Р Е Ш Е Н И Е
№ /01.11.2022г.
Гр.Плевен 01.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в
публичното заседание на двадесет и седми септември
през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА
при
секретаря И. Ц. и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело №
356 по описа за 2020г. и за да
се произнесе съобрази следното:
С исковата молба ищцата Е.П.
твърди,че в периода 1981г.до 2017г.е била в брачни отношения с М. Й.Н.,като по
време на брака им в режим на СИО с общи усилия и съвместен принос са закупили
на името на съпруга й М. Н. множество недвижими имоти , находящи се в района на
гр.Плевен ,гр.Д.Д.,гр.Чревен бряг , вкл.и земеделска земя. Твърди се,че с
няколко договора са извършени разпоредителни сделки с придобитите в режим на
СИО недвижими имоти.С нотариален акт ***на
нотариус С. П. ищцата Е.П. и М. Н. като продавачи са продали на купувача ЕТ“Б.-М.
Н.“, представляван от собственика М. Й.Н. общо 9 броя недвижими имоти ,придобити в режим на СИО ,по време на брака
им ,представляващи зем.земи в землището на с.***,подробно описани.С ***на нотариус С. П., Е.П. и М. Н. като
продавачи са продали на купувача ЕТ“Б.-М. Н.“,представляван от собственика М. Й.Н.
общо 8 броя недвижими имоти
,придобити в режим на СИО ,по време на брака им , представляващи зем.земи в
землището на с.***,подробно описани.С ***.на
нотариус Я. Я. съпрузите Е.П. и М. Н. като продавачи чрез пълномощника им Б.М.Н.
са продали на купувача ЕТ“Б.-М. Н.“,представляван от собственика М. Й.Н. чрез
пълномощника му И. А. –Н. общо 27 броя недвижими имоти-ниви ,придобити
в режим на СИО , по време на брака им,в землището на с.***,подробно описани.С нот.акт
*** на нотариус И. И. съпрузите Е.П.
и М. Н. като продавачи чрез пълномощника им Б.М.Н. са продали на купувача ЕТ“Б.-М.
Н.“,представляван от собственика М. Й.Н.
общо 54 броя недвижими имоти,
зем.земи, находящи се в землището на с.***, Община Д. Д.,подробно описани.С нот.акт
***.на нотариус И. И. съпрузите Е.П.
и М. Н. като продавачи чрез пълномощника им Б.М.Н. са продали на купувача ЕТ“Б.-М.
Н.“, представляван от собственика М. Й.Н. общо 43 броя недвижими имоти, зем.земи,находящи се в землището на с.***,Община
Д. Д., подробно описани.С нот.акт *** на
нотариус И. И. съпрузите Е.П. и М. Н. като продавачи чрез пълномощника им Б.М.Н.
са продали на купувача ЕТ“Б.-М. Н.“,представляван от собственика М. Й.Н. общо 72 броя недвижими
имоти,зем.земи,находящи се в землището на с.***, Община Д. Д.,подробно
описани.С нот.акт ***на нотариус И.
И. съпрузите Е.П. и М. Н. като продавачи чрез пълномощника им Б.М.Н. са продали
на купувача ЕТ“Б.-М.Н.“, представляван от собственика М. Й.Н. 1/4 ид.част от два недвижими
имота-стопански дворове ,находящи се в с.***,Община Д. Д., подробно описани.С нот.акт *** съпрузите Е.П. и М. Н. като продавачи чрез
пълномощника им Б.М.Н. са продали на купувача ЕТ“Б.-М. Н.“, представляван от
собственика М. Й.Н. общо 46 броя недвижими
имоти,находящи се в с.***,Община Д. Д. Посочено е,че купувачът по всички сделки
ЕТ“Б.-М. Н.“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление с.***,ул.“В.“№* е
правно-организационната форма,с която бившият съпруг на ищцата М. Й.Н. е
осъществявал търговска дейност по време на брака им.Твърди се, че с договор за
прехвърляне на търговско предприятие от 13.03.2014г. ЕТ“Б.-М. Н.“е прехвърлил
търговското си предприятие като
съвкупност от активи и пасиви на нарочно създаденото за тази цел дружество „Б.-82“ООД,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление
с.***, ул.“В.“№1, представлявано от управителя Б.М.Н., в което
собственици на капитала са Б.М.Н. и М. Й.Н.,в съотношение 50% на 50%, като
търговското предприятие е продадено за сумата 4 110 000лв.по
балансовата стойност към 28.02.2014г.,в т.ч.правото на собственост върху 481
броя недвижими имоти,част от които са и процесните 261 броя недвижими
имоти.Изложени са доводи,че ответното дружество владее имотите,считано от
28.02.2014г.Посочено е,че след като цялото имущество придобито по време на
брака на ищцата с М. Н. е прехвърлено
чрез описаните сделки на неговия
едноличен търговец,а впоследствие
прехвърлено на ответното дружество,през 2015г.съпругът й е подал молба
за развод,като с бракоразводно решение на ПРС от 2017г.бракът е бил
прекратен.Твърди се,че всички гореописани договори за покупко-продажба на
недвижими имоти са нищожни на основание чл.26
ал.1,пр.1 ЗЗД,тъй като противоречат на закона.В тази насока са изложени
доводи,че купувачът по тях ЕТ“Б. –М. Н.“не е отделен субект на правото от М. Н.,тъй
като регистрацията на едно ФЛ като едноличен търговец по чл.56 ТЗ не води до
възникване на нов правен субект,различен от ФЛ,нито до разделност на
имуществото,притежавано от ФЛ в това му качество и в качеството на ЕТ.След като
с регистрирането на едно ФЛ като ЕТ
не възниква нов правен субект,а само
се разширява правосубектността на ФЛ с оглед придобИ.нето на търговско качество
и възможността му за участие в
търговския оборот, според ищцата е невъзможно да съществува договор за продажба
между ЕТ и ФЛ,регистрирано като такъв,поради
липса на две насрещни страни по облигационната връзка. На това основание
се твърди,че договорите са нищожни.Посочено е,че СИО съгласно чл.24 ал.1 СК е
уредена като бездялова ,поради което съпругата не може да прехвърля право на
собственост на ЕТ на съпруга си,който не е самостоятелен субект и не може да
стане изключителен собственик на имотите.В условията на евентуалност се
претендира нищожност на процесните договори на основание чл.26 ал.1,пр.2 ЗЗД,като се твърди,че с процесните сделки е
постигната забранена от закона цел.Изложени са доводи,че са заобиколени
разпоредбите на чл.21,чл.24 и чл.27 СК,според които СИО преди прекратяване на
брака не може да се превръща в индивидуална собственост на единия съпруг,че съпругът на ищцата М. Н.
в качеството си на ЕТ не би могъл да се разпореди валидно чрез договор за
прехвърляне на предприятието си с
имущество,което е било общо на двамата съпрузи ,притежавано в режим на
СИО,доколкото това имущество никога не е било част от активите на предприятието
на едноличния му търговец.Навеждат се доводи,че съпругът е извършил
разпореждане при условията на чл.24 ал.4 СК с процесните недвижими имоти,включвайки ги в договора за продажба на
предприятието си ,като разпореждането не е валидно, тъй като не е спазена
изискуемата нотариална форма,съгласно чл.18 ЗЗД. Ищцата твърди,че за
стопанските 2014/2015г.; 2015/2016г.; 2016/2017г.; 2017/2018г. и 2018/2019г.
ответникът е владял процесните имоти без правно основание,като неоснователно се
е обогатил за сметка на ищцата,а тя неоснователно е пропуснала да получи доходи, респ.е
обедняла със сума, равна на ½ от
арендната вноска,която би получавала за нейния дял в съсобствеността в размер
на 200 000лв.за целия период от 5 години,респ.по 40 000лв.за всяка
стопанска година.В заключение ищцата моли съда да постанови решение ,с което на
основание чл.59 ЗЗД ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за
ползване на ½ ид.част от описаните в ИМ имоти за 5 стопански години 2014/2015г.;
2015/2016г.; 2016/2017г.; 2017/2018г.и 2018/2019г. в размер на
200 000лв.общо за целия период ,респ.по 40 000лв.за всяка стопанска
година.Претендира се и мораторна лихва върху главницата за периода от 28.02.2014г.до датата на
ИМ-15.05.2020г.в размер на 30 000лв., както и законна лихва ,считано от
датата на завеждане на ИМ.
С молба-уточнение /л.166,т.І/ищцата
чрез своя пълномощник е уточнила, че претенцията е по чл.59 ЗЗД,че ответникът „Б.
82“ООД ползва без основание всички имоти,а ищцата е лишена от възможността да
ползва ½ ид.ч.от тях.Уточнени са периодите за всяка стопанска година до
завеждане на ИМ,за които се претендира
мораторна лихва по чл.86 ЗЗД.
В съдебното заседание на
14.06.2022г.ищцата чрез своя пълномощник адвокат С.М. от САК поддържа
предявения иск.В съдебното заседание на 27.09.2022г.,на което бе даден ход по
същество ищцата и нейните пълномощници не се явиха.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника „Б. 82” ООД чрез неговия пълномощник
адвокат Г.Г. от ПАК. В същия е взето становище ,че претенциите по чл.59 ЗЗД и
по чл.86 ЗЗД са недопустими.Излагат се доводи ,че ответното дружество е собственик
на всички описани в ИМ недвижими имоти,като собствеността е придобита на
основание договор за прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ”Б.-М. Н.”,
сключен на 13.03.2014г.,нотариално заверен и вписан в СВ при Районен съд
Плевен,като към момента няма проведено
производство от ищцата по реда на чл.24 ал.4 и ал.5 от СК или др.производство
,което да касае действителността на договора от 13.03.2014г.,с който
дружеството се легитимира като собственик.Твърди се,че от датата на придобИ.не
на собствеността дружеството владее имотите ,без никой да му оспорва това
право.Посочено е,че към момента от ищцата са предявени множество дела, касаещи
процесните имоти:1./Във вр.с нот.акт ***на нотариус Я. Я. е образувано т.д.№184/2018г.по описа на ПОС.;2.Във
вр.с нот. акт*** и нот- акт *** двата
на нотариус И. И.е образувано т.д.№187/2018г.по
описа на ПОС. 3/.Във вр.с нот.акт *** и
нот.акт ***на нотариус И.И. е образувано т.д.№188/2018г.по описа на ПОС; 4./Във вр.с нот.акт *** и нот.акт ***,двата на нотариус И. И.е образувано т.д.№189/2018г.по описа на ПОС.Твърди
се,че в гореописаните дела ищцата е
депозирала искове с правно основание чл.26 ЗЗД,чл.108 ЗС , чл.57 ал.2 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на приблизително 1 500 000лв.; 5./ Във
вр.с нот.акт *** по описа на
нотариус С. П. и нот.акт №108 от
01.07.2013г.е образувано гр.д.№1810/2020г.
