Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 11 юни 2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 15 - ти състав, в
публичното заседание, на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Съдия:
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10541, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано е по искова молба от „Ю.Б.“
АД, с която са предявени срещу П.К.П.
и Д.Г.П., при условията на пасивна солидарна отговорност, искове,
както следва:
- иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, за сумата от
101 613,39 швейцарски франка, представляваща вземане за неплатена част
от заетата сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 43486 от
03.10.2008 г. за периода 10.08.2014 г. – 09.08.2019 г., изменен с осем
допълнителни споразумения;
- иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 360,06 швейцарски франка,
представляваща вземане за неплатена част от дължими и неплатени такси за
периода 10.08.2016 г. – 10.06.2017 г. по договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 43486 от 03.10.2008 г., изменен с осем допълнителни
споразумения;
-
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 815,02 лв.,
представляваща разноски за нотариална такси по договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 43486 от 03.10.2008 г., изменен с осем допълнителни
споразумения.
Ищецът
претендира още законна лихва от 09.08.2019 г. (датата на
исковата молба) върху главницата и сторените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че по сключен договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 43486 от 03.10.2008 г. е предоставил на ответниците сума в размер на
102 066 швейцарски франка, а ответниците (като кредитополучатели) са се
задължили да я върнат на вноски и в срокове съгласно уговорен погасителен план,
което задължение не е изпълнявано, поради което, ищецът е обявил кредита за
предсрочно изискуем, считано от 02.10.2017 г., при условията на евентуалност –
ищецът твърди да е обявил кредитът за предсрочно изискуем с исковата молба.
Договорът е изменен с допълнителни споразумения от 15.06.2009 г., 08.03.2010
г., 09.07.2010 г., 23.07.2010 г., 03.01.2011 г., 24.03.2011 г., 15.12.2011 г.,
31.08.2012 г. Претендира процесната сума като част от главница по договора за
кредит.
Ищецът
твърди да му се дължи сумата от 360,06 швейцарски франка, представляваща част
от дължимите и незаплатени такси по договора за кредит за периода 10.08.2016 г.
– 10.06.2017 г. Сочи, че таксите са дължими на осн. чл. 4 от договора за кредит
и чл. 11 и чл. 12 от допълнителните споразумения.
Ищецът
твърди да му се дължи сумата от 815,02 лв., начислена до 25.09.2018 г., която
включвала разноски за нотариални такси по вписване и подновяване на ипотека,
изготвяне и връчване на нотариална покана, дължима на осн. чл. 10, т. 3 от
договора за кредит.
Ответниците
оспорват исковете. Навеждат възражение, че вземането е погасено по давност.
Твърдят, че банката не им е дала достатъчна информация, за да извършат разумна
преценка за валутния риск от сключването на кредита в швейцарски франкове и, че
клаузите от договора относно превалутирането са неравноправни.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 101 613,39 швейцарски франка –
част от неплатена заета сума за
периода 10.08.2014 г. - 09.08.2019 г.:
От процесния
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 43486 от
03.10.2008 г. се установява, че между банката - ищец (с предходно наименование „Юробанк и
Еф Джи България“ АД) и П.К.П. и Д.Г.П. е възникнало правоотношение по договор
за банков кредит, по силата на което ищецът се е задължил да предостави на
ответниците кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 68000
евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на
усвояване на кредита като от тази сума равностойността в швейцарски франкове на
29000 евро е за покупка на определен в договора недвижим имот – апартамент, а
равностойността в швейцарски франкове на 39000 евро – за други разплащания (чл.
1, ал. 1). С клаузата на чл. 1, ал. 4 от договора за кредит е уговорено, че за
връщане на кредита, както и за другите задължения по договора за кредит,
ответниците отговарят солидарно. Уговорено е също, че курс „купува“ на
швейцарския франк към евро на банката се формира от официалния курс „продава“
на евро към лева на банката, разделен на официалния курс „купува“ на
швейцарския франк към лева на банката (чл. 1, ал. 5). С Приложение №
1 към договора страните са уговорили, че кредитът е усвоен, както и, че към
датата на усвояването приложимият курс „купува“ за шв. франк към евро на
банката е 1,500957 шв. франка за 1 евро; определеният съобразно този курс
размер на предоставения и усвоен кредит е 102 066 шв. франка.
От приетото
заключение на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че на 29.10.2008 г. по разплащателна сметка в
швейцарски франкове на П.К.П. е постъпила сума в размер на 102 066 CHF с основание „Усвояване на кредит
975576“. Тази сума представлява предоставения и усвоен от ответниците кредит по
процесния договор. Освен това, в приложените по делото
допълнителни споразумения ответниците са признали размера на дължимите суми по
договора за кредит. Доколкото заявеното от ответниците в Приложение №
1 и споразуменията към договора е извънсъдебно признание на неизгоден за тях
факт и поради това – с доказателствена стойност, и предвид установеното със
заключението на вещото лице за усвояване на договорената сума, съдът приема за
установено, че банката е изпълнила задължението си по договора да предостави на
ответниците уговорената в договора за кредит сума, а за последните е възникнало
задължението да я върнат.
Ответниците
са физически лица, на които по силата на сключения с банката договор е
предоставен банков кредит за покупка на апартамент и за други разплащания. Не
се твърди, а и от събраните по делото доказателства не се установява кредитът
да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от
страна на ответниците, поради което, същите имат качеството на потребители по
см. на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно се явява
търговец по см. на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Следователно, за ответниците са
приложими разпоредбите за защита на потребителите в същия закон.
Настоящият
състав споделя формираната съдебна практика с решение № 295/22.02.2019г. по т. дело
№ 3539/2015г. на ВКС, ТК, II отделение, според която
е неравноправна неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в
чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й
за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност,
тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за
валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. За
формиране на този извод съдебният състав се е позовал на задължителната
практика на СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС
/решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16, EU:C:2017:703, определение от
22.02.2018 г. по дело С-119/17, EU:C:2018:103, решение от 30.04.2014 г. по
дело С-26/13, EU:C:2014:282, решение от 23.04.2015 г. по дело C-96/14,
EU:C:2015:262, решение от 03.06.2010 г. по дело C-484/08, EU:C:2010:309/, както
и практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК /решение № 95/13.09.3016 г. по т. д.
№ 240/2015 г. на ВКС, II т. о./.
Съгласно чл.
21, ал. 1 от договора за кредит кредитополучателят има право да поиска от
банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно
в евро/лева по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове за
датата на превалутирането като за услугата се съгласява да заплати съответната
комисиона, съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на
банката. С чл. 23, ал. 1 кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен
с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към български лев/евро, както и превалутирането по
чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6,
ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита,
изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от
такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди
(включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяна на валутните курсове и
новите лихви, приложими по превалутирания кредит. С чл. 23, ал. 2
кредитополучателите са декларирали, че са изцяло запознати и разбират
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.
21-23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им. От текстовете
на клаузите, следва, че с клаузата на чл. 23 кредитополучателите са поели за
своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, които
могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по
кредита, изразени в лева/евро.
Разпоредбата
на чл. 147, ал. 1 ЗЗП предвижда клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като съгласно
ал. 2 при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по
благоприятен за потребителя начин. Договорната клауза на чл. 23, ал. 1 не
отговаря на изискването за яснота и разбираемост.
По делото не
са представени доказателства банката да е представила на кредитополучателите
подробна информация и да им е разяснила реално икономическите аспекти и рискове
на превалутирането на кредита в швейцарски франкове. Поради това,
кредитополучателите не са могли да преценят потенциално значимите икономически
последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който поемат със
сключването на договора за кредит в швейцарски франкове. Предвид липсата на
информация в дългосрочен план за промяната в обменните курсове на швейцарския
франк, те не са могли да преценят потенциално значимите икономически последици
върху финансовите си задължения от валутния риск, който поемат със сключването
на договора за кредит в тази валута, и са се съгласили с установените предварително
от търговеца /банката/ условия, без да може да повлияят на съдържанието им,
вкл. на изявлението в чл. 23, ал. 2 от договора, че са запознати и разбират
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.
21 - 23 от договора. С непредоставянето на необходимата информация на
потребителите, банката като икономически по-силна страна е нарушила принципа на
добросъвестност, като впоследствие след сключване на договора в хода на
неговото изпълнение процесната договорна клауза на чл. 23, ал. 1 е довела до
значителна неравнопоставеност между страните. Потребителите не са защитени и от
клаузата на чл. 21, ал. 1 от договора, тъй като упражняването на правото на
превалутиране е предпоставено от съгласието на банката, която има противоположни
на кредитополучателите икономически интереси и би се съгласила на превалутиране
единствено при неизгоден валутен курс за кредитополучателите. Поради това, че с
клаузата на чл. 23, ал. 1 във вреда на потребителите върху тях се прехвърля
изцяло валутния риск, в процесния договор е създадено значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП.
Съгласно чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, която е в негова вреда, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена
индивидуално. Предвид изложените по-горе съображения, клаузата на чл. 23, ал. 1
е неравноправна, тъй като не е индивидуално договорена, последиците от нея са
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителите, същата не е
съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателите да могат да преценят
на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването
на договора, сключена е в нарушение на принципа за добросъвестност и създава
във вреда на потребителите значително неравновесие между правата и задълженията
на страните, произтичащи от договора. Предвид неравноправния й характер,
спорната клауза се явява нищожна на основание чл. 143, т. 19 (т. 18 преди изм. с ДВ, бр. 57 от 2015 г.) във връзка с
чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Съгласно чл. 6, ал. 2, изр. първо от договора погасяването
на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен -
швейцарски франкове. Съгласно изр. второ в случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1, но има
средства в лева или евро по сметките му в банката, погасяването на кредита може
да се извърши от банката, освен във валутата на кредита, и в лева или евро след
служебното им превалутиране в швейцарски франкове по курс „продава” на банката
за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването
на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и
оправомощава банката. Клаузата на изр. второ на чл. 6, ал. 2 от договора е
проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на чл. 23, ал.1 от
договора валутен риск, приета по изложените по-горе съображения за
неравноправна, и поради това, клаузата на изр. второ на чл. 6, ал. 2 от
договора е също неравноправна и съответно – нищожна на основание чл. 143, т. 19
(т. 18 преди изм. с ДВ, бр. 57 от 2015 г.) във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Договорът за кредит може да се прилага и изпълнява и без
клаузите на чл. 6, ал. 2, изр. второ и чл. 23, ал. 1, тъй като и без тези
клаузи не се изменя естеството на основния предмет на договора.
С чл. 1 от
договора за кредит е уговорено кредитният лимит да се предостави в швейцарски
франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 68000 евро. В
чл. 2, ал. 1 е предвидено, че кредитът се усвоява във швейцарски франкове, но
сметката е блокирана и практически кредитополучателят не е имал достъп до тази
сметка. Съгласно чл. 2, ал. 5
швейцарските франкове от блокираната сметка се превалутират служебно от банката
в евро по курс „купува“ швейцарския франк към евро на банката за съответната
валута в деня на усвояването и се превеждат по еврова сметка на
кредитополучателя в банката. От
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че след като догорената сума е предоставена във швейцарски франкове по
блокираната сметка, на същата дата (29.10.2008 г.), предоставената сума е
превалутирана и прехвърлена по разплащателна сметка в евро на кредитополучателя
П. К.П. като получената по сметката сума е в размер на 68000,02 евро. Следователно,
страните са договорили сумата да бъде предоставена в евро, реален паричен поток
от банката - кредитор към кредитополучателя в швейцарски франкове не е
осъществен, а действителното усвояване на кредита е в евро - резервната валута
на страната (режимът на Паричен съвет е регламентиран в чл. 29 и сл. на ЗБНБ). С решение № 136 от 20.01.2021г. по т. д. № 1467/2019 г. на
ВКС, ТК, II отд.
съдебният състав е формирал извод, че в хипотеза на банков кредит, по който
цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в
резервната валута на страната (евро), а не в чуждестранната валута (швейцарски
франкове), уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна
валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна
валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на страната (евро) и
връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута (швейцарски франкове). За
да даде този отговор, съдебният състав се е позовал на задължителната практика
на Съда на Европейския съюз, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на
правото на ЕС (определение от 22.02.2018г. по дело С-119/17, EU:C:2018:103 и
решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16, EU:C:2017:703), както и на практиката
на ВКС (решение № 295/22.02.2019г. по т. д. № 3539/2015г. на ВКС, ТК, II т. о.,
образувано по описа на I т. о., решение № 384/29.03.2019г. по т. д. №
2520/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 294/27.03.2019г. по т. д. №
1599/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 314/29.07.2019г. по т. д. №
1766/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 67/12.09.2019г. по т. д. №
1392/2018г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 155/24.01.2020г. по т. д. №
2561/2018г. на ВКС, ТК, II т. о.). Видно от съдържанието на договора за кредит
кредитополучателите са изразили ясно съгласието си да получат равностойността
на 68000 евро във франкове. Волята на страните за предоставяне на кредита в швейцарски
франкове, равностойни на 68000 евро по курс „купува” за швейцарския франк към
евро на банката в деня на усвояване на кредита и връщането на кредита на
месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно
погасителен план, оформен като приложение към договора и представляващ
неразделна част от него, е ясно изразена в клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3,
чл. 2, ал. 1 и ал. 3 и чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор. Приложените по делото погасителни планове към допълнителните
споразумения съдържа точно, ясно и разбираемо посочване на дължимите вноски по
кредита, изразени в швейцарски франкове - падеж, вноска за лихва, вноска за
главница, месечна вноска, такса, застраховка, общо. Уговорката за предоставяне
на кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на
швейцарски франкове на 68000 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро
на банката в деня на усвояване на кредита определя основна, характеризираща
договора за кредит престация и не противоречи на специални разпоредби от ЗКИ,
нито на разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ. Обстоятелството, че реален паричен
поток от кредитора към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице,
както и фактическото предоставяне на усвоения кредит на разположение на кредитополучателя
в резервната валута на страната (евро), а не в чуждестранната валута
(швейцарски франкове), уговорена в кредитния договор, въз основа на заявени от
кредитополучателя искане за усвояване на суми по кредита с посочен размер на
швейцарските франкове и искане за превалутиране с посочени размер на
швейцарските франкове и курс на швейцарския франк към еврото, не обуславя
извод, че договорът е сключен в резервната валута на страната (евро), т. е. че
валутата, в която е договорен и предоставен кредитът, е евро (в т.см. Решение №
168 от 29.01.2021 г. на ВКС, ТК, II отд.).
Предвид уговорките за предоставяне на равностойността в
швейцарски франкове на определена сума в евро по курс „купува“ за швейцарски
франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, точното посочване на
курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита, както и, че курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката се
формира от официалния курс „продава“ на евро към лева на банката, разделен на
официалния курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката, следва да се
направи извод, че механизмът за изчисление на общата заета сума, както и
приложимият обменен курс са изложени ясно, така че средният потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може да
прецени въз основа на точни и ясни критерии икономическите последици за него,
произтичащи от договора за кредит по отношение на размера на общата заета сума
и обменния курс.
Предвид
изводът по-горе за нищожност поради неравноправност на клаузата за поемане на
валутния риск от кредитополучателите (чл. 23, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 изр. второ
от процесния договор) и предвид това, че кредитополучателят е формирал ясно
съгласие да му бъде предоставен кредит във франкове и като е посочил изрично
приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на банката към евро към датата на
усвояването, въпросът за наличието на дължими суми по процесния договор следва
да се реши като се обследва наличието на дължими и неплатени суми при хипотеза,
че е предоставен кредит в равностойността на швейцарски франкове на 68000 евро по договорения между страните курс, т. е. по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита (1,500957 шв. франка за едно евро).
От писмените
доказателства се установява, че договорът за кредит е изменен с осем
допълнителни споразумения с дата 15.06.2009 г., 08.03.2010 г., 09.07.2010 г., 23.07.2010 г., 03.01.2011 г., 24.03.2011 г., 15.12.2011 г. и
31.08.2012 г. Установява се, че страните са договаряли т. нар. капитализиране
на лихва - преоформяне на просрочена лихва към главницата по кредита (т. IV от
допълнително споразумение от 15.06.2009 г., т. IV от допълнително споразумение
от 08.03.2010
г., чл.
3
от допълнително споразумение от 23.07.2010
г., чл. 2 от допълнително споразумение
от 03.01.2011 г., чл. 3 от допълнително
споразумение от 24.03.2011 г., чл. 3 от допълнително споразумение от 15.12.2011
г., чл. 3 от допълнително споразумение от 31.08.2012 г.), както и капитализиране
на такси (чл. 3 от 23.07.2010 г., чл. 3 от допълнително
споразумение от 24.03.2011 г., чл. 3 от допълнително споразумение от 15.12.2011
г., чл. 3 от допълнително споразумение от 31.08.2012 г.). Договорен е също
период на облекчено погасяване на задължението по кредита, предоговорени са
лихвените условия, уговорено е кредитополучателите да заплащат месечна такса за
администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или
повече месечни погасителни вноски съгласно Тарифа на банката. С чл. 14 от
допълнителното споразумение от 31.08.2012 г. страните са се съгласили, че
ползваният кредит ще се погасява на 10-то число на съответния месец.
Съдът
споделя формираната съдебна практика, че уговорката за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД,
който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ
(в т.см. решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018г., ТК, II т.
о., решение № 30/20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г. на ВКС, І т. о., решение
№ 118/11.12.2020 г. по т. д. № 2278/2019 г. на ВКС, I т. о, решение №
132/13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г. на ВКС, I т. о, решение № 60091/
27.09.2021 г. по т. д. № 1345/2019 г., ТК, ІI т. о.). В настоящия случай
ответниците не са търговци и следователно, постигнатите уговорки в
допълнителните споразумения за прибавяне към размера на редовната главница на
просрочени задължения за лихви са нищожни. В решение № 66/29.07.2019 г. по т.
д. № 1504/2018 г. на ВКС, I т. о., е прието, че олихвяването на просрочено
задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит,
върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по
см. на чл. 10,
ал. 3 ЗЗД, което становище съдът споделя. В
тази връзка, съдът приема, че размерът на дължимата главница следва да се
обследва без съответните уговорки в допълнителните споразумения за
капитализиране на лихвите.
Съгласно
чл. 18, ал. 1, изр. първо от договора за кредит кредиторът може да направи
кредитът изцяло или частично предсрочно изискуем при непогасяване на която и да
е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по
договора. Установява се от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че
в хипотезата, в която кредитът е предоставен в швейцарски франкове, по прилагане
на договорения между страните курс, т. е. по курс „купува“ за швейцарския франк
към евро на банката в деня на усвояване на кредита (1,500957 шв. франка за едно евро) първата просрочена вноска по
главница е с падеж 10.11.2012 г., за възнаградителна лихва – с падеж 29.01.2011
г., за такси за управление – с падеж 10.09.2012 г. Следователно, към 29.01.2011
г. за банката е възникнало правото да направи кредитът предсрочно изискуем.
От
приложената нотариална покана с рег. № 9685/22.08.2017 г., том 6, № 32 на н-с Е.Б.се
установява, че на 02.10.2017 г. ищецът е уведомил ответниците, че поради
просрочие на вноските по договора за кредит е направил същия предсрочно
изискуем. Уведомлението е връчено на адреса на ответниците, посочен в договора
за кредит и допълнителните споразумения. Доколкото не се твърди и не са
събирани доказателства ответниците да са променяли заявения адрес и да са
уведомявали за това ищеца, на осн. чл. 30 от договора за кредит, съдът приема,
че нотариалната покана е редовно връчена на ответниците. Следователно, към датата на която
кредитът е направен предсрочно изискуем от банката са били налице обективните
обстоятелства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем (просрочени
вноски) и субективния елемент – уведомление, че кредитът е направен предсрочно
изискуем, връчено на длъжниците и поради това, съставът приема, че кредитът е
направен валидно предсрочно изискуем, считано от 02.10.2017 г.
От
заключението на вещото лице се установява, че в хипотезата на предсрочна
изискуемост на договора за кредит, настъпила към 02.10.2017 г. като не се
прилага нищожната клаузата за капитализиране на лихвите (капитализиране само на
таксите съгласно уговорките в допълнителните споразумения), както и не се
прилага нищожната клауза за валутния риск (чл. 23, ал. 1 от договора),
и при прилагане на курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката
в деня на усвояване на кредита (1,500957 шв. франка
за едно евро) дължимата по договора за кредит главница за периода
10.08.2014 г. – 09.08.2019 г. е в размер на 100 429,13 швейцарски франка.
Ищецът претендира вземането частично - за сумата от 101 613,39 швейцарски
франка за периода 10.08.2014 г. – 09.08.2019 г. Предвид изводите по-горе, искът следва да се уважи за сумата от 100
429,13 швейцарски франка като това е пълния размер на вземането на главница за
периода 10.08.2014 г. – 09.08.2019 г., съответно – за остатъка до пълния предявен размер, както и относно това, че
установената сума е за част от вземането, искът следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата
от 360,06 швейцарски франка:
Ищецът
претендира сумата като част от дължимите и незаплатени такси по договора за
кредит за периода 10.08.2016 г. – 10.06.2017 г. Като основание сочи чл. 4 от
договора за кредит и чл. 11 и чл. 12 от допълнителните споразумения.
Съгласно
чл. 4 от договора за кредит кредитополучателят заплаща на банката следните
такси: такса за управление – 1,5 % върху размера на разрешения кредит
еднократно, платима при първото усвояване по кредита; комисионна за управление
на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна
вноска по кредита, в законоустановената последователност на плащането, спрямо
месечната погасителна вноска, в размер на 0,03 % върху размера на непогасената
главница по кредита, считано към същата дата; административна такса 50 лв. –
еднократна, дължима при подаване на документите. От изложените в исковата молба
твърдения следва, че претендираната такса е на основание комисионна за
управление на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната
погасителна вноска по кредита. От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в хипотезата, когато не се
прилага нищожната клаузата за капитализиране на лихвите (капитализиране само на
таксите съгласно уговорките в допълнителните споразумения), както и не се
прилага нищожната клауза за валутния риск (чл. 23, ал. 1 от договора),
и при прилагане на курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката
в деня на усвояване на кредита (1,500957 шв. франка
за едно евро) размерът на неплатените такси за управление на
кредита за периода 10.08.2016 г. – 10.06.2017 г. е в размер на 314,18 шв.
франка. Сумата от 314,18 шв. франка е
пълният размер на таксите за управление за сочения период като до тази сума
искът следва да бъде уважен, а за остатъкът, както и относно това, че сумата е
за част от цялото вземане – искът следва да бъде отхвърлен.
В
допълнителните споразумения от 23.07.2010 г., 24.03.2011 г., 15.12.2011 г.,
31.08.2012 г.) е договорено кредитополучателят да заплаща на банката месечна
такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на
една или повече месечни погасителни вноски по кредита на падеж съгласно чл. 7
от договора за кредит, в размер, определен съгласно действащата към момента на
настъпване на забавата Тарифа на банката. Таксата служи за покриване на
административните разходи на банката, свързани с извършваната от последната
действия по събиране на изискуемите просрочени плащания по договора за кредит и
настоящото допълнително споразумение (включително, но не само, телефонни
обаждания, изпращане на напомнителни писма и др.) и се дължи до пълното им
погасяване (чл. 12 от допълнителното споразумение от 23.07.2010 г., 24.03.2011
г., 15.12.2011 г., чл. 11 от допълнителното споразумение от 31.08.2012 г.).
Тази клауза не отговаря на изискването за добросъвестност, води до неравновесие
в правата между страните по договора за банков кредит и е в противоречие със
ЗЗП – първо размерът й е предварително неизвестен, т.к. е предвидено, че
размерът се определя по Тарифа на банката, действаща към момента на забавата
(т.е. изначално е предвидено възможност банката да променя Тарифата си), не се
твърди, нито са приложени доказателства кредитополучателят да е дал съгласие
конкретна Тарифа на банката да се прилага във връзка със задълженията му по
процесния кредит. На следващо място, не се навеждат твърдения банката да е
извършила конкретни административни разходи, различни от изпращане на
нотариалната покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, която сума
е присъда на осн. чл. 10, т. 3 от процесния договор за кредит (виж по-долу). Не
е доказано клаузите да са уговорени индивидуално, съответно – не е приложимо
изключението, предвидено в чл. 146 ЗЗП. Следователно, клаузите на чл. 12 и чл.
11 от посочените допълнителни споразумения са нищожни и на ищеца не следва да
се присъжда сума, представляваща месечна такса за администриране на просрочен
кредит. Поради това, съдът не обследва дали има неплатени такси за
администриране на просрочен кредит за сочения период.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата
от 815,02 лв.:
С чл. 10, т.
3 от договора кредитополучателят се е задължил да отговаря за разноските,
свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на
обезпеченията, както и разноски по организиране и провеждане на принудително
изпълнение върху предоставеното обезпечение. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода 29.08.2017 г. –
25.09.2018 г. са направени разноски за нотариални такси за нотариална покана,
подновяване и вписване на ипотека, които са в общ размер на 815,02 лв., колкото
са претендирани. Следователно, искът
следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
С оглед искането по чл. 78, ал. 1 ГПК и изхода на делото на ищеца
следва да се присъдят направените разноски съразмерно на уважената част от
исковете – за сумата от 13523,65 лв. –
съдебно-деловодни разноски и 6128,96 лв. – адвокатско възнаграждение.
По
изложените съображения Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.К.П., ЕГН ********** И Д.Г.П., ЕГН **********, да
заплатят, при условията на
пасивна солидарна отговорност, на Ю.Б. АД, ЕИК ******, както следва:
-
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ
сумата от 100
429,13
швейцарски франка,
представляваща главница за периода 10.08.2014 г. –
09.08.2019 г. по договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL 43486 от 03.10.2008 г., изменен с
осем допълнителни споразумения с дата 15.06.2009 г., 08.03.2010 г., 09.07.2010 г., 23.07.2010 г., 03.01.2011 г., 24.03.2011 г., 15.12.2011 г. и
31.08.2012 г., заедно със законната лихва от 09.08.2019 г. до окончателното
плащане;
-
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
сумата от 314,18 швейцарски
франка, представляваща вземане за такси за управление на кредита за периода
10.08.2016 г. – 10.06.2017 г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL 43486 от 03.10.2008 г., изменен осем допълнителни споразумения с
дата 15.06.2009
г., 08.03.2010
г., 09.07.2010
г., 23.07.2010 г., 03.01.2011 г., 24.03.2011 г., 15.12.2011 г. и
31.08.2012 г.;
-
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 815,02 лв.,
представляваща разноски за нотариална такси по договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 43486 от 03.10.2008 г., изменен с осем допълнителни
споразумения с дата 15.06.2009 г., 08.03.2010 г., 09.07.2010 г., 23.07.2010 г., 03.01.2011 г., 24.03.2011 г., 15.12.2011 г. и
31.08.2012 г.;
-
на осн. чл. 78 ГПК, сумата от 13523,65 лв. – съдебно-деловодни разноски и 6128,96 лв. – адвокатско
възнаграждение.
КАТО ОТХВЪРЛЯ:
-
иска, предявен на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
430, ал. 1 ТЗ
за
разликата от 100 429,13 швейцарски франка до 101 613,39 швейцарски
франка за периода 10.08.2014 г. – 09.08.2019 г., представляваща част от заета
сума по договор за кредит за покупка
на недвижим имот HL 43486 от 03.10.2008 г., изменен с осем допълнителни
споразумения с дата 15.06.2009 г., 08.03.2010 г., 09.07.2010 г., 23.07.2010 г., 03.01.2011 г., 24.03.2011 г., 15.12.2011 г. и
31.08.2012 г.;
-
иска, предявен на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
разликата от 314,18 швейцарски франка до 360,06 швейцарски франка за периода 10.08.2016 г. – 10.06.2017
г., представляваща част от дължими и неплатени такси за периода 10.08.2016 г. –
10.06.2017 г. по договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 43486 от 03.10.2008 г., изменен с
осем допълнителни споразумения с дата 15.06.2009 г., 08.03.2010 г., 09.07.2010 г., 23.07.2010 г., 03.01.2011 г., 24.03.2011 г., 15.12.2011 г. и
31.08.2012 г.;
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: