Р Е
Ш Е Н
И Е
№
30
гр.Русе, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при секретаря Наталия
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.
№ 185 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на О.Д.М. *** против ревизионен акт №
Р-03001821003386-091-001/20.12.2021 г., издаден от М.Т.Г.., на длъжност
началник на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна –
възложил ревизията и Й.Р.Н., на длъжност главен инспектор по приходите в същата
дирекция – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 24/30.03.2022 г. на С.Х.П.
– директор на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП. С ревизионния акт по отношение
на жалбоподателката е установено задължение за данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 390 лева и лихва по чл.1, ал.1
от ЗЛДТДПДВ вр.чл.175, ал.1 от ДОПК върху тази
главница в размер на 104,55 лева. Жалбоподателката, чрез процесуалния си
представител – своят съпруг В.Т.М., който я представлява в съдебното
производство по силата на чл.32, т.2 от ГПК вр. § 2
от ДР на ДОПК и разполага с надлежно учредена представителна власт съгласно представеното
нотариално заверено пълномощно с рег. № 4155/12.09.2022 г. на нотариус с рег. №
787 на Нотариалната камара, с район на действие РС – Бяла, поддържа, че сумата
от общо 1998 евро, с левова равностойност от 3907,79 лева, постъпила по
банковата й сметка в „Обединена българска банка“ АД съответно на 13.03.2018 г.
и 19.08.2018 г. с два превода, всеки от по 999 евро, представлява дарение,
извършено от наредителя С.А. за целите на
построяването на молитвен дом в с.Ц., за чието изграждане било издадено
разрешение за строеж № 2/15.02.2017 г. от главния архитект на Община Ц.. Твърди,
че била избрана за секретар на местното поделение на надлежно регистрирано
вероизповедание - „Мюсюлманското сунитско – ханефитско изповедание в Република България“ с решение МН №
164/14.09.2022 г. на висшия му духовен съвет, а председател и представляващ
местното поделение бил нейният съпруг. Последният бил и председател на
управителния съвет на сдружение „Независимо европейско сдружение – Мохамед“, с
ЕИК *********, чиято обявена цел била именно построяването, стопанисването и
управлението на молитвен дом в с.Ц.. Поддържа, че дарената сума не се счита неин
облагаем доход, поради което тя неправилно била обложена с данък по ЗДДФЛ,
респ. върху главницата неправилно била начислена лихва. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени ревизионния акт като необоснован и издаден в
нарушение на материалния закон.
Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция "ОДОП“
– Варна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност
и моли тя да бъде отхвърлена. С депозираната молба с вх.№ 3619/12.09.2022 г. претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства,
като извърши проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, намира за установено следното:
От
представеното от ответника по жалбата известие за доставяне (на л.41 от делото)
е видно, че решение № 24/30.03.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“ Варна
било връчено на жалбоподателката на 18.04.2022 г. Жалбата срещу ревизионния акт
е получена на електронната поща на решаващия орган на 21.04.2022 г. като е
регистрирана с вх.№ Ф-24/26.04.2022 г. (вх.№ 69-5/26.04.2022 г.), т.е. същата е
подадена в преклузивния срок по чл.156, ал.1,
изр.първо от ДОПК. Тя е депозирана от процесуално легитимирана страна, при
наличие на правен интерес, след обжалване на ревизионния акт по административен
ред, при което той бил потвърден изцяло, поради което е допустима. Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна.
Ревизионното
производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001821003386-020-001/14.06.2021
г., издадена, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от А.Ц.Б., на длъжност началник
на сектор „Ревизии“ в дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна. Със
ЗВР е определен ревизиращият екип – Й.Р.Н., на длъжност главен инспектор по
приходите и ръководител на ревизията и П.П.П. –
инспектор по приходите, ревизираният период – от 01.01.2017
г. до 31.12.2020 г. и видът на ревизираните задължения - за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както и срока за извършване на
ревизията – тримесечен, съгласно чл.114, ал.1 от ДОПК. ЗВР е издадена от
компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, предоставени, на основание
чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, съгласно т.2 от заповед № Д-580/02.04.2021 г. на
директора на ТД на НАП – Варна. ЗВР е връчена електронно на жалбоподателката
на 23.06.2022 г. на посочения
от нея електронен адрес – ***********@***.**,
от който на посочената
дата е активирана електронната препратка към съобщението за електронно връчване
на документи.
С
решение № Р-03001821003386-098-001/31.08.2021 г. на заместник-директора на ТД
на НАП Варна, на основание чл.7, ал.3 от ДОПК, поради придобиване от държавния
служител, възложил ревизията - А.Ц.Б., на право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст и прекратяване на служебното правоотношение със същата, считано от
01.09.2021 г., със заповед № З-175/09.08.2021 г. на изпълнителния директор на
НАП, разглеждането и решаването на ревизионната преписка е иззето от нея като
правомощията по възлагане на ревизията са възложени на М.Т.Г.., посочена в т.3
от заповед № Д-580/02.04.2021 г. на директора на ТД на НАП – Варна.
Предвид
представените писмени доказателства за прекратяване на служебното
правоотношение с Анелия Бонева, на която били възложени правомощията по
възлагане на ревизията, съдът намира, че са били налице фактическите
обстоятелства, субсумиращи се под визираната в чл.7,
ал.3 от ДОПК хипотеза на невъзможност за изпълнение на служебните задължения,
произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, която води до
отпадане на компетентността. Тази промяна, в конкретния случай, се изразява в
освобождаването на този орган от държавна служба и свързаното с това отпадане
на компетентността му като орган по приходите, което, от своя страна, безспорно
обуславя възникването на правомощие по изземване на преписката. Същото е
упражнено от надлежно овластен за това, съгласно чл.7, ал.3 от ЗНАП, орган – от
заместника на териториалния директор на ТД на НАП Варна.
Със
заповед за изменение на ЗВР № Р-03001821003386-020-002/01.09.2021 г. и заповед
за изменение на ЗВР № Р-03001821003386-020-003/16.09.2021 г., издадени от М.Т.Г..,
на длъжност началник на сектор, на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и
чл.114, ал.2 от ДОПК, срокът за приключване на ревизията бил двукратно
продължаван – първоначално до 23.09.2021 г., а впоследствие – до 17.11.2021 г. Заповедите
за изменение на ЗВР били връчени на жалбоподателката по електронен път съответно
на 02.09.2021 г. и на 21.09.2021 г.
В
срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е издаден ревизионен доклад Р- 03001821003386-092-001/01.12.2021
г. от ревизиращия екип, на който била възложена ревизията. Докладът е връчен на
жалбоподателката по електронен път на 01.12.2021 г. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК същата не е депозирала възражения срещу него. На 20.12.2021 г. е издаден и
оспореният ревизионен акт.
Същият
е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл.119, ал.2 от ДОПЛК –
от М.Т.Г.., на длъжност началник на сектор "Ревизии" в дирекция
"Контрол" при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията, на която, в качеството
на възлагащ ревизията и съобразно горните съображения били надлежно възложени
правомощията по разглеждането
и решаването на ревизионната преписка, и Й.Р.Н., на длъжност главен инспектор
по приходите в същата дирекция – ръководител на ревизията, чиято длъжност е
сред посочените в чл.113, ал.6 от ДОПК вр. чл.7,
ал.1, т.4 от ЗНАП.
Ревизионният
акт е в писмена форма и има задължителното съдържание, регламентирано в чл.120
от ДОПК. Той е оспорен по административен ред като е бил потвърден изцяло с
решение № 24/30.03.2022 г. на С.Х.П. – директор
на дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. Актовете в хода на
ревизионното производство са съставени чрез Информационна система „Контрол“ на
НАП като електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ вр. чл.3, т.35 от смисъла на чл. 3, т.35 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014 и представляват текстов запис, съхраняван в електронна форма. На
основание чл.184, ал.1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК
ответникът по жалбата е представил същите в заверен препис на хартиен носител.
Посочените електронни документи са подписани с квалифициран електронен подпис
от органите по приходите, посочени във всеки от тях като техни издатели, като
това обстоятелство е проверено в съдебно заседание от 27.09.2022 г. чрез
визуализация на файловете, записани на представения от ответника по жалбата и
приет по делото оптичен носител. Според чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) №
910/2014, правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на
тази на саморъчния подпис. Следва да се приеме, че всички актове – заповедта за
възлагане на ревизията и заповедите за нейното изменение, ревизионният доклад и
ревизионният акт, съдържат подпис на органите - техни издатели, съставляващ
задължителен реквизит, предвиден и в чл.117, ал.1, т.10 от ДОПК и чл.120, ал.1,
т.8 от ДПОК.
По
изложените съображения съдът намира, че ревизионният акт, както и останалите
актове в хода на ревизионното производство, са издадени от компетентни органи
по приходите и в кръга на техните правомощия. Всички срокове в това производство
са спазени без в същото да са допуснати процесуални нарушения.
Предвид
събраните в хода на съдебното и административното производства доказателства
съдът намира оспореният ревизионен акт обоснован и съответстващ на материалния
закон.
По
ревизионната преписка (на л.119) е приложен препис от извлечение по банкова
сметка *** ***
„Обединена българска банка“ АД, с титуляр жалбоподателката, от което се
установява, че на 13.03.2018 г. и 19.08.2018 г. по сметката й са постъпили суми
от по 999 евро, или общо 1998 евро, с левова равностойност 3907,79 лева. Наредител и по двата превода е лицето С.А. (S.A.) като сумите по тях са преведени от
негова банкова сметка, ***, Германия.
Поддържаната
от жалбоподателката теза е, че получената по банковата й сметка сума не е неин облагаем
доход, тъй като тя е действала като представител на трето лице – на сдружение
„Независимо европейско сдружение „Мохамед“, с ЕИК *********, респ. че постъпилата
по банковата й сметка сума е необлагаема, на основание чл.13, ал.2 от ЗДДФЛ,
тъй като представлява дарение и то под условието, че същата ще бъде
изразходвана за строежа на молитвен дом в с.Ц., за която цел средствата били и
фактически използвани.
Съдът
намира, че в тежест на жалбоподателката, на основание чл.154, ал. 1 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, че получената по банковата й сметка сума представлява
именно дарение, респ. че е получена от нея в качеството на представител на
трето лице. Поради това, с доклада по делото в съдебно заседание от 13.09.2022
г., на последната, на основание чл.163, ал.3 и чл.171, ал.5 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, е изрично указано, че следва да
установи основанието, на което обложената с данък по ЗДДФЛ сума е постъпила по
банковата й сметка. Съдът, като взе предвид ангажираните от жалбоподателката
доказателства, намира проведеното доказване неуспешно.
Видно
от данните по ревизионния доклад, в хода на извършената по отношение на
пълномощника й ревизия – на нейния съпруг В.М., били представени декларации за
дарение от чуждестранни физически лица, с които лицата потвърждават, че са
дарили средства за изграждане на джамия „Mohammed Camii” в
с.Ц., ул.“Кирил и Методий“ № 48. Представена, на немски език, с превод на
български език, била и декларация от С.А., с която последният потвърдил, че на
19.01.2018 г., чрез жалбоподателката, той дарил сумата в размер на 4000 евро за
целите на строителството на джамия в с.Ц., ул.“Кирил и Методий“ № 48,
Независимо европейско сдружение „Мохамед“. Тази декларация от 22.05.2018 г., с
превод на български език, е представена и по делото (л.44-л.45).
Следователно,
щом се твърди, че сумата е дарена в полза не на самата жалбоподателка, а чрез
нея, действайки като представител (без да е уточнено като пряк или косвен такъв),
в полза на посоченото сдружение, то на изследване подлежи въпроса дали тази
сума е постъпвала в патримониума на това юридическо
лице.
След
справка по партидата на сдружение „Независимо европейско сдружение „Мохамед“, с
ЕИК *********, в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ се установява, че
председател на управителния съвет на сдружението и представляващ същото е
съпругът на жалбоподателката и неин пълномощник по делото – В.Т.М.. Сдружението
е определено да извършва дейност в частна полза, а неговата вписана в регистъра
цел е: “Построяване, стопанисване и управление на молитвен дом в с. Ц.“. Според
констатациите в ревизионния доклад, представляващ неразделна част от оспорения
ревизионен акт съгласно чл.120, ал.2, изр.първо от ДОПК, органите по приходите
са изпратили искане за предоставяне на информация от трети лица № Р-03001821003272-041-058/02.11.2021,
до посоченото сдружение с искане то да декларира всички получени дарения за
периода от 01.01.2017 г. до 21.12.2020 г., но отговор
в предоставения срок не бил получен, поради което общата сума по двете
декларации от общо 8300 евро, изходящи от лицето С.А., с левова равностойност
16233,39 лева, била отчетена като доход с недоказан произход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ по ревизията на В.М..
При
извършената служебна справка в секция „Обявени актове“ по партидата на
сдружение „Независимо европейско сдружение „Мохамед“, с ЕИК *********, в
търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ съдът установи, че годишният финансов
отчет на дружеството за 2018 г., през която година по сметката на
жалбоподателката са постъпили процесните суми, е
обявен едва на 02.07.2022 г., т.е. след като срещу нея и нейният съпруг са били
образувани ревизионни производства. В раздел III „Приходи от дарения“ е
посочено, че дружеството е реализирало приходи от дарения под условие от частни
лица в размер на 8000 лева. Така, ако се приеме, че, съгласно представената от жалбоподателката декларация от С.А. от 22.05.2018 г.,
сумата от 4000 евро е била дарена от него на 19.01.2018 г. в полза на самото
сдружение, но чрез жалбоподателката, действаща като негов представител, то
очевидно е, че процесната сума от 1998 евро, която е
била обложена с данък по ЗДДФЛ с оспорения ревизионен акт, не е била
декларирана в годишния финансов отчет на сдружението. Това обстоятелство оборва
поддържаната от жалбоподателката теза, че процесната
сума е била дарена на самото сдружение, тъй като в този случай тя също следваше
да е отразена в раздел „Приходи“ на годишния финансов отчет за 2018 г.
Всички
имущества, придобити по дарение, се облагат с данък по реда на Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ) и наредбите за местните данъци, приети от
общинските съвети. По това данъкът върху даренията се отличава от данъка върху
възмездните сделки. При последния се облагат само недвижимите имоти,
ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства (МПС). Това
следва пряко от разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗМДТ, според която обект на
облагане с данък са имуществата,
придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права
върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
Използваното във връзка с даренията понятие „имущества“ не се ограничава само
до вещните права, но включва и вземанията, каквито са даренията на парични
суми.
Същевременно
спрямо сдружение „Независимо европейско сдружение „Мохамед“ се явява
неприложима и разпоредбата на чл.49, ал.4 от ЗМДТ. Същата, в редакцията,
действаща към периода на получаване на двата банкови превода, т.е. към ДВ, бр.
74 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г., е гласяла, че декларация по ал. 3 не се
подава в случаите по чл. 44, ал. 5 и 6 и чл. 48, ал. 1, т. 5, 6, 8 и 9, както и
за получени и предоставени дарения от
юридически лица с нестопанска цел със статут в обществена полза. Както беше
отбелязано, посоченото сдружение, според данните в търговския регистър и
регистъра на ЮЛНЦ, е определено за извършване на дейност в частна полза. Законът третира различно юридическите лица с
нестопанска цел, каквито са сдруженията, в зависимост от това дали те са
определени за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза, включително
за данъчни цели. Ако жалбоподателката беше действала като представител на
самото сдружение, то получените от него дарения, доколкото същите не са
освободени от местен данък, би следвало да са декларирани от последното и този
данък следваше да е заплатен, съгласно чл.49, ал.3 вр.ал.4
от ЗМДТ. Такива твърдения и доказателства по делото липсват, а, както беше
отбелязано, представляващ посоченото сдружение е съпругът на жалбоподателката,
който е и неин пълномощник по делото. Следователно и с оглед на този
допълнителен аргумент, свързан с липсата на ангажирани доказателства за
заплащане на местния данък, се явява оборена развитата от жалбоподателката
теза, според която преведените по нейната банкова сметка ***, а представляват
суми, дарени за изграждането на посочения молитвен дом, в полза на сдружението,
представлявано от нейния съпруг. Ако това беше така, доколкото, както беше
отбелязано по-горе, липсват основания за освобождаването на подобни дарения от
местен данък, то сумите по тях следваше да са декларирани от сдружението и
дължимият върху тях данък следваше да бъде заплатен.
На
следващо място, не се споделя и възражението на жалбоподателката, че сумата е
дарена, чрез нея, ако не на посоченото сдружение, то на регистрираното в страната
вероизповедание - „Мюсюлманско сунитско-ханефитско
изповедание в Република България“, с код по БУЛСТАТ *********. Действително, с решение
МН № 164/14.09.2022 г. на висшия духовен съвет на това вероизповедание,
жалбоподателката е утвърдена като секретар на неговото местно поделение в с.Ц.,
чийто адрес на управление е в същото населено място, ул.“Кирил и Методий“ № 48.
Установява се също, че молитвеният дом, за изграждането на който се твърди, че
е извършено дарението, действително съществува и се намира на този адрес.
Жалбоподателката
е представила разрешение за строеж № 2/15.02.2017 г., издадено на името на нейния
съпруг В.М., за обект „Молитвен дом“ в УПИ XIV-70, кв.4 по регулационния план
на с.Ц., общ.Ц., намиращ се в същото населено място, ул.“Кирил и Методий“ № 48.
Представен е и протокол № 1321214/29.10.2021 г., подписан без възражения и
бележки от жалбоподателката, в който органите по приходите са удостоверили, че
при посещение на тази дата на посочения адрес било установено наличието на
изграден обект на един етаж, със застроена площ от 200 кв.м., който
представлява голяма стая, около 180 кв.м., в която са обособени кухненски бокс
и антре, в което е монтиран открит шкаф и закачалка. Отбелязано е, че в обекта
е частично положен теракот, а стените са завършени с
боя и плоскости, монтирани били три климатика. Налице
бил отделен вход към градина, а на гърба на сградата са изградени напълно
завършени три санитарни помещения, две от които банки и тоалетни и едно котелно
помещение. В протокола е отбелязано, че покривът на сградата също бил завършен.
От разпита на св.Ф.Т. се установява, че той е зет на жалбоподателката и нейния
съпруг В.М.. Твърди, че е работил при С.А., турски гражданин, живеещ постоянно
в Германия, който притежавал голяма строителна фирма в гр.Дортмунд. От
свидетеля Арслан научил, че жалбоподателката и
нейният съпруг строят молитвен дом в с.Ц., който бил на етап груб строеж и
решил да помогне със средства за неговото окончателно завършване. Първоначално Арслан превеждал суми по немската банкова сметка ***.Т., но
тъй като обменният курс в лева не бил изгоден, решил да превежда дарените за
строителството на молитвения дом средства по банковата сметка на
жалбоподателката. Така той превел на последната сумата от 2000 евро, на два
пъти по 1000 евро, която сума била и фактически използвана за строителството на
молитвения дом. Свидетелят изрично сочи, че тези суми са дарени с посочената
цел, а не дадени назаем.
На
първо място, както беше посочено, избраният състав на местното поделение в с.Ц.
на „Мюсюлманско сунитско-ханефитско изповедание в
Република България“, чийто секретар е жалбоподателката, е бил утвърден с
решение на висшия духовен съвет едва на 14.09.2022 г., а процесната
сума е получена по банковата сметка на жалбоподателката много по – рано - още
през 2018 г. Към датите на извършване на двата банкови превода - 13.03.2018 г. и 19.08.2018 г., на които
следва да се счита извършено, респ. придобито дарението – арг.
от чл.22, ал.4 и чл.11, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ, все още е липсвала юридическата
връзка между жалбоподателката и посоченото регистрирано вероизповедание, която би
обосновала евентуалната достоверност на твърдението, че тя е приела даренията
не от свое име, а от името на това вероизповедание, действайки като негов
представител.
На
следващо място, според чл. 48,
ал.1, т.1, б.“ж“ от ЗМДТ се освобождават се от данък, т.е. и от такъв при
придобиване на имущества по дарение, законно регистрираните вероизповедания в
страната за имотите по чл. 24, ал. 1, т. 9, т.е. за молитвените домове,
храмовете и манастирите. Изречение второ на посочената разпоредба – чл.24,
ал.1, т.9 от ЗМДТ, обаче поставя изричното условие те да са вписани в регистъра по чл.12, ал.3 от Закона за
вероизповеданията. Съдът извърши служебна справка в този публичен регистър[1], при което беше
установено, че изграденият съгласно разрешение за строеж № 2/15.02.2017 г. от
главния архитект на Община Ц. обект – молитвен дом, не е вписан в посочения
регистър. В с.Ц. е регистиран обект, представляващ месчид на Мюсюлманското изповедание. Последното е различен
правен субект, с код по БУЛСТАТ *********, от субекта, на чието местно
поделение жалбоподателката е утвърдена за секретар – „Мюсюлманско сунитско-ханефитско изповедание в Република България“, с
код по БУЛСТАТ *********.
Следователно извършените дарения, свързани със строителството на молитвения дом
в с.Ц., дори и да се приеме тезата, че са направени в полза на последното регистирано вероизповедание, чрез жалбоподателката като
негов представител, не са освободени от местен данък на обсъжданото основание -
чл. 48, ал.1, т.1, б.“ж“ от ЗМДТ, тъй като касаят обект – молитвен дом, който
не е вписан в регистъра по чл.12, ал.3 от ЗВ. За тях данъчно задължено лице за
местен данък би било последното вероизповедание. Макар пълномощникът на
жалбоподателката да е председател, представляващ неговото местно поделение в с.Ц.,
последният нито е твърдял, нито е представил доказателства, че „Мюсюлманско сунитско-ханефитско изповедание в Република България“, с
код по БУЛСТАТ *********, е декларирало получените чрез жалбоподателката
дарения и е заплатило дължимия върху тях местен данък по реда на чл.49, ал.3 от ЗМДТ.
Накрая,
от доказателствата по делото не може да се направи и извод, че постъпилата по
сметката на жалбоподателката сума от общо 1998 евро представлява направено в
нейна полза дарение, но под условието, че тя ще бъде използвана за изграждането
на молитвен дом в с.Ц.. Няма пречка договорът за дарение да е с модалитети, т.е. да е сключен под условие или тежест – арг. чл.226, ал.3 от ЗЗД. В случая обаче, видно и от
извлечението по банкова сметка *** *** „Обединена българска банка“ АД, с
титуляр жалбоподателката, по която са постъпили процесните
суми, при тяхното нареждане от страна на С.А. не е посочено основанието за
извършване на двата превода. Разпитан в съдебно заседание от 27.09.2022 г., св.Т.
твърди, че преведената сума от 2000 евро (точната сума всъщност е 1998 евро)
била използвана за строежа на молитвения дом и че тя представлява именно
дарение, а не заем. Съдът, вземайки предвид близките родствени отношения между
жалбоподателката и нейния съпруг, от една страна, и свидетеля, техен зет, от
друга, както и съвместното им участие в местното поделение на посоченото
вероизповедание, респ. разминаването между показанията на свидетеля и данните
по годишния финансов отчет за 2018 г. на сдружение „Независимо европейско
сдружение „Мохамед“, намира показанията
на същия заинтересовани в полза на жалбоподателката, поради което и на
основание чл.172 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК не ги
кредитира. Следва да се допълни, че ако постъпилата по сметката на последната
сума от общо 1998 евро беше впоследствие изразходвана за строежа на молитвения
дом, чието построяване е и регистрираната цел на представляваното от нейния
съпруг сдружение, то безвъзмездно получените от това сдружение парични средства
или строителни материали, по гореизложените обстоятелства, следваше да са
декларирани от сдружението и върху тях да е заплатен местен данък. Както беше
подробно изяснено по-горе, видно от годишния финансов отчет на сдружението за
2018 г. като приходи от условни дарения е декларирана сумата от 8000 лева, а по
делото се твърди, че на 19.01.2018 г. то, чрез жалбоподателката, е получило
сумата от 4000 евро от същото лице – С.А.. Следователно общо декларираната сума
по годишния финансов отчет за 2018 г. не включва процесната
сума от 1998 евро, с левова равностойност 3907,79 лева, което сочи, че
сдружението не е получавало посочената сума, включително от жалбоподателката,
като дарение през посочената година. Ако това беше сторено, по гореизложените съображения, сумата
следваше да бъде посочена като приходи от дарения от сдружението, за същата
следваше да бъде подадена данъчна декларация и да бъде заплатен местен данък
върху даренията.
Поради
това следва да бъде споделено възприетото от органите по приходите виждане, обосновано
и с разпоредбите на чл.12, ал.1 и чл.10, ал.1, т.6 от ЗДДФЛ, според което доходите,
за които жалбоподателката не представя доказателства, че са необлагаеми по
смисъла на чл.13 от ЗДДФЛ, представляват неин облагаем доход по смисъла на
чл.35, т.6 от същия закон. Спрямо годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г., формирана от постъпилата по
банковата й сметка сума от 1998 евро, с левова равностойност 3907,79 лева, правилно
е приложена ставката по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ от 10 на сто като размерът на
дължимия данък е определен на 390 лева. Върху тази главница се дължи и лихва,
на основание чл.1, ал.1 от ЗЛДТДПДВ вр.чл.175, ал.1
от ДОПК, чийто размер е коректно определен на 104,55 лева.
По
изложените съображения оспореният ревизионен акт се явява обоснован и
процесуално и материалноправно законосъобразен,
поради което депозираната против него жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С
оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в този смисъл, на
основание чл.161, ал.1, изр. трето от ДОПК, в полза на ответника по жалбата
следва да присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, съобразно
материалния интерес по делото и на основание чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя в размер на 300 лева. Както се приема и в Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009
г.на ВАС, юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
присъдено в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира
представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза
на Националната агенция за приходите, която има качеството на юридическо лице
съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Според чл.160, ал.7, изр.второ от ДОПК решението на
административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт
публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените
лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, е окончателно.
Следователно окончателно е и настоящото решение, доколкото установената с
ревизионния акт главница на данъчното задължение е в размер на 390 лева, което
е под посочения минимум от 750 лева.
Така мотивиран и на основание чл.160,
ал.1 от ДОПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.Д.М., с ЕГН **********,***,
против ревизионен акт № Р-03001821003386-091-001/20.12.2021 г., издаден от М.Т.Г..,
на длъжност началник на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна
– възложил ревизията и Й.Р.Н., на длъжност главен инспектор по приходите в
същата дирекция – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 24/30.03.2022
г. на С.Х.П. – директор на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА О.Д.М., с ЕГН **********,***, да заплати
на Национална агенция за приходите, сумата от 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ:
[1] На
разположение на интернет страницата на Дирекция „Вероизповедания“ на МС
http://veroizpovedania.government.bg/register