Решение по дело №59338/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6779
Дата: 15 април 2024 г.
Съдия: Зорница Ангелова Езекиева
Дело: 20231110159338
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6779
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110159338 по описа за 2023 година
Производството е по Част втора, Дял първи от ГПК. Предявени са по реда на
чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
Ищецът твърди, че е доставчик на вода за питейни нужди, като на водоснабден имот
с адрес: град Перник, улица „Мл.Стоянов“, блок 2, вход Г, етаж 1, ап.73, като ищецът
твърди, че между него и ответникът е налице облигационно отношение, възникнало по
повод продажба на питейна вода, по силата на договор, който урежда отношенията на
страните по начина, установен в ОУ, приети с Решение № ОУ -09/11.8.2014г. на КЕВР и
Наредба № 4/2004г. на МРРБ, възникнало още с присъединяване на потребителя към
мрежата и откриване на партида с абонатен номер. Интересът си от установителен иск за
вземанията си извежда от издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
срещу която е подадено възражение.
Ответникът, в срока за отговор, не е подал писмен отговор. Във възражението си е
посочил, че оспорва вземането, защото през периода е правил плащания, за които разполага
с платежни документи. Счита, че заявлението е нередовно, тъй като в заповедта е посочен
период, а не периоди по месеци.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите настраните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и 3 от
ГПК, установи следното от фактическа страна:
От представената по делото справка чрез отдалечен достъп от личната партида,
открита в Агенция по вписвания Служба по вписвания, по ЕГН на ответника М. Д., е видно,
че на 8.12.2006г., ответникът е придобил правото на собственост върху 4/6 идеални части от
апартамент 73, в град Перник, улица „Младен Стоянов“, блок 2, вход Г, етаж 1. Ищцовото
дружество е представило справка – извлечение за дължими към 3.4.2023г.суми по клиентски
номер 1270463, за този имот. Ответникът, в първото по делото о.с.з. представи разписки за
платени суми по този клиентски номер, както следва: – сумата 9,79 лева, платена на
7.3.2023г., по фактура № **********- главница и лихва; сумата 62,47 лева платена на
1
13.4.2023г. по фактура № ********* и № ********** – главници и лихви, на 7.3.2023г. –
сумата от 39,08 лева – платени по фактура **********,**********,**********.
Заявлението, по което е образувано гр.д.№2156/2023г., пред РС – Перник, изпратено
по подсъдност на СРС, е подадено от заявителя – ищец на 18.5.2023г.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна следните правни изводи:
Предметът на правния спор, въведен от ищеца, е положителен установителен иск за
установяване на вземане, за което съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение. Основанието на иска е въведено от ищеца в исковата молба – твърди се, че
исковата сума се дължи, защото страните по делото за исковия период са били обвързани от
облигационно правоотношение по доставка на питейна вода. Съгласно разпоредбата на Чл.
3. От Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, (1) Потребители на
услугите В и К са:
1. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Аналогична е и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата, Разпоредбата императивно установява
кой е страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна вода,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е налице
доставката, между доставчикът и титулярът на правото възниква облигационното
правоотношение.
Относно размера на задължението, съдът намира следното. Въпреки периода,
посочен в заявлението – 7.7.2020г.-12.1.2023г., с оглед представената справка – извлечение
за дължими суми, и представените от ответника платежни документи, вземането е
установено като размер. Видно от справката, същата е на по – висока от претендираната
стойност. Ищецът сочи, че кима вземане по фактури от 13.5.2020г до 12.1.2023г. в размер
555,85лева – главница и 87,21 лева лихва. И в заявлението, и по искова молба, претенцията е
за: 473,93 лева главница и 67,71 лева лихва. При аритметичен сбор на платените суми от
ответника по цитираните по – горе платежни бележки, е видно следното: за сумата 9,79
лева, платена на 7.3.2023г., по фактура № ********** / 3.5.2022г. Фактурата, към 3.4.2023г.
е при дължимост 9,07 лева главница и 0,72 лева лихва. В платежното нареждане е посочено,
че се плаща именно тази лихва и главница, следователно, това вземане на ищеца е погасено.
Сумата 62,47 лева платена на 13.4.2023г. по фактура № ********* и № **********. По
фактура *********/1.6.2020г., дължима към 3.4.2023г. е 26,03 лева главница и 7,37 лева
лихва. Погасената по тази фактура сума е достатъчна да покрие и главница и
лихва,следователно, вземането по нея, е погасено.
По фактура № **********/4.8.2020г., дължима към 3.4.2023г. е сумата 22,87 лева
главница и 6,07 лева лихва. С плащането на 13.4.2023г., погасена от ответника по тази
фактура е сумата от 29лв – достатъчна, за да покрие цялото вземане, поради което и
вземането е погасено.
С плащането на 7.3.2023г. – сумата от 39,08 лева – платени по фактура
2
**********,**********,**********, както следва: По фактура № **********/13.7.2020г.
към 3.4.2023г. дължима е 14,23 лева главница и 3,74 лева лихва, като погасена е 17,97лв –
достатъчна, за да погаси цялото вземане по тази фактура. По фактура №
**********/2.7.2021г. към 3.4.2023г. дължима е 9,72 лева главница и 1,60 лева лихва, като
погасена е 11,32 лева– достатъчна, за да погаси цялото вземане по тази фактура. По фактура
**********/3.5.2022г. към 3.4.2023г. дължима е 9,07 лева главница и 0,72лева лихва, по
– горе се посочи, че същата е платена.
Когато от 555,85 лева – главницата по справката, се извадят посочените главници на
платени фактури, вземането, което остава неплатено, е 473,93 лева. Именно в този размер е
главницата, претендирана по заявлението, за която е издадена заповедта, и за която е
предявен искът, поради което и неоснователно е твърдението на ответника, че е заплатил
главницата, претендирана от него по делото.
Относно лихвата за забава. Когато, от посочената в справката лихва 87,21 лева се
извади платената от ответника лихва, неплатена по останалите фактури, е лихва от 67,71
лева. Именно в този размер е лихвата, претендирана по заявлението, за която е издадена
заповедта, и за която е предявен искът, поради което и неоснователно е твърдението на
ответника, че е заплатил лихвата, претендирана от него по делото.
Възражението на ответника следва да се отрази в диспозитива, като изрично се
посочи недължимостта на платените фактури, неясно защо включени в рамките на
претенцията на ищеца по делото. Дължими, като неплатени, са вземанията на ищеца за
питейна вода за период от 7.7.2020г. до 12.5.2021г., считано от фактура № ********** от
2.9.2020г., до фактура № **********/10.6.2021г., както и от 11.6.2021г. / вземане по фактура
№ **********/3.8.2021г./ до 11.2.2022г./ вземане по фактура **********/11.3.2022г., и от
13.4.2022г. / по фактура № **********/1.6.2022г. до 12.1.2023г..

При този изход на спора, само на ищеца се следват разноски, тъй като вземането е
уважено изцяло, в размера, в който е предявено. Отхвърлителният диспозитив е вследствие
на неправилно посочване на периода от ищеца. Ищецът доказва разноски за заповедното
производство: 75лв – 25 лева държавна такса, 50 лева юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, за исковото производство, общо 475 лева - 75 лв държавна такса, 400
лева платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийския районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79,ал.1 и
чл.86,ал.1 ЗЗД, че М. Г. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Перник, УЛ.МЛАДЕН СТОЯНОВ
2, вх.Г, ет.1, ап.73, дължи на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ООД с ЕИК:
********* и адрес: гр. Перник, УЛ.СРЕДЕЦ 11, общ. Перник, обл. Перник сумата 473,93
лева (четиристотин седемдесет и три лева и 93 стотинки), представляваща главница за
неплатена доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадъчни води за имот с
адрес град Перник, улица "Младен Стоянов", бл.2, вход Г, етаж 1, ап.7, аб. № 1270463 за
период от 07.07.2020 г. до 12.01.2023 г., / с изключение на платените фактури:
*********/1.6.2020г., **********/13.7.2020г. № **********/4.8.2020г
**********/2.7.2021г и № **********/3.5.2022г./, ведно със законна лихва за период от
17.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 67,71 лева (шестдесет и седем лева и 71
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 02.10.2020 г. до 03.04.2023 г., / с
изключение на обезщетение за забава върху посочените по –горе фактури/, за които суми по
гр.д.№ 33722/2023г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Перник, УЛ.МЛАДЕН СТОЯНОВ 2,
3
вх.Г, ет.1, ап.73 да заплати на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ООД с ЕИК:
********* и адрес: гр. Перник, УЛ.СРЕДЕЦ 11, общ. Перник, обл. Перник сторените
разноски: сумата от 75 лева по гр.д.№33722/2023г. и сумата 475 лева по гр.д.№ 59338/2023г.
Ответната страна може да плати сумите доброволно по банков път по банкова сметка:
BG86SOMB9130103943101.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4