Номер 55206.11.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІІ въз. граждански състав
На 06.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Весела Л. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
Жанета Д. Георгиева
Секретар:Дафинка Н. Борисова
като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно гражданско
дело № 20204400500705 по описа за 2020 година
Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд №772 от 03.07.2020г., постановено по гр.д.
№667/2020г.на основание чл.***, ал.3 ЗС Ц. Д. Б. ,ЕГН ********** и К. Б. Й. ,ЕГН *** са
осъдени да заплатят на И. А. В. , ЕГН *** общо сумата 2 315 лв.,направени разходи за
ремонт на покрив и ограда на имот,находящ се в гр.Плевен,***,ведно със законната
лихва,считано от 06.02.2020г.до окончателното изплащане на сумата.С решението на ПРС
на осн.чл.78 ал.1 ГПК Ц. Д. Б. ,ЕГН ********** и К. Б. Й. ,ЕГН *** са осъдени да заплатят
на И. А. В. , ЕГН *** деловодни разноски в размер на 725,60лв.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от
ответниците пред ПРС-Ц.Б. и К.Й., които чрез своя пълномощник адвокат Б. П. от ПАК го
обжалват като неправилно и необосновано.Въззивниците не оспорват описаните в ИМ права
на собственост върху процесния имот,като посочват , че не обитават имота
постоянно.Изложени са доводи,че според тях на покрива е имало малък теч,като оспорват
твърденията в ИМ ,че е имало големи течове ,както и провисване на дъски и пропаднали
тавани.Твърди се,че ищецът не се е консултирал с останалите съсобственици относно вида и
цената на извършения ремонт ,че съгласно чл.48 и чл.49 ЗУЕС всички ремонти на общите
части ,в т.ч.и неотложните такива се извършват след решение на Общото събрание на
етажната собственост,а в случая такова ОС не е провеждано и съответно не е взето подобно
решение за извършване ремонт на покрива.Направено е възражение,че ищецът е реален
собственик на таванска стая,която не е в общото подпокривно пространство ,а представлява
самостоятелна кула/кубе/,като считат,че само за тази част ищецът е могъл да извърши
1
ремонт,без да търси необходимото съгласие на другите съсобственици на общите части и
сумата за ремонта е само в негова тежест. Твърди се,че в съсобствения на страните имот,не е
извършван цялостен ремонт на покрива ,а ремонтът касае 80 % от покривното
пространство,че тези 20 % касаят частта на въззивниците,като се твърди,че преди ремонта
циглите са били здрави и не знаят по какви причини са подменени от ищеца. Посочено е,че
от представените платежни документи само фактура №1687/02.06.2016г.носи реквизитите на
документ за плащане ,а останалите не следва да се кредитират.В заключение въззивниците
молят съда да отмени обжалваното решение на ПРС и постанови друго,с което предявеният
иск бъде отхвърлен.В съдебното заседание на 07.10.2020г.въззивниците чрез своя
пълномощник адвокат Б. П. от ПАК поддържат подадената въззивна жалба по изложените в
нея съображения.Претендират се и разноските за настоящата инстанция в размер на
заплатената ДТ,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемият И. А. В. чрез своя пълномощник адвокат С. М. от ПАК е депозирал
писмено възражение в срока по чл.263 ал.1 ГПК ,в което взема становище,че въззивната
жалба е неоснователна. Изложени са доводи за несъстоятелност на направените във
въззивната жалба оплаквания за допуснати от ПРС съществени процесуални нарушения,като
е посочено ,че ПРС е обсъдил всички събрани по делото доказателства,които са
непротиворечиви и въз основа на тях е базирал фактическите си изводи.В заключение
въззиваемият моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.Претендират се и направените по делото разноски.В съд.заседание на
07.10.2020г.въззиваемият И.В. чрез своя пълномощник адвокат С. М. от ПАК поддържа
изложеното в отговора становище и моли съда да остави без уважение подадената въззивна
жалба.Претендират се и разноски за настоящата инстанция,съгласно представен списък по
чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от
адвокат М. писмена защита.
Окръжният съд като прецени оплакванията направени във въззивната жалба,
становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от надлежна страна
,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно по делото е,че страните са съсобственици на поземлен имот , находящ се в
гр.Плевен,***,съставляващ ПИ с идентификатор *** с площ от 363 кв.м.по кад.карта ,а по
документ за собственост с площ от 332 кв.м.
Няма спор,че в имота е изградена двуетажна жилищна сграда,като ищецът И.В. е
собственик на ½ ид.ч.от гореописания ПИ на ***,ведно с целия втори етаж от двуетажната
жилищна сграда, представляващ апартамент №3 ,който е самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.1.3.Ответниците са собственици на първия етаж от същата двуетажна
2
жилищна сграда,както и на ¼ ид.ч. от дворното място, както и от общите части на сградата и
от правото на строеж.По отношение на ответниците не са представени доказателства за
правата им на собственост,но същите признават ,че са съсобственици в гореописания имот и
притежават ¼ ид.ч.от общите части на сградата.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с правно
основание чл.*** ал.3 ЗС,като ищецът твърди, че през 2015/2016г. е извършил ремонтни
работи на обща стойност 9260лв.за ремонт на покривна конструкция и ограда в
съсобствения имот и съобразно притежаваната от ответниците ¼ ид.част претендира общо
сумата 2 315лв.,от които 2 131лв. припадащата се част от ремонта на покрива и
184лв.,представляваща припадащата се част от разходите за ремонт на оградата.
За да уважи изцяло така предявения иск ,ПРС след преценка на събраните по делото
гасни и писмени доказателства,както и на изготвената техническа експертиза е приел,че е
налице етажна собственост,съгласно чл.37 ЗС,доколкото етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, че общи части,съгласно чл.38 ЗС са
покривът,комините и всичко, което по предназначение служи за общо ползване,в т.ч.и
оградата на имота. Съдът е приел,че е извършен ремонт на общите части и ответниците
дължат сумата 3 182,40лв.,като искът е уважен до размера до който е предявен за сумата
2 315лв.Тези правни доводи са правилни,законосъобразни , кореспондират с представените
по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.
От представената фактура №1687/02.06.2016г.и фискален бон към нея се
установява,че ищецът е заплатил на „***“ООД сумата 7 590лв.с вкл.-ДДС за извършен
ремонт на покрив с вложени материали на адрес гр. Плевен, ***.Съгласно представената
фактура №107/***. 11. 2015г.за поддръжка на разкрит покрив ищецът е заплатил на „***“
ЕООД сумата 313,20лв.с вкл.ДДС.Представени са и 2 броя складови разписки
№23***/06.06.2016г.и №2334/21.06.2020г.за получени от ищеца материали, доставени от
А.И./свидетел по делото/съответно по първата складова разписка е посочено,че са доставени
материали “обшивка с ламарина на покрив“на адрес гр.Плевен,*** на стойност 673лв.,а по
втората складова разписка е посочено „ремонт на ограда от кирпич,находяща се на същия
адрес“ на стойност 736лв.
Във връзка с твърденията за извършен ремонт на покрива и оградата са събрани и
гласни доказателства. От показанията на свидетеля А.А.И. се установява,че той е правил
ремонта на покрива на имот на ищеца И. през 2015-2016г.Свидетелят посочва,че е извършил
оглед на покрива, който е бил 80 % в окаяно състояние , с изгнили ламарини и греди,счупени
цигли ,като на 10-15 места е имало легени и тенекета,поради течове ,като според него
покривът е бил за основен ремонт и не е било възможно да се сменят само някои от
циглите.Същият посочва,че е имало липсващи ламарини, комините са били без обшивка,като
покривът е на много години.Свидетелят установява,че около 80 % от покрива е направен
наново,а на останалите 20 % е сложено паропропускливо фолио , мебрана, направени са нови
обшивки на комините,нови улуци,старите цигли и капаци са изхвърлени,като 70 % от тези
стари цигли са били криви,огънати на по 60-80 години,деформирани.Същият заявява ,че са
укрепили и старата кирпичена ограда с метална мрежа,замазали са я и са сложили шапка от
3
ламарина.
От показанията на свидетеля И.Д.Г. се установява,че е строителен техник ,че през
2015-2016г.е извикан от ищеца и е видял течове по стените на втория етаж,че при огледа на
тавана е имало изгнили ламарини, по-голямата част от гредите също са били
изгнили,имало е теч по стените ,теч по колоните надолу и по тухлите ,като част от тухлите са
били разрушени от самия теч и според него е имало опасност таванът да падне.Свидетелят
посочва,че е препоръчал на ищеца да направи основен ремонт на покрива, преди да се прави
ремонт жилището на втория етаж ,като за целта му е препоръчал свидетеля И.,като
специалист,който има фирма за направа на покрива.Същият установява,че оградата е били
кирпичена,без покрив над нея и се е разпадала.
По делото е назначена техническа експертиза.От заключението на ВЛ С.С.,което не е
оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се
установява,че при огледа е установено, че е извършен ремонт на покрива на двуетажната
жилищна сграда на ***,както и на оградата по източната имотна граница. В заключението
подробно са описани отделните строителни дейности за ремонта на покрива и за ремонта на
оградата по количество,единична цена и стойност,като общата стойност на разходите за
ремонт на покрива е в размер на 11 966,40лв.,а за ремонт на оградата в размер на
823,21лв.Видно от експертизата общата стойност на извършените СМР към 2016г.е
12 729,61лв., която е по-висока от стойността на реално заплатените от ищеца разходи за
ремонт на покрива и оградата,съгласно представените към ИМ писмени доказателства.
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,съдът
приема,че през 2016г. ищецът е извършил основен ремонт на покрива на двуетажната
жилищна сграда и укрепване съществуващата кирпичена ограда на стойност 12 729,61
лв.според експертизата,а с оглед твърденията в ИМ и представените писмени доказателства
на обща стойност 9 260лв.Както правилно е приел и ПРС е налице етажна собственост по
смисъла на чл.37 ЗС,тъй като двата етажа от двуетажната жилищна сграда в съсобствения
ПИ принадлежат на различни собственици,съответно ответниците са собственици на първия
етаж,а ищецът на втория. Покривът,комините ,а и оградата в съсобствения парцел съгласно
чл.38 ЗС са общи части ,които по своето естество или по предназначение случат за общо
ползване от всички етажни собственици.Съгласно чл.*** ал.3 ЗС всеки съсобственик участва
в ползите и тежестите на общата вещ,съразмерно с частта си. Извършените от ищеца ремонт
на покрива и укрепване на съществуващата ограда са били наложителни.В тази насока съдът
кредитира с доверие показанията на двамата свидетели,установяващи ,че е имало течове,
както в жилището на ищеца на втория етаж,така и на покрива,който е бил в окаяно
състояние,че с оглед овехтяването и изгниване на голяма част от покривната конструкция
,покривът се нуждаел от основен ремонт, имало опасност от срутване на тавана,а оградата
също е била в лошо състояние,пред разпадане. Касае се за направени от ищеца необходими
разходи , свързани с неотложни ремонтни дейности за поддържане и възстановяване на
общите части,както и с необходимостта за извършване на основен ремонт на покрива и
укрепване на кирпичената ограда,наложени от тяхното овехтяване,за които необходими
разноски съгласно чл.41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела в общите части е длъжен да
4
участва.Доколкото се касае за необходими разноски, направени за запазване и възстановяване
на общите части ,за да бъдат приведени същите в състояние годно да се ползват по
предназначение , отношенията между страните следва да се уредят по правилата на чл.***
ал.3 ЗС ,независимо дали ответниците са дали съгласие и са знаели за тяхното извършване.
Твърденията на въззивниците,че циглите на покрива са били запазени и не се е налагал
основен ремонт са недоказани и се опровергават от показанията на разпитаните по делото
двама свидетели,както и от приетата техническа експертиза. Ответниците като съсобстеници
на ¼ ид.ч.от парцела и общите части на сградата дължат на ищеца направените от последния
разходи за ремонт на покрив и укрепване на ограда ,съразмерно с притежаваните права
собственост.
Искът с правно основание чл.*** ал.3 ЗС е основателен,доказан и следва да се уважи
до размера до който е предявен за сумата 2 315лв.Върху сумата се дължи и законна лихва от
датата на завеждане на ИМ-06.02.2020г.до окончателното й изплащане.
След като е стигнал до същите правни изводи,ПРС е постановил едно правилно и
законосъобразно решение ,което на осн.чл.271 ГПК следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 ГПК въззивниците следва да заплатят на
въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция в размер на 450лв.за
адв.възнаграждение,съгласно договор за правна защита и списък по чл.80 ГПК.
Цената на иска е под 5 000лв.и съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното ,Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен съд ,VІІ-ми
гр.с.№772 от 03.07.2020г.,постановено по гр.д. №667 за 2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.3 ГПК Ц. Д. Б. ,ЕГН ********** от с.***,Община Долна
Митрополия и К. Б. Й. , ЕГН ****** от гр.Плевен,***,със съдебен адрес за
призоваване:адвокат Б. П. от ПАК,гр.Плевен,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на И. А. В. ,ЕГН *** със
съдебен адрес за призоваване: адвокат С. М. от ПАК,гр.Плевен, *** деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 450лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6