Р Е Ш Е Н И Е
№………./14.05.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на трети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1981 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, депозирана от 1/ С.К.Р., ЕГН **********,***; и
2/ Т.Б.Р., ЕГН **********,***, срещу ОТВЕТНИKА: Д.В.В., ЕГН **********,***, с която е предявен иск
с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД да бъде осъден
ответникът да заплати на ищците при условията на активна солидарност сумата от 55 974
лв. и сумата от 18 000 евро, получени от последния в заем през 2016г./
2017г., съобразно разписка от 12.06.2017г., ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2017г.,
до окончателното изплащане на задължението.
ИЩЦИТЕ твърдят, че през 2016 г., ответникът Д.В.В.,
получил от двамата ищци, паричен заем в размер на следните суми: 55 974 лв.
/петдесет и пет хиляди деветстотин седемдесет и четири лв./, както и 18 000
евро /осемнадесет хиляди евро/, за което страните подписали нотариално заверена
разписка за получените суми. Тъй като в разписката за получени суми не бил
посочен срок за тяхното връщане, то в изпълнение на изискванията на закона -
чл. 240, ал.4 от ЗЗД, ищците поканили ответника Д.В., в кантората на адв. И.Б.,***,
да уговорят срок за връщане на получените от него суми. На 21.06.2017 г., след
предварителна уговорка, в кантората на адв. Велинов, Д.В.В., подписал
заявление, с което декларирал, че ще изплати изцяло гореописаните суми на
заемодателите, както следвало: 1/ сумата от 55 974 лв. /петдесет и пет хиляди
деветстотин седемдесет и четири лв./, в срок до - 30.07.2017 г. и 2/ сумата
от 18 000 евро. /осемнадесет хиляди евро/, в срок до 30.08.2017 г.
Уговорените срокове
за връщане на дължимите суми изтекли, а ответникът не бил изпълнил задължението
си да върне на ищците получените в заем от него суми.
Предвид поведението
на ответника, който въпреки настъпилите падежи, не изпълнявал задължението си
да извърши дължимото плащане, за ищците съществували реални опасения да бъдат
възпрепятствани при осъществяване на правата си при евентуално осъдително
решение в тяхна полза. С Определение № 2160/17.08.2017 г. по ч.гр.д. №
1791/2017 г. на ВОС и с Определение № 2321/08.09.2017 г. по ч.гр.д. № 1939/2017
г. на ВОС, били допуснати обезпечителни мерки, чрез налагане на възбрана на
имуществото на ответника.
Уточнява, че посочените суми са давани
в заем през периода 26.09.2016 г. – 16.03.2017 г. на различни дата и различни
по размер суми, както и че с подписването на разписката от ответника същият е
признал вземането. Допълва и с твърдението за активна солидарност, че
средствата са придобити от ищците като семейство
- в режим на СИО, тъй като са сключили брак на 04.03.2002г.
Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИKA е
постъпил отговор на исковата молба, в който изразява следното становище:
Твърди, че от
приложената разписка било видно, че тези пари били дадени за инвестиция с
намерение за обща дейност. Били сключили предварителен договор за продажба на
част от промишления парцел с оглед равностойно участие в инвестицията на
стойност петдесет и пет хиляди евро. Този договор не бил приложен от молителите
-т. 2 от приложеното споразумение. Според ответника, страните имали уговорка
постъпилите поетапно суми да бъдат приспаднати от цената на парцела. На
21.06.2017 г. по искане на С.Р. и Т.Р., всички посетили кантората на адв. Б..
Целта била правен съвет как да се изповяда сделката, като ответникът прилага
проект, който всички заедно предложили. При второ посещение при адв. Б. на
11.07.2017 г. разговорите продължили. В хода на разговорите неясно по какви
причини ищците променили инвестиционните си намерения и решили да не участват.
Ответникът твърди, че с Т.Р. подписали споразумение как да се постигне общата
цел. Непосредствено след подписване на споразумението ответникът изпълнил
условието по т. 4 и обявил кола Субару за продажба. След около месец колата се
продала и ищците взели парите, докато ищците от своя страна не изпълнили
своя ангажимент по т. 4 и продължавали да ползват колата Шевролет Каптива.
Ангажиментите по т.4 променяли сумата от 55 974 лева посочена в разписката.
Сумата се променяла и от обстоятелството, че мотокар закупен от фирмата на Т.Р.
на стойност 4500 лева била влючена в сумата от разписката. След предоставяне на
банкова сметка ***вно и остатъка, ако имало такъв след изпълнение на т.4 от
споразумението
Ответникът твърди, че
преди да възникнат финансовите им отношения с ищците, С.Р. катастрофирал и имал нужда от кола, като
ответникът му предоставил собствената си кола Шевролет Каптива .
Сочи, че сумата
от 18 000 евро щяла да бъде изплатена след изпълнение на т.З от споразумението,
като в ответника останали пари от
продажба на масла, които той не ги бил обявил.
От момента, когато С.Р.
обявил, че се отказва от инвестицията ответникът започнал да търси начини за
излизане от това положение. Прекратил строителството и обявил свои собствености
за продажба, като от бързите продажби претърпял много финансови загуби.
Ответникът твърди, че
бил готов за решаване на финансовите им отношения, но като се вземело предвид
горното. Забавянето на ответника било, защото очаквал ответна реакция по
изпълнение на т.З и т. 4 от споразумението.
В съдебно заседание уточнява изложената в отговора фактическа обстановка,
като сочи, че парите не са дадени като заем, а са дадени по
договор за съвместна дейност, сключен в устна форма, като съществените уговорки
по този договор са в следния смисъл: Ответникът притежава недвижим имот в ЗПЗ,
описан в разписката, подписана от ответника пред нотариус, с идентификатор №
10135.4510.754, като договорката е била в имота собственост на ответника с общи
средства страните да построят халета, които да се отдават под наем и в резултат
на отдаването под наем да си разделят печалбата, както и след приключване на
строежа ответникът да прехвърли ¼ от собствения си имот на ищците, за
което е подготвил предварителен договор, но при отказ за осъществяване на
съвместна дейност не е подписан.
Моли за отхвърляне на иска, като не претендира разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложената на л. 6 от делото
разписка с нотариална заверка на подписите с рег. No 6193 / 12.06.2017г. на нот. Огнян Ш., нотариус в
район РС – Варна с рег. No 147 на Нотариалната камара, се установява, че Д.В.В. –
ответник по делото е получил от ищците С.К.
Р. и Т.Б.Р. следните суми: 1/ 55 974 лв. във връзка с изграждане на халета
в имот с идентификатор: 10135.4510.754 по плана на ЗПЗ, както и за негови лични
заеми, както и 2/ 18 000 евро във връзка със закупени моторни масла от
фабрика „Rexoil”, Република Турция, „Акташ Груп“.
Видно от заявление от
21.06.2017г. /л.7/, Д.В.В. се заъдлжава да изплати сумите, посочени в
разписката от 12.06.2017г. на ищците както следва: 1/ сумата от 55 974 лв.
– в срок до – 30.07.2017г. и 2/ сумата от 18 000 евро – в срок до
30.08.2017г.
На л. 39 и л.40 е приет
неподписан проект на документ със заглавие „Договор“ и посочени в него страни
1.Д.В.В. и С.Д.В. и 2. С.К.Р. и Т. Б. Р., като уговорките по него са в смисъл
страна 1 да продаде на страна 2 ½ от промишлен парцел без коректна
индивидуализация с цел инвестиране и построяване на технически център.
Останалите договорености са неясни.
На л.42 е приобщен документ без
заглавие, подписан от Т.Р. и Д.В. на 11.07.2017г., с неясно съдържание.
На л. 60 от делото е прието
удостоверение за сключен граждански брак, от който се установява, че С.К.Р. и Т.Б.Р.
са сключили граждански брак на 04.03.2002г.
От договор за покупко-продажба на
мпс от 13.05.2016г. /л.61 и 62/ се установява, че търговското дружество „Сиера
Мултисървиз“ ООД, представлявано от ответника Д.В.В. е продало на С.К.Р. лек
автомобил „Шевролет Каптива“ с ДК No В 9870 РС“ за сумата от 1800 лв., която е била
заплатена преди подписване на договора.
От договор за покупко-продажба на
мпс от 05.09.2017г. /л.63/ се установява, че С.Р. и Т.Р. са продали на С.А.О.лек
автомобил – „Субару Форестър“ с рег. No В 7752 ВК“ за сумата от 1000 лв., която
е била заплатена преди подписване на договора.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен за
разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД. За успешното провеждане на предявения иск, ищците следва в
условията на пълно и главно доказване да установят наличието на валидно
договорно правоотношение по сключен между тях и ответника договор за заем, по силата на което процесните суми са предадени
от ищците на ответника, като ответникът се е задължил да върне процесните суми,
именно в претендирания размер. В тежест на ищците е да установят и настъпването
на изискуемостта на задължението.
От друга страна с оглед на
предприетата от ответника защита, в негова
тежест е да установи твърденията си, че сумите са получени от него въз основа
на твърдяното облигационно правоотношение – по договор за съвместна дейност, а
не по договор за заем, както и конкретните договорки по този договор между
страните.
С договора за заем за
потребление заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи. Договорът за заем е
реален договор и законът не определя форма на сключването му. С
фактическото предаване на парична сума от заемодател на заемател е налице сключен
реален договор за заем, като допълнителните уговорки – за начина на предване на
сумата, падежа и др., обаче, подлежат на допълнително доказване
и установяване. От съвкупния анализ на доказателствата по делото,
настоящият съдебен състав намира, че се установи по делото ответникът да е
получил в заем от ищците процесните суми към датата на подписване на разписката
пред нотариус Ш., а именно: 12.06.2017г. С подписване на заявлението от
21.06.2017г. ответникът е признал вземането, като такова по договор за заем и
че същото следва да се върне в сроковете по заявлението, с което съдът намира,
че се установява и настъпилата изискуемост на задължението.
Неоснователни са
възраженията на ответника, че сумите са дадени по договор за съвместна дейност.
Приложените писмени доказателства от страна на ответника не установяват
твърденията му, а други доказателства не бяха ангажирани от страната, в чиято
тежест е да установи действителната и твърдяна уговорка за получаване на
процесните суми. Първият приложен от оптветника документ е само проект на
неподписан договор с неясни договорки, а вторият подписан само от ищцата и
ответника документ не е годен да докаже, че страните са скключили договор за
съвместна дейност с посоченото от ответника съдържание.
Така мотивиран, съдът
намира, че искът е доказан по основание. Съдът, обаче, не намира законова опора
на твърдението на ищците за възникнала за вземането им активна солидарност. Тъй
като изрична уредба
относно активната солидарност липсва, то по
аналогия следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 121 ал.1 от ЗЗД, уреждаща пасивната солидарност. Съгласно чл.
121, ал. 1 ЗЗД, освен в определените от
закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква,
само когато е уговорена. В семейния кодекс липсва разпоредба, която
да сочи, че в конкретния процесен случай задължението на ответника по сключения
с него договор за заем се дължи на ищците при условията на активна солидарност,
Изрично в СК се предвижда, че за определени задължения на съпрузите към трети
лица двамата съпрузи отговарят солидарно / чл.32 и чл. 36 от СК/, но тези
хипотези са неприложими в настоящото производство, в което съпрузите не са в
качеството на длъжници, а на кредитори. Несъмнено
въз основа на принципа за свободата на договаряне активна солидарност винаги
може да бъде уговорена между страните, като договорите могат да бъдат от най-различно
естество, но съдът намира, че в рамките на
настоящото производство доказателства за такива договорки не се събраха.
Съгласно Решение № 164 от 4.07.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 570/2011 г., IV г. о., ГК на ВКС при
положение, че отговорността на ищците не е солидарна, съдът
е длъжен да се произнесе поотделно за дължимото на всеки един от
ищците от
ответника в рамките на общо заявената сума. В мотивите на ВКС, които настоящият състав изцяло споделя е посочено
следното: „Ако в исковата молба
се претендира солидарност /активна или пасивна/, а такава предвид материалното
правоотношение, не е налице, за съда
съществува задължение да изясни размера на търсената сума по всяко едно отделно
правоотношение и да се произнесе разделно. Това е така, защото, когато е
сезиран за нещо повече от действително дължимото съдът не само има право, но и
е длъжен да се произнесе за "по-малкото". При солидарността е така -
всеки от солидарните кредитори има право, съответно всеки от солидарните
кредитори отговаря в размера на цялото вземане. Ако ищецът подържа искането за
солидарно отсъждане, тогава при липса на солидарност, съдът дължи произнасяне с
акта по същество, с който, като установи същността на спорното правоотношение,
отхвърли претенцията за солидарно получаване /плащане/ на исковата сума и
съответно се произнесе с отделни диспозитиви по отделните субективно съединени
претенции.“
В този смисъл и по арг.
от чл.127 ал.1 от ГПК на всеки от ищците
следва да се присъди половината от претендираната сума. Доколкото са основателни
исковете за главниците, то същите следва да се присъдят ведно с дължимата лихва
за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението.
С оглед изхода на делото
и в полза на ищците следва да се присъдят сторените от тях разноски, за което
са представили списък, в който се претендират и разноските, направени в двете
производства по реда на чл. 390 от ГПК – гр.д. 1791 / 2017г. и гр.д. 1939 /
2017г. по описа на ВОС или общо сумата от 10 293 лв., от които 3648 лв. –заплатена
държавна такса за и 3 265 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за
настоящото производство; 40 лв. – държавна такса и 2200 лв. – адвокатско
възнаграждение, заплатени по гр.д. 1791/ 2017г. по описа на ВОС; 40 лв. – държавна такса и 1100 лв. – адвокатско
възнаграждение, заплатени по гр.д. 1939/ 2017г. по описа на ВОС;
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.К.Р.,
ЕГН **********,***; и Т.Б.Р.,
ЕГН **********,***, срещу Д.В.В., ЕГН
**********,***, да бъде осъден ответникът да заплати на ищците при условията на активна
солидарност на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, сумата от 55 974
лв. и сумата от 18 000 евро, получени от последния в заем, съобразно
разписка от 12.06.2017г., ведно със законната лихва върху посочените суми,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2017г., до окончателното
изплащане на задължението, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д.В.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Р., ЕГН **********,***, сумата от 27 987 лв. /двадесет и седем хиляди деветстотин осемдесет и седем лева/ и сумата от 9 000
евро /девет хиляди евро/, получени от ответника Д.В.В. в заем от ищеца С.К.Р., съобразно разписка от
12.06.2017г., ведно със законната
лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба –
14.09.2017г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.В.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Б.Р., ЕГН **********,***, сумата от 27 987 лв. /двадесет и седем хиляди деветстотин осемдесет и седем лева/ и сумата от 9 000
евро /девет хиляди евро/, получени от ответника Д.В.В. в заем от ищцата Т.Б.Р., съобразно разписка от
12.06.2017г., ведно със законната
лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба –
14.09.2017г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.В.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Р., ЕГН **********,***, и Т.Б.Р.,
ЕГН **********,***, сумата от общо 10 293 лв. /десет хиляди двеста деветдесет и три лева/, представляваща, направените по делото разноски, вкл. и за образуваните производства по обезпечение на бъдещ иск пред ВОС, на основание чл. 78 , ал.1 от ГПК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: