МОТИВИ към
присъдата по НОХД №
5180 по
описа на
Варненски
районен съд за 2019г.
, ХХІХ
наказателен състав
Варненският
районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Б.К.Б. по обвинението
му за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 343 Б ал.2 от НК.
В заключителната част на обвинителния
акт е посочено, че:
ПОДС. Б.К.Б.:
На
09.11.2019г. в гр. Варна, управлявал моторно превозно средство -лек автомобил
„Пежо 407" с per. № В 3551 ВТ, с концентрация
на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,01 на хиляда, установено
по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №
1274/11.11.2019г. на МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, след като е осъден с
влязло в сила Споразумение № 359/22.05.2014г. по НОХД № 2246/2014г. по описа на
Районен съд - Варна, за деяние по чл. 3436, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа обвинението и предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание при условията на чл. 58а от НК.
Защитникът на подс. Б. моли съда при постановяване на присъдата да наложи наказание
определено при условията на чл.58А от НК.
Подсъдимият Б. редовно
призован се явява. Признава вината си и съжалява за извършеното.
От
фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства:
На 09.11.2019г. през деня подс. Б.К.Б.
консумирал алкохол. Въпреки това, около 17.00ч., се качил в собствения си л.а.
„Пежо 407" с per. № В 3551 ВТ и го привел в
движение. Около 17.10ч. докато се движел в гр. Варна, в лявата пътна лента на
бул. „Трети март" в посока ж.к. „Възраждане", на около ЗООм. преди
кръстовището с бул. „Ян Хунияди", закачил с автомобила си лявото странично
огледало на движещия се вдясно от него л.а. „Сеат Кордоба" с per. № В 0941 СВ, управляван от св. Сашо Димитров Лицов. В
същия пътували още съпругата на св. Лицов - св. Даринка Илиева Лицова и
тригодишната им внучка. Св. Лицов веднага намалил скоростта и завил волана
вдясно, като леко се ударил в бордюра с предната дясна гума. След като ударил
автомобила на св. Лицов, подс. Б. преминал в дясната пътна лента. Св. Лицов
натиснал клаксона на автомобила си и подс. Б. преминал в лявата пътна лента. В
този момент на светофарната уредба на кръстовището между бул. „Трети март"
и бул. „Ян Хунияди" светнал червен сигнал. Подс. Б. спрял в лявата пътна
лента, а св. Лицов спрял непосредствено до него в средната пътна лента. Т.к.
бил възмутен от поведението на подс. Б., св. Лицов отворил своята врата и на
висок глас го попитал какво прави. Подс. Б. се обърнал бавно към св. Лицов,
погледнал го и тръгнал да слиза от автомобила си. В този момент на светофарната
уредба светнал зелен сигнал и св. Лицов потеглил. Същият пътувал в посока към
дома на дъщеря си, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане" бл. 24, за да
остави внучката си. Докато управлявал автомобила си, св. Лицов забелязал в
огледалата за обратно виждане, че автомобилът, управляван от подс. Б., се движи
след него с включени аварийни светлини, но без включени фарове. Св. Лицов
продължил движението си, като преди кръстовището с ул. „Ана Феликсова"
завил на дясно, след това завил във втората пресечка вляво и след това надясно
по ул. „Ана Феликсова". През цялото време подс. Б. се движел след него на
включени аварийни светлини. Поради това св. Лицов се притеснил, че водачът на
следващия го автомобил иска да се саморазправя с него, обадил се на дъщеря си и
я помолил да звънне в полицията. Междувременно, св. Лицов завил в пресечката
към бл. 24 и спрял пред фитнес залата, находяща се непосредствено до магазин
„Май маркет". Подс. Б. отново го последвал и спрял автомобила си около 20м
от него. След като спрял автомобила, св. Лицов излязъл и тръгнал към
автомобила, управляван от подс. Б.. Последният също излязъл от автомобила си,
като залитайки и подпирайки се на намиращите се в близост автомобили, се отправил
към автомобила на св. Лицов. В това време при тях дошли дъщерята и зетят на св.
Лицов. Когато го попитали какво се е случило, подс. Б. им казал, че не помни
какво е направил, но иска да се извини и да възстанови причинените щети. Малко
след това при тях отишли св. Стилиян Руменов Стоянов и св. Димитър Иванов
Димитров - служители при сектор „ПП" при ОД - МВР - Варна. Полицейските
служители извършили проверка на личните документи подс. Б. и установили
неговата самоличност. Направило им впечатление, че от него се носи мирис на
алкохол и поради това бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510" с № 0229, който отчел концентрация на алкохол в
издишания въздух в размер на 2.07 %о. За това бил съставен АУАН серия GA № 132741/09.11.2019г. и издаден талон за медицинско
изследване № 0039533/09.11.2019г. След това подс. Б. бил отведен от
полицейските служители в МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, където дал кръвна
проба. Видно от Протокол за химическа експертиза № 1274/11.11.2019г.,
концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Б. била 2.01 на хиляда, което
отговаря на тежка степен на алкохолно повлияване.
Производството е по реда на чл.371 т.2
от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства относно
тези факти. На основание чл.372 ал.4 от НПК съдът е обявил, че ще ползва самопризнанията на подсъдимия при
постановяване на присъдата без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл.373 ал.3 от НПК
съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изложените обстоятелства се установяват от самопризнанието на подсъдимия,
показанията на свидетелите дадени на досъдебното производство, свидетелството
за съдимост и всички други писмени доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК.
След като прецени, че всички
доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават всички
елементи на фактическия състав на обвинението и авторството, съдът:
ПРИЗНА ПОДС. Б.К.Б.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,
ЧЕ:
На 09.11.2019г. в гр. Варна,
управлявал моторно превозно средство -лек автомобил „Пежо 407" с per. № В
3551 ВТ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно 2,01 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта № 1274/11.11.2019г. на МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД.
На осн.
чл.304 от НПК съдът оправда подс. Б. да е извършил деянието при условията на
чл.343б ал.2 от НК след
като е осъден с влязло в сила Споразумение № 359/22.05.2014г. по НОХД №
2246/2014г. по описа на Районен съд – Варна.
Горното
решение, съдът взе по следните правни съображения:
Обект
на престъплението са
обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за безопасно
използване на транспортните средства.
Субект
на престъплението е пълнолетно, вменяемо, не осъждано
физическо лице.
От обективна
страна подсъдимият е предприел действия по управлението на МПС.
От субективна
страна той е осъществил деянието при форма на вина-пряк умисъл. Подсъдимият е осъзнавал
състоянието на алкохолно опиване в което се е намирал, но е предприел действия
по управлението на МПС, съзнавайки, че това деяние е обявено от закона за
наказуемо.
Личността на подс. Б. не разкрива
висока степен на обществена опасност, същият е не осъждан/реабилитиран/.
Съдът оправда подс. Б. да е извършил деянието при условията на чл.343 Б ал.2 от НК предвид
обстоятелството, че наказанието по НОХД № 2246/2014г. по описа на Районен
съд – Варна е било изтърпяно на 05.01.2015г. и от изтърпяването му
до настоящия момент е изтекъл предвидения в закона и разпоредбата на чл.88а ал.1
от НК давностен срок. Предвид горното подс. Б. следва да се счита за
реабилитиран и не следва да отговаря за деяние извършено при условията на чл. 343б ал.2 от НК.
Смекчаващи
наказателната отговорност на подсъдимия
обстоятелства -реабилитиран.
Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства-
няма.
Причини за извършване на деянието са
ниската степен на правна култура у подсъдимия, незачитане на законоустановения
ред в страната.
Предвид
гореизложеното, съдът при определяне на наказанието на подсъдимия Б. съдът взе
предвид степента на
обществена опасност на деянието и дееца. Деянието се отличава с висока степен
на обществена опасност. При определяне
размера на наложеното наказание съдът съобрази на първо място високата
степен на обществена опасност на
деянието, обусловена от незачитането на установените в ЗДП правила, с което е
създадена реална опасност за движението по пътищата, живота и здравето на
останалите участници в движението. Относно обществената опасност на дееца съдът отчита обстоятелството, че
същият е реабилитиран, работи. Мотивиран от изложеното съдът приложи задължителната в случая норма на чл. 373 ал.2 от НПК и прие за
справедливо и съответно на извършеното деяние, наказание определено при
условията на чл.58А ал.1 от НК и
чл.54 ал.1 от НК, при превес на смегчаващите отговорността му обстоятелства, а именно
„Лишаване от свобода” за срок от 1 година в минималния съобразно разпоредбата
на чл.343 б ал.1 от НК размер. След
определяне на това наказание като размер, съобразно нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали същото с една трета и наложи на подс. Б. да изтърпи наказание
„Лишаване от свобода” в размер на 8 месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ. Съдът намира, че са налице условията за прилагане разпоредбата на чл.
66 ал.1 от НК, като
изпълнението на наказанието следва да
бъде отложено с изпитателен срок определен към минималния размер предвиден в
закона, а именно ТРИ ГОДИНИ, както и
наказание Глоба в размер на 200 лева.
На
основание чл.343 Г от НК съдът наложи административното наказание "Лишаване от
право да управлява МПС" за срок от една година на подс. Б..
Отчитайки всички относими
обстоятелства съдът прие, че целите на наказанието и най-вече целите за
индивидуалната превенция биха се постигнали с посоченото наказание Лишаване от
свобода, което следва да бъде отложено с подходящ изпитателен срок, както и с
определеното наказание Глоба, като така определеното и описано по-горе наказание
ще бъде адекватна санкция, напълно съответстваща на извършеното престъпление и
оценката за неговата обществена опасност. Определеният
такъв размер на
наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението извършено от подсъдимото лице и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъденото лице, а освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да
върши и други престъпления,
а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
По
този начин и с това наказание съдът счита, че по отношение на подсъдимия ще
бъдат постигнати целите, както на специалната, така и на генералната превенция. На основание
чл.189, ал.3 НПК съдът възложи на подсъдимият деловодните разноски.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: