Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 28.03.2019 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на дванадесет и шести март през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.
Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 15402 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.08.2018 г. по гр.д. № 42209/2017
г., СРС, ГО, 170 състав е осъдил ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н. А.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 2000
лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматично увреждане на здравето от
настъпило на 01.10.2016 г. застрахователно събитие - ПТП, съставляващо
застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка "Гражданска отговорност",
страна по който е ответникът, ведно със законната лихва от 02.06.2017 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлил
иска за разликата над уважения размер от 2000 лв. до пълния предявен размер от
8000 лв., или за размера от 6000 лв. Осъдил е ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на
адвокат К.Д., с адрес ***, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от 370
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, както и в полза на Софийски
районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 192,50 лв.,
представляваща разноски по делото /80 лева държавна такса и 112,50 лева за
експертизи/. Осъдил е Н. А.К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението
в отхвърлителната част за сумата над 2000 лв. до 5 000 лв., а не до 6 000 лв./ е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Н. А.К., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат К.Д.,*** с
мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. съдът, в противоречие с
принципа за справедливост заложен в чл.52 ЗЗД,
е определил
едно изключително ниско обезщетение, което не кореспондира с получените увреди
от ищеца. От заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че при инцидента,
ищецът е получил гръдно-коремна контузия. Въпреки, че тя е без счупвания и без
увреждания на гръдни и коремни органи, все пак ищецът е търпял болки,
страдания, неудобство и дискомфорт за период около един месец. Спорен между
страните по делото е и въпросът налице ли е съпричиняване на резултата от
страна на пострадалия. Изводите на първоинстанционния съд за липса на
съпричиняване от страна на ищеца се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Прави извод, че в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение, което да бъде адекватно
на претърпените болки и страдания.
Моли съда да постанови решение, с
което да отмени процесното в обжалваната му част и да бъде присъдено обезщетение в размер на
още 5 000лв., ведно със законната лихва. Претендира присъждане на разноски
за настоящата инстанция, както и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
Вззиваемият ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителните директори М.С.М.-Г.,
П.В.Д.и Г.Н.Г., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Д.Т.оспорва въззивната
жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Н. А.К. твърди, че на
01.10.2016 г., в гр. София е настъпило ПТП между водач на л.а. „Мазда 6“ с per.
№ ******и л.а. „Сузуки Суифт“
с per. № ******, при което е пострадал ищеца като водач на втория автомобил. След
настъпване на ПТП Н.К. е откаран в УМБАЛСМ „Пирогов“ и му била поставена
диагноза: „Контузия на гръдния кош и корема /гръдно-коремна контузия/. Във
връзка с настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство № 11462/2016 г.
по описа на СРТП-ОР-СДВР, което било прекратено с Постановление от 30.01.2017
г. Твърди се, че отговорността на водача на увреждащия автомобил била
застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в
ЗК „Л.И.“ АД по полица № BG/22/116000848986 от 2016г., поради което на 01.03.2017г.
било подадено пред ответника заявление за изплащане на обезщетение за
причинените от произшествието неимуществени вреди - болки и страдания, като до
настоящия момент не било изплатено обезщетение. Ето защо, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на пострадалия сумата
от 8000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното плащане.
Ответникът ЗК
„Л.И.“ АД е оспорил изцяло предявените искове по основание и
размер. Твърди и съпричиняване от ищеца.
Съдът констатира следното:
Относно допустимостта и съгласно чл.498, ал.З КЗ
увреденото лице може да предяви претенцията си заплащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ /три месеца от предявяване на
претенцията извънсъдебно/, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. По делото
са налице данни за заявено пред ответника искане за заплащане на обезщетение от
01.03.2017г., като към датата на завеждане на исковата молба тримесечният срок
по чл.496 КЗ е изтекъл. Безспорно е, че за л.а. „Мазда 6“ с per. № ******е
бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника ЗК „Л.И.“
АД по полица № BG/22/116000848986/2016 г.Представен е констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № К-865/01.10.2016 г., изготвен от длъжностно лице при
О „ПП“-СДВР, от който се установява, че на посочената дата - 01.10.2016 г. е
настъпило пътно- транспортно произшествие, при което ищецът Н.А.К., като
участник в ПТП и водач на л.а. „Сузуки Суифт“ с per. № ******е
получил контузия на гръден кош. Като причини за настъпване на произшествието е
посочено, че водачът на л.а. „Мазда 6“ с per. № ****** М.П.се
е движил по бул. „Рожен“ с посока на с.движение от бул. „Ломско шосе“ към ул.
„Ген. Никола Жеков“ и в района на бл. 32 при извършване на маневра завиване в
обратна посока е реализирал ПТП с попътно движещия се от лявата му страна л.а.
„Сузуки Суифт“ с per. № ******. Според САТЕ,
на 01.10.2016 г., около 10,50 часа, л.а. „Сузуки Суфт“ с per. № ******,
управляван от Н. А.К. се е движил в гр. София по бул,- „Рожен“ в посока от бул.
„Ломско шосе“ към ул. „Ген. Н.Жеков“ в лявата лента за движение със скорост
около 42 км в час. По същото време, л.а. „Мазда 6“ с per. № ******,
управляван от М.Д.П., се движил по бул. „Рожен“ в същата посока, най-вероятно в
средната лента за движение със скорост около 31 км в час. Когато л.а. „Сузуки“
се е намирал на 21 м от мястото на удара, водачът на л.а. „Мазда“ е предприел
маневра за обръщане на посоката на движение. Водачът на л.а. „Сузуки“ е
отклонил автомобила в ляво, траекториите на движение на автомобилите се
пресичат и е настъпил удар между тях, като инициалният контакт за л.а. „Сузуки“
е в предна дясна част, а за л.а. „Мазда“-в странична лява част, в областта на
средната колона и предна лява врата. Била е приета и СМА, от която се установява, че непосредствено след ПТП, при
прегледи и изследвания, на пострадалия Н.К. са установени данни за
гръдно-коремна контузия, без счупвания и без увреждания на гръдни и коремни
органи. За травмата в медицинските документи липсва описание на морфологични
характеристики - вид, форма, размер, прецизна локализация и др. теоретично, при
по- повърхностни и леки контузии болките и страданията продължават около 1- 2
седмици. При по-тежки и по-обширни травмирания на меки тъкани в засегнатите
области може да има по-интензивни и продължителни болки и страдания за период
от 2 до 4 седмици. Получените травми са в причинно- следствена връзка с
настъпилото ПТП. Няма данни за назначено и провеждано лечение на травмите.
По изложените във въззивната жалба възражения,
настоящата инстанция приема следното:
Според нормата на чл.432, ал.1 от КЗ, увреденият,
спрямо който делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите си за
обезщетяване на вредите, спрямо застрахователя по договор срещу гражданска
отговорност, застрахован по който е делинквентът - правната фигура на прекия
иск. Материално-правните предпоставки на тази претенция са: валиден към момента
на деликта договор срещу гражданска отговорност между застраховател и
делинквент, и настъпването на деликта-застрахователтното събитие. СГС също приема,
че са налице предпоставките на горецитираната правна норма. Налице е
деликт-настъпилото ПТП на 01.10.2016 г., налице е и договор за гражданска
отговорност със застраховател/ ответника/, осигуряваща ГО на деликвента.
На практика се обжалва
размерът на определеното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
При
определяне размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се ръководи
от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Настоящата инстанция
намира, че СРС се е съобразил с вида
и характера на травмите, с интензивността и продължителността на изпитваните от
пострадалия физически болки и страдания, възрастта на същия, който е млад,
роден през 1995 г. и съответно възстановяването е по-бързо. От писмените
доказателства и приетатата по делото СМЕ се установява, че пострадалият е получил
само болки и страдания от гръдно-коремна контузия, без счупвания и без
увреждания на гръдни и коремни органи, за травмата в медицинските
документи липсва описание на морфологични характеристики - вид, форма, размер, прецизна
локализация и др., като няма данни за
назначено и провеждано лечение на травмите. Освен това, при по-
повърхностни и леки контузии болките и страданията продължават около 1- 2
седмици, а не сочения един месец. Няма данни за получени от ищеца емоционални травми, изразени в стрес, шок, или други подобни, които допълнително
да влияят на психиката му.
Ето защо настоящата инстанция приема, че определения от първоинстанционния
съд размер на неимуществени вреди от 2 000 лв. в достатъчна степен ще обезвъзмезди
претърпените от ищеца болки и срадания и представлява справедлив еквивалент на болките и страданията му, определени към момента на
увреждането.
С оглед изхода на делото и предявената претенция въззивникът
следва да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстация
във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 20.08.2018 г. по гр.д.
№ 42209/2017г. на СРС, ГО,
170 състав.
ОСЪЖДА Н. А.К., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат К.Д.,*** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Изпълнителните директори М.С.М.-Г., П.В.Д.и Г.Н.Г., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Д.Т.направените разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.