по описа на РС Плевен ,по което са предявени искове по чл.26 ал.1,предл.1
от ЗЗД,чл.26 ал.1 ,предл.2 от ЗЗД с искане да се приеме за установено,че
последващата сделка за продажба на предприятието на ЕТ не е породила вещно-транслативен ефект по
чл.24 ал.1 ЗЗД,в условията на евентуалност,че е нищожна ,поради липса на
предвидената в чл.18 ЗЗД форма и с искане за допускане на делба по отношение на
имотите,описани в нот.актове.Посочено е,че по отношение на сделките
,обективирани в нот.актове от 2.1.до 2.4 от отговора е образувано дело за делба
–гр.д. №6143/2019г. по описа на ПРС,по което не е налице влязъл в сила съдебен
акт,като производствата по т.д.№187/2018гг.;т.д.№188/2018г.и т.д. №189/2018г.са
спрени до приключване на гр.д.№6143/2019г. по описа на ПРС. Изложени
са доводи,че относно имотите,описани в нот.акт***на
нотариус Я. Я.; нот.акт ***на
нотариус И. И. ; нот.акт №***на нотариус И. И.;
нот.акт №***.на същия нотариус; нот.акт
***на нотариус И. И. и нот.акт №***.на
същия нотариус,ищцата е депозирала претенции по чл.57 ЗЗД и се е лишила от
възможността да предяви претенции по чл.59 ЗЗД, като по отношение на тези
сделки тя е предявила иск по чл.341 ГПК и в случай на допускане на делба ,тя разполага с възможност да предяви
претенции във втора фаза.На това основание ответникът счита,че искът по чл.59 ЗЗД е недопустим,а с оглед акцесорния му характер искът по чл.86 ЗЗД също се
явява недопустим.В случай,че съдът не възприеме доводите за недопустимост на исковете е взето
становище,че същите са неоснователни,тъй като дружеството е собственик на
всички описани в исковата молба имоти. Изложени са доводи,че твърдяното от
ищцата обедняване не е свързано с неоснователно и без правно основание
обогатяване на ответника,тъй като не е установено обедняването и обогатяването
да произтичат от един и същ факт. Пропуснатите ползи от П. във вр.с
невъзможността да ползва недвижимите имоти са реализирани от ЕТ”Б. –М. Н.”,който
е прехвърлил търговското си предприятие на „Б. 82”ООД,заедно с всички активи и
пасиви.Ответникът владее и ползва имотите
и ако извлича ползи за себе си ,се обогатява на договорно основание
–договора за прехвърляне на търговско предприятие. Оспорва се претенцията по
чл.86 ЗЗД в посочените периоди и размер , доколкото до депозиране на ИМ от
страна на ищцата не е отправяна покана към ответното дружество за заплащане на
обезщетение . Относно иска по чл.86 ЗЗД е направено възражение за погасяването
му по давност,с оглед по-кратката тригодишна давност за вземанията за лихви. Твърди
се,че изложеното в ИМ не отговаря на действителността,като в отговора подробно
са описани отношенията между бившите съпрузи Е.П. и М. Н. в периода ,когато М. Н.
е регистрирал ЕТ и впоследствие са извършени сделките ,отношенията със сина на
ищцата от първия й брак, даваните на последния средства за издръжка и закупени
имоти, хронологията на събитията преди и след развода.Изложени са твърдения,че половината
от имотите са необработваеми, сградите, описани в нот.акт №*** към момента не
съществуват, както и сграда №015010,описана в т.5 от нот.акт.№*** .В съдебното
заседание на 27.09.2022г.ответникът „Б. 82“ООД чрез своите пълномощници адвокат
Г.Г. от ПАК и адвокат И.Й. от ПАК моли съда да постанови решение,с което да
бъдат отхвърлени като неоснователни предявените искове.Претендират се и
направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Подробни
доводи и съображения в тази насока са изложени и в депозираната от адвокат Г.Г.
писмена защита.
Окръжният съд като
прецени становищата на страните и
събраните по делото доказателства,приема за установено следното:
Предмет на разглеждане в
настоящото производство са обективно съединени искове с правно основание
чл.59 ал.1 33Д и чл.86 ЗЗД.С иска по
чл.59 ЗЗД се претендира обезщетение в размер на 200 000лв., затова,че
ищцата като собственик е лишена от
ползване на 1 / 2 ид.ч. от описаните в ИМ недвижими имоти за
5 стопански години 2014/2015г.; 2015/2016г.; 2016/2017г.; 2017/2018г.и
2018/2019г. , респ.по 40 000лв.за всяка стопанска година,които земи
ответникът е ползвал без правно основание за процесния период и с която сума
същият неоснователно се е обогатил за
сметка на ищцата , а последната е пропуснала да получи доходи.С иска по чл.86 ЗЗД се претендира мораторна
лихва за забава върху обезщетението за всяка стопанска година общо в размер на
30 000лв.,съответно за стопанската 2014/2015г.за периода от 02.10.2015г.до
завеждане на ИМ-15.05.2020г.;за стопанската 2015/2016г.за периода от
02.10.2016г.до завеждане на
ИМ-15.05.2020г.;за стопанската 2016/2017г.за периода от 02.10.2017г. до
завеждане на ИМ-15.05.2020г.;за стопанската 2017/2018г. за периода от
02.10.2018г. до завеждане на ИМ-15.05.2020г.;за стопанската 2018/2019г.за
периода от 02.10.2019г. до завеждане на ИМ-15.05.2020г.Претендира се и законна
лихва върху главницата ,считано от датата на завеждане на ИМ 15.05.2020г.до
окончателното изплащане на сумата,както и направените по делото разноски.
Безспорно между страните
е,че ищцата Е.Л.П. и М. Й.Н. са бивши съпрузи.Видно от представеното
удостоверение за граждански брак ,същите са сключили граждански брак на 14.03.1981г.,като бракът им
е прекратен с развод,считано от 22.12.2016г.С решение на ПРС №2186 от 22.12.2016 г. по гр. д. № 7406/2016 г. по описа на същия съд е одобрено постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 50 от СК и бракът е прекратен по взаимно съгласие на
страните.Решението на ПРС е влязло в
сила на 22.12.2016г. Установява се от представеното по
делото удостоверение,издадено от АВ /л.73 ,том І/ , че по време на брака на съпрузите не е вписан режим на имуществени
отношения между тях.
Не се спори,че по време
на брака си в режим на СИО съпрузите са придобили множество недвижими
имоти ,земеделски земи в района на гр.П.,гр.Д. Д. и гр.Ч. б..
Безспорно е,че с няколко
договора за покупко-продажба съпрузите М. Й.Н. и Е.Л.П. като продавачи са
продали на ЕТ „Б. – М. Н.“като купувач придобитите по време на брака
недвижими имоти.Няма спор,че съпругът М.
Н. е собственик и управител на ЕТ“Б.-М. Н. ,приобретател по сделките.
1./ С договор за покупко-продажба
от 06.02.2012г.,обективиран в
нотариален акт №***. на нотариус С. П.
ищцата Е.П. и М. Н. като продавачи са продали на купувача ЕТ“Б.-М. Н.“,
представляван от собственика М. Й.Н./л.45-46,том І/ общо 9 броя недвижими имоти- стопански дворове, находящи се в землището на с.***,Община Д.Д.,подробно
индивидуализирани.Продажната цена на всички имоти е 68 400лв.,за която е отразено,че продавачите са получили от
купувача по банков път.
2./ С договор за
покупко-продажба от 01.07.2013г.,обективиран
в нот.акт
№***.на нотариус С. П./л.47-48,том І/, Е.П. и М. Н. като продавачи са
продали на купувача ЕТ“Б.-М. Н.“,представляван от собственика М. Й.Н. общо 8 броя недвижими имоти-сгради ,
краварници и стопански дворове ,находящи се в землището на с.***, Община Д.Д.
подробно описани.Продажната цена на имотите
е 9 000лв.,за която е отразено,че продавачите са получили в брой от
купувача.
3./С договор за
покупко-продажба от 14.11.2013г.,обективиран в нот.акт
№***.на нотариус Я. Я./л.67-68, том І/ съпрузите Е.П. и М. Н. като продавачи
чрез пълномощника им Б.М.Н. /техен син/са продали на купувача ЕТ“Б.-М. Н.“,представляван
от собственика М. Й.Н. чрез пълномощника му И.А.–Н. общо 27
броя недвижими имоти-ниви ,в землището на с.***,Община
Ч.б. подробно
описани.Продажната цена на имотите е 32 000 лв.,за която е отразено,че е
изплатена изцяло по банковата сметка на продавачите.
4./С договор за
покупко-продажба от 29.11.2013г. ,обективиран
в нот.акт
№*** на нотариус И. И. /л.53-57,том І/ съпрузите Е.П. и М. Н. като продавачи чрез
пълномощника им Б.М.Н. /техен син/са продали на купувача ЕТ“Б.-М. Н.“,представляван
от собственика М. Й.Н. ,чрез същия пълномощник Б.М.Н. общо 54 броя недвижими имоти,
зем.земи, находящи се в землището на с.***, Община Д.Д.,подробно описани.Продажната
цена на имотите е 42 000 лв.,за която е отразено,че е платена по банков път на продавачите в деня на изповядване на сделката.
5./С договор за
покупко-продажба от 28.11.2013г.,обективиран в нот.акт №*** на нотариус И. И./л.50-53,том І/ съпрузите
Е.П. и М. Н. като продавачи чрез пълномощника им Б.М.Н./техен син/ са продали
на купувача ЕТ“Б.-М. Н.“, представляван от собственика М. Й.Н.,действащ чрез
същия пълномощник Б.М.Н. общо 43 броя недвижими
имоти,зем.земи,находящи се в землището на с.***,Община Д.Д.,подробно
описани.Продажната цена на имотите е 54 000 лв.,за която е отразено,че е платена от купувача на продавачите по банков път преди деня на
изповядване на сделката.,
6./С договор за
покупко-продажба от 05.12.2013г.,обективиран
в нот.акт
№*** на нотариус И. И. /л.61-66,том І / съпрузите Е.П. и М. Н. като
продавачи чрез пълномощника им Б.М.Н. са продали на купувача ЕТ“Б.-М. Н.“,представляван
от собственика М. Й.Н.,действащ чрез същия пълномощник Б.М.Н. общо 72 броя недвижими
имоти,зем.земи,находящи се в землището на с.***, Община Д.Д.,подробно
описани.Продажната цена на имотите е 47 000 лв., за която е отразено,че е платена по банков път от купувача на продавачите преди деня на
изповядване на сделката.
7./С договор за
покупко-продажба от 05.12.2013г.,обективиран в нот.акт
№*** на нотариус И. И. /л.49,том І/ съпрузите Е.П. и М. Н. като продавачи
чрез пълномощника им Б.М.Н. /техен син/ са продали на купувача ЕТ“Б.-М. Н.“,
представляван от собственика М. Й.Н. ,действащ чрез същия пълномощник Б.М.Н. 1/4 ид.част от два недвижими
имота-стопански дворове ,находящи се в с.***,Община Д.Д., подробно
описани.Продажната цена на имотите е 13 800 лв.,за която е отразено ,че е платена по банков път от купувача на продавачите преди деня на изповядване на
сделката.
8./С договор за
покупко-продажба от 28.11.2013г.,обективиран
в нот.акт №*** на нотариус И. И.
/л.57-61,том І/ съпрузите Е.П. и М. Н. като продавачи чрез пълномощника им Б.М.Н.
/техен син/са продали на купувача ЕТ“Б.-М. Н.“, представляван от собственика М.
Й.Н.,действащ чрез същия пълномощник Б.М.Н.
общо 46 броя недвижими имоти,земеделски
земи ,находящи се в с.***,Община Д.Д..Продажната цена на имотите е 14 800 лв., .,за която е отразено ,че е платена по банков път от купувача на продавачите преди деня на изповядване на
сделката.
С гореописаните 8
нотариални акта съпрузите Е.П. и М. Н. са продали на ЕТ“Б.-М. Н.“,представляван
от собственика М. Й.Н. общо 261 броя недвижими
имота,съответно 259 имота-земеделски земи и сгради,както и ¼ ид.част от два други имота-стопански дворове.
Не се спори с оглед
представения дружествен договор /л.108-110,том І/, че на
26.11.2013 г. Б.М.Н. и неговия баща М. Й. Н. като съдружници са учредили ответното
дружество „Б. 82“ ООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление с.***,Община
Д.Д.,ул.“В.“№*.При учредяване на дружеството същото е с капитал от
100лв.,разпределен в 10 дружествени дяла,всеки на стойност 10лв.,като дяловете са разпределени по
равно между двамата съдружници.Управители
на дружеството са и двамата съдружници.
Няма спор,че впоследствие
с договор за покупко-продажба на търговско предприятие
на ЕТ,сключен на 13.03.2014 г. между ЕТ „Б. – М. Н.“,представляван
от М. Й.Н. като
продавач и „Б. ***,представляван от М.
Н. като купувач,ЕТ „Б.-М. Н.“ е продал на ответното дружество „Б. 82“ ООД търговското си
предприятие на ЕТ, като съвкупност от права, задължения
и фактически отношения, в това число
правото на собственост върху общо 481
недвижими
имоти,вкл.и имотите,предмет на гореописаните 8 сделки.Цялото търговско
предприятие на ЕТ е продадено за сумата 4 110 000 лв.по балансовата му стойност към 28.02.2014 г.Договорът за
продажба на търговското предприятие на ЕТ е с нотариална заверка на подписите с
рег***.на нотариус И. И.,рег.№***на НК.
Спорни в настоящото производство са въпросите нищожни
ли са на основание чл.26 ал.1,пр.1 поради противоречие със закона
горепосочените 8 разпоредителни сделки,с които съпрузите Е.П. и М. Н. са продали придобитите в режим на СИО
недвижими имоти на ЕТ“Б.-М. Н.“,при условията на евентуалност нищожни ли са
тези сделки на основание чл.26 ,ал.1пр.второ от ЗЗД,поради заобикаляне на
закона, налице ли са предпоставките на чл.59 ЗЗД,обогатил ли се е неоснователно ответникът за сметка на
ищцата,лишавайки я от ползване на ½ ид.ч.от процесните недвижими
имоти,предмет на 8-те сделки.
Във връзка с размера на
обезщетението за ползване на процесните недвижими имоти е назначена техническа
експертиза.От заключението на ВЛ С.С.,което не е оспорено от страните и като
обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява,че обезщетението
за ползване на ½ ид.ч.от от описаните в ИМ имоти за процесния период от
5 стопански години е общо в размер на 152 178,50лв.
,съответно за стопанската 2014/2015г. в размер на 29 251,50лв.;за
стопанската 2015/2016г.в размер на 28 654,50лв.;за стопанската
2016/2017г.в размер на 30 346
лв.,за стопанската 2017/2018г.в размер на
31 005 лв.и за стопанската 2018/2019г.обезщетението за ползване е в
размер на 32 921,50лв.
Съгласно заключението
сградите, описани в нот.акт №149/06.12.2012г. са налични,а сградите ,описани в
нот.акт №108/01.07.2013г.не съществуват.ВЛ е е посочило,че от всички
зем.земи,описани в ИМ с обща площ от 1 304,696 дка необработваеми са
325,342 дка.
С определение на ПОС
№260348/10.11.2020г.производството по настоящото гр.д.№356/2020г.бе спряно на
основание чл.229 ал.1,т.4 ГПК до приключване на производството по
гр.д.№6143/2019г.по описа на ПРС, съответно въззивно гр.д.№700/2020г. по описа
на ПОС с влязло в сила съдебно решение,а след влизане в сила на решението по
гр.д. №6143/2019г. производството по делото бе възобновено.
От приложените преписи от
решение на ПРС от 05.03.2020г.по гр.д.№6143/2019г./л.112-145,том І/,решение на
ПОС №558/18.11.2020г.по въззивно гр.д.№700/2020г./л.229-243,том І/и решение на
ВКС №60142 от 26.01.2022г.,второ г.о.по гр.д.№974/2021г./л.244-л.247,том І/,безспорно
се установява,че решението по гр.д.№6143/2019г.по описа на ПРС е влязло в сила
на 26.01.2022г.
С решение на ПОС
№558/18.11.2020г.постановено по въззивно гр.д.№700/2020г.е отменено решението на ПРС по гр.д.№6143/2019г.
в посочените части,въззивният съд се е произнесъл по същество,а в други части
решението на ПРС е потвърдено. С решение на ВКС №60142 от 26.01.2022г.,второ
г.о.по гр.д.№974/2021г.въззивното решение на ПОС е оставено в сила.
Налице е влязло в сила
съдебно решение ,с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Е.Л.П. против М. Й.Н.,лично и в качеството му на ЕТ „Б. – М. Н.“ обективно съединени
искове с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 24 ал. 1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на следните договори за покупко-продажба на земеделски земи, обективирани в
нотариален акт № *** на нотариус Я. Я. ,с рег. № *** на НК и район на действие РС Ч.б., нотариален акт № *** по описа на
нотариус И. И., рег. № ***на НК и район на действие РС П. , нотариален акт № ***по описа на
нотариус И. И., рег. №***на НК и район на действие РС П., нотариален акт № *** по
описа на нотариус И. И., рег. №***на НК и район на действие РС П., нотариален акт №***. по
описа на нотариус И. И., рег. №***на Н К и район на действие РС П. и нотариален акт № *** по
описа на нотариус И. И., рег. №***на НК и район на действие РС П., поради противоречие
на договорите със закона - разпоредбата
на чл. 24 ал. 1 от ЗЗД.
Налице е влязло в сила
съдебно решение ,с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Е.Л.П. против М. Й.Н., лично и в качеството му на ЕТ „Б. – М. Н.“обективно съединени искове с
правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 за прогласяване
нищожността на гореописаните шест договори за покупко-продажба на земеделски земи,обективирани в
нотариален акт № ***на нотариус Я. Я. ;нотариален акт № *** на нотариус И. И., нотариален акт № *** на нотариус И. И.,
нотариален акт № ***на нотариус И. И.,
нотариален акт №***на нотариус И. И. и
нотариален акт №***. на нотариус И. И., поради заобикаляне на закона - разпоредбите
на чл. 8 от ЗЗД , чл. 183 от ЗЗД и чл. 24 ал. 1 от СК.
С влязлото в сила решение
по гр.д.№6143/2019г. са отхвърлени като неоснователни предявените
от Е.Л.П. против М. Й.Н.,лично и в качеството му на ЕТ „Б. – М. Н.“ обективно съединени
искове с правно основание чл. 26 ал. 2 пр. 5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на гореописаните 6 договори
за покупко-продажба на земеделски земи,обективирани в нотариален акт № *** на
нотариус Я. Я. и в нот.актове ***. ,всички по описа на нотариус И. И., рег. №***на НК
и район на действие РС П., поради привидност на договарянето.
С влязлото в сила решение са отхвърлени като
неоснователни предявените
от Е.Л.П. против М. Й.Н., лично и в
качеството му на ЕТ „Б. – М. Н.“обективно съединени искове с правно основание чл. 26 ал. 1
пр. І вр. чл. 8 чл. 183 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на гореописаните 6 договори за покупко-продажба на земеделски земи, поради
противоречие на със закона - разпоредбите на чл. 8 от ЗЗД и чл. 183 от ЗЗД.
Налице е влязло в сила
решение и в частта ,в която е отхвърлен предявения от Е.П. иск за делба по
чл.34 ЗС на общо 242 броя недвижими имоти,предмет на горепосочените 6 сделки.
ИМ,предмет на разглеждане в настоящото производство е депозирана на
15.05.2020г.,след постановяване на решението на ПРС по гр.д. №6143/2019г.,във
фазата на въззивно обжалване,но преди да е налице влязъл в сила съдебен акт.С
предявения иск по чл.59 ЗЗД са наведени идентични възражения за нищожност на
процесните 8 сделки за
покупко-продажба,а именно по чл.26 ал.1,пр.1 ЗЗД,поради противоречие със
закона-разпоредбите на чл.8 ЗЗД,чл.183 ЗЗД и чл.24 ал.1 СК.При условията на
евентуалност е релевирано възражение за нищожност на горепосочените осем
атакувани договора на основание чл.26 ,ал.1пр.2 ЗЗД,поради заобикаляне на
закона,с твърдения ,че същите преследват забранена от закона цел и с тях са
заобиколени разпоредбите на чл.21,чл.24 и чл.27 СК.
По отношение на 6 от
атакуваните с ИМ 8 договори за
покупко-продажба,обектививирани в нот.акт №***на нотариус Я. Я. и
петте нотариални акта на нотариус И. И.
,съответно нот.акт №***.,нот.акт №***.;нот.акт
№***.; нот.акт №***. и нот.акт №***.със
сила на пресъдено нещо е
разрешен въпроса за действителността на
договорите. Със сила на пресъдено нещо е прието,че тези 6 сделки са действителни, не
противоречат на закона и с тях не са
нарушени разпоредбите на чл.8 от ЗЗД ,чл.183 от ЗЗД и чл. 24
ал. 1 от СК,че не са нищожни
на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД
договори ,с които двамата съпрузи са прехвърлили на единия от тях, регистриран
като едноличен търговец недвижими имоти,придобити по време на брака.Със сила на
пресъдено нещо е разрешен спора и е прието,че тези 6 сделки не са нищожни на
основание чл.26 ал.1,пр.2 ЗЗД и същите
не заобикалят закона,тъй като с тях не се постига забранена от закона
цел-заобикаляне разпоредите на чл.21,чл.24 и чл.27 СК,а се касае за постигане
на предвидена в закона /чл.27 ЗДДФЛ/
правна възможност част от имуществото на
съпрузите,което е СИО да бъде включено в предприятието на съпруга-едноличен
търговец ,за което разпореждане ищцата е
дала съгласие.С оглед влязлото в сила решение,с което е отхвърлен предявения
иск за делба на 242 броя недвижими имоти,предмет на горепосочените 6
разпоредителни сделки, със сила на пресъдено нещо са отречени правата на
собственост на ищцата Е.П. върху тези имоти,като не е налице съсобственост
между Е.П. и М. Н. към датата на прекратяване на брака им.С оглед разпоредбата
на чл.299 ГПК и формираната сила на пресъдено нещо по отношение
действителността на гореописаните 6 разпоредителни сделки е недопустимо тези
въпроси да бъдат пререшавани отново в настоящото производство.Влязлото в сила
на 26.01.2022г. решение по гр.д.№6143/2019г. съгласно чл.298 ал.1 ГПК има
действие ,както спрямо ищцата Е.П., която е била ищец и по приключилото
производство,така и спрямо ответника „Б. 82“ ООД,съгласно чл.298 ал.2 ГПК,който
е правоприемник на ЕТ“Б. –М. Н.“ ,с оглед сключения на 13.03.2014г.договор за
покупко-продажба на търговско предприятие.
Относно другите два
оспорени договора,обективирани в нот.акт №***на
нотариус С. П./описан по т.1/ и нот.акт №***.на
нотариус С. П./описан в т.2/ не е формирана
сила на пресъдено нешо,доколкото тези две сделки,не са били предмет на
спора по приключилото гр.д.№6143/2019г.по описа на ПРС.
Неоснователни са
изложените в ИМ доводи,че при
сключването на тези две сделки са нарушени разпоредбите на чл.8 ЗЗД и на чл.183 ЗЗД.Съгласно чл.8 ал.1 ЗЗД
договорът е съглашение между две или
повече лица,за да се създаде,уреди или унищожи една правна връзка между тях.По
смисъла на чл.183 ЗЗД ,при договор за продажба е задължително участието на две
страни –продавач и купувач.В случая двете оспорени сделки съставляват съглашение между повече от едно лице – сключени са между
двамата съпрузи Е.П. и М. Н. като продавачи ,а единият от тях е участвал в качеството
на регистриран ЕТ, купувач .В правната теория и
съдебната практика е възприето становището,че „Едноличен търговец” е само
определена от закона правоспособност на физическото лице, придобита с факта на
регистрация в търговския регистър ,без да се създава нов правен субект, различен от физическото лице,
което действа като търговец,т.е.,че ЕТ е физическо лице с разширена
правоспособност и безспорно не се касае за различни правни субекти. В конкретната хипотеза с процесните две сделки не
са нарушени нормите на чл.8 и на чл.183 ЗЗД,тъй като същите съставляват
съглашение между повече от едно лице-сключени са между двама съпрузи, между две различни лица
като продавач и купувач ,доколкото ищцата участва в качеството на продавач
наред със съпруга си,а последният участва в качеството на купувач.Не е налице договаряне сам със себе си относно съпруга
М. Н..На посоченото основание двете сделки не са нищожни на основание чл.26
ал.1,пр.1 от ЗЗД.
Двете разпоредителни
сделки не са сключени в нарушение на чл.24 ал.1 СК.Съгласно ТР №2/27.12.2001 г. по тълк.д.№2/2001 г. на ОСГК на ВКС презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК/отм./ се изключва за
придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от
упражняваната търговска дейност. Вещите, правата върху вещи и влоговете,
придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност, не са
съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие. В
мотивите на посоченото ТР на ОСГК на ВКС е прието, че режимът на
СИО се отнася само до придобИ.не на вещи, права върху вещи и парични влогове с
потребителски характер, необходими за нужди на семейството, а обратно,
дейността на ЕТ има за цел формиране на приходи и печалби от реализираната
търговска дейност, извършвана посредством търговското предприятие.Прието е също така,че имуществото,
включено в търговското предприятие, може да обхваща вещи, права върху вещи и
парични влогове с потребителски характер, но те не са предназначени за
задоволяване нуждите на семейството на едноличния търговец, поради което нямат
правната характеристика на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 19, ал. 1 СК.В същото ТР е възприето становището,че търговското предприятие на ЕТ е обособено имущество на съпруга –
ЕТ,с което същият се разпорежда самостоятелно ,без да е необходимо съгласието на другия съпруг по
чл. 22 ал. 2 от СК /отм./, сега чл. 24 ал. 2 от СК, че по отношение на
прехвърлянето на търговското предприятие на ЕТ по чл. 15 от ТЗ, съпругът –
нетърговец е трето лице, поради което спрямо него е неприложимо изискването на чл. 22 ал.
3, 4 и 5 от СК /отм/, сега чл. 24 ал. 3, 4 и 5 от СК относно валидността на
сключваните сделки от ЕТ във връзка с осъществяваната търговска дейност.
Със СК от 2009г.законодателят е възприел така
установената практика по цитираното ТР,като съгласно чл.22 ал.3 СК лични са
вещните права, придобити от съпруг-едноличен търговец ,по време на брака за
упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.
Косвено с разпоредбата на
чл. 27 ал. 1 т.
2 от ЗДДФЛ за данъчни цели е уредена възможността физическото лице, собственик
на предприятието на ЕТ да включи в търговското предприятие на ЕТ движими и
недвижими вещи, които са част от СИО.Съгласно
ал. 3 и ал. 4 на същата разпоредба е достатъчно ФЛ , собственик на
предприятието на ЕТ да състави протокол за включване на тези вещи като посочи
вещта и цената й, а съпругът – нетърговец да представи писмена декларация с
нотариална заверка на подписа си, с която да декларира съгласието за включване
на вещта в имуществото на ЕТ.
По изложените съображения
съдът приема,че не е забранен от закона и не е нищожен договор,с който двамата
съпрузи прехвърлят на един от тях,регистриран като ЕТ вещни права придобити по
време на брака.Двете процесни сделки, обективирани в нот.акт №149/06.02.2012г.
и нот.акт №108/01.07.2013г.не са нищожни на основание чл.26,ал.1пр.1 ЗЗД,тъй
като не противоречат на нормата на чл.24 ал.1 СК.Не се касае за
разпореждане с дела от съпружеската
имуществена общност ,който би бил получен
при прекратяване на брака ,съгласно чл.24 ал.1,пр.2 СК.В случая по всяка от двете сделки ,разпореждането е извършено съвместно в съответствие с разпоредбата на чл. 24 ал. 3
от ГПК, обективирано е в нотариален акт, в който волята на съпрузите като
продавачи е изрично изразена и
същите са постигнали съгласие
придобитите в режим на СИО имоти да станат собственост на ЕТ на един от
съпрузите ,за осъществяване на търговската му дейност и да имат личен характер.
След като съпрузите свободно могат да избират режим на имуществените си
отношения, вкл.и чрез брачен договор за
придобито имущество,след като законът в чл.22 ал.3 СК изрично признава личния
характер на имуществото,придобито от съпруга –търговец и служещо за упражняване
на търговската му дейност ,не противоречи на закона договорът , с който
съпрузите прехвърлят на един от тях в качеството му на ЕТ недвижими
имоти,придобити по време на брака и в режим на СИО.
Не е налице и въведеното
при условията на евентуалност основание за нищожност на договорите по
чл.26,ал.1предл.второ от ЗЗД,поради заобикаляне на закона-разпоредбите на
чл.21,чл.24 и чл.27 от СК.С процесните сделки е постигната предвидена в закона правна възможност ,с оглед разпоредбата на чл. 27 от ЗДДФЛ ,част от имущество на
съпрузите, което е СИО да бъде включено в предприятието на съпруга – ЕТ за осъществявване на търговската му дейност.
Ищцата е дала изрично съгласие за тези
разпоредителни сделки , подписвайки нот.актове лично или с
оглед даденото пълномощно с нотариална заверка на
подписа й в полза на нейния син Б.Н..Не са ангажирани доказателства извършените разпореждания с недвижими имоти да
са имали за цел единствено ищцата да бъде лишена напълно от своя дял в общността след развода й с М. Н..Отделен е въпроса ,че двете оспорени сделки са сключени в периода
2012-2013г.,няма данни в този период отношенията между съпрузите да са били
влошени до
степен, при която да се направи обоснован извод, че сделките са имали различна
от посочената в тях цел,а именно имуществото да послужи на ЕТ за осъществяване
на разрешената му от закона търговска дейност.
С оглед изложеното съдът
приема,че всички оспорени сделки са
действителни,имат вещно-прехвърлителен ефект
и са породили целените със сключването им правни последици.Недвижимите имоти, предмет на договорите са преминали възмездно от
патримониума на съпрузите в патримониума на търговското предприятие на ЕТ,
собственост на един от тях и служат за
упражняване на търговската му дейност, включени са в баланса на търговското предприятие,поради което и на основание чл. 22 ал. 3 от СК са станали лична собственост на
ЕТ приобретател.Неоснователни са изложените в ИМ възражения,че не е спазена
изискуемата нотариална форма ,съгласно чл.18 ЗЗД.Процесните сделки са сключени с
нотариални актове,в съответствие с чл.18 ЗЗД.Вследствие на извършените продажби, имотите, предмет на тези сделки са включени в
търговското предприятие на ЕТ
приобретател и същите нямат характера на СИО към
датата на сключване на договора за прехвърляне на търговското предприятие,поради което не е нарушена разпоредбата на чл.18 ЗЗД.Впоследствие ЕТ по реда на чл.15 ТЗ в предвидената от закона форма –писмен
договор от 13.03.2014г.с нотариална заверка на подписите е прехвърлил търговското си предприятие ,като
съвкупност от права,задължения и фактически отношения на „Б. 82“ООД, като
търговското предприятие включва общо 481 недвижими имоти,вкл.и тези, предмет на процесните осем
сделки.Ответното дружество като
приобретател на цялото търговско предприятие е придобило и собствеността на
имотите, предмет на договора. Ишцата не е собственик на ½ ид.ч.от недвижимите имоти-земеделски
земи,предмет на осемте сделки .Същите са собственост на ответника „Б. 82“ООД,който
за процесните 5 стопански години е ползвал имотите на правно основание като
собственик.Не е осъществен състава на неоснователното обогатяване по смисъла на
чл.59 ЗЗД .Искът на посоченото основание
за сумата 200 000лв., претендирана като обезщетение затова,че ищцата е
лишена от ползване на ½ ид.ч.от имотите за период от 5 стопански години
е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърляне на иска за главницата ,неоснователен се явява и
акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за сумата 30 000лв.,претендирана като
обезщетение за забава върху обезщетението
по чл.59 ЗЗД,за всяка стопанска година,считано от 02.10.до датата на
ИМ-15.05.2020г.Този иск също следва да бъде отхвърлен.
При този изход на процеса и на
осн.чл.78 ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените деловодни разноски.В случая
ответникът първоначално е упълномощил адвокат Г.Г. ,на която е изплатено по
банков път адвокатско възнаграждение в размер на 7 700лв.,съгласно уговореното в
договора за правна помощ/л.197,т.І/.Впоследствие в хода на
съд.производство ответникът е упълномощил и втори адвокат И.Й. от ПАК по
договор за правна защита от 13.06.2022г.,на когото също по банков път е
изплатено възнаграждение в размер на 9 000лв.По изричната разпоредба на
чл.78 ал.1 ГПК се налага извода,че се дължи възнаграждение за един
адвокат.Направените от ответника разноски във връзка с упълномощения втори
адвокат следва да останат за негова сметка.В полза на ответника следва да се
присъдят деловодни разноски общо в размер на
8 580лв.,от които адвокатско възнаграждение за един адвокат
7 700лв.,изплатено на адвокат Г.Г. по банков път,както и разноските за ВЛ
в размер на 880лв.
Водим от горното,Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения на основание чл.59 ЗЗД
иск от Е.Л.П.,ЕГН **********,със
съдебен адрес за призоваване: адвокат Г.П.С. ***,офис * срещу „Б.
82“ООД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление с.***, Община Д.Д. ,ул.“В.“№*,
представлявано от управителя Б.М.Н.,със съдебен адрес за призоваване: адвокат
Г.Г. ***,офис * за сумата 200 000лв.,претендирана
като обезщетение
за неоснователно обогатяване,затова,че ищцата е лишена ползването на 1 / 2
ид.ч.от земеделски имоти,за 5 стопански години 2014/2015г.;2015/2016г.;
2016/2017г.; 2017/2018г.и 2018/2019г.,респ.по 40 000лв.за всяка стопанска
година,ведно с претенцията за присъждане на законна лихва върху
главницата,считано от 15.05.2020г. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения на основание чл.86 ЗЗД иск
от Е.Л.П.,ЕГН **********,със съдебен адрес за призоваване: адвокат Г.П.С.
***,офис *срещу „Б. 82“ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление с.***,
Община Д.Д. ,ул.“В.“№*, представлявано от управителя Б.М.Н.,със съдебен
адрес за призоваване:адвокат Г.Г. ***,офис * за сумата 30 000лв., претендирана като обезщетение за забава
върху главницата по чл.59 ЗЗД ,считано от 02.10.на всяка стопанска година до датата на
завеждане на ИМ-15.05.2020г.КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78 ал.3 ГПК Е.Л.П., ЕГН **********,със съдебен адрес за призоваване:
адвокат Г.П.С. ***, офис * ДА ЗАПЛАТИ
на „Б. 82“ООД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление с.***, Община Д.Д. ,ул.“В.“№*, представлявано от
управителя Б.М.Н.,със съдебен адрес за призоваване:адвокат Г.Г. ***, офис
* деловодни разноски в размер на
8 580лв.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :