесната ЗППАМ. Ответникът не представи заповед,
издадена след 07.07.2020г., с която са му делегирани правомощия да издава ЗППАМ
по чл. 106а, ал. 1, т. 7 от ЗАвтПР.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира,
че оспорената заповед следва да се обяви за нищожна, като издадена от
некомпетентен орган.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него
разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер от 410 лв., от
които 10 лв. заплатена държавна такса и 400 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, което под минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съответно на фактическата и правна сложност на спора.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№РД-14-2617/31.08.2021г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Разград, с която спрямо И. А. А. от гр.Р. е
приложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.7, б.“а“ от
ЗАвтП - временно отнемане на удостоверението му на водач на лек таксиметров
автомобил за срок от една година.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на И. А. А. от
гр.Р. сумата от 410 (четиристотин и десет) лева- дължими деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ : /п/