Номер ІV-52 Година 2019, 17 май гр.Бургас
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на
двадесет и втори април година две хиляди и
деветнадесета,
в
откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното
от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 439
описа за 2019 година
Производството е по реда на
чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп” гр.София с ЕИК *********, против решение
№ 6/15.01.2019 г. по
гр.д.684/2018 г. на Несебърски районен съд, с което е отхвърлен искът на въззивника
за
приемане за установено съществуването на вземане в полза на въззивното
дружество против ответника И.С.М. ***, за сумата от 9 642,82 лв, представляваща платено от ищеца обезщетение
за вреди по лек автомобил „Фолксваген Туран”, рег.№ СВ 5806 ВК, от настъпило на
01.08.2017 г. в гр.Свети Влас ПТП, ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от 11.05.2018 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е
издадена заповед № 228/16.05.2018 г. по ч.гр.д. № 459/2018 г. по описа на НPC; и с което решение въззивното
дружество е осъдено да заплати на въззиваемата И.С.М. сумата от 1 400 лв, представляваща съдебни
разноски. Твърди се, че изводите на съда, че
по делото не е доказана причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
настъпилите вреди, са неправилни и необосновани. Твърди се, че макар
доказателствата, с които ищецът е установил вредите, да са частни свидетелстващи
документи, трябва да им се даде по-голяма доказателствена стойност от дадената
им от първоинстанционния съд, тъй като те са съставени доста преди настоящото
дело, а и по тях ищецът вече е изплатил застрахователно обезщетение. Твърди се,
че щетите, за които ищецът претендира, че е изплатил обезщетение, се
потвърждават и от заключението на вещото лице (изготвено на база целия
доказателствен материал), а и от представените по делото официални документи –
Протокол за ПТП, АУАН и НП, които се ползват с материална доказателствена сила,
и в които част от вредите по автомобила са описани. Оспорват се мотивите на
съда, че в заключението на вещото лице липсвала категоричност и се „внася
вероятност“. На последно място се сочи, че съдът е пренебрегнал изразеното от
ответницата в отговора й на исковата молба, признаване на механизма на
настъпване на произшествието. Претендира се отмяна на
решението на НРС и постановяване на решение, с което искът се уважава изцяло. Не
са ангажирани нови доказателства, допустими с оглед разпоредбата на чл.266 от ГПК. Претендират се разноските за двете инстанции.
Въззиваемата-ответник И.С.М. оспорва като неоснователна и
недоказана въззивната жалба с писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК, както и
с представено писмено становище от процесуалния й представител – адв.Скъпиева.
Твърди се, че обжалваното решение е правилно и съобразено с представените по
делото доказателства, както и с обстоятелството, че всички представени от ищеца
доказателства са били оспорени от ответницата. Претендира се потвърждаване на
решението на НРС. Претендират се разноски. Също не се сочат нови доказателства.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по
делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния НРС е образувано по
исковата молба на въззивното дружество за приемане за установено по отношение
на въззиваемата-ответник И.С.М. ***, че същата дължи на ищеца сумата от
9 642,82 лв, ведно със законната лихва върху дължимата за плащане сума от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470417171739250
по застраховка „Каско”, за вреди, причинени по вина на ответницата на
01.08.2017 г. на лек автомобил „Фолксваген Туран” с рег.№ СВ 5806 ВК, за което
вземане била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.459/2018 г. на Районен съд гр.Несебър. Твърди се, че на 01.08.2017 г.,
около 19,30 ч., в гр.Свети влас, ул."Свети Власий", до Здравна къща,
при движение в посока к.к.Слънчев бряг - к.к.Елените, като водач на МПС „ГАЗ
330730" с рег.№ А 0681 ВА, ответницата М. е допуснала ПТП с МПС
„Фолксваген Туран” с рег.№ СВ 5806 ВК, вследствие на което са му нанесени щети.
Твърди се, че съгласно съставения по този повод протокол за ПТП № 1616321 на
РУ-Несебър, ответницата е виновна за настъпилото ПТП, тъй като не е спазила
необходимото разстояние от намаляващият скоростта пред нея друг участник в ПТП,
ударила го е отзад, с което му е причинила материални щети. Твърди се, че за управляваното
от ответницата МПС „ГАЗ 330730" с рег.№ А 0681В А не е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност", а ищецът, в качеството си
на застраховател по застраховка „Каско Стандарт”, изплатило за увредения
автомобил „Фолксваген Туран” по щета № 470417171739250, обезщетение в размер на
9 642,82 лв. Подробно са изброени увредените части и детайли на
автомобила, за които ищецът е изплатил застрахователното обезщетение: заден
капак, облицовка задна броня, задно стъкло, стоп ляв външен и вътрешен, стоп
десен външен и вътрешен, панели на задни качници, надпис, гайки и основи на
стопове и на панели, задни колони, основи на задни калници, ключалка на пета
врата, шумоизолации, уплътнения, външна дръжка багажник, ключалка заден капак,
фиксатор, рамка пета врата, светлина рег.№, тампон пета врата, ПВЦ облицовка на
багажник, спойлер задна врата, изолации, табелка задна врата, облицовка пета
врата, стойки задна броня и под стопове, заден шумозаглушител, колани трети ред
седалки, самонасочваща диагностика. Твърди се, че тъй като ответницата не е
имала валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност", след като е
изплатил застрахователното обезщетение, съгласно чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса
на застраховането, застрахователят има регресно право срещу нея като причинител
на вредите. Сочи се, че за процесното вземане, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.д.459/2018г. по описа на PC- Несебър, като против издадената Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е постъпило възражение.
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.410, ал.1, т.1 от КЗ.
Ответницата е
оспорила иска като неоснователен. В отговора си на исковата молба в законовия срок
не оспорва твърдението на ищеца за причинено от нея ПТП, за което е съставен
протокол за ПТП № 1616321 от 02.08.2017 г. Оспорва размера на описаните от
ищеца щети. На първо място се твърди, че представената от ищеца фактура №
**********/18.09.2017 г. не се отнася до сочената щета, тъй като в нея било
отразено, че касаела ремонт на същия автомобил, но по друга щета - № 50-03000-02434/17
г., а не по щета № 470417171739250. Твърди се, че в представената фактура са
начислени услуги за смяна на части, които нямат връзка е описаните в протокола
за ПТП видими щети. Оспорва се представения опис на претенция по щета тъй като
не било ясно кой и в качеството на какъв е подписал описа, и защо описът не бил
подписан, както от оценителя, така и от застрахования или упълномощен негов
представител. Оспорват се изцяло и щетите, описани в описа, като се твърди и че
щетите не съответстват на действително причинените. На следващо място се
твърди, че дължимото обезщетение следвало да бъде изчислявано по пазарната
стойност на ремонта, включващ материали и труд, необходими за възстановяване на
вещта в състоянието, в което се е намирала непосредствено преди увреждането. Твърди
се и съпричиняване на вредата от страна на другия водач - руската гражданка
Наталия Латишева, още повече, че същата била употребила алкохол.
С обжалваното
решение НРС е отхвърлил иска като е приел, че макар да е установено, че вина за
процесното ПТП носи ответницата, по делото не е доказано, че при това ПТП са
причинени именно описаните от ищеца щети по застрахования автомобил, за които
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, което сега претендира от ответницата
по реда на регреса. Ищецът е осъден да заплати на ответницата направените по
делото съдебни разноски.
При извършената
проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
С оглед наведените
от въззивника оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд
дължи произнасяне, съдът намира следното:
По делото не е
спорно, а се установява и от представените писмени доказателства – Протокол за
ПТП № 1616321 от 01.08.2017 г., Акт за установяване на административно
нарушение № 209098 от 02.08.2017 г. и Наказателно постановление №
17-0304-002762 от 09.08.2017 г., че на
01.08.2017 г., около 19,30 ч., в гр.Свети Влас, ул."Свети Власий", до
Здравна къща, при движение в посока к.к.Слънчев бряг - к.к.Елените, като водач
на МПС „ГАЗ 330730" с рег.№ А 0681 ВА, ответницата допуснала ПТП с МПС
„Фолксваген Туран” с рег.№ СВ 5806 ВК, вследствие на което са нанесени щети по
този автомобил. Съгласно съставения Протокол за ПТП № 1616321, ответницата не е
спазила необходимото разстояние от намаляващият скоростта пред нея участник в
движението, вследствие на което е настъпил удар в задната част на л.а.“Фолксваген
Туран“.
По отношение вината за настъпване на ПТП, съдът споделя
изцяло изводите на първоинстанционния съд, че вина за произшествието носи
именно ответницата и няма данни за съпричиняване от страна на втория участник в
движението, каквото възражение има наведено от ответницата с отговора й на
исковата молба.
Не е спорно, че към датата на събитието за управлявания от
ответницата автомобил - „ГАЗ 330730" с рег.№ А 0681 ВА, не е имало валидна
сключена застраховка „Гражданска отговорност”, а за другия автомобил в ПТП -
„Фолксваген Туран” с рег.№ СВ 5806 ВК, е имало сключена застраховка „Каско
Стандарт“ при ищцовото дружество. Не е спорно, че по застраховката Каско,
ищецът е изплатил на собственика на увредения и застрахован автомобил,
застрахователно обезщетение в размер на 9 642,82 лв
В Протокола за ПТП са отразени видимите щети по лекия
автомобил „Фолксваген Туран” – „счупени стопове, заден капак, деформирани задни
калници, счупено задно стъкло, задна броня“.
Като увредени детайли в описа по щетата на ищцовото дружество,
образувана по претенция № 50-03000-02434/17/02.08.2017 г., са описани: заден капак; облицовка задна броня;
задно стъкло; стоп ляв външен и вътрешен;
стоп десен външен и вътрешен; панели на задни калници 5 вр. десен и ляв;
надпис; по 2 бр гайки и основи на
стопове и на панели, съов.ляв и десен; лява и дясна задни колони; основи
на задни калници (вътр.) ляв и десен и на вътрешен панел заден десен и заден
ляв – средна част; ключалка на пета врата;
шумоизолации на двата задни панела – ляв и десен; уплътнителна лента
врата багажник; външна дръжка багажник; ключалка заден капак; РVС капаче ключалка
пета врата; фиксатор брава пета врата;
рамка пета врата; светлина рег.номер; тампон пета врата; РVС облицовка на багажник
– лява и дясна; спойлер пета врата; изолация подложка
заден номер; табелка с модела задна врата; РVС облицовка пета врата; стойки задна броня и под стопове лява
и дясна; заден шумозаглушител; Д/М колани трети ред седалки; самонасочваща диагностика.
Основният спорен въпрос по делото (освен наличието или не на
съпричиняване на резултата от водача на увредения автомобил) е, дали всички
описани в щетата на ищеца щети по автомобила, за които ищецът е изплатил
обезщетение, са причинени при процесното ПТП, респ.кои от тях и на каква
стойност.
Действително в исковата молба, в Раздел „Доказателства“, е
посочено, че се прилага Доклад по Щета № 471017171705659.
В обстоятелствената част на исковата молба номерът на Щетата е посочен като 4710417171739250. Приложено е Заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ и
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди №
50-03000-02434/17, подадено от Наталия Латишева, в което като застрахователно
събитие е описано именно процесното ПТП, по което е образувана Щетата. В
приложения към Щетата Опис на претенция № 50-03000-02434/17/02.08.2017 г., Щетата
е посочена с номер „4710417171739250“,
който съвпада с номера на щетата в обстоятелствената част на исковата молба. Същият
номер на щетата - „4710417171739250“,
е отразен в Доклад по Щета № 4710417171739250, в който са изброени номер на
полицата, марка и рег.номер на застрахования автомобил, както и датата на
застрахователното събитие, всички съвпадащи с процесните, както и в регресната
покана до ответницата (след констатирането, че тя няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност“). Ето защо съдът приема, че номерът на образуваната от
ищцовото дружество Щета по процесното застрахователно събитие е „4710417171739250“, посочен в
обстоятелствената част на исковата молба, а посоченият номер на щета в края на
исковата молба е неправилно посочен.
За извършения ремонт на щетите по описа на застрахователя,
„Ауто-ДГ“ ООД Сливен е издал фактура № 18331/18.09.2017 г., в която е посочен
автомобилът („Фолксваген Туран” с рег.№ СВ 5806 ВК), както и номерът на
заявлението 50-03000-02434/17, посочен като номер на щета. В Доклада по Щетата е
посочен размерът на обезщетението – 9 642,82 лв, както и че то следва да
се изплати на „Ауто-ДГ“ ООД Сливен. С преводно нареждане от 16.11.2017 г.
сумата е преведена от ищеца на „Ауто-ДГ“ ООД Сливен. С оглед изложеното
по-горе, съдът приема за неоснователно възражението на ответницата, че
представената от ищеца фактура № **********/18.09.2017 г. не се отнася до
сочената щета, тъй като в нея било отразено, че касаела ремонт на същия
автомобил, но по друга щета - № 50-03000-02434/17 г., а не по щета №
470417171739250. Както вече се посочи - № 50-03000-02434/17 г. е номерът на
заявлението на застрахованото лице за образуване на щета за нанесените му вреди
от процесното ПТП, а 4710417171739250 е номерът на образуваната по това заявление Щета
при ищеца.
Както е приел и първоинстанционният съд, съгласно чл.410,
ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, със заплащането на застрахователното
обезщетение (изплащане на стойността на извършения ремонт на застрахованото МПС
на доверения сервиз на застрахователя), ищецовото дружество е встъпило в
правата на застрахования против прекия причинител на вредите – ответницата М..
Относно вида и размера на нанесените на
застрахованото МПС щети, съдът не споделя изводите на първоинстанционния съд,
че те са недоказани по делото.
Действително, приложените от ищеца писмени
доказателства - Опис на претенция №
50-03000-02434/17/02.08.2017 г. и Доклад по Щета № 4710417171739250, в които са
описани установените от представител на застрахователя увредени части на
застрахованото МПС и стойността им, представляват частни свидетелстващи
документи. Тези доказателства обаче са подкрепени както от представения
Протокол за ПТП, така и от заключението на вещото лице по САТЕ. В Протокола за
ПТП, макар не подробно (тъй като това не целта на протокола, а и щетите биха
могли да се посочат само общо и то само видимите), са изброени уврежданията на
автомобила – в задната част - „счупени стопове, заден капак, деформирани задни
калници, счупено задно стъкло, задна броня“. В заключението си по САТЕ, на
въпрос № 3 „Налице ли е причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
всички посочени в описа на застрахователното дружество щети по л.а.Фолксваген“,
вещото лице инж.Едрева отговаря изрично, че описаните от застрахователното
дружество щети по автомобила са от удар отзад, и са в причинно следствена
връзка с настъпилото ПТП. На въпрос № 5, вещото лице отговаря, че не е възможно
част от повредите по автомобила да не са следствие на ПТП-то, а да са
съществували преди това. При така представените доказателства съдът приема, че
представените от ищеца писмени доказателства по Щета № 4710417171739250, установяващи
вида, обема и стойността на нанесените от ответницата щети по застрахованото
МПС, кореспондират и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
Ответницата не е представила доказателства, които да оборват ангажираните от
ищеца доказателства досежно вида и стойността на причинените от ответницата
вреди, поради което съдът намира предявения иск за основателен и доказан, но до размера от 8 455,28 лв,
посочен от вещото лице инж.Едрева. Следва да се отбележи, че след като вещото
лице не е посочило, че стойността на обезщетението на застрахователя (за нови
части; монтаж, демонтаж и възстановяване; боядисване на задна част, боя и
допълнителни материали и камера) е без ДДС, то следва да се приеме, че
стойността от 8 455,28 лв е с включен ДДС.
За разликата над посочения от вещото лице размер и предявения
размер на исковата претенция от 9 642,82 лв, по делото не са представени
доказателства, поради което съдът намира иска в тази му част за неоснователен и
недоказан.
Поради частичното несъвпадане на изводите на двете
инстанции, решението на НРС следва да бъде отменено в частта, с която искът е
отхвърлен до размера от 8 455,28 лв и за
законна лихва върху него, като вместо това се постанови приемане за установено,
че ответницата дължи на ищеца сумата от 8 455,28 лв, представляваща
изплатено от ищеца на трето увредено лице застрахователно обезщетение за
нанесени от ответницата вреди на застраховано от ищеца МПС, както и законна
лихва върху главницата от 8 455,28 лв. В останалата част, с която искът е
отхвърлен над сумата от 8 455,28 лв до предявения размер от 9 642,82
лв, както и за законна лихва върху разликата между главниците от 8 455,28
лв и 9 642,82 лв, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно постановения резултат, на страните следва
да се присъдят разноски както следва: Съответно на уважената част от предявения
иск, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на въззивника-ищец следва да се присъдят
съдебни разноски за първоинстанционното производство в размер на 565 лв (от
общо направени разноски 643 лв); за въззивното производство – 941 лв (от общо
направени разноски 1 073 лв) и за заповедното производство - – 941 лв (от
общо направени разноски 1 073 лв). Съобразно отхвърлената част от исковете,
на въззиваемата-ответник се дължат разноски в размер на 172,48 лв за
първоинстанционното производство (от общо направени разноски 1 400 лв) и
за въззивното производство – 98,56 лв (от общо 800 лв направени разноски). В
посочения по-горе смисъл първоинстанционното решение следва да се отмени
частично и в частта на разноските.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение
№ 6/15.01.2019 г. по
гр.д.684/2018 г. на Несебърски районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът
на ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп”
гр.София с ЕИК *********, за приемане за
установено съществуването на вземане в полза на дружеството против И.С.М. ***, до сумата от 8 455,28 лв, представляваща платено от ищеца обезщетение за вреди по лек
автомобил „Фолксваген Туран”, рег.№ СВ 5806 ВК, от настъпило на 01.08.2017 г. в
гр.Свети Влас ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от
11.05.2018 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед
№ 228/16.05.2018 г. по ч.гр.д. № 459/2018 г. по описа на Несебърски районен съд; КАКТО И В ЧАСТТА, с която „Булстрад Виена Иншуранс Груп” гр.София с ЕИК *********, е осъден да заплати на И.С.М. ***,
съдебни разноски за първоинстанционното производство над сумата от 172,48
лв, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „Булстрад Виена Иншуранс Груп” гр.София с ЕИК *********,
против И.С.М., ЕГН **********,***, за сумата от 8 455,28 лв, представляваща платено от ищеца обезщетение за вреди по лек
автомобил „Фолксваген Туран”, рег.№ СВ 5806 ВК, от настъпило на 01.08.2017 г. в
гр.Свети Влас ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от
11.05.2018 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед
№ 228/16.05.2018 г. по ч.гр.д. № 459/2018 г. по описа на Несебърски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/15.01.2019 г. по
гр.д.684/2018 г. на Несебърски районен съд в останалата част, с която е
отхвърлен искът на „Булстрад Виена
Иншуранс Груп” гр.София с ЕИК *********, за приемане за установено, че съществува вземане на „Булстрад Виена Иншуранс Груп” гр.София, против И.С.М., ЕГН **********,***,
за сумата над 8 455,28 лв до предявения размер от 9 642,82 лв, представляваща
платено от ищеца обезщетение за вреди по лек автомобил „Фолксваген Туран”,
рег.№ СВ 5806 ВК, от настъпило на 01.08.2017 г. в гр.Свети Влас ПТП, ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от 11.05.2018 г. до окончателното й
изплащане, за което вземане е издадена заповед № 228/16.05.2018 г. по ч.гр.д. №
459/2018 г. по описа на Несебърски районен съд, както и за законната лихва върху разликата между двете суми;
както и в частта, с която е „Булстрад Виена
Иншуранс Груп” гр.София е осъден да заплати на И.С.М. ***,
съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство до размера от 172,48 лв.
ОСЪЖДА И.С.М., ЕГН **********,***, да заплати на „Булстрад Виена Иншуранс Груп” гр.София с ЕИК *********,
съобразно уважената част от исковете, съдебно-деловодни разноски в размер на 565
лв
(петстотин шестдесет и пет лева) за първоинстанционното производство; 941 лв
(деветстотин четиридесет и един лева) за въззивното производство; и – 941 лв
(деветстотин четиридесет и един лева) за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Булстрад
Виена Иншуранс Груп” гр.София с ЕИК *********, да заплати на И.С.М.,
ЕГН **********,***, съобразно
отхвърлената част от исковете, съдебно-деловодни разноски в размер на 98,56 лв (деветдесет и осем лева и петдесет и шест
стотинки) за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.