Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 29.07.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, пети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юли две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 1543 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 - чл.178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/,
във връзка с чл.84, ал.2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.
Образувано е по жалба на В.П., родена
на ***г., ЛНЧ: **********, гражданка на Украйна, с настоящ адрес ***, чрез адвокат
В.И., против Решение № 4486/26.05.2022г. на Заместник председателя на
Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ – МС/, депозирана
пред Административен съд София – град. По жалбата е образувано административно
дело № 5509/22г. С Определение № 4967/21.06.2022г. състав на АССГ е прекратил
производството на основание чл.135, ал.2 от АПК и е изпратил делото по
подсъдност на Административен съд гр. Варна.
С оспорвания административен акт на основание чл.68,
ал.1, т.2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е прекратено производството
за предоставяне на международна закрила на В.П..
В жалбата са изложени аргументи за
незаконосъобразност на атакувания индивидуален административен акт, поради нарушение
на материалния закон. Според жалбоподателя, съгласно чл.17 и чл.19 от Директива
2001/55/ЕС и тълкуването, дадено в оперативните насоки на Европейската комисия,
лицата, които се ползват с временна закрила, имат право на достъп до процедурата
по международна закрила по всяко време. В подкрепа на това се позовава и на параграф
10 от Преамбюла и чл.3, пар.1 от директивата. С депозирани писмени бележки с.д.
№ 11448/25.07.2022г. твърди, че обжалваният индивидуален административен акт е
издаден при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл.35 от АПК.
Счита, че правнорелевантните факти са тотално объркани, като в тази връзка посочва,
че жалбоподателката е влязла в Република България на 25.02.2022г., а не на
25.03.2022г., както се сочи в обжалваното решение; заявлението до Председателя
на ДАБ за предоставяне на хуманитарен статут е от 28.02.2022г., а не от
28.03.2022г., както погрешно е посочено в решението, позовавайки се на писмо от
Областна дирекция на МВР Варна, с което входираното заявление с рег. №
125560-490 от 28.02.2022г. е изпратено до председателя на ДАБ. Направено е искане
за отмяна на оспореното решение.
Ответникът по жалбата – Заместник председателя
на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ – МС/, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Й П, оспорва жалбата, като счита
същата за неосноватена и недоказана, а оспореният индивидуален административен
акт за правилен и законосъобразен, постановен при спазване на административнопроизводствените
правила и материалноправните разпоредби.
Административен съд-Варна, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
От доказателствата по делото се установява, че П. е родена
на ***г***, Украйна, украинец по народност, гражданство – Украйна, семейно
положение – омъжена. Пристигнала е легално в Република България през митнически
пункт Дуранкулак на 25.02.2022г., за закрила от войната и свързаните с нея
всеобщи проблеми в Украйна.
Със
Заявление рег. № 125560 – 490/28.02.2022г., В.П. е направила искане да й бъде
предоставена закрила в Република България по Закона за убежището и бежанците
/ЗУБ/.
С молба рег. № УП-8412/28.03.2022г. е направила искане
да й бъде предоставен хуманитарен статут. С молба рег. № УП – 8412/19.04.2022г.
П. е направила искане да й бъде прекратено производството за предоставяне на
хуманитарен статут в Република България.
С молба рег. № УП – 8412/09.05.2022г. е оттеглила молбата
за прекратяване на производството за предоставяне на хуманитарен статут.
С решение № 4486/26.05.2022г. на Заместник председателя
на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ – МС/, е
прекратено производството за предоставяне на международна закрила на П..
Решението е връчено на жалбоподателя на 06.06.2022г.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от
приобщените писмени доказателства, представляващи административната преписка по
издаването на акта.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
в преклузивния срок по чл.84, ал.2 от ЗУБ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт, на всички основания по чл.146
от АПК.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата
от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправни разпоредби.
За да издаде оспорения акт, административният орган е
приел, че жалбоподателката е подала молба за предоставяне на международна
закрила с вх. № РД 09-ВР-1594 от 28.03.2022г. на РПЦ – София до Председателя на
Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, поради което попада в
категорията на лицата, обхванати от действието на въведената временна закрила в
Република България съгласно чл.2 от Решение за изпълнение /ЕС/ 2022/382 на
Съвета от 4 март 2022г. и т.1 и 3 от Решение № 144 от 10 март 2022г. на
Министерски съвет, изменено с Решение № 180 от 30 март 2022г. на МС.
Съгласно чл.2 от Решение за изпълнение /ЕС/ 2022/382
на Съвета от 4 март 2022г., настоящото решение се прилага за следните категории
лица, разселени от Украйна на или след 24 февруари 2022г. – а/ украински граждани,
пребиваващи в Украйна преди 24 февруари 2022г.; б/ лица без гражданство и
граждани на трети държави, различни от Украйна, които са се ползвали от
международна закрила или равностойна национална закрила в Украйна преди 24
февруари 2022г.; в/ членове на семейството на лицата, посочени в букви а/ и б/.
С т.1 и т.3 от Решение № 144 от 10 март 2022г. на
Министерски съвет, на основание чл.2, ал.2 от Закона за убежището и бежанците
се предоставя временна закрила на разселените лица от Украйна в съответствие с Решение
за изпълнение /ЕС/ 2022/382 на Съвета от 4 март 2022г., за установяване на
съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на
чл.5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила. Лицата с чуждо
гражданство или без гражданство, напуснали Украйна в резултат на военните
действия и влезли и останали на територията на Република България, получават
временна закрила считано от 24.02.2022г. до изричното им волеизявление за
ползване на временна закрила, но не по-късно от 31 март 2022г.
С Решение № 180 от 30 март 2022г. на Министерски съвет,
т.3 от Решение № 144 от 10 март 2022г. на Министерски съвет е изменена така: „3.
Лицата с чуждо гражданство или без гражданство, напуснали Украйна в резултат на
военни действия, които са влезли и останали на територията на Република България,
могат да получават временна закрила и без изричното им волеизявление и
регистрация за ползване на временна закрила, в срок до 15 април 2022г..“
Категорично установено по делото е, че П. е пристигнала
легално в Република България през митнически пункт Дуранкулак на 25.02.2022г. Със
Заявление рег. № 125560 – 490/28.02.2022г. е направила искане да й бъде
предоставена закрила в Република България по Закона за убежището и бежанците
/ЗУБ/. Според писмо УРИ 365000 – 14768 от 05.04.2022г. подписано от началник
сектор „Миграция“ при Областна дирекция на МВР гр. Варна, заявлението е било
изпратено на основание чл.58, ал.4 от Закона за убежището и бежанците до
Председателя на Държавната агенция за бежанците с писмо рег. № 365000 – 8706 от
02.03.2022г. Т.е. към датата на подаване на заявлението, временната закрила не
е била приведена в действие, поради което и П. не е попадала в категорията на лицата,
обхванати от действието на въведената по-късно временна закрила съобразно чл.2
от Решение за изпълнение /ЕС/ 2022/382 на Съвета от 4 март 2022г. и т.1 и 3 от
Решение № 144 от 10 март 2022г. на Министерски съвет, изменено с Решение № 180
от 30 март 2022г. на МС не е била въведена.
Съгласно чл.58, ал.4 от Закона за убежището и
бежанците, когато молбата по ал.3 е направена пред друг държавен орган, той е
длъжен незабавно да я изпрати на Държавната агенция за бежанците, която извършва
регистрацията по чл.61а, ал.1 не по-късно от 6 работни дни от първоначалното
подаване на молбата. Твърдението на процесуалния представител на ответника, че
посоченото заявление не е подавано в ДАБ, не се подкрепя от доказателствата по
делото. Не се подкрепя от доказателствата и изложеното в обжалваното решение,
че подадената от жалбоподателката молба за предоставяне на международна закрила
е от 28.03.2022г. Административният орган в нарушение на чл.35 от АПК не е
изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил
задължението си по чл.36, ал.1 от АПК да събере служебно всички доказателства
относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил основен принцип,
залегнал в чл.9, ал.2 от АПК да събира всички необходими доказателства, независимо
дали има искане от страните за това. Административният орган е издал оспореният
акт без да изясни релевантните по делото факти и обстоятелства, което съобразно
разпоредбата на чл.35 от АПК е негово основно задължение. Неспазването на това
задължение прави акта незаконосъобразен. Допуснатите от административния орган
нарушения на административнопроизводствените правила са довели до неправилно
прилагане на материалния закон. Съгласно чл.1а, ал.2 от Закона за убежището и
бежанците, международна закрила се предоставя по силата на Конвенцията за
статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951г., и Протокола за
статута на бежанците от 1967г. ратифицирани със закон, на международните актове
по защита правата на човека и на този закон и включва статут на бежанец и
хуманитарен статут. Прекратяването на производството за предоставяне на международна
закрила поради въвеждането на временна закрила, противоречи на Директива
2001/55/ЕС. Съгласно чл.3, пар.1 от Директивата, режимът на временна закрила не
е преюдициален по отношение на признаването на бежанския статут по Женевската
конвенция. Съгласно чл.17, т.1 лицата, ползващи се с временна закрила, трябва
да могат във всеки момент да подадат молба за предоставяне на убежище.
Изложеното налага извода за липса на правно основание за прекратяване на
административното производство. Оспореното Решение № 4486/26.05.2022г. на
Заместник председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския
съвет /ДАБ – МС/ следва да бъде отменено. С оглед обстоятелството, че
естеството на административноправния въпрос не позволява решаването му по същество
от съда, на основание чл.173, ал.2 от АПК, след отмяната на решението, административната
преписка следва да бъде изпратена на компетентния орган за ново произнасяне по
депозираната от В.П. молба за предоставяне на международна закрила.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 4486/26.05.2022г. на Заместник
председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ –
МС/ в частта му, с която е прекратено производството за предоставяне на
международна закрила на В.П., ЛНЧ: **********, гражданка на Украйна.
ИЗПРАЩА преписката на Заместник председателя на на
Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за ново произнасяне по
молбата за предоставяне на международна закрила на В.П., ЛНЧ: **********,
гражданка на Украйна, при съобразяване на задължителните указания на по
тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: