МОТИВИ към присъда № 314/ 15. 12.
2020г. по НОХД № 1164/ 2020г. по описа
на Окръжен съд-Бургас
Предаден е на съд подсъдимият Д.К.А. ***, ЕГН ********** по чл.
343 ал. 1, б. „в", предложение първо във вр. чл. 342 ал. 1 НК.
Съдебното производство по делото започна по реда на чл. 248 НПК,
като наред с изслушване на страните и на основание чл. 74 и сл. НПК, в процеса
беше конституиран като частен обвинител наследницата на пострадалата от
деянието Т. С. Н., а именно нейната дъщеря Ж.Н.Н. с ЕГН **********.
След предварителното изслушване на подсъдимия и неговия защитник
адвокат Ралчев от АК - Варна, на повереника на частния обвинител адвокат Кралев
от АК - Бургас и на прокурора по въпросите по чл. 248 ал. 1 НПК, и предвид
изричното изявление на подсъдимия А., че желае делото да се разгледа по реда на
Глава Двадесет и седма- чл. 371, т. 2 НПК / протокол от съдебно заседание на
15. 12. 2020г./, Съдът пристъпи към извършване на съдебно следствие, при което
и на основание чл. 283 НПК прочете и прие като доказателства по делото всички
гласни и писмени доказателства по досъдебното производство, както и на
основание чл. 284 НПК предяви и прие веществените доказателства по делото. При
това съдът прие, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, след което пристъпи към
изслушване на съдебните прения.
В тази фаза на наказателния процес представителят на държавното
обвинение изрази становище, че го поддържа и счита, че в случая принципно са
налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства като в
крайна сметка наказанието му следва да бъде определено при условията на чл. 55 НК. Предлага конкретни размери на наказанията лишаване от свобода и лишаване от
право да управлява МПС.
Повереникът на частния обвинител и самата тя изцяло се
присъединява към становището на публичното обвинение със забележката, че
пострадалата от деянието няма съществен принос за настъпване на вредоносния
резултат.
Защитникът на подсъдимия по същество не оспорва становището на
държавното обвинение, макар да изразява несъгласие с посоченото в обвинителния
акт административно нарушение по чл. 20 ал. 1 ЗДвП, тъй като нарушението по
този състав не е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпването на
вредоносния резултат- смъртта на пострадалата Т. Н.. Изтъква множество
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и в пълен унисон със
становището на държавното и частно обвинение, пледира за приложение на чл. 55
ал. 1, т. 1 НК при определяне на наказанието. Пледира също така по отношение на
кумулативното наказание по чл. 343г НК да се приложи разпоредбата на чл. 55 ал.
3 НК и на подсъдимия да не бъде наложено наказание лишаване от право да управлява
МПС като се позовава на влошеното здравословно състояние на подсъдимия и
неговите ангажименти да бъде в помощ на болната си съпруга, за което му е
необходим автомобил.
Подсъдимият А. изразява искрено съжаление за случилото се и
изразява желание за справедлива присъда.
След съобразяване със становищата на страните и преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и в
пределите на чл. 373 ал. 3 НПК, съдът приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА НА ДЕЯНИЕТО :
На 27.11.2015г. през деня подсъдимият А. заедно със
съпругата си - св. С. А. били в центъра на гр.Бургас, на покупки. Малко преди
17.00 часа приключили и се качили в собствения им лек автомобил марка „П."
с рег.№ ***, зелен на цвят, който бил паркиран в центъра на гр.Бургас, на
ул."Васил Левски", точно срещу Съдебната палата. Подсъдимият управлявал
автомобила и се отправил по ул."Васил Левски" към бул."Христо
Ботев". На кръстовището на двете улици изчакал да светне зелен светофар и
се включил, със завой надясно, по бул. „Христо Ботев" /в 16ч. 59м. - видно
от фотоалбум към Допълнителна съдебно-техническа експертиза - том 4, л.35 ДП/,
като се установил в лявата лента за движение, в избраната посока. Пред него на
разстояние 12 и повече метра , в същата лента се движел друг автомобил, включил
се по булевард „Христо Ботев", непосредствено преди автомобила на
обвиняемия и от същото място /от към улица Васил Левски/. Подсъдимият А.
продължил да управлява автомобила си праволинейно по булевард „Христо
Ботев", в посока към „Билкова аптека", като се движел със скорост от
около 56-57 км/час, при максимално разрешена скорост на движение 50 км. в час.
Булевард „Христо Ботев" в района на произшествието се състои от две платна
- за двете посоки на движение, разделени по между си от двойна непрекъсната
линия; всяко едно платно се състои от две ленти за движение в съответната
посока, разделени по между си от единична прекъсната линия, като всяка лента е
широка по 3,00 метра. След като подсъдимият се включил по бул.„Христо
Ботев", продължил движението си по него на къси светлини, тъй като имало
както попътно, така и срещуположно движение, а по това време било вече тъмно и
леко превалявало. Имало и други светлини - както от останалите автомобили, така
и от сградите, намиращи се отстрани на улицата и от уличното осветление. От
лявата страна на булевард „Христо Ботев"/по посока на движение на
подсъдимия/ се намирала сградата на ОД на МВР Бургас, след която била улица
„Пробуда", сключваща с улица „Христо Ботев" прав ъгъл под формата на
Т-образно кръстовище отляво, спрямо посоката на движение на подсъдимия. След
улица „Пробуда", отляво на бул. „Христо Ботев", по продължението на
пътя нагоре, се намирала Детска градина, около която имало тротоар, както от
страната на булевард „Христо Ботев", така и от страната на улица
„Пробуда".
По времето, по което
подсъдимият се включил с автомобила си по бул. „Христо Ботев",
пострадалата пешеходка - Т. С. Н., родена на ***г. - на * години - се
придвижвала по улица „Пробуда" към булевард „Христо Ботев", като се
движела по самата улица „Пробуда" в близост до тротоара откъм Детската
градина и се насочила да пресече булевард „Христо Ботев" на
нерегламентирано за това място, в силно натоварения трафик.
Пешеходната Н. се
придвижвала бавно, с помощна на бастун, който използвала с дясната си ръка, със
скорост на движение около 3,4 км/час. Предприела навлизане на платното за
движение на булевард „Христо Ботев" отляво надясно, спрямо посоката на
движение на автомобила на подсъдимия. В този момент /моментът на навлизане на
пешеходната на платното/ автомобилът „П." на А. бил на разстояние около
115 метра от мястото на удара и пешеходната не била видима за него.
След като се включил по булевард „Христо Ботев", А. установил
управлявания от него автомобил в средната част на лявата лента, в избраната от
него посока на движение и се придвижвал напред с избраната от него скорост на
движение, която непосредствено преди удара с пострадалата и по време на самия
удар била точно 56, 5км. /час и имал опасна зона за спиране 52 метра. По време
на движението той не наблюдавал внимателно пътната обстановка. Вниманието му
било насочено към движещия се пред него автомобил и не държал сметка за пътната
ситуация встрани от линията му на движение, попадаща в средната част на лявата
лента за движение, в платното за движение към „Билкова аптека" и булевард
"Сан Стефано". Поради това не забелязал придвижващата се
перпендикулярно по булевард „Христо Ботев" пешеходна Н., доближаваща до
линията му на движение напред, тогава когато това станало обективно възможно:
когато пешеходната пресякла средата на платното за насрещно движение /т. е.
подминала разделителната прекъсната линия на двете насрещни за обвиняемия ленти
на движение/ с около 1.00 метра и отстояла на 2, 88 м. от мястото на удара,
подсъдимият бил с управлявания от него автомобил на 48.00 метра от мястото на
удара и придобил обективна видимост към пешеходната, но не я забелязал,
респективно не предприел спиране. Всеки един от двамата - подсъдимият с
управлявания от него лек автомобил и пешеходната Н. продължили движението си в
избраната посока, като А. продължил да не забелязва пешеходната, която
достигнала двойната разделителна линия между двете платна за насрещно движение,
пресякла я и навлязла в лентата на движение на подсъдимия. В този момент
водачът на автомобила все още не бил забелязал пешеходката, която навлязла на
0,90 метра навътре в лентата му на движение, от ляво, по посоката му на
движение, в резултат на което произлязъл удар между челната крайна лява част на
автомобила и дясната странична повърхност на тялото на пешеходката Н.. Мястото
на удара попада изцяло в лентата за движение на обвиняемия: както е посочено
по-горе - по широчина - на 0.90 метра вдясно от двойната разделителна линия
между двете платна /спрямо посоката на движение на подсъдимия/ и по дължина -
на 3,4 метра преди мерната линия, представляваща спуснат перпендикуляр по
бул."Христо Ботев" от югоизточния край / ъгъл / на бетонната основа
на двора на Детската градина, намираща се на бул."Христо Ботев"
/съгласно Протокол за оглед от 27.11.2015г./. В следствие на този удар тялото
на пострадалата се завъртяло около напречната си ос и попаднало върху лявата
предно-странична част на автомобила на подсъдимия, носено било така около 19,3
метра, след което било отхвърлено настрани, наляво по посока на движението на
лекия автомобил, падайки и удряйки се и върху асфалта. В резултат на така
произлезлия удар - в автомобила на подсъдимия и при отхвърлянето на земята -
произлезли множество тежки наранявания, а именно: тежка гръдна и гръбначно-
мозъчна травма, разкъсно-контузни рани по главата и скалпова рана на челото,
тежка контузия на десния бял дроб, счупване на ребра двустранно по повече от
една фрактурна ивица /с кръвонасядане на местата на счупване в дясно и без
кръвонасядане на тези в ляво/, счупване на дясна ключица и пълно прекъсване на
гръбначния стълб на ниво пети гръден прешлен, счупване на десните тазови кости,
счупване на дясно бедро и подбедрица, счупване на дясно коляно. В резултат на
така получените травми, след падането и на земята, пострадалата останала да
лежи неподвижно и в безсъзнание, с наранявания, които неизбежно довели до
настъпването на смъртта и малко време след удара.
След произлезлия удар с
пострадалата пешеходка, подсъдимият А. предприел спиране, запазвайки
праволинейното си движение в лентата, по която се движел преди удара. Същият не
разбрал в какво се е ударил автомобила му, но спрял, огледал се и първоначално
не видял тялото на пострадалата, което паднало в лявата лента на насрещното
движение, с глава - ориентирана към Детската градина и крака - към лентата на
движение на водача. Решил да продължи, но продължавайки движението се напред
видял нещо, което оприличил на кукла в насрещното платно на земята, за това,
достигайки малко след потеглянето си до кръстовище на булевард „Христо
Ботев" с улица „Македония" със светофарна уредба, завил на ляво по
ул. Македония и спрял непосредствено след кръстовището /до фургон със скара/.
В това време тялото на
пострадалата останало неподвижно в лявата лента на платното за движение надолу
- към ЖП-гарата, като в този момент смъртта все още не била настъпила. За
кратък момент по това платно нямало движение, но след това светофарните уредби
на кръстовището на бул. „Христо Ботев" с улица „Македония" и на
кръстовището на бул. „Христо Ботев" с булевард „Сан Стефано"
/намиращи се по продължението на бул. „Христо Ботев" нагоре, по
първоначалната посока на движение на подсъдимия/ дали зелен светофар за
автомобилите движещи се надолу по булевард „Христо Ботев", в посока към ЖП
- гарата. Най-напред отгоре се включил лек автомобил „О." тип джип с рег.№
***, управляван от св. Г. О. Х., който се движел със скорост не по-малка от 50
км. /час в лявата лента на движение в платното за движение за надолу към ЖП
гарата. Достигайки тялото на пострадалата, същият преминал над него, без гумите
на автомобила да преминат през пострадалата. Тялото на пострадалата било леко
притиснато от долната пластмасова кора на автомобила, при което пластмасовата
кора се счупила, издавайки звук, а в резултат на счупването, анцуга и долното
бельо на пострадалата били захванати в процепа на счупената кора. От движението
на автомобила и захващането на посочените дрехи в процепа на счупената кора,
тялото на пострадалата било провлачено и преместено от автомобила около 18
метра надолу, като при откъсването на парчетата плат /малка част от които
останала в процепа на долната кора/ тялото останало на платното за движение, в
същата лента, в непосредствена близост до кръстовището с
ул."Пробуда", а автомобилът продължил движението си напред. От
преминаването на автомобил „О." над тялото й, пострадалата получила
наранявания по левите крайници - разкъсно - контузии рани по левия крак и по
лявата ръка, свързано с обширно свличане и отслояване на кожата по гръбната
повърхност на дланта и долната трета на предмишницата й.
Непосредствено след преместването на тялото на пострадалата от
автомобил "О." надолу по булевард „Христо Ботев" и ситуирането
му до кръстовището с ул."Пробуда", до пострадалата отишъл св. К. К..
Същият малко преди това, движейки се по бул."Христо Ботев"/в посока
нагоре към Билкова аптека/, завил по ул."Пробуда", където в началото
на улицата имало паркинг, като по време на завоя възприел тялото на
пострадалата по-нагоре по булевард „Христо Ботев", непосредствено след
отхвърлянето и от автомобила на обвиняемия на земята. Същият докато паркирал
автомобила си чул преминаването на автомобил „О." над пострадалата и
незабавно след паркирането се отправил към бул. „Христо Ботев", виждайки
тялото на пострадалата преместено надолу, в близост до кръстовището. Незабавно
св. К. взел обезопасителни мерки, като започнал да маха и същевременно се
обадил от телефона си на тел. 112. Обаждането било точно в 17.01 часа. До
св.К. спрял с автомобила си и св.Е. Г., който пуснал аварийните светлини и също
възприел пострадалата на земята. Тялото на същата било насочено с глава към
сградата на ОД МВР Бургас и с крака - в противоположната посока, като видимо,
според свидетелите, пострадалата нямала признаци на живот. Малко след това
дошла линейка на бърза помощ, като в момента при извършената проверка от
лекарския екип било установено, че пострадалата все още е жива. Въпреки това
малко по- късно същата починала. Видно от Съдебно-медицинска експертиза на труп
№ 379/28.11.2015Г. на 0"Съдебна
медицина"-МБАЛ-Бургас, непосредствената причина за смъртта на пострадалата
Т. С. Н. е комбинираната гръдна и гръбначно- мозъчна травми, причинени от удара
на лек автомобил „П." управляван от подсъдимия и последващото отхвърляне на
земята от този автомобил, които травми са довели до тежки увреждания на
вътрешни органи и техните функции.
След като паркирал управлявания от него автомобил на
ул."Пробуда", непосредствено след кръстовището с бул."Христо
Ботев", А. слязъл от автомобила си видимо притеснен, като в този момент до
него се оказала св.Г. К., която наблюдавала голяма част от произлязлото
пътно-транспортно произшествие /без първоначалния удар между пострадалата и
автомобила на подсъдимия, който възприела само слухово/, вкл. и движението на
подсъдимия с автомобила си от мястото където бил спрял на бул."Христо
Ботев" до мястото където паркирал. Свидетелката била афектирана, заради
което попитала А. дали няма да се върне, възприемайки го на този етап като
свидетел на случилото се. Пред нея, в този момент подсъдимият заявил, че не той
е блъснал пешеходката. Въпреки това се отправил в посока към мястото където
било тялото на пострадалата - до по-долното кръстовище, спрямо мястото където
паркирал автомобила си. Достигайки по тротоара до мястото където била
пострадалата, а в това време вече и свидетелите К. и Г., подсъдимият имал
намерение да отиде до пострадалата и двамата свидетели и да обясни какво се е
случило. Същият се отправил към платното за движение, опитвайки се да каже
какво според него се е случило, но в това време свидетелят Г., който бил полицейски
служител /какъвто бил и св.К./ и възприел действията на подсъдимия, му заявил
„Отдръпнете се, полиция!", опасявайки се за безопасността на А., тъй като
по това време движението още не било спряно. Подсъдимият не можал да разбере
дали този свидетел /Г./ е разбрал, че той има отношение към катастрофата и се
опитал отново да каже нещо, но св.Г. отново категорично му казал да се
отдръпне. Подсъдимият се чувствал зле, било му лошо, бил притеснен и след тази
реакция се отправил обратно към автомобила си, след което се отдалечил от
района на местопроизшествието. След като се прибрал у дома си, установил
пораженията по автомобила си от удара с пострадалата, като запазил същия в
състоянието от вечерта на катастрофата. Очаквал, според твърденията му, някой
от полицията да го извика. След установяването му по оперативен път, на
06.01.2016г. с Протокол за оглед /находящ се в том 2, стр.42-48, и фотоалбум
към него - в том 4, стр. 19-23 ДП/ лек автомобил „П." с рег.№***,
собственост по регистрационен талон на подсъдимия Д.А., бил иззет и приобщен
като веществено доказателство по делото, заедно с един брой черен ключ с
аларма.
Грното се потвърждава както от надлежно приетите по
делото гласни, писмени и веществени доказателства- обясненията на подсъдимия А.,
показанията на свидетелите Ж.Н., Ж. И., С. Ч., К. К., Е. Г., Д. Ч., Г. О. Х., К.
К., Г. К., Р. Т., С. А., от изготвените протоколи и експертизи - Протокол за
оглед на местопроизшествие с фотоалбум от 27.11.2015г. /т. 12-15/ Протокол за
оглед на труп /т.1, л.16-31/; Протокол за оглед на лек автомобил „О." с
рег.№ *** /т.1, л.92- 101/; Протокол №99/10.12.2015г. на БНТЛ-ОДМВР-Бургас за
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, иззети от автомобил
„О."с рег.№ *** /т.2,
л.16-17/; Протокол №15/ДНК-194 от 12.12.2015г. на БНТЛ-ОДМВР-Бургас за ДНК
изследване на веществени доказателства, иззети от автомобил „О." с рег.№ ***
/т.2, л.20-22/; Протокол за оглед на лек автомобил „П." с рег.№ *** от
06.01.2016г. /т.2, л.42-48/ с фотоалбум /находящ се в т.4, л. 19-23/; Протокол
за оглед на веществ.доказателство - лек автомобил „П." с рег.№ *** от
12.01.2016г. /т.2, л.65-72/; Съдебно-медицинска експертиза на труп
№379/28.11.2015г. на 0"Съдебна медицина"-МБАЛ Бургас /т.2, л.75-78/;
Протокол за разпознаване на лица /т.2, л.101-105/; Съдебно-техническа
експертиза от 12.06.2016г. на предоставени по ДП дискове за проследяване
движението на лек автомобил „П.", зелен на цвят, е рег.№*** /т.2, л.
108-111/; Трасологическа експертиза - №78/10.12.2015г. относно дали иззетите от
лек автомобил „О." е рег.№ *** веществени доказателства - две парчета
тъкан - са част от дрехите на пострадалата /т.З, л.21-22/; Трасологическа
експертиза - № 77/07.12.2015г. - относно дали по дрехите на пострадалата има
увреждания, които биха могли да се получат следствие съприкосновение е МПС и
дали има следи от грайфери на автомобилна гума /т.З, л.26-27/; Допълнителна
съдебно-техническа експертиза от 17.09.2016г. на предоставен диск от Сладкарница
"Роза" относно наличието на автомобили пред автомобил „П." е
рег.№ ***, които се включват в движението по ул.Христо Ботев пред него /т.4,
л.32-35/; Повторна комплексна автотехническа ескпертиза от 07.10.2016г„
изготвена от вещи лица - инж. Павел Янев, инж. Атанас Дончев и д-р Г. Милева
/т.4, стр.38-55/; Арбитражна комплексна автотехническа експертиза, изготвена от
вещи лица - проф. д.т.н. Станимир Карапетков, доц. д-р инж.Христо Узунов, д-р
Йордан Стойков/т.6, лист 66-105ДП/; Протокол за оглед на веществени
доказателства - лек автомобил „П."с per. № *** -за измерване на
осветеността от къси светлини на автомобила и вида на крушките /т.7,
Л.26-38ДП/; Допълнителна Арбитражна Комплексна тройна автотехническа и съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от вещи лица - проф. д.т.н. Станимир
Карапетков, доц. д-р инж.Христо Узунов, д-р Йордан Стойков /т.7, Л.43-47ДП/;
Допълнителна Арбитражна двойна авто-техническа експертиза, изготвена от вещи
лица - проф. д.т.н.Станимир Карапетков и доц. д-р инж.Христо Узунов /т.7,
л.53-59 ДП/, от изисканите справки за съдимост - т.8, л.25 и справка за водач -
т.8, л.28 .
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
С оглед на така приетата фактическа обстановка, пред вид
обстоятелството, че самопризнанията на подсъдимия по никакъв начин не си
противоречат с надлежно събраните по делото други писмени, гласни и веществени
доказателства, съдът приема обвинението за безспорно доказано. От обективна
страна, на 27.11.2015г. на бул."Христо Ботев" в гр.Бургас, при
управление на МПС - лек автомобил „П." с рег.№ ***, подсъдимият А. нарушил
правилата за движение по Закона за движение по пътищата /ЗДП/, в следствие на
което причинил смъртта на пострадалата Т. С. Н., ЕГН:**********. Доказаха се
конкретно извършени от А. нарушения на правилата за движение по Закона за
движението по пътищата / Обн.ДВ бр.20 от 05.03.1999г. в редакцията му към
датата на деянието - 27.11.2015г. /, които нарушения се намират в причинна
връзка с настъпилия обществено-опасен резултат, а именно:
- Чл. 20 ал.1. „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните транспортни
средства, които управляват“- като управлявал
собствения си лек автомобил „П." е рег.№ ***, без да прояви необходимото
внимание, т.е. без да контролира непрекъснато положението на автомобила си
спрямо останалите участници в движението, във връзка с което не възприел
опасността в лицето на пострадалата Т. С. Н., когато същата станала видима за
него - когато управляваният от него автомобил е бил на 48 метра преди мястото
на удара. Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на защитата
на подсъдимия, че в случая не е налице нарушение на тази императивна
разпоредба, тъй като е безспорно, че пътната обстановка в случая е била крайно
усложнена и обстоятелството, че А. е бил насочил вниманието си към движещ се
автомобил не е причина той да не наблюдава и другите участници в движението,
още повече, че деянието е извършено в тъмна част на денонощието.
Подсъдимият водач е нарушил и чл. 21 ал.1. „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в km/h: за пътно превозно средство
категория В, в населено място е забранено превишаването на скоростта на
движение 50 km/h", като непосредствено преди пътно-транспортното
произшествие и по време на същото се движел с превишена скорост, а именно - със
скорост не по-малко от 56,5км./час. Безспорно е доказано, че ако той беше
управлявал автомобила си дори с максимално разрешената скорост на движение от
50 км./час, същият би имал опасна зона за спиране на автомобила от 43,5 метра.
Тази опасна зона е по-малка от осветения участък пред автомобила - от 48 метра
/при тъмно време и осветеност от късите светлини на автомобила на подсъдимия/.
Движейки се с тази максимално разрешена скорост и при условие, че е бил
предприел своевременно спиране в момента на осветяване на пострадалата с челния
фронт на светлините, А. е можел да предотврати пътно-транспортното
произшествие.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината непредпазливост, под формата на
небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено-опасните
последици - пътно- транспортното произшествие със смъртта на пострадалата Т. С.
Н., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди: същият е водач с дългогодишен
стаж и знае, че всяко, дори и най-незначително невнимание при управлението на
МПС, може да доведе до обществено- опасни последици и въпреки това не е проявил
нужното внимание при управление на автомобила, през тъмната част на
денонощието, засилен трафик, преваляване и управление на къси светлини;
съществено е нарушил изискваното от него като водач поведение - за управление
на автомобила в градска среда със скорост не по-висока от 50 км./час,
съзнавайки, че в населено място - при натоварен трафик - винаги е възможно да
се наложи екстремно спиране, поради което дори и незначително неспазване на
правилата за ограничаване на скоростта може да доведе до редица опасности, още
повече, че сам се е поставил в ситуация да не може да реагира за кратко време и
разстояние.
По тези причини съдът призна подсъдимия А. за виновен за извършено
престъпление по чл 343 ал. 1, б. „в", предл. първо във вр. с чл.342 ал. 1 НК.
Подсъдимият Д.К.А. е правоспособен водач от *.*.19**г. Към датата
на деянието по настоящия обвинителен акт същият притежавал Свидетелство за
управление на МПС № 2801*****, издадено на *.*.20**г. и валидно до *.*.20**г.
В хода на досъдебното
производство А. е дал обяснения, които до някъде съвпадат с гореизложената
фактическа обстановка, като твърди, че управлявал автомобила си със скорост
около 50км./час, както и че след като се разминал с автомобил, движещ се
срещуположно в лявата лента/в платното за насрещно движение/, чул удар по
автомобила си от ляво, като не е възприел пешеходката и твърди, че не е имал
такава обективна възможност. Както беше посочено по- горе обаче, по време на
съдебното следствие подсъдимият изцяло призна фактите, посочени в обвинителния
акт.
Не без значение е и обстоятелството, че за настъпилия тежък
обществено-опасен резултат - смъртта на пострадалата Т. С. Н., съществено
допринесла и самата пострадала, която грубо нарушила правилата за движение по
пътищата, като предприела пресичане на място, на което няма право да пресича
бул. „Христо Ботев": съгласно чл. 113 ал.1 от ЗДвП при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават само по пешеходните
пътеки и то при спазване на определени правила, основното от които е преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства. В случая пострадалата е предприела пресичане на основна
градска артерия на място, където няма пешеходна пътека и без да се съобрази с
пътните превозни средства, които се движат по булеварда.
Като причина за извършване на деянието следва да се посочи
недооценяването на конкретната пътна обстановка, както и напредналата възраст
на подсъдимия със съответните физиологични и психични проблеми, обосноваващи
забавени реакции.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :
При определяне на наказанието съдът се съобрази както с целите на
закона по смисъла на чл. 36 НК, така и с императивните критерии на чл. 54 НК.
Взе пред вид от една страна високата степен на обществена опасност с оглед
родовия и непосредствен обект на посегателство и широкото му разпространение в
обществото към настоящия момент. От друга страна взе предвид ниската степен на
обществена опасност на самия деец- необремененото му съдебно минало и пълната
липса на административни наказания по ЗДвП, въпреки дългия му стаж като водач;
искрените му самопризнания и разкаяние, посткриминалното му поведение,
напредналата му възраст, изключително високата степен на съпричиняване на
вредоносния резултат от самата пострадала, дългия срок, който е изминал от
извършване на деянието. По тези причини и, след като го призна за виновен,
съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства по смисъла на чл. 343 ал. 1, б. „в",
предложение първо- а именно законовият минимум от две години лишаване от
свобода. В съответствие с разпоредбата на чл. 373 ал. 2 НПК и на основание чл.
58а ал. 1 НК съдът редуцира така определеното наказание лишаване от свобода на
една година и четири месеца лишаване от свобода. От тук нататък, съпоставяйки
процесуалното поведение на подсъдимия на досъдебното производство с настоящото
му поведение, съдът намери, че процесът на поправяне и превъзпитание у дееца
вече е започнал и не се налага ефективното изтърпяване на това наказание, още
повече, че в този смисъл пледира и частният обвинител. Ето защо и на основание
чл. 66 ал. 1 НК, с присъдата съдът отложи изпълнението на наказанието лишаване
от свобода за минималния срок от три години.
Пред вид посочените цели на чл. 36 НК и по- конкретно да се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
съдът прие, че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най- лекото, определено
в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което с присъдата
не приложи разпоредбата на чл. 55 НК- както беше посочено по- горе, и към
настоящия момент идентични деяния в обществото са широко разпространени.
С присъдата съдът се произнесе и по кумулативното наказание
лишаване от право да се управлява МПС по смисъла на чл. 343г НК. Същото е
разновидност на наказанието лишаване от права по смисъла на чл.49 ал. 1 във вр.
с чл. 37 ал. 1, т. 7 НК като законодателят определя максималния размер на това
наказание в ал. 2 на чл. 49 НК, а разпоредбата на ал.4 пряко обвързва
накаказанията лиаване от свобода и лишаване от право да се упражнява опредена
професия или дейност. В конкретния случай и след съпоставяне с критериите за
приложение на чл. 58а НК, съдът прие, че подсъдимият следва да бъде лишен
съразмерно с това от право да управлява МПС за срок от една година, още повече,
че към *. *. 20**г. свидетелството за управление на МПС № 2801*****, издадено
на поде. А. е с изтекъл срок/ вж. предходния раздел на мотивите/. В тази връзка
и след като съдът не намери причина за приложение на чл. 55 ал. 1 НК досежно
определяне на наказанието лишаване от свобода, неоснователно е искането на
защитата на подсъдимия за приложение на чл. 55 ал. 3 НК, при което А. да бъде
освободен от императивната си отговорност да не управлява моторно превозно
средство за определен срок.
Накрая с присъдата съдът се произнесе по акцесорните въпроси-
веществените доказателства по делото, както и осъди подсъдимия да заплати в
полза на Държавата направените от нея разноски на досъдебното производство.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК: