№ 51
гр. Асеновград , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20215310200423 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-003794/27.04.2021
г., издадено от Началника на Група към ОДМВР- Пловдив, с-р „ПП“ – Матей
Василев Матов, с което на Г. СТ. Г., ЕГН: **********, адрес: ***, на
основание чл. 175 ал.3 пр.1от ЗДвП е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 200 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Г.Г. в депозираната жалба и в съдебно заседание чрез
пълномощника си адв. Лулчева оспорва НП, като неправилно и
незаконосъобразно. Не отрича факта на нарушението, но навежда твърдения
за неправилно приложение на материалния закон. Моли за приложението на
чл. 28 от ЗАНН и респективно за пълната отмяна на НП.
Въззиваемата страна РУ – Асеновград, редовно призована не изпраща
представител и не взема отношение по жалбата.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
1
обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите,
изложени в жалбата и в съдебно заседание, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно нарушение от 05.04.2021 г. е
било констатирано, че на същата дата, около 10.30 часа в с.Катуница, на ул.
„Чая“ в района на кръстовището с ул. „Господин Николов“, жалбоподателят
Г.Г. е управлявал четириколесен трактор „Мицубиши МТ-16“ с рама № 52064,
собственост на С. Г. Г. по път отворен за обществено ползване, който не е бил
регистриран по надлежния ред разписан в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. За
така констатираното нарушение, на водача Г. в негово присъствие бил
съставен АУАН. Актът бил връчен на нарушителя за подпис, като същият го
подписал без възражения. Допълнителни писмени възражения не са били
подадени в тридневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН.
АУАН е съставен от компетентния за това орган и съобразно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Въз
основа на съставеният АУАН по-късно било издадено и обжалваното
наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН
и на горепосочените основания са му наложени съответните
административни наказания – глоба, в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца. Наказателното постановление е
постановено от компетентния за това орган и е подписано от него, в
изискуемата от закона форма е.
По отношение на описаното в НП нарушение, съдът намира, че
извършването му е надлежно установено, като от събраните доказателства по
несъмнен начин се установява авторството на нарушителя и неговата вина. На
първо място горните обстоятелства се установяват от презумптивната
доказателствена сила на АУАН въведена по изключение с разпоредбата на чл.
189 ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай, фактическите констатации в АУАН
не се опровергават, а напротив - подкрепят се и приложените по делото
писмени доказателства. Факта на извършване на нарушението, както и
обстоятелството, че тракторът не е бил регистриран към момента на
2
установяване на нарушението не се оспорва и от жалбоподателя.
При проверката на законосъобразността на наказателното
постановление по отношение на правните основания, въз основа на които са
наложени административните наказания, съдът констатира, че са спазени
изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити.
Нормата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП въвежда правилото, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани. Въпреки, че тракторът не е бил
собственост на жалбоподателя Г., а на неговия син, който не е изпълнил
задължението си по чл. 145, ал.2 от ЗДвП в срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство. Жалбоподателят Г.Г., след като е взел да
управлява трактора, е бил длъжен да знае неговият статут и липсата на
надлежна регистрация и в конкретния случай съгласно нормата на чл. 140
ал.1 от ЗДвП е нямал право да го управлява по пътищата отворени за
обществено ползване. Като е сторил това на 05.04.2021 г., същият безспорно е
реализирал състава на нарушението.
Правилно в НП е описано нарушението, като са посочени всички
елементи от неговия състав и правилно е съотнесено същото към
съответстващата му санкционна разпоредба. Административно-наказателната
разпоредба на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и
с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред. При оразмеряване на
административните наказания съдът намира, че са приложени прецизно
критериите по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението. И двете кумулативно предвидени наказания са определени в
минималния размер на предвидения в закона диапазон, което съответства на
сравнително невисоката тежест на нарушението, както и със степента на
обществена опасност на дееца, изводима от сравнително ниската му
наказуемост по административен ред за други нарушения по ЗДвП, поради
което е и безпредметно да се обсъжда въпроса за тяхната допълнителна
редукция.
Съдът намира, че в случая не са налице основанията за приложението на
3
чл. 28 от ЗАНН, поради маловажност на нарушението, което по своята
същност и последици представлява освобождаване на нарушителя от
административно-наказателна отговорност. За коректност следва да се
посочи, че същото деяние със същите обективни и субективни
характеристики по принцип реализира и състав на престъпление по чл. 345
ал.2 от НК и именно поради неговата по–ниска степен на обществена
опасност същото е квалифицирано като административно нарушение. В този
смисъл тежестта на деянието, както и останалите обуславящи квалификацията
като административно нарушение и отговорността обстоятелства, каквито са
степента на обществена опасност на нарушителя и данните за неговото
здравословно, семейно и материално положение вече са взети в предвид, като
му са наложени административни наказания в минималния възможен размер.
Липсват обаче основания в горния контекст да се приеме, че нарушението се
отнася към хипотезата на маловажен случай, поради което и възражението в
тази насока е неоснователно.
По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
страните имат право на разноски. Такива обаче не се претендират и не се
доказват по размер от никоя от страните, поради което и съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Мотивиран от горното и като намери обжалваното НП за законосъобразно,
обосновано и правилно, на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-
003794/27.04.2021 г., издадено от Началника на Група към ОДМВР- Пловдив,
с-р „ПП“ – Матей Василев Матов, с което на Г. СТ. Г., ЕГН: **********,
адрес: ***, на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 200 лв. и Лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4
5