Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 16.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 5890 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД
във вр. с чл. 99 и сл. от ЗЗД.
Ищецът
„ОТП Ф.Б.“ ЕАД гр. София излага, че като правоприемник на „ОТП Ф.Б.“ ЕООД,
преобразувано впоследствие в ЕАД, е цесионер по договор за покупко-продажба на
вземания от 29.12.2011 г. с цедент „Банка ДСК“ ЕАД гр. София, на вземания на
банката към ответника П.И.П.. Вземанията на банката цедент „Банка ДСК“ ЕАД произтичат
от договор за ипотечен кредит от 12.05.2008 г., с който банката предоставила на
ответника кредит в размер на 33 100 евро. С договора ответникът се
задължил да върне предоставения кредит за период от 300 месеца, при годишна
лихва върху главницата от 8,49 %. С договора за кредит била учредена в полза на
банката кредитор ипотека върху УПИ в гр. София ул. „******, означен като парцел
VІ-787 с площ 258 кв. м, при съседи: УПИ VІІ-786, УПИ ХХІ-772, УПИ V-787 и
улица „Лепец“, заедно с построената в него едноетажна сграда, представляваща
заведение за обществено хранене (ресторант) със застроена площ от 45 кв. м. В първоначалния
договор бил уговорен падеж на вноските 1-во число всеки месец. Договорът бил
изменен с допълнително споразумение от 19.11.2009 г., с което бил разсрочен
непогасеният остатък, уговорен гратисен период на главницата от 3 месеца,
подежната дата била променена на 15-то число от месеца и била уговорена лихва
от 9,49 %. Ищецът като цесионер уведомил ответника за цесията с уведомително
писмо. Ищецът твърди, че като цесионер обявил вземанията по кредита за
предсрочно изискуеми с нотариална покана под № 2498 том І акт 123 на нотариус
Маргарита Шамлиян.
На
основание изложените обстоятелства, ищецът „ОТП Ф.Б.“ ЕАД прави искане до съда
да осъди ответника П.И.П. да му заплати следните суми:
1. непогасена
по давност неплатена част от главница по договора за кредит, включена в
анюитетните вноски от 60-та до 120-та съгласно погасителния план, с размер 3729
евро;
2.
предсрочно изискуема част от главница по договора за ипотечен кредит в размер
на общо 27 059,08 евро, включена в анюитетните вноски от 60-та до 300-тна
вноска, съгласно погасителния план;
3.
непогасена по давност изискуема възнаградителна договорна лихва общо в размер
на 7022 евро, включена в анюитетните вноски от 84-та до 12-та, съгласно
погасителния план;
4. „наказателна
лихва“, имаща характер на неустойка, общо в размер на 23 294,30 евро,
включена в анюитетните вноски от 12-та до 300-та вноска съгласно погасителния
план.
Ответникът
П. С.П. в отговора на исковата молба прави следните възражения:
- възражение
за недопустимост на иска, поради наличие на влязло в сила решение на СГС със
същия предмет;
- възражение
за неоснователност на иска, поради липса на надлежно уведомяване на длъжника за
цесията;
- възражение
за частична недължимост на претендирани-те вземания за лихва, поради
едностранното прибавяне на про-срочените задължения по кредита към редовната
главница.
От
доказателствата по делото се установи следното:
С
договор от 12.05.2008 г. „Банка ДСК“ ЕАД отпуснала на ответника П. С.П. кредит
в размер на 33 100 евро, със срок на погасяване 300 месеца от датата на
първото усвояване и падеж на анюитетните вноски първо число на месеца. В
договора била уговорена годишна лихва в размер към датата на сключването на
договора 8,49 %, образувана от базов лихвен процент от 4,19%, надбавка от 4,80
%, намалена с отстъпка от 0,5 %. За обезпечение на договора, в полза на банката
кредитор била учредена договорна ипотека върху УПИ в гр. София ул. „******,
означен като парцел VІ-787 с площ 258 кв. м, при съседи: УПИ VІІ-786, УПИ
ХХІ-772, УПИ V-787 и улица „Лепец“, заедно с построената в него едноетажна
сграда, представляваща заведение за обществено хранене (ресторант) със
застроена площ от 45 кв. м, с нотариален акт № 21 том ІІІ рег. № 4057 дело №
393/2008 г. на нотариус М. М.– Р.. С допълнително споразумение от 19.11.2009 г.
страните уговорили, че размерът на главницата по кредита към тази дата е
32 653,95 евро главница и 576,42 евродължима редовна лихва. С
допълнителното споразумение бил приет „остатък от дълга в размер на 33 230 евро
(неправилно отбелязани „лева“ – л. 25). След съпоставяне на клаузата със
съдържанието на погасителния план съдът приема, че с допълнителното
споразумение е формирана нова главница по договора за ипотечен кредит с общ
размер 33 230 евро, чрез прибавяне на непогасени лихвени вземания. От
изготвената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че общият размер на заплатената
част от главницата за периода от 12.05.2008 г. – датата на сключване на
договора за кредит, до 10.11.2010 г. – датата на последното плащане на главница
според таблици № 1 и № 2, е общо 579,65 евро (л. 134). Заплатената част от
договорната лихва от датата на сключване на договора до датата на последното
плащане 10.11.2010 г. е 5674,01 евро.
Така
изложените обстоятелства обуславят следните изводи на първоинстанционния съд:
Действието на цесията.
Вземането
по кредита е било прехвърлено от банката кредитор „Банка ДСК“ ЕАД на „ОТП Ф.Б.“
ЕООД, преобразувано в „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, с договор за цесия от 29.12.2011 г. (л.
41-46). Придобиването от страна на цесионера на правата по договора за кредит,
включително и правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, не се
обуславя от уведомяването на длъжника от страна на цедента по реда на чл. 99
ал. 3 от ЗЗД. Уведомяването за цесията е предпоставка за действието на самата
цесия спрямо длъжника в смисъл, че ако не е уведомен за нея и изпълни задължението
си на цедента, задължението би се погасило, по арг. от чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. Но
съобщаването на цесията от цедента не обуславя съществуването и изискуемостта
на задължението, предмет на цесията. В конкретния случай, цесионерът е бил
упълномощен от цедента да съобщи на длъжника за цесията (л. 48),у което той е
направил със съобщение, връчено по пощата на 16.02.2012 г. (л. 49-51). С тези
действия цесионерът „ОТП Ф.Б.“ ЕООД, преобразуван в ЕАД, се е легитимирал като
кредитор по договора за ипотечен кредит с ответника П. С.П. като
кредитополучател и длъжник.
Предсрочната изискуемост.
Ищецът
твърди, че предсрочната изискуемост на вземанията е настъпила с връчване на
нотариална покана на 03.04.2016 г., или при условията на евентуалност с
връчване на препис от исковата молба, но с обратно действие – на 15.09.2010 г.
(нотариална покана от 23.03.2016 г. л.
58-59), като се позовава на точка 20.2 от Общите условия за предоставяне на
жилищни и ипотечни кредити (л. 19). Според изречение първо от тази клауза, при
допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Клаузата
урежда автоматично настъпване на предсрочна изискуемост при забавено плащане на
вземане по кредита.
Така
формулирана, клаузата на точка 20.2 от Общите условия противоречи на
разпоредбите на Търговския закон и Закона за кредитните институции.
Предсрочната
изискуемост е право на банката кредитор да иска предсрочно връщане на сумата по
кредита. След прехвърляне на вземанията по кредита, по силата на чл. 99 ал. 2
от ЗЗД това право преминава към цесионера, какъвто е ищецът в настоящото
производство. Разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от ТЗ урежда предпоставките за
упражняване на това право – в предвидените в договора случаи и изброените в
точки 1-4 от същата алинея. Във всички случаи обаче, редакцията на чл. 432 ал.
1 от ТЗ дава основание за извод, че предсрочната изискуемост на вземанията по
кредита настъпва с отправянето на искане от банката до длъжника за предсрочно
връщане на кредита, при наличие на предвидените в договора или в закона
предпоставки. Това изключва автоматично настъпване на предсрочна изискуемост,
без отправяне на изявление от страна на кредитора за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем и искане за неговото връщане. В този смисъл е и редакцията
на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции, визираща предпоставките за
упражняване на правото на банката кредитор да иска издаване на заповед за
изпълнение. Поради това, съдът приема, че клаузата на точка 20.2 от Общите
условия е нищожна и не е настъпила автоматично предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за кредит.
Предсрочната
изискуемост не е настъпила и с получаването на нотариалната покана от
23.03.2016 г. на 04.04.2016 г. Нотариалната покана съдържа уведомление за
извършената цесия и твърдение (невярно
според съда) на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по
кредита на 15.09.2010 г. В нотариалната покана не се съдържа искане за
предсрочно връщане на кредита, което по същество е обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Тези
съображения дават основание на съда да приеме, че предсрочната изискуемост на
вземанията по кредита е настъпила на 07.11.2018 г. – датата на връчване на
препис от исковата молба на ответника (съобщение л. 75).
Дължимата главница.
Съгласно
първоначалния договор за кредит, размерът на главницата е 33 100 евро. В
допълнителното споразумение, размерът на главницата е увеличен на 33 230
евро (л. 25). Този размер е получен след прибавяне на дължима и незаплатена
лихва към дължимата главница по кредита. По този начин се стига до практическо
олихвяване на вземане на банката кредитор за лихва. Това е в противоречие с
разпоредбата на чл. 294 ал. 2 от ТЗ, който, тълкуван във връзка с ал. 1 от
същия член, допуска уговорка на лихва върху лихва само между търговци. Поради
това съдът приема, че към датата на сключване на допълнителното споразумение
19.11.2009 г. дължимата от ответника главница е била в размер на разликата
между сумата от 33 100 евро и платената част от главницата за този период 446,05
евро според таблица 1 от ССЕ, или в размер на 32 653,95 евро. След
изваждане на сумата от 133,60 евро, платена част от главницата за периода до
11.10.2010 г. (ССЕ таблица 2 колонка 11), размерът на непогасената главница към
датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита е в размер на
32 520,35 евро. Размерът на претенцията на ищеца за главница е общо
30 851,08 евро, поради което искът с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ
във вр. с чл. 79 от ЗЗД е основателен в пълния му предявен размер.
Върху
дължимата главница ответникът дължи и законна лихва. Върху частта от главницата
в размер на 3792 евро, чийто падеж е настъпил към датата на предявяване на
иска, законна лихва се дължи от дата 02.05.2018 г. – датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане. Върху частта от главницата в размер
на 27 059,08 евро, чиято предсрочна изискуемост е настъпила с получаване
на препис от исковата молба от ответника, законна лихва се дължи от дата
07.11.2018 г. – датата на получаване на преписа от исковата молба, до
окончателното изплащане.
Дължимата договорна лихва.
Съгласно
таблица 1 от ССЕ, размерът на дължимата договорна лихва за периода от
сключването на договора за кредит 12.05.2008 г. до дата 15.11.2009 г. преди
изменението на договора на 19.11.2009 г., е 4582,90 евро. Платената част от
лихвата за същия период е 4040,92 евро. Неплатената част от вземането за
договорна лихва за този период е 541,98 евро. След тази дата, до 10.11.2010 г.
заплатената лихва е 1633,09 евро. След тази дата не са били извършвани плащания
на договорна лихва. Дължимостта на договорна лихва следва от разпоредбата на
чл. 430 ал. 2 от ТЗ и клаузата на точка 7 от договора за кредит от 12.05.2008
г., изменена с точка 3 от допълнителното споразумение. В исковата молба се
претендират вземания за договорна лихва за 36 месеца, от 84-та вноска до 120-та
вноска, съгласно погасителния план, неразделна част от договора. В исковата
молба не е уточнено дали ищецът има предвид погасителния план към първоначалния
договор за кредит от 12.05.2008 г., или погасителния план към допълнителното
споразумение от 19.11.2009 г. Размерът на лихвата за този период, съгласно
погасителния план към първоначалния договор за кредит е 7423,78 евро, а
съгласно погасителния план, приложен към допълнителното споразумение, е
8389,78 евро. С оглед
размера на предявената претенция за договорна лихва от 7022 евро, съдът намира
иска с правно основание чл. 430 ал. 2 от ТЗ за основателен в пълния му предявен
размер.
Наказателна лихва (неустойка).
Клаузата,
уреждаща т.нар. наказателна лихва, която е по същество неустойка, се съдържа в
точка 20.2 изречение второ и точка 21.2, която препраща към точка 20.2 от
Общите условия. Според текста на т. 20.2,, при предвиденото в тази клауза
автоматично настъпване на предсрочната изискуемост, до предявяване на молбата
за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10
пункта (л. 19). Нищожността на клаузата за автоматично настъпване на
предсрочната изискуемост обуславя неприложимост и на изречение второ от същата
точка, защото неговото прилагане е обусловено от настъпване на предсрочната
изискуемост на вземанията по кредита. Тя е настъпила с получаването от
ответника на препис от исковата молба на 07.11.2018 г. След тази дата е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита и длъжникът е забава, при която са дължими единствено главницата по договора за
кредит и законна лихва от деня на забавата. Горните изводи следват от чл. 432
ал. 2 от ТЗ, според който при предсрочна изискуемост кредиторът може да иска
само връщане на сумата по кредита, и от чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, според който
обезщетението, дължимо от длъжника при забава, е в размер на законната лихва. Ако
се приеме, че клаузата за „наказателна лихва“ има неустоечен характер, тя в
този си вид е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Това е така, защото
начинът на образуването на неустойката в точка 20.2 от Общите условия като
надбавка от 10 пункта върху лихвения процент и периодът на нейната дължимост –
целия период на кредита, е в противоречие с обезщетителния характер на
неустойката и цели единствено неоснователно обогатяване на ищеца. Поради това
съдът намира, че ответникът не дължи на ищеца претендираната от ищеца
„наказателна лихва“, имаща характер на неустойка, в размер на 23 294,30
евро. Искът с правно основание чл. 92 от ЗЗД е изцяло неоснователен.
Разноските по делото.
На
основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25 ал. 1 и 2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя в полза на ищеца
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, от което ответникът следва
да заплати 186 лева според уважената част от иска. Следва ответникът да заплати
на ищеца разноски за по делото в размер на 248 лева, според уважената част от
иска.
В
полза на ответника е предоставено безплатно процесуално представителство (л.
125). Според размера на материалния интерес 61 167,38 евро, равностойни на
119 633 лева, размерът на адвокатското възнаграждение според чл. 7 ал. 2
т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
3922,66 лева. От тази сума ищецът следва да заплати 1490,61 лева в полза на
адвокат Г.Т.Н..
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда П.И.П. ЕГН **********, адрес:
*** да заплати на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД гр. София, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление:*** сумата от 3792 (три хиляди седемстотин деветдесет и две) евро,
част от главница по договор за ипотечен кредит от 12.05.2008 г. с настъпил
падеж преди предявяване на иска, ведно със законната лихва от 02.05.2018 г. –
датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане.
Осъжда П.И.П. да заплати на „ОТП Ф.Б.“
ЕАД гр. София сумата от 27 059,08 евро (двадесет и седем хиляди петдесет и
девет евро и осем цента) част от главница по договор за ипотечен кредит от
12.05.2008 г. с настъпила предсрочна изискуемост на 07.11.2018 г., ведно със
законната лихва от 07.11.2018 г. – датата на получаване на препис от исковата
молба и настъпване на предсрочната изискуемост, до окончателното изплащане.
Осъжда П.И.П. да заплати на „ОТП Ф.Б.“
ЕАД гр. София сумата от 7022 (седем хиляди двадесет и две) евро договорна лихва
по договор за кредит от 12.05.2008 г.
Отхвърля предявения от „ОТП Ф.Б.“
ЕАД гр. София срещу П.И.П. иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата от
23 294,30 евро наказателна лихва, имаща характер на неустойка, като
неоснователен.
Осъжда
П.И.П. да заплати на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД гр. София разноски по делото в размер на
186 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 248 лева.
Осъжда
„ОТП Ф.Б.“ ЕАД гр. София да заплати на адвокат Г.Т.Н. от АК гр. София
възнаграждение в размер на 1490,61 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: