Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 139
03.02.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и осми януари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №32/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на „КолПойнт Ню
Юръп“ ЕАД, със
седалище и адрес на
управление гр. София, ул.
„Алабин“ №1, ЕИК
*********, чрез пълномощника му
по делото адв. Д.
А., против Решение №4075 от 24.10.2019г., постановено по
гр.д. №6724/2019г., по описа на Районен съд-
Пловдив, І гр.с., с което по иск
на В. И. Г., ЕГН **********, е
признато за установено
по отношение на дружеството, че
трудовото правоотношение на В. И.Г.
е било прекратено
на основание чл.327, ал.1, т.3 от
КТ и е
постановено да се
извърши поправка на вписаното
основание за прекратяване в трудовата
й книжка- чл.326
от КТ, като се впише действителното основание-
чл.327, ал.1, т.3 от КТ. В жалбата
се излагат доводи за неправилност
на обжалваното решение, като
се иска отмяната му
и отхвърляне на предявения иск.
Ответната страна
по въззивната жалба- В. И. Г.,
ЕГН **********, чрез пълномощника си
по делото адв. Т.
Ф., оспорва същата
и иска оставянето
й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба
е подадена в срок, от
страна, която има
право да обжалва
и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
съобразно посоченото в
жалбата, като въззивният
съд като инстанция
по същество се произнесе
по съществуващия между страните
материалноправен спор.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с
иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ,
предявен от В. И. Г. против „КолПойнт Ню
Юръп“ ЕАД, за поправка на вписаното в
трудовата й книжка
основание за прекратяване
на трудовото й правоотношение с ответника.
От фактическа
страна по делото липсва спор
между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че на
25.02.2019г. между ищцата
и ответното дружество е бил сключен трудов договор,
по силата на който ищцата
е назначена на длъжността „****“
в отдел „Оперативен
персонал“, звено Пловдив.
В чл.14, т.1,б.Б от договора
е било уговорено,
че същият може да бъде
прекратен от служителя с двумесечно предизвестие. Няма спор,
че на 05.03.2019г.
ищцата е подала писмена
молба вх.№1581 до ответното
дружество, с която
е заявила, че
записаното в длъжностната й
характеристика не дава
адекватна представа за реалните
й задължения по трудовия
договор и е
направила изявление за
прекратяване на действието
му. В молбата
е записано и че
„алтернативно“ същата следва
да се счита за предизвестие за
прекратяване на договора
по чл.326, ал.1 от КТ.
Не
се спори, а
и се установява от приложените към отговора
на исковата молба писмени
доказателства /л.39 от
първоинстанционното дело/, че на
08.03.2019г. ответникът е
уведомил ищцата на
посочения от нея
електронен адрес, че не
приема направеното в молбата
й предложение за прекратяване
на трудовия договор по взаимно съгласие и
счита същата за
предизвестие по чл.326, ал.1
от КТ, което
е със срок
от два месеца и
е започнало да
тече от 06.03.2019г. Със Заповед
№5162/25.03.2019г. работодателят е прекратил трудовото
правоотношение с ищцата
на основание чл.326, ал.1 от
КТ, като в мотивите
на заповедта е
прието, че в
получено от нея заявление
с вх. №1690/21.03.2019г. същата
е изявила желание за прекратяване на
трудовия й договор,
без да се
отработва дължимото предизвестие.
Ищцата твърди,
че така вписаното
в заповедта и
трудовата й книжка
основание за прекратяване на трудовото
й правоотношение е
незаконосъобразно, тъй като на 20.03.2019г.
е изпратила по пощата
заявление до ответника, получено от него на
21.03.2019г. с вх.№1690, с
което на основание чл.327, ал.1,т.3 от КТ
е прекратила едностранно
и без предизвестие трудовото
си правоотношение, считано
от датата на получаването
му. Тези твърдения са
основателни. Към исковата
молба е приложено заявление
с такова съдържание
от ищцата до
ответното дружество с
посочена на него
дата- 20.03.2019г., като
е представено и
известие за доставяне /л.56
от първоинстанционното дело/,
от което е
видно, че на
21.03.2019г. служител на
ответното дружество е
получил препоръчана пратка от
ищцата. В издадената заповед
за прекратяване на трудовото
правоотношение също е
посочено, че на 21.03.2019г. в
дружеството е получено
заявление от ищцата. Действително
ответникът оспорва обстоятелството полученото
в дружеството заявление
да е било със
съдържанието на това,
приложено от ищцата
към исковата молба,
т.е. да е съдържало
изявление за прекратяване на
трудовия договор на
основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ, но
не представя самото
заявление, което е
получил. Същият е изложил твърдения, че заявлението било
загубено, които не
могат да бъдат кредитирани, тъй
като не са
подкрепени с убедителни
доказателства и обслужват
процесуалната му позиция
по делото. Предвид
горното това негово
процесуално поведение следва
да бъде преценено
при условията на
чл.161 от ГПК
като възпрепятстване на
доказването, поради което
съдът намира, че
следва да се
приеме, че полученото
от ответника заявление
вх.№1690/21.03.2019г., описано
в заповедта за
прекратяване на трудовото
правоотношение, е било
именно това, представено
от ищцата с
исковата молба, в
което се съдържа
изявление за прекратяване
на трудовия й
договор без предизвестие на основание
чл.327, ал.1, т.3 от КТ.
Този извод се подкрепя и
от показанията на св.
Р. М.-
служител на ответника, която е
изготвила заповедта за
прекратяване на трудовия договор
въз основа на полученото в дружеството
на 21.03.2019г. заявление
от ищцата, според която същото е
съдържало изявление на
ищцата за незабавно
прекратяване на трудовото й
правоотношение.
Предвид
горното предявеният иск
е основателен и следва да се уважи.
Ищцата е направила
надлежно изявление за прекратяване на трудовото си правоотношение с ответното
дружество на основание чл.327, ал.1, т. 3 от КТ. Съгласно
разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ
при прекратяване без
предизвестие трудовият договор се прекратява от
момента на получаване
на писменото изявление
за прекратяването му. Съгласно формираната
практика на ВКС, обективирана в Решение №
144 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 3101/2008 г., I г. о., и
Решение № 203 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 832/2010 г., III г. о., трудовото правоотношение, което се прекратява
без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото
предизвестие за прекратяване на договора и не зависи от това дали
правоотношението е законно прекратено или не
и дали са настъпили
фактите, послужили като
основание за прекратяването му. При конкуренция
на основания за
прекратяване на трудовия
договор конститутивно действие
има онова, чийто
фактически състав е
настъпил по- рано. Предвид
горното независимо че в
случая въз основа на
подадената от ищцата молба
от 05.03.2019г. е
започнало да тече
уговореното в трудовия
договор двумесечно предизвестие
за прекратяването му, то преди
изтичане на същото
трудовото правоотношение е прекратено на 21.03.2019г. с
получаването от работодателя
на изявлението на
ищцата за прекратяването му без
предизвестие, като за
настъпване на прекратителното действие
на изявлението е без
значение дали са
налице посочените от
ищцата основания. Ето защо издадената
от работодателя заповед
за прекратяване на трудовия
договор на основание
чл.326, ал.1 от КТ
е незаконосъобразна, тъй като
трудовото правоотношение е прекратено
на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ. Изявлението
на ищцата за прекратяване на
трудовия договор не
би породило конститутивен
ефект само ако
е налице злоупотреба с право от нейна
страна, например- за
да се избегне
налагане на дисциплинарно
наказание за нарушение,
извършено преди отправяне
на едностранното изявление
/в този смисъл- Решение № 289 от 18.11.2014 г. на
ВКС по гр. дело № 1289/2014 г., IV г.о./.
В случая обаче от страна
на ответното дружество
в срока по чл.131
от ГПК нито
се твърди, нито се
ангажират доказателства за
наличие на такава
злоупотреба, поради което
и изложените за
пръв път в този
смисъл възражения във
въззивната жалба следва
да се приемат за
преклудирани.
По така
изложените съображения настоящата
инстанция намира, че
вписаното в трудовата
книжка на ищцата основание
за прекратяване на трудовото й
правоотношение е незаконосъобразно, поради което предявеният от нея иск за
поправката му
е основателен и следва да
се уважи като
се постанови вписване
на правилното основание за
прекратяване на трудовия
договор- чл.327, ал.1, т.3
от КТ.
До същите
фактически и правни изводи
е стигнал и
първоинстанционния съд, поради
което обжалваното решение
следва да бъде
потвърдено, като на
основание чл.272 от
ГПК се препрати
и към мотивите му.
Изложените във
въззивната жалба доводи
за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение,
изразяващо се в
непроизнасяне по направеното от
ответника възражение за
неподсъдност на делото на
Районен съд- Пловдив, са
основателни. Действително с
отговора на исковата
молба ответникът е направил
възражение за местната подсъдност
на делото, по което
първоинстанционният съд е
пропуснал да се произнесе.
Така допуснатото нарушение обаче
в случая не
е довело до
постановяване на процесуално
недопустимо решение, тъй
като възражението на
ответника е било
неоснователно. Съгласно разпоредбата
на чл.114 от
ГПК работникът може
да предяви иск
срещу работодателя си
и по мястото,
където той обичайно
полага своя труд. В
случая, видно от приложения
трудов договор, в него
е уговорено място
на работа на
служителя в гр. Пловдив,
поради което и той
може да предяви
иска си срещу работодателя
пред Районен съд- Пловдив.
С оглед
неоснователността на въззивната
жалба жалбоподателят следва
да бъде осъден
да заплати на
въззиваемата страна направените
по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в
размер на 600
лв.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4075 от 24.10.2019г., постановено по
гр.д. №6724/2019г., по описа на Районен съд-
Пловдив, І гр.с.
ОСЪЖДА „КолПойнт
Ню Юръп“ ЕАД,
със седалище и
адрес на управление гр. София,
ул. „Алабин“ №1,
ЕИК *********, да заплати
на В. И. Г., ЕГН **********, сумата
от 600 лв.-
разноски по делото.
Решението е
окончателно и не
подлежи на обжалване.
Препис от
същото да се
изпрати на страните
за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.