Номер 55613.11.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІV въз. граждански състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия А. Кунчева
Секретар:Вергиния Н. Петкова
като разгледа докладваното от Цветелина М. Янкулова Стоянова Въззивно
гражданско дело № 20204400500663 по описа за 2020 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба,
подадена от инж. В. Д. Т. със съдебен адрес в гр.Плевен, бул.“***“,бл.2, *** - ответник в
първоинстанционното производство по гр.д.№7438/2019г. по описа на Плевенски районен
съд, Гражданско отделение, срещу постановеното от ІІІ-ти гр.с-в съдебно решение
№698/22.06.2020г., с което е уважен предявеният от ищеца „Топлофикация Плевен“-ЕАД със
седалище Плевен, установителен иск по чл.422 от ГПК, като е признато за установено, че
въззивният жалбоподател дължи следните суми: 344.82лв.- главница за периода от
01.04.2017г.до 30.04.2019г., 31,52лв.- лихва за забава върху главницата за периода
02.06.2017г.-21.08.2019г, законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 28.08.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК . по ч.гр.д.№5654/2019г. по описа на ПлРС., и с което жалбоподателят е осъден да
заплати разноски по исковото и заповедното производство. (315лв.+75лв.)
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
и се прави се искане да бъде отменено и вместо него Окръжният съд да постанови друго, с
което да отхвърли исковата претенция. Излагат се многобройни оплаквания, които се
свеждат до следното: накърнени са правата му на потребител, тъй като решението
противоречи на разпоредбите на чл.62,ал.1,ал.2 и ал.3 от ЗЗП. Жалбоподателят никога не е
1
изразявал воля жилището му да бъде топлоснабдено и никога не е получавал топлинна
енергия от ищеца. През неговия апартамент не преминават щрангове на сградната
инсталация, поради което няма основание да заплаща дял от топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация. Няма основание да бъде осъждан“ за получена, но незаплатена
топлинна енергия“, тъй като такава никога не е получавал, защото имотът му не е
топлоснабден.
Ответникът по въззивната жалба – „Топлофикация-Плевен“-ЕАД, ЕИК-
*** със седалище в гр.Плевен, който е ищец в първоинстанционното производство, чрез
процесуалния представител юрк. Ц.М. е подал писмен отговор, в който е изразил становище
за неоснователност на същата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Посочва се,
че съгласно чл.153,ал.1 от ЗК, въззивният жалбоподател в качеството му на собственик на
имот в топлофицирана сграсда, е обонат на топлопреносното предприятие.
Страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание на въззивната инстанция въззивният жалбоподател
в.Т. лично, а ответникът по въззивната жалба „Топлофикация - Плевен“-ЕАД, чрез
процесуалния представител юрк.С.С., поддържат изразените становища.
Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед
изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема
следното:
Въззивната жалба, подадена от В. Д. Т. - ответник в
първоинстанционното производство по гр.д.№7438/2019г. по описа на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното от ІІІ-ти гр.с-в съдебно
решение №698/22.06.2020г., е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д.№7438/2019г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание предявени по
реда на чл.422 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК, от ищеца „Топлофикация Плевен“-ЕАД,ЕИК-***
със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, ул.“Източна индустриална зона“№128
против ответника В. Д. Т. , ЕГН-********** с регистриран постоянен адрес в гр.Плевен,
бул.“***“ ***, обективно съединени установителни искове с обща цена 376.34 лв., от която
344.82лв.- главница и 31.52лв. – мораторна лихва -за установяване съществуване на вземане,
за което е по ч.гр.д.№5654/2019г. по описа на РС-Плевен, е издадена Заповед
№3167/29.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
2
В исковата молба се твърди следното:Ищцовото дружество е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответника, което е уважен С оглед оспорването на заповедта в срока по чл.415,ал.1 от ГПК,
ишецът предявява срещу ответника иск за установяване съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение, като посочва, че фактите и обстоятелствата, от които произтича
вземането му са следните:
Ответникът В. Д. Т. е съсобственик на апартамент с абонатен номер
1004997, находящ се в топлофицирана сграда в гр.Плевен, бул.“***“№*** и е клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъл на чл.153,ал.1 ЗЕ.-Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. Плевен, които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите
на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите.
Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация
Плевен" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен от 2007,са публикувани във в-к
“Нощен труд” бр. 13-14.12.2007г. и в-к “Посоки”бр.239/13.12.2007г.С тях се регламентират
търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл, 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на
абоната за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. В
този смисъл задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на ТЕ.С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в
забава за тази сума и на основание чл.31,ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимите суми.
В сградата етажна собственост, на адрес в гр.Плевен, бул.“***“№2,
където се намира имотът на ответника има абонатна станция на топлопреносното дружество.
3
Съгласно справката- извлечение, изготвена от ищеца, ответникът няма задължения за
отопление с ИРУ, няма задължения за отопление без ИРУ, няма задължения за битово горещо
водоснабдяване (БГВ) Задълженията му са следните:340.20лв.- сума за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, начислена за периода от 01.04.2017 до 30.04.2019г. и сума
за дялово разпределение -4.62лв.
Петитумът на исковата молба е съдът да признае за установено, че
ответникът В. Д. Т. с адрес в гр.Плевен, бул.“***“№***, ап.6, дължи на „Топлофикация-
Плевен“-ЕАД, сумата от 344.82лв. за топлинна енергия за периода от 01.04.2017г. до
30.04.2019г. и 31.52лв. – лихва за забава за периода от 02.06.2017г. до 21.-08.2019г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5654/2019г. да РС-Плевен,
до окончателното изплащане. Претендира се заплащането на съдебни разноски и юрк.
възнаграждение.
Ответникът В.Д.Т. е подал писмен отговор на исковата молба, в
който е изразил становище за неоснователност на исковата претенция. Позовал се е на Закона
за защита на потребителите (ЗЗП), като е посочил, че съгласно чл.62 от същия не дължи
заплащането на стока или услуга, която не е поискал. В случая същият не е изявил искане за
топлоснабдяване на жилището му, поради което няма основание да заплаща топлиннна
енергия, която не е потребявал.
По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза.
Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ІІІ-ми гр.с-в се е
произнесъл с обжалваното Решение №698/22.06.2019г., с което е уважил изцяло исковата
претенция и е осъдил ответника да заплати направените по делото разноски.
Въззивният съд приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е
ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността
и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК,
въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или
недопустимост на съдебния акт.
Във връзка с допустимостта на решението, съдът посочва, че същото е
постановено по допустим установителен иск, предявен по реда на чл.422,ал.1 от ГПК между
надлежни страни, в законния едномесечен срок от уведомяването, извършено от заповедния
съд.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
4
Приложеното ч.гр.д.№5654/2019г. по описа на ПлРС, ГО, е образувано
на основание Заявление Вх.№24083/28.08.2019г. по регистъра на същия съд, за издавана
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя „Топлофикация-Плевен“-ЕАД,
ЕИК-*** срещу длъжника В. Д. Т. , ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.Плевен, бул.“***“
№***, за следните суми: 344.82лв.- главница, представляваща стойността на топлинна енергия
за периода 01.04.2017г. до 30.04.2018г и 31.52лв. – лихва върху главницата за периода от
02.06.2017г. до 21.08.2019г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Плевенският районен съд, V-ти гр.с-в е уважил изцяло заявлението, като
е издал срещу В.Т. Заповед №3167/29.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК за заявените суми ( главница и лихва), както и за разноски – 25лв.-д.т и 50лв. –
юрк. възнаграждение.
По реда на чл.414 от ГПК, длъжникът Вл.Табачкин е възразил срещу
заповедта за изпълнение. С Определение №4255/12.10.2019г. заповедният съд е указал на
заявителя, че в 1-месечмен срок от връчване на съобщението, може да предяви иск за
установяване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Определението е
връчено на заявителя на 17.10.2019г., а исковата молба е регистрирана с Вх.
№32093/18.11.2019г. (понеделник) по регистъра на Плевенски районен съд.
От съвкупната преценка на събраните доказателства в исковото
производство е установено следното от фактическа страна:
Ответникът по исковата молба(понастоящем въззивен жалбоподател) е
собственик на недвижим имот, представляващ апартамент №6, находящ се в сграда в
гр.Плевен, бул.“***“№***, като по делото няма данни как е придобита собствеността.
Сградата е в режим на етажна собственост и е топлоснабдена. В нея е монтирана абонатна
станция. Апартаментът на ответника е регистриран при ищеца като топлопреносно дружество с
абонатен №004997. В жилището си ответникът не ползва топлоенергия от отоплителни уреди
и битово горещо водоснабдяване и затова не му се начисляват суми по тези пера.
За периода от 01.04.2017г. до 30.04.2019г.,т.е. за два отоплителни сезона
му е начислено задължение за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в размер на
340.20лв., задължение за дялово разпределение от 4.62лв., и тъй като не е заплащал
ежемесечно дължимите суми за сградна инсталация, ме у начислена лихва за забава в размер на
31.52лв. за периода от 02.06.2017г. до 21.08.2019г.
Съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. инж.Й.Й. е посочила,
че съгласно Наредба за топлоснабдяване №16-334/06.04.2007г,§18,т.2 „Инсталация в сграда“
или „сградна инсталация“ е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални
разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръженията за
5
разпределение и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на
клиентите. Експертизата е дала заключение, че в процесния случай. Измерването на
топлинната енергия в абонатната станция се извършва от търговски прибор –топломер, който е
преминал изискващите се държавни проверки от специализирана лаборатория. Начислените
суми са отразени коректно в индивидуалния мейлинг за всеки месец от процесния период (
април 2017г.-април 2019г) в съответствие с цитираната Наредба за топлоснабдяването.
При така установените фактически положения, съдът формира следните
правни изводи:
Ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от
ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от
05.03.2004 г., изм. ДВ. бр. 18 от 25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от
11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г./, съгласно който
"потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или
ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. По
силата на нормативните актове, абонатът е потребител на ТЕ и за него важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.
150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от 'Топлофикация Плевен ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен,
които се изготвят от 'Топлофикация Плевен" ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират
търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По
делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от "Топлофикация Плевен" ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
Плевен- приложени на л. 32 и сл. по делото, в сила от 2007г.В раздел VII от ОУ - „Заплащане
на ТЕ", чл, 31, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.Установява се от доказателствата по делото, че в изпълнение на
разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата, в която се намира имота на
ответника, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма - „Техем Сървисис“-ЕООД.Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
6
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.140а от ЗЕ общото консумирано количество
топлинна енергия в сграда- етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за
отопление.Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда- етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.Съгласно
чл.153, ал.6 от ЗЕ, клиентите на сграда- етажна собственост, които прекратяват
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Това е
така, защото сградната инсталация е обща част за сградата, представляваща етажна
собственост и всеки етажен собственик участва в разходите за общите части съобразно дела
си. Качеството на клиент може да се изгуби само тогава, когато се прекрати топлоподаването
на цялата сграда. По делото не се твърди и няма данни да е прекратено топлоподаването за
цялата сграда.
Водим от горното, съдът приема, че ответникът( понастоящем въззивник)
дължи претендираната сума, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
От изложеното е видно, че въззивният съд, достига до краен плавен
извод, който е еднакъв с този на първоинстанционния, поради което обжалваното решение като
правилно следва да бъде потвърдено. Съдът е изложил мотиви, съдържащи правилни
фактически и законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящия състав, който
препраща към тях съгласно чл.272 от ГПК.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба са неоснователни по
съображенията, изложени по-горе.
Настоящият съдебен състав приема, че по настоящето дело не се касае за
„непоискана услуга централно отопление“ по смисъла на ЗЗП, на който се позовава
ответникът.- В Тълкувателно решение №2 от 25.05.2017г. на ОСГК, постановено по т.д.
№2/2016г, което е задължително за съдилищата, ВКС изрично приема, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите.
Вярно е, че жалбоподателят е останал с чувство за несправедливост, но
съдът не може да постанови друго, освен това, регламентирано в закона и в тълкувателната
практика на ВКС.
С оглед изхода на делото, въззивният жалбоподател следва да бъде
осъден да заплати на ответника по въззивната жалба разноски за въззивна инстанция в размер
на 100.00лв.(сто лв.) юрисконсултско възнаграждение.
7
Съгласно чл.280,ал.3,т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №698/22.06.2020г. на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ІІІ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.
№7438/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА В. Д. Т. , ЕГН-**********, с постоянен адрес в гр.Плевен,
бул.“***“, №*** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“- ЕАД, ЕИК-***, със
седалище и адрес на управление в гр.Плевен, ул.“Източна индустриална зона“№128, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, РАЗНОСКИ за въззивна инстанция в размер на 100.00лв.
(сто лв.) – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8