Р Е Ш Е Н И Е
№…………./…….08.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено в състав:
ПРEДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА СЪБЕВА ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН И. МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря Петя П.
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 894 по описа на ВОС
за 2020год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
Образувано
е жалба вх. №
5136/11.03.2020г. от регистъра на ЧСИ, подадена от И.К.З., чрез
пълномощник адв.Д.П. - ВАК срещу
действия на ЧСИ Л.С., рег.№ 895, район на действие – район на ВОС –
Постановление за разпределение от 20.12.2019г. /предявено на 05.03.3030г./ на
получена сума по изпълнително дело №
20188950402373.
Извършеното разпределение
е оспорено,като неправилно и незаконосъобразно със следните
аргументи:
1. Съдебния
изпълнител не е съобразил влязлото в сила решение № 286/12.04.2018г. по гр. д№ 62/2018г. на Разградски Окръжен Съд, с
което вече е извършено разпределение на
сума в размер на 8943.40 лева от ЧСИ 912 – ВОС. Допустима за разпределяне по
настоящото дело е само сумата над
8943.40лева,а именно - 190.50 лева, която не е участвала в разпределението,
предявено с протокол от 19.01.2018г.
2.Не е ясно методиката и начина по които ЧСИ
е изчислил пропорционалния коефициент на всеки един от присъединените кредитори
участващи в предявеното на 05.03.2020г. разпределение.
3. Оспорва, че към 05.03.2020г.
длъжника има висящо задължение по ИД 769/2014 - ЧСИ 762 – РОС.Твърди,че същото не е следвало да участва в
предявеното на 05.03.2020г. разпределение. Излагат се твърдения, че към момента на разпределението има направено
прихващане от З. за част от задължението на „ Топлофикация Разград " ЕАД,
което ЧСИ 895 -ВОС е уведомен, но не е съобразил в своите изчисления.
4. Не следва да се разпределя сума за В.С.С.,
т.к. към момента на разпределението е
направено прихващане от длъжника за което ЧСИ 895- ВОС е уведомен преди
предявяването на същото, поради което към дата 05.03.2020г. З. не е бил длъжник на С..Поради това не се дължат
и разноски от З. за образуваните ИД 2894/2019г. и ИД 2894/2019г. и двете
по описана ЧСИ895-ВОС. ЧСИ 895 - ВОС е бил длъжен да констатира различието по
ИЛ приложен по ИД №2894/2019г. и диспозитива на присъда № 157/17.6.2019г. по
НЧХД №1938/2016г., след което е следвало да го прекрати и върне на взискателя
ИЛ, за да бъде коригиран, тъй като длъжника не е осъждан за „лихви до
окончателното изплащане ". Поради това определената сума в общ размер на 3715.01 лева
е неправилно изчислена .
5.Оспорва
по основание и размер разпределена сумата за Д.С., като
счита , че същата е неправилно е изчислена.
6.
Оспорва по размер вписаните 2170.44 лева - публични вземания в полза на ТД НАП
ВАРНА, с твърдения, че към 05.03.2020г.
няма задължение в размер на 2170.44 лева - публични вземания в полза на
ТД НАП Варна.Освен това с молба от 11.05.2017г. длъжникът е възразил срещу
сумата в размер на 710.50лева натрупани лихви към момента на подаване на същата
до Публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Варна. Поради което и на основание
чл.110 ЗЗД дори и да се приеме, че главницата по задължението към взискателя
НАП е публично задължение и следва да бъде събирано по реда на чл. 136, т. 6 от ЗЗД, то следва натрупаната лихва да бъде сведена до размера на евентуално
дължимия…ЧСИ 895 - ВОС не е посочил номера и датата на Удостоверение от ТД на
НАП Варна, за да може длъжника да изрази становище по отношение на
разпределената сума.
7.Не става ясно как ЧСИ е формирал
размера на посочената в протокола за разпределение сумата в размер на 1203,59
лева с ДДС по ТТРЗЧСИ, което лишава длъжника
от право да вземе становище. Оспорва, че същата е правилно изчислена и с оглед
разпоредбата на чл. 73, ал.4 от ГПК вр. с чл. 27а от ТТРЗЧСИ. Няма изготвена
справка по чл. 79. ал. 1 и ал. 2 от ЗЧСН,
в която сумата от 1203.59 лева , бъде индивидуализирана. Излагат се твърдения, че според
т. 11 на TP № 2/26.06.2015 година по ТД № 2/2013 година на ОСГТК ВКС, дължимите на
частния съдебен изпълнител такси са частно вземане за възнаграждение за положен
труд. Те не са публични вземания и не се приравняват дори към вземанията по чл. 136 ал.
1 т. 2 ЗЗД.За същите ЧСИ u то след като се снабди с
изпълнителен титул, ще се яви обикновен хирографарен кредитор, като невнесените
от взискателя такси подлежат на събиране от ЧСИ, по реда на чл. 410 от ГПК.
8.Оспорват се начислените такси, както и
разпределението в частта за разноските, като недължими и неправилно изчислени.
Твърди се, че длъжникът не е давал повод
за изготвяне на настоящото разпределение и начисляване на такса в размер на 132
за съобщения до страните изпращани по пощата по т. 4 ТТРЗЧСИ по основното ИД u присъединените ИД-ла, 36.00 лева за изготвяне и предявяване на
разпределение на основание т.13 ТТРЗЧСИ, 8.40 лева за пощенски разходи и др,.
Включените суми за обикновени и държавни такси по т. 4/1бр./, т.13, т.31, за призовки за предявяване на разпределение,
протокол за изготвяне на разпределение, куриерски услуги и такси, не са свързани
с реализирането на изпълнителния способ, за
сумата от който се разпределя, доколкото действията по самото
техническото подготвяне на предявяването на разпределението и неговото
изготвяне не са действия по осъществяване на изпълнителния способ. Не е
доказано и реалното извършване на допълнителните разноски по т. 31 / заплащане на пощенски и
куриерски услуги/, а и не е изпълнено условието на забележката към т. 31,
според която допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е
издаден документ по Закона за счетоводството - такива документи по делото
липсват. Ето защо тези разноски не се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1,
т. 1 ЗЗД и не се дължат от длъжника. Същите не са заплатени и авансово от взискателя.
9. Оспорва, че са заплащани прости такси по
изпълнително дело № 2323/2018г. от страна на взискателя и присъединените към
него. Съгласно чл.80 ЗЧСИ, чл.29, чл. 33 u чл.34 TP към ЗЧСИ u от чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК, ЧСИ
има задължение да събира таксите и разноските авансово от взискателя за
бъдещите изпълнителни действия.
10.Незаконосъобразно ЧСИ 895 -
ВОС е начислил такса в размер на 120.00лева по т.11 - присъединяване , т.к.
такава не е заплатена по ИД.
11.Оспорва се посочената такса по т.26 от Т(з) ЧСИ в размер на
852.19лв., като неправилно изчислена.
Отправено е
искане обжалваното разпределение да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно. Претендира присъждане на разноски по представения списък по чл.80
от ГПК.
Ответникът
по жалбата – „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД“ АД,ЕИК
********** – взискател по изпълнителното дело, редовно уведомен,
в срок е депозирал становище, в което оспорва
твърденията на жалбоподателя към дата на разпределението да е налице прихващане
със задължения на И.З..Твърди се, че е имало такова искане от длъжника, но
същото не е уважено, за което длъжника е
уведомен. Представя доказателства.
Ответникът
по жалбата – ТД-НАП-Варна - взискател по изпълнителното дело, редовно уведомен,
в срок е депозирал становище, в което излага
,че обжалваното постановление му е връчено в срок и като законосъобразно не е
обжалвано.
Ответникът по жалбата – В.С.С. – взискател по изпълнителното
дело, редовно уведомен, в срок е
депозирал становище, в което оспорва твърденията на длъжника. Оспорва да е
уведомявана от него за прихващане. Извършеното разпределение съответства на
нормите на ГПК и като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Същото не се явява повторно, т.к. предходното такова е отменено с Решение на Окръжен съд от 12.04.2018г. т.е. не
съществува. Като взискател е заплащал всички такси, определени му от ЧСИ.
Ответникът
по жалбата –Д.И.С. – взискател по изпълнителното дело, редовно уведомен, не е
депозирал становище по жалбата.
На
основание чл. 436, ал.3 ГПК, ЧСИ е приложил писмени мотиви към жалбата, в които
е описал извършените процесуални действия. Изложил е доводи за неоснователност
на жалбата.
Приложил
е копие от изпълнително дело.
Варненският окръжен
съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към
изпълнителното дело и приети в открито
съдебно заседание доказателства, приема за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва лице – длъжник по изпълнително дело, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
По основателността на жалбата.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
От
данните в приложеното изпълнително дело се установява следното от фактическа страна:
Изпълнително
дело № 2373/2018г.
по описа на ЧСИ рег.№895 Л.С. е образувано на 23.11.2018г. въз основа на изп.лист издаден от ВРС по гр.д.№10127/2015г. с
взискател „Топлофикация Разград" ЕАД и длъжник - И.К.З.. Изпълнителното
дело първоначално е било образувано под № 210/2017г. по описа на ЧСИ Г. С. ***
действие Окръжен съд-Разград. „Топлофикация Разград" ЕАД се е присъединила
като взискател с още три вземания: на основание удостоверение издадено от ЧСИ
Деян Драганов и изп.листи издадени от ВРС по гр.д.№392/2015г. и
гр.д.№16259/2017г.
По делото присъединени
взискатели са: В.С.С. на основание два
броя изп.лист издадени от ВРС по НЧХД№ 1938/2016г. и НЧХД№1945/2016г.; Д.И.С.
на основание изп.лист издаден от РС-София по НЧХД№ 1577/2016г. Изпълнителните
дела с взискатели В.С. и Д.С. първоначално са били образувани в СИС при ВРС,
като след това са прехвърлени и присъединени към настоящото изп.дело.
С
образуването на изп.дело ЧСИ изискал
удостоверение от НАП за размера на публичните задължения на длъжника.
На длъжника И.З.
е наложен запор върху банковите сметки
от ЧСИ Г. С., в резултат на който по
делото е постъпила сумата от 9133,90 лева. ЧСИ Г. С. е изготвил разпределение
предявено на страните на 19.01.2018г. Длъжника е обжалвал разпределението, като
с решение от 15.08.2018г. Апелативен съд Варна е потвърдил решението на Окръжен
съд Разград, с което е отменено изготвеното разпределение. Видно от съдебния
акт, съда не е изготвил ново разпределение, а е върнал делото на ЧСИ Г. С.,
т.е. изпл.дело е прехвърлено на ЧСИ Л.С., преди изготвяне на ново разпределение от ЧСИ Г. С..
Към датата
на образуване на изп.дело в кантората на ЧСИ Л.С. на производство е било друго изпълнително дело №354/2018г. водено срещу същия длъжник с взискател
„В и К-Варна" ООД и присъединен взискател НАП. По това изпълнително дело вече е било
изготвено разпределение, предявено на
страните на 04.09.2018г. и обжалвано от длъжника И.З. с жалба от 10.09.2018г.
С оглед установяване на точната сума, с която следва да бъде присъединен НАП с разпореждане
на ЧСИ Л.С. изготвянето на разпределение
по изп.дело №2373/2018г. е спряно до влизане в сила на разпределението по
изп.дело №354/2018г.,за което страните са надлежно уведомени.
На 18.11.2019г. в кантората на ЧСИ Л.С. са получени Решение№ 696/10.06.2019г. по в.гр.дело № 2331/2018г. на ВОС
и Решение № 110 от 23.10.2019г. по в.ч.гр.д.№490/2019г. по описа на АпС-Варна във връзка с подадената жалба от
длъжника по изп.дело №354/2018г. Видно от приложените съдебни актове ВОС е
отменил изготвеното разпределение, като
решението на ВОС е отменено от Апелативен съд Варна, който разпределя сумата,
като заделя част от нея – 264.27лв. и за присъединения взискател - НАП.
Решението на
ВАпС е изпълнено от ЧСИ, след което е изискано ново удостоверение към дата
17.12.2019г. от НАП за размера на публичните задължения на длъжника- л.77 и 78.
Междувременно по
делото са се присъединили и посочените по-горе взискатели.
С
Постановление от 20.12.2019г. е извършено предварително разпределение съгласно
чл. 460 ГПК, на сумата от 9133.90лева, както следва:
1.
За „Топлофикация Разград“ ЕАД -3 715.01 лв. , от които – 42.00 лева на
основание чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД и 3 673.01лв. на основание чл.136 ал.2 от ЗЗД.
2.
За В.С.С. – 1285.49 лв. на основание чл.136 ал.2 от ЗЗД.
3.
За Д.И.С. – 759.37 лева на основание чл.136 ал.2 от ЗЗД.
4.
За НАП – 2170.44 лева на основание чл. 136 ал.1 т.6 от ЗЗД.
5.
Такси по ТТРЗЧСИ -1203.59 лева , от които по т.26 от ТТРЗЧСИ -852.19лв.
По делото е прието
заключение по ССЕ, което съда кредитира, като обективно.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Разпределението е акт на съдебния
изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване,
какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или
частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко
взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по
изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. В разпределението
се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му -
на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане
взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително
внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право да събере служебно
от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител е длъжен да
отчете единствено вземания, възникнали и удостоверени документално към момента
на изготвяне на разпределението. В настоящия случай – 20.12.2019г.
Съгласно чл.460 ГПК, ако събраната сума по
изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели,
съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя
съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването
им - от правилото на съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред
съгласно чл. 136, ал. 3 от ЗЗД.
Възраженията
на жалбоподателя относно „повторност на разпределението“ за сумата от 8943,40лева. са неоснователни.
Видно от
материалите по делото, както и от заключението на вещото лице по ССЕ, към
дата на разпределението кредитори по
делото са: „Топлофикация
Разград“ ЕАД, В.С.С. ,Д.И.С. – и НАП.Няма спор , че по изп.дело № 210 по описа на ЧСИ Г. С. под № 912 КЧСИ, последния е изготвил разпределение на сумата от 8943,40
лева предявено на страните на 19.01.2018г. Длъжника е обжалвал разпределението,
като с Решение № 111 от 15.08.2018г. Апелативен съд Варна е потвърдил Решение №
286/12.04.2018г. на Окръжен съд Разград,
с което е отменено изготвеното разпределение. Видно от съдебния акт, съда не е
изготвил ново разпределение, а е върнал делото на ЧСИ Г. С.. Същия не е изготвял
ново разпределение, а изп.дело е изпратено на ЧСИ Л.С. съгласно разпореждане от
21.11.2018г., т.е. не е налице визираното в жалбата оплакване по т.1.В подкрепа
на изложеното е и протокол –л.2 от изп.дело от 21.11.2018г. на ЧСИ Г. С. за
прехвърляне на изп.дело № 210 по неговия опис на ЧСИ –Л.С..
Направените в жалбата възражения –
т.3,4,5 за недължимост и неправилно определен размер на суми към
Топлофикация Разград ЕАД , както и по отношение на взискателя В.С. и Д.С., поради
своевременно направени и незачетени от ЧСИ прихващания, са неоснователни. От
една страна възражения за недължимост на
вземанията по изп.листи /спор за материално право/ не могат да бъдат обект на
преценка в настоящото производство. Съдебния изпълнител може да направи
прихващане единствено със съдебно признати вземания. От друга страна, видно от материалите
по делото всеки един от изброените по-горе кредитори/взискатели/ са оспорили
дължимостта на сумите, с които длъжника е претендирал прихващане.
Не е налице и порок в обжалвания акт на
ЧСИ и по отношение на методиката на
изчисляване на пропорционалните коефициенти
на взискателите. Видно от материалите по делото и заключението на вещото
лице ЧСИ е използвал общоприетата методика за изчисляване ан пропорционалния
коефициент.След отделяне на суми за привилегированите вземания
и дължимите такси , всяко вземане са разделя на общия сбор на
хирографарните такива.
Основателни
са възраженията на жалбоподателя касателно сумите по т.4 от разпределението, а
именно 2 170.44 лв. за НАП, в частта относно разпределението, но не и
относно изложените аргументи, че ЧСИ не е установил вземанията. Видно от
удостоверение –л.77 от изпл.дело преди изготвяне
на протокола за разпределение, ЧСИ е изискал справка от НАП относно вземанията
му към жалбподателя. Видно от материалите по делото , както и от
заключението на ССЕ, което съда кредитира , вземанията на НАП са общо 1189.03лв.,
от които : с привилегия по чл.136 ал.1 т.6 от ЗЗД – 351.16лв. и без привилегия - 837.867 лева . Видно от
издадения изп.лист от 10.06.2010 г. – л.154 от изп.дело, на
основание Решение №1574/03.12.2009г. по ГД №2226/2008 г. по описа на ВОС,
определение №377/02.10.2008г. по описа на ВАПС И.К.З. и Д.К. Петров се осъждат да
заплатят солидарно на осн.чл.297, ал.1 от ГПК държавна такса по сметка на ВОС в
размер на 1 007,14 лева, представляваща нотариална такса по реда на чл.85 от ЗННД, както и 5,00 лева за издаването на този ИЛ. Посоченото в цитираното
по-горе удостоверение задължение от 759.31 лева не е лихвоносно и поради това
не се дължи лихва в размер на 981.51 лева.
Неоснователно е възражението на длъжника,че
определените по делото такси не са внесени от взискателите/ доказателства за
събирането им са налични по дело/, както и ,че същите са неясно определени,
доколкото в Постановлението от 20.12.2019г. в частта за разноските същите са
посочени по основание и пера.
Основателно
е и възражението на жалбоподателя относно разпределението на разноските в
частта за сумата от 351.40 лв. – представляваща неплатени дължими такси и
разноски по изпълнението по ТТРЗЧСИ. За същите ЧСИ се явява хирографарен
кредитор и не се ползва с привилегията на чл.136 ал.1 от ГПК, а участва в разпределението
наред с останалите четирима такива, по следните аргументи.
Дължимостта на
разноските в изпълнителното производство е уредена от разпоредбата на чл. 79 от ГПК. Същите са за сметка на длъжника, освен в посочените в чл. 79, ал.1, т.1 и
т.2 от ГПК изключения. Таксите по изпълнението се събират за извършване на
изпълнителни и други действия, като размерът и видът им се определят с тарифа –
чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ. В настоящия случай, не е налице нито една от посочените
в закона хипотези изключващи отговорността на длъжника за разноски, поради
което същите следва да бъдат възложени в тежест на същия.Това важи и за
разноските останали невнесени авансово от взискателите.Съгласно мотивите от към
т.11 на ТР № 2/26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, дължимите на ЧСИ такси са частно вземане,
а не са публично такова – както е при
държавните съдебни изпълнители. За същите ЧСИ се явява хирографарен кредитор .
Именно поради това и предварителното внасяне на таксите от взискателя няма
значение за законосъобразността на извършените от ЧСИ действия.
Предвид изложените
мотиви, с право на привилегия по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД са вземанията за сумите: 408.00 – такси авансово внесени от
взискатели/подробно описани в заключението на вещото лице по ССЕ – таблица 7,
л.15 от в.гр.дело/, сумата от 785.99 лева – такса по чл.т.26 от ТТРЗЧСИ, както
и с привилегия по чл.136 ал.1 т. 6
вземането на НАП за сумата от 351.16 лева , като публични такива/вноски ДОО,
ЗОК и УПФ/ . Или общо – 1545.15 лева.
От събраната
сума 9133.90 лева – 1545.15 лева, остават
за разпределение – 7588.75 лева.
Възражението
на длъжника за погасени по давност вземания за глоби – посочени във възражение
– жалба – л.139 от в.гр.дело, представени в проведеното открито съдебно
заседание на 10.08.2020г., не следва да бъде зачетено, доколкото подобно
възражение е извън предмета на настоящото произнасяне.
Хирографарни
кредитори по изпълнението са: „Топлофикация Разград“ ЕАД – 12 238.76 лева, В.С.С. – 4139.44 лева, Д.И.С. – 2479.80 лева , НАП – 837.87 лева /изп.дело
№ 3459/2005, фиш/глоба/ и ЧСИ – 351.46 лева, или общо 20047.27лева.
Процента на
разпределение определен, като сумата останала след пълно удовлетворяване на
привилегированите вземания разделена на общия дълг на хирографарните кредитори
/7588.75/20047.27 / е 0.38.
Изчислени по
процента на разпределение вземанетията на хирографарните кредитора са както
следва : „Топлофикация
Разград“ ЕАД – 4630.72 лева, В.С.С. – 1563.79лева, Д.И.С. –942.32 лева, НАП – 318.39 лева и ЧСИ – 133.53 лева, или общо 7588.75 лева.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че обжалваното разпределение следва да бъде отменено и извършено ново съгласно изложените от съда
мотиви.
По искането за
разноски в настоящото производство.
Предвид изхода на
спора такива следва да се присъдят в
полза на жалбоподателя в размер на 1030.48 лева/ съгласно представения списък
по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им/, като доказателства за
заплатено адвокатското възнаграждение са
представени само за сумата от 600.00 /300 + 300/ лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.К.З., чрез
пълномощник адв.Д.П. – ВАК, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20188950402373 по описа
на ЧСИ Л.С., рег.№ 895, район на
действие – район на ВОС, извършеното от ЧСИ с Постановление от 20.12.2019г. /предявено на
05.03.2020г./ разпределение на постъпилата сума от 9133.90 лева , като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ постъпилата от запор на сметки на
длъжника И.К.З. сума от 9133.90
лева,както следва:
1.
За „Топлофикация Разград“ ЕАД – 4714.72 лв. , от които – 84.00 лева на
основание чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД и 4630,72 лв. на основание чл.136 ал.2 от ЗЗД.
2.
За В.С.С. – 1779.79 лв. , от които – 216.00 лева на основание чл.136 ал.1 т.1
от ЗЗД и 1563,79 лева - основание чл.136 ал.2 от ЗЗД.
3.
За Д.И.С. – 759.37 лева , от които 108.00лева на основание чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД и 942.32 лева на основание чл.136
ал.2 от ЗЗД.
4.
За НАП – 351.16 лева на основание чл.
136 ал.1 т.6 от ЗЗД и 318.39 лева на основание чл.136 ал.2 от ЗЗД.
5.
За ЧСИ – 785.99 лева – т.т.26 от ТТРЗЧСИ
– на основание чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД и 133.53 лева на основание чл. 136 ал.2 от ЗЗД.
ОБЩО
: 9133.90 лева.
ОСЪЖДА „Топлофикация
Разград“ ЕАД, ЕИК *********,В.С.С. ЕГН **********, Д.И.С.,*** ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на И.К.З. сумата от 1030.48 /хиляда и триста лева и четиридесет
и осем ст./ лева , на основание чл.78 ал.1 от ГПК .
Решението подлежи на обжалване пред ВАпС в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.