Р Е Ш Е Н И Е
№ 3694
02.11.2018г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 515 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба и допълнителна молба от 13.03.2018г. от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против Д.П.Ц. се твърди, че ищцовото дружество, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл.126, ал.1 и чл.129 от Закона за енергетиката е единственото търговско дружество, което притежава лицензия по чл.43, ал.1 ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр.П.. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Твърди, че по силата на Раздел ІІ от Общите условия е длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочено е, че ответникът, като собственик на топлоснабден имот в гр.П., *** № **, ап.* има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34, ал.1 от ОУ е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата за дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл.35, ал.1 от ОУ клиентите на дружеството дължат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според ищеца същият е доставил до сградата, а търговецът, извършващ дяловото разпределение на топлинна енергия „Техем Сървисис” ЕООД е разпределил за имота на ответника топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на обща стойност 516.59 лв., от която 462.27 лв. главница – стойност на разпределената топлинна енергия за периода от *** – ***, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от *** до ***, в размер на 54.32 лв. Изложени са в исковата молба обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като в рамките на образуваното ч.гр.дело № 18616 по описа на ПРС за 2017г. срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът възразил, поради което се и предявявал настоящият иск. Направено е искане за признаване за установено по отношение на Д.П.Ц., че същата дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД сумата от 462.27 лв. главница – стойност на разпределената топлинна енергия за периода от *** – ***, обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от *** до ***, в размер на 54.32 лв., законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – ***, както и са претендирани направените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Д. П.Ц. със становище за неоснователност на предявения иск, както и писмено становище от ***. Посочено е, че исковата молба е много обща, не съдържа конкретизация по пера и стойности на това какво се претендира, както и не е посочено какъв вид топлинна енергия се претендира – за отопление, за БГВ, за сградна инсталация и др. Оспорват се исковете по основание и размер. Посочено е, че дружеството – ищец изобщо не е доставяло топлинна енергия, тъй като ответницата от дълго време не е клиент на това дружество. Още през *** и *** в жилището била спряна топлата вода, водомерът бил пломбиран, премахнати били всичките * бр. отоплителни тела, след смъртта на родителите на ответницата от дълго време никой не живеел там и то не се ползвало. Оспорва се наличието на договорна връзка между страните, тъй като ответницата не била ползвател на услуги. Некоректно били изчислени и посочените суми помесечно. Направено е искане за допускане на *** с., за изясняване на посочените обстоятелства. Направено е искане за задължаване на ищеца да представи в оригинал цитираните фактури – *** на брой. Оспорва се истинността на препис-извлечение от сметка и по-конкретно неговото авторство, като се иска представяне на документа в оригинал. Освен това се сочи, че посочените стойности в него са неистински, тъй като ответницата не е изконсумирала такова количество топлинна енергия и на такава стойност. Представени са писмени доказателства, по опис. Направено е искане да се задължи ищецът да представи справките от *** за този абонат и обект.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 18616 по описа на ПРС за 2017г. е видно, че е издадена заповед № 11923 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 27.11.2017г., по силата на която е разпоредено длъжникът Д.П.Ц. да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД сумата от 462.27 лв. главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр.П., *** №**, ап.*, за периода от *** до ***, както и сумата от 54.32 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от *** до ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Представени са по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в гр.П., публикувани във в. „***“ през месец ***, както и във в. „***“ на ***.
Представен е препис – извлечение от сметка на Д.П.Ц., за обект на потребление ИТН: ***, гр.П, *** № **, ап.*, за дължима главница в размер на 462.27 лв. за периода от *** до ***, както и за лихва от 54.32 лв. за периода от *** до ***.
Приложена е справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за клиент № ***, ИТН: ***, гр.П., *** № **, ап.*.
С декларация от *** от П. С. Ц. до *** на „Топлофикация Пловдив” ЕАД е заявено изключване отоплението – БГВ в посочените помещения в топлофицирания имот в гр.П., *** № **, ап.*, ап.*.
Представена е служебна бележка от дата *** от „ВиК” ЕООД, според която водомерът за топла вода под № *** е отчетен последно на ***, на пок.***, след което той е пломбиран и топлата вода е спряна.
По делото са представени жалба до *** на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД от дата *** от Д. Ц., както и от дата ***. Приложени са и съответни отговори от *** и ***.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на с.В. и с.Б.. Първата с. изяснява, че познава ***., която живее от *** на адрес в гр.П., *** № *. Родителите й имали апартамент на ***, който с. посещавала, но той не бил в състояние, годно да се обитава, бил за ремонт, поради което и там не се живеело. Вътре нямало отоплителни тела, свързани към Топлофикация, имало оставени на земята радиатори, откачени от стената. Не забелязала отоплително тяло в банята, нито вертикални тръби в жилището. С.Б. сочи, че живее в гр.П., на *** № **, ет.*, като познава Д.Ц. като дъщеря на собствениците на техния апартамент на същия адрес. С. живеел срещу техния апартамент, били на една площадка. Ц. не живеела в това жилище, апартаментът бил необитаем, като тя идвала да наглежда имота веднъж – два пъти месечно. С. нямал впечатления Д. да била търсена от Топлофикация. Радиаторите в апартамента били разкачени. Не бил виждал да има разположени вертикални тръби в жилището. В банята имало лира, която била разкачена.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което през процесния период *** – *** АС, обслужваща жилищния блок в гр.П., *** № **, ап.* е работила, като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. През процесния период всички отоплителни тела в ап.* са били отсъединени от топлопреносната мрежа в блока. Отопляемият обем на имота бил 273 куб.м. През имота на ответника не преминавала щранг лира. Според *** ТЕ за отопление не била ползвана и не била начислявана такава. През процесния период в имота нямало отоплителни тела и ИРУ за отчет на ТЕ за отопление. В имота нямало водомер за топла вода и такава не била ползвана, съответно и не била начислявана ТЕ за БГВ. За имота не били прилагани изискванията на т.6.7. във връзка с т.6.5. от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост” – Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, тъй като не била ползвана и начислявана ТЕ за отопление и БГВ по отчет на уредите за измерване. За процесния имот количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника, било 5,59347 МWh за отдадената сградна инсталация и нулеви показатели за отопление и БГВ. Нямало разлика между разпределеното от *** количество ТЕ и начисленото от ищеца, което било установено от *** чрез сравнение на справките за начислена топлоенергия от „Техем Сървисис” ЕООД и „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.
Прието е заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което стойността на топлинната енергия, консумирана от потребител Д.П.Ц., кл.номер ***, абонатен номер ***, гр.П., *** № **, ап.*, за периода от *** до *** е топлоенергия сградна инсталация в размер на 455.95 лв. с ДДС и услуга дялово разпределение в размер на 6.32 лв. с ДДС, или всичко 462.27 лв. с ДДС. Лихвата за забава, изчислена върху всяка неплатена месечна вноска, за периода от *** до *** е 54.32 лв.
Приложени са в заверени копия ** бр. фактури за процесните задължения, на лист **-***, като с оглед непредставянето им в оригинал и по искане на ответната страна, приложените документи бяха изключени от доказателствения материал по делото, с определение от открито заседание на 11.06.2018г.
Представен е Акт за разпределение на кубатурата за ап.* в жилищна сграда на *** № **, от дата ***, видно от който общата кубатура е 285 куб.м.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 18616 по описа на Пловдивски районен съд за 2017г., че срещу издадената заповед за изпълнение № 11923 от 27.11.2017г. в срок е постъпило възражение по чл.414 ГПК от Д.П.Ц., като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
По делото не се спори, че ответницата е собственик на недвижим имот в гр.П., *** № **, ап.*, през процесния период – *** до ***, поради което това обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, с определение от открито съдебно заседание на 11.06.2018г.
Съдът намира, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Според чл.3, ал.1 от Общите условия на дружеството купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните. Предвид горното съдът намира, че ответницата през исковия период е имала качеството на клиент на топлинна енергия, поради което и дължи заплащане на сумите за доставена топлинна енергия.
В отговора на исковата молба се твърди, че жилището е наследствено от родителите на ответницата, като още през *** и *** в него е спряна топлата вода, водомерът бил пломбиран, премахнати били всичките * бр. отоплителни тела, като след смъртта на родителите на ответницата в жилището не живеел никой, същото не се ползвало, поради което и неоснователни били твърденията за доставяне на топлинна енергия. Изложените обстоятелства се потвърждават от разпита на с..В. и Б., които съдът възприема като обективно дадени, но според настоящия съдебен състав не обуславят неоснователност на предявените искове. В случая следва да се има предвид обстоятелството, че за процесния период – *** до *** на ответницата не са начислени суми за отопление и битово горещо водоснабдяване, а само за сградна инсталация, в размер на 379.98 лв., както и за услуга дялово разпределение, в размер на 5.28 лв. Поради това и ирелевантни са възраженията, че в жилището била спряна топлата вода, че водомерът бил пломбиран, че били премахнати отоплителните тела, както и че в жилището не се живеело. В тази връзка разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост /каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по система за дялово разпределение, съобразно чл.139, ал.1 ЗЕ. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл.140а ЗЕ. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3 ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
С отговора и допълнително писмено становище
от ответната страна се оспорват посочените суми за топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, като се твърди, че същите са некоректно изчислени и
ответницата не ги е ползвала, за да ги дължи, а и е била подадена молба за
отказване от доставка на топлинна енергия. Според Тълкувателно решение № 2 от
25.05.2017г. по тълк.д. № 2/2016г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи
при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с параграф 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите. Според разясненията по
Тълкувателното решение при доставката на централно отопление в сградите под
режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки етажен
собственик /той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната
инсталация като обща част/, а от мнозинството етажни собственици, които по общо
правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права
върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му
централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената
от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при
доставката на централно отопление в сградата. Действително има представени доказателства, че ответницата се е отказала от топлоподаването
в нейното жилище, но отказът от ползването на сградната
инсталация става на основание отказ на всички етажни съсобственици, а не на
отделния собственик в етажната собственост.
Според ищеца разпределената на ответницата топлинна енергия за сградна инсталация в МВтч е 5.5935 МВтч. Съдът възприема изцяло заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, като компетентно и обективно дадено, според което в акта за разпределение на отопляемите обеми на входа е записано, че апартамент * е с проектен обем 273 куб.м. Според *** количеството топлинна енергия за периода *** до *** е 5.59347МWh за отдадената от сградната инсталация енергия, като няма разлика между разпределеното от *** количество топлинна енергия и начисленото от ищцовото дружество. Това е установено от *** чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от „Техем Сървисис” ЕООД и ищеца. Следователно посоченият от *** отопляем обем, въз основа на който се начислява топлинна енергия за сградна инсталация, е установен от *** при сравняване на информацията от ищеца и ***, а и видно от представения акт за разпределение на кубатурата за ап.* общата кубатура е 285 куб.м., тоест дори по – висока от тази, въз основа на която са начислени процесните суми. Отопляемият обем за процесния имот е посочен и в писмо до ** Ц., изх.№ *** от *** на дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинна енергия „Техем Сървисис” ЕООД. Поради това съдът намира, че по делото е установено, че 273 куб.м. е действителният отопляем обем на имота. При тези данни според настоящия съдебен състав предявените искове са основателни в претендираните размери и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски. Предвид разясненията по т.
12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. Направените от страната разноски
са в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство. Разноските за юрисконсултско възнаграждение по
настоящето производство следва да бъдат определени от съда съобразно чл.78,
ал.8 ГПК, според която присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. В този смисъл следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. за настоящето производство, или дължимите на
страната разноски за исковото производство са 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 75 лв. внесена държавна такса.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.П.Ц., ЕГН **********
*** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 462.27 лв. /четиристотин
шестдесет и два лева и 27 ст./ – главница, представляваща стойността на
топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П., *** № **,
ап.*, с ИТН ***, за периода от *** до *** и сумата от 54.32 лв. /петдесет и четири лева
и 32 ст./ - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от *** до ***,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от *** – дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 11923 от 27.11.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18616 по
описа на ПРС за 2017г.
ОСЪЖДА Д.П.Ц., ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37 сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски по частно гр. дело № 18616 от 2017г. и 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/ разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.