Р Е Ш Е Н И Е
№94
гр. Хасково, 09.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково,
в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана Тенева
като разгледа докладваното от съдия Костова
административно дело №489/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по
реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.220, ал.1 от Закона за
митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на от „М.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Д.В.Е., срещу Решение рег.№32-138284/28.04.2022г. на директора на
Териториална дирекция „Митница Русе“ по Митническа декларация с МРН 20BG004205006147R0/08.01.2020г.
Счита се, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано, издадено в противоречие с материалноправни
разпоредби. Твърди се, че декларираната митническа стойност на внесения от САЩ
автомобил представлява действителната и договорена цена при закупуване на
превозното средство, ведно с разходите за транспорт. Заплатената за внесеното
МПС цена съответствала напълно на посочената в представената пред митническите
органи фактура. Именно поради това стоката била декларирана в съответствие с
член 70 от Регламент №952/2013г. на Европейския парламент и на съвета от 9
октомври 2013г. за създаване на МКС. Налице било заплащане по банков път
на догорената
цена. Сочи се, че отхвърлянето с решението на декларираната митническа стойност
било аргументирано с това, че в хода на последващия контрол на декларацията,
при проверка на разходите за международен транспорт, били събрани доказателства
за деклариран такъв разход в размер на 881.25 лева, който не отговарял на
реално заплатената стойност в размер на 1671.65 лева. Този извод на
административния орган не бил подкрепен с доказателства. Използваната от
последния стойност за този вид разход била по фактура, издадена от „Интер
Карго“, САЩ на „Фрилайн“ ООД. Не било установено обаче какво било заплатено по
тази фактура, т.е. предмета на доставката не бил ясен. На следващо място, към
момента на подаване на жалбата оспорващото дружество не било запознато с
изготвеното в хода на административното производство експертно заключение за
пазарната цена на декларирания автомобил, съответно не било ясно как и въз
основа на какви данни, била определена тя към дата 08.01.2020г. и дали било
взето предвид състоянието на автомобила към датата на закупуване, и към датата
на доставката. В случая не били налице предпоставки за определяне на
митническата стойност на стоката по един от методите по член 74, параграф 2 от
Регламент №952/2013г., тъй като не били изложени никакви доводи във връзка с
действително догорената и заплатена стойност.
По
изложените съображения се претендира отмяна на атакувания административен акт.
Допълнителни доводи в насока
незаконосъобразност на обжалваното решение се излагат в съдебно заседание и в
писмена защита, чрез пълномощник. Обосновава се твърдение за липса на мотиви в
оспорения акт или в друг документ по административната преписка, обосноваващи
промяна на декларираната от дружеството митническа стойност на стоката. Твърди
се също, че използваният нормативен източник, послужил за изготвянето на експертното
заключение в хода на административното производство, не е относим по отношение
определянето на митническа стойност на декларираната стока. Претендират се
разноски по делото.
Ответникът – Директор на Териториална
дирекция „Митница Русе“ към Агенция „Митници“, в писмен вид чрез процесуалния
си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, което
подробно обосновава.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.01.2020г. от дружеството жалбоподател
„М.“ ЕООД, чрез представителя „КРИС Н – 2009“ ЕООД, е била регистрирана
митническа декларация (МД) 20BG004205006147R0 (л.54), с която е поставен под
режим допускане за свободно обръщение и специален режим – употреба за
специфични цели, стока внос от Съединени американски щати, а именно: стока 1/1
– употребяван лек автомобил 1 бр., марка – Aston Martin, модел – V8, тип – бензин,
бр. места – 2, товароносимост – 200, първа регистрация – 02.01.2007г., цвят – черен,
раб.обем – 4293 куб.см., мощност – 385 NPSAE, шаси № SCFBF04B77GD06704, с
декларирана митническа стойност – 9855.36 лева, при нетна цена на стоката –
5100 USD, с обменен курс 1.75963 за 1 USD, разходи за
транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции, и разходи за застраховка
до мястото на въвеждане на стоката в ЕС – 881.25 лева, деклариран метод за
определяне на стойността – „договорна стойност“ на внасяните стоки (чл.70 от
Кодекса), с деклариран размер на мито – 985.54 лева и на ДДС – 2208.18 лева.
Във връзка с декларацията, до Д.В.Е.,
управител на „М.“ ЕООД, е било изпратено писмо рег.№32-341422/28.10.2021г. (л.28)
относно започване на допълнителна проверка на МД 20BG004205006147R0 от страна
на митническите органи. С писмото е било поискано предоставяне на допълнителна
информация и доказателства, а именно: документи, относно извършените плащания
към доставчика и към други лица, с които са налице договорни отношения за
доставката и разпространението на внасяната стока; търговско досие по
сключената сделка, включително оферти, търгове (установени данни за участие на
автомобила с конкретни параметри на търг), поръчки, ценови листи, потвърждения,
проформа фактура, бизнес кореспонденция, други сведения и документи, предшестващи
издаването на търговската фактура за придобиване на стоката; да се посочи какви
плащания били осъществени към доставчика (продавач на стоката) или други лица,
свързани с декларираната стока; да се посочват всички данни, сведения,
документи и информация, удостоверяващи стойността на декларираната стока;
доказателства в подкрепа на елементите, които се добавят към действително
платената цена; доказателства в подкрепа на разходите, включващи се в данъчната
основа.
Като приложения към писмо вх. №32-362969/15.11.2021г.
(л.31), от „М.“ ЕООД са били представени инвойс-фактура за стойност на
автомобила; извлечение от банкова сметка ***; митническа декларация; BILL OF
LADING; извлечение от счетоводни сметки за заприходяване на стоката; талон на
автомобила; фактура за продажба и договор за продажба на МПС.
С възлагателно писмо
рег.№32-413985/20.12.2021г. (л.46)
директорът на ТД „Митница Русе“ възложил на вещо лице да извърши
справедлива пазарна оценка на подробно описани пътнически автомобили, сред
които е и употребяван пътнически автомобил „Астон Мартин“, модел – V8, тип –
бензин, бр. места – 2, първоначална регистрация – 02.01.2007г., цвят – черен,
работен обем – 4293 куб.см, мощност – 385 HPSAE, номер на рама –
SCFBF04B77GD06704.
Във връзка с възложеното, на 13.01.2022г. до
ТД „Митница Русе“ е била изпратена Оценъчна експертиза, приложена към писмо
вх.№32-12007/13.01.2022г. (л.48). Определената от вещото лице пазарна стойност
на автомобила, в състоянието му към 08.01.2020г. – претърпял тотална щета, е
14 340 лева.
На 20.01.2022г. от служител на „М.“ ЕООД е
било получено писмо рег.№32-18319/18.01.2022г. (л.40), с което управителят на дружеството се уведомява, че
на основание чл.26 от АПК от страна на Териториална дирекция „Митница Русе“
започва административно производство по оспорване и промяна на митническа
стойност за стоката по МД 20BG004205006147R0. С писмото е указано правото за
изразяване на становище в тридесетдневен срок, като е посочено, че след изтичане
на този срок ще бъде издадено решение на административния орган при спазване
разпоредбите на чл.196, ал.1 от ЗМ.
В писмено обяснение вх.№32-51283/115.02.2022
г. (л.42) управителят на „М.“ ЕООД посочил, че декларираното превозно средство
било закупено като ударено, с повреден и непалещ двигател, много неработещи
системи, неработеща скоростна кутия, неработещ гюрук. Ремонтът му струвал в
пъти повече от покупната цена. Към обяснението са приложени 3 бр. снимки на
автомобила в подкрепа на изложеното.
С процесното Решение рег.№32-138284/28.04.2022г.
на директора на Териториална дирекция „Митница Русе“, на основание член 5,
т.39, член 29 вр. член 22, член 48, член 74, параграф З, член 77, параграф 1,
вр. член 85, параграф 1, член 101, параграф 1 вр. член 102 от МКС (Регламент
952/2013), вр. член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447, чл.15,
ал.2, т.8, чл.19, чл.84, ал.1, т.1, от ЗМ, чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС, чл.59
от АПК, е отказано приемане на декларираната митническа стойност за стоката по
МД 20BG004205006147R0/08.01.2020г.; определена е нова митническа стойност на
стоката по същата декларация в размер 11 472.22 лева; и разпоредено да се
коригират елементи от данни в посочената МД, а именно: елемент от данни 4/16
„Метод за определяне на стойността“ – от 1 на 6, елемент от данни 8/6
„Статистическа стойност и Митническа стойност – от 9855.36 лева на 11 472.22
лева, като дължимият размер за мито (А00) е определен от 985.54 лева на 1147.22
лева, при основа 11 472.22 лева, а дължимият размер за ДДС (В00) от
2208.18 лева на 2563.89 лева, и дружеството „М.“ ЕООД е задължено в 10-дневен
срок от получаване на решението да доплати, чрез управителя си, мито в размер
на 161.68 лева и ДДС в размер на 355.74 лева. Посочени са и правни основания за
начисляване на лихви.
Решението е било получено от служител на
дружеството жалбоподател на 04.05.2022г.
По искане на пълномощника на оспорващото
дружество по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която е изготвено от вещото лице М.Л.Ц., което в изпълнение на поставените
ѝ задачи дава мотивирано заключение. Установено е от експерта, че на
31.07.2019г. от разплащателна сметка на „М.“ ЕООД било извършено плащане в
полза на „Global Auto Exchange” LLC – САЩ, на стойност 5100 USD, за което на 10.11.2019г. била издадена инвойс Фактура
№ 841 за автомобил Aston Martin, V8 Vantage, рама SCFBF04B77GD06704. В
дружеството били извършени счетоводни операции относно плащането на посочената
сума, както и относно плащането на мито в размер на 985.54 лева и на ДДС в
размер на 2208.18 лева. Процесният автомобил бил заведен счетоводно в сметка
304 – Стоки, на стойност 9959.65 лева. Платената цена за автомобила и декларираната
стойност за същия по МД, била една и съща – 5100 USD.
Други плащания към чуждестранното лице, освен отписаното, не били извършвани.
Превозното средство било продадено впоследствие на лице от *.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата против оспорения акт е процесуално
допустима, като подадена при спазване на 14-дневния срок за обжалване от
датата, на която решението е получено от дружеството жалбоподател и е депозирана
от надлежна страна, адресат на акта, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Обжалваният акт е издаден от директор на
Териториална дирекция „Митница Русе“ към Агенция „Митници“, който притежава
качеството „митнически орган“ по смисъла на член 5, т. 1 от Регламент (ЕС)
№952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза. Към датата на издаване на обжалваното
решение – 28.04.2022г., същият спада към митническата администрация на Р.
България, която отговаря за прилагането на митническото законодателство, както
и има качеството на орган, оправомощен съгласно националното законодателство да
прилага определени митнически законодателни разпоредби. В чл.19, ал.1 от ЗМ
изрично е предвидено, че решенията по прилагане на митническото законодателство
се издават от директора на Агенция „Митници“ или от директорите на териториални
дирекции, а според ал.7 на същия член, решения, взети без предварително
заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са
възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако
не е предвидено друго.
С оспореното решение се извършва промяна на
обстоятелства в ЕАД във връзка с последваща проверка, от което възникват
задължения за дружеството жалбоподател и се определя размера на възникнало митническо
и данъчно задължение. Тъй като съгласно чл.56 от ЗДДС начисляването на данъка
при внос по чл.16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка
се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение, то актът е
издаден от материално и териториално компетентен административен орган.
Решението е валидно, издадено по прилагане
на митническите разпоредби, поражда правни последици за адресата си и
представлява административен акт, който на основание чл.220 ал.1 от ЗМ подлежи
на обжалване по реда на АПК.
Актът е обективиран в писмена форма и в него
са посочени фактически и правни основания за издаването му.
Като фактическо основание административният
орган е посочил, че на 08.01.2020г. Д.В.Е., в качеството си на управител на „М.“
и получател на стока, декларирал за режим „допускане за свободно обращение“ пред
митнически пункт „Пристанище Лом“, несъюзна стока, описана в МД
20BG004205006147R0/08.01.2020г., като в елемент от данни (ЕД) 6/8 бил посочен
като лек автомобил употребяван, марка: Астон Мартин, модел: V8, тип: бензин, бр.
места: 2, първоначална регистрация: 02.01.2007г., цвят: черен, работен обем
4293 куб.см, мощност 385 HPSAE, двигател: неоткрит номер, рама
SCFBF04B77GD06704, с държава на изпращане САЩ, с декларирана фактурна цена в
размер на 5100 щатски долара. Съгласна условието на доставка EXW, били декларирани
разходи за доставка до мястото на първо въвеждане на стоката в Европейския съюз
в размер 881.25 лева и на тази основа стоката била декларирана с митническа
стойност в размер на 9855.36 лева (при валутен курс 1.76854 лева за 1 USD),
определена по член 70 от МКС. В хода на последващия контрол при проверка на
разходите за международен транспорт на стоки, поставени под режим допускане за
свободно обръщение били предоставени карго манифести, от които била видна
цената на международния транспорт на автомобили и мотоциклети, допуснати за
свободно обръщение, като съгласно предоставената информация, част от разходите
за международен транспорт били фактурирани и платени от USA INTERCARGO LLC,
USA, което от своя страна издало фактури за тези разходи с получател „ФРИЛАЙН“
ООД. При проверка на данните в предоставените от „ФРИЛАЙН“ ООД фактури се
установило, че стойността на разходите по доставка на стоките били с по-висок
размер от тези, прибавени към цената на стоките при определяне на митническата
им стойност на основание член 70 и член 71, параграф 1, буква д) от МКС, като в
тази връзка било установено, че съгласно предоставена фактура
№CL0000-151534/23.09.2019г. от „Интер Карго“, САЩ, за превоза на цитирания
автомобил до мястото на първото въвеждане на митническата територия на
Европейския съюз, респ. пристанище Бургас, бил извършен разход в размер 950 USD
или 1671.65 лева (при валутен курс 1.75963 лева за 1 USD). В тази връзка било
видно, че декларирания разход по доставка в размер 881.25 лева не отговарял на
реално заплатената стойност. Посочено е, че съгласно декларираното в МД условие
на доставка EXW, разходите по доставката на стоката до мястото на първото
въвеждане в ЕС се поемали от купувача т.е. не били включени във фактурната
стойност на автомобила. Всички факти и обстоятелства водили до обосновано
отхвърляне на декларираната митническа стойност по реда на член 70 от МКС, и
поради това, че съмненията по отношение на декларираната митническа стойност се
потвърждавали, на основание член 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение
№2015/2447, същата не следвало да се определи въз основа на метода на
договорната стойност, а по един от методите, регламентирани в член 74, параграф
2 от МКС в тяхната последователност., но в случая това не било приложимо.
Предвид нанесените на превозното средство щети член 74, параграф 2, буква а) от
МКС не можело да бъде приложен, тъй като не била открита достатъчно
изчерпателна информация за показателите технически характеристики, качество,
авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в
която била произведена и декларираната стока, допуснати за свободно обръщение в
същия момент или по същото време. Предвид обстоятелството, че автомобилът бил
със специфична характеристика – степен на износване, състояние на агрегата и
др., било практически невъзможно да се установи сходна стока със сходни
характеристики, поради което методът по член 74, параграф 2, буква б) от МКС
също не бил приложим. И методът по член 74, параграф 2, буква в) от МКС не
намирал приложения в случая с оглед липсата на база данни за единичната цена,
на която да се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно
количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки, като в
същото време за прилагането на този метод било необходимо да се установи
сходност или идентичност, каквито не се установявали. Неприложим бил и методът
по член 74, параграф 2, буква г) от МКС, тъй като липсвала база данни с
посочената в тази норма информация, и както и информация за размер на
обичайната печалба и размер на общи разходи. Ответникът посочил, че поради
липса на документи и данни, както и поради изчерпване прилагането на другите
методите за определяне на митническата стойност, следвало да се приложи
последна възможност за определяне – тази по член 74, параграф 3 от МКС. Във
връзка с последното се позовал на изготвената в хода на производството оценъчна
експертиза, като възприел установената по нея пазарна цена на стоката по МД в
размер на 14 340 лева, изтъквайки, че митническата стойност била
определена на база извлечени данни от експертната оценка, от която били
приспаднати разходите за ДДС, мито, вътрешен транспорт и деклариран
международен транспорт, и прибавена действително установената стойност на
международния транспорт. Така определената митническа стойност, която се
получавала в размер на 11 472.22 лева била и основа за изчисляване на дължимите
държавни вземания за автомобила по МД № 20BG004205006I47R0.
Съдът приема, че във връзка с определената
митническата стойност на стоката е необходимо да се има предвид следното:
В Дял II, Глава 3 от приложимия Регламент
(ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година
за създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък Регламент 952/2013), озаглавена
„Стойност на стоките за митнически цели“, член 69 е предвидено, че митническата
стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и
нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични
области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с
членове 70 и 74.
В член 70 от Регламент 952/2013 е
регламентиран метод за определяне на митническата стойност въз основа на
договорната стойност, като в параграф 1 е предвидено, че „базата за митническата
стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или
подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост“, а в параграф 2, че „действително платената или подлежащата на
плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на
продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в
полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени
или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
Изрично в параграф 3, букви „а“ до „г“ са изброени условия, които следва да са
изпълнени кумулативно, за да се прилага договорната стойност.
В член 74 от Регламент 952/2013 са посочени
вторични методи за определяне на митническата стойност. Съгласно параграф 1,
когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член
70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф
2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките.
Правила относно стойността на стоките за
митнически цели са уредени и в Дял II, Глава 3 на Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза
(Регламент за изпълнение 2015/2447).
В член 140 „Неприемане на декларираните
договорни стойности“ от Регламент за изпълнение 2015/2447 са определени
подробни правила за прилагането на член 70, параграф 1 от Кодекса. Съгласно
параграф 1 на член 140, „когато митническите органи имат основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса, те могат да поискат от
декларатора да предостави допълнителна информация“. Според параграф 2, ако
съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.
При прилагането на методите за определяне на
митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата
грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не
произволно определена или фиктивна такава, а според член 15, параграф 1 от
Регламент 952/2013, всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването
на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите
органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана
документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо
съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и
процедурата по член 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, като
се има предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност
следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна
информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008г. на СЕС по дело
C-263/06 Carboni e derivati Srl/Ministero dell'Economia e delle Finanze,
Riunione Adriatica di Sicurtà SpA. Задължението за мотивиране на
решението за стартиране на процедурата по член 140 от Регламент за изпълнение
2015/2447, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило
на член 22, параграф 7 от Регламент 952/2013, изискващо митническите органи да
мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В тежест на митническия
орган е да обоснове на първо място „основателността“ на своите съмнения,
неприемането на декларираните договорни стойности на внасяните стоки и
решението си по член 140 от Регламент за изпълнение 2015/2447 – че стойността
на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса,
поради което я определя по вторичните методи на член 74 от Регламент 952/2013,
вр. член 141 от Регламент за изпълнение 2015/2447.
Предвид горното следва да се приеме, че
митническият орган е длъжен да събере доказателства и да изложи конкретни
мотиви в своя акт за следните обстоятелства: наличието на обстоятелства, които
да обосновават съмненията дали декларираната договорна стойност представлява
общата платена или подлежаща на плащане сума и наличието на обстоятелства,
изключващи приложението на вторичните методи за определяне на митническа
стойност в последователността, посочена в член 74 параграф 1 от Регламент
№952/2013. Едва след като събере доказателства и изложи конкретни мотиви защо
предходните методи са неприложими в конкретния случай, органът може да определи
митническата стойност по реда на член 74, параграф 3 от Регламент №952/2013, т.
е. с използване на определена по експертен път справедлива пазарна стойност на
стоката.
В процесното решение, за да мотивира
съмнение, че декларираната от дружеството жалбоподател договорна стойност на
стоката представлява общата платена сума, митническият орган е приложил
хипотезата на член 74 параграф 3 от Регламент №952/2013, определяйки я като
последна възможност за определяне на митническата стойност на процесната стока,
без да посочи изчерпателни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността
за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи,
изключвани в съответната
последователност. Приел, че е невъзможно
да се приложи някой от методите по член 74, параграф 2 от Регламент №952/2013:
предвид нанесените на превозното средство щети и липсата на достатъчна информация
за показателите технически характеристики, качество, авторитет, доверие и
известност на стоките, произведени в същата държава, в която била произведена и
декларираната стока, допуснати за свободно обръщение в същия момент или по
същото време; поради специфична характеристика на автомобила – степен на
износване, състояние на агрегати и др., с оглед на което било практически
невъзможно да се установи сходна стока със сходни характеристики; предвид липса
на база данни за единичната цена, на която да се продава на митническата
територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки,
включително за идентични и сходни стоки, и невъзможност за установяване на
сходност или идентичност на стоката; поради липса на база данни относно
посочената в нормата на член 74, параграф 2, буква г) от Регламент №952/2013 информация. Като посочил това, административният
орган направил обобщение, че поради липсата на документи и данни приложение
намира разпоредбата на член 74, параграф 3 от Регламент №952/2013.
Съдът намира, че неправилно ответникът е
стигнал до извод за прилагане на метода по член 74, параграф 3 от Регламент
№952/2013. В случая напълно формално е посочено, че са изчерпани всички
възможности за определяне на митническата стойност по член 74, параграф 2 от
Регламент №952/2013, без да са изложени в оспорения акт каквито и да било
конкретни мотиви относно хипотезите по б. а) до б. г). Изложените от директора
на ТД „Митница Русе“ причини не са подкрепени с конкретна и изчерпателна
информация за предприети от митническите органи действия и евентуално събрани
данни или доказателства, от които да може да се направи несъмнен извод, че
действително в случая е било обективно невъзможно да са приложи нито една от
хипотезите по член 74, параграф 2 от Регламент №952/2013. Не са посочени
конкретно извършените проверки и справки, информация за това какво точно е било
проверявано и точно какви справки са били извършвани.
Липсата на обосновка за неприложимостта на
всички последователно уредени хипотези от член 74, параграф 2 от Регламент
№952/2013 е пречка за преминаване към възможността по член 74, параграф 3 от
същия регламент.
Също така, от изложеното в оспореното
решение не става напълно ясно защо е отказано приемане на декларираната
митническа стойност по реда на член 70 от Регламент №952/2013. Изложени са
съображения относно определения от митническите органи по-висок размер на
разходите за доставка на стоката, като непосредствено след тях е обективиран
извод за отхвърляне на декларираната митническа стойност на внасяния автомобил и
е престъпено към обсъждане на член 74, параграф 2 и параграф 3 от Регламент
№952/2013, без да е съобразено, че митническата стойност е договорната стойност
на стоката, поради което е необходимо да се изследва само и единствено
действителната воля на страните по покупко-продажбата, за която в случая
вносителят е представил своевременно документи, доказващи цената на декларирания
автомобил. Не са посочени конкретните основания за отхвърляне на декларирания
метод за определяне на митническата стойност, не е описан подхода или
механизма, въз основа на които е направен извода за отхвърляне. Не са изложени
причините за възникналите у органите „основателни съмнения“ по смисъла на член
140, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 относно това дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума за стоката, предмет на МД.
Въз основа на доказателствата по делото
настоящият съдебен състав счита, че декларираната стойност на лек автомобил
Aston Martin, V8, бензин, с бр. места – 2, товроносимост – 200, с първа
регистрация – 02.01.2007г., цвят – черен, раб.обем – 4293 куб.см., с мощност –
385 NPSAE, и шаси № SCFBF04B77GD06704, представлява реално платената за това
моторно превозно средство цена. Това се потвърждава и от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза по делото, което съдът определя като
компетентно, изчерпателно и безпристрастно изготвено.
След като немотивирано е пристъпил към
определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74 от
Регламент 952/2013, вместо на базата на договорната им стойност,
административният орган е постановил обжалваното решение в нарушение на
материалния закон.
На следващо място, съдът констатира, че в
хода на административното производство е било допуснато съществено процесуално
нарушение. Съгласно член 22, параграф 6 и 7 от Регламент №952/2013,
митническите органи са длъжни преди да вземат решение, което би било
неблагоприятно за заявителя, да му съобщят мотивите, на които ще се основа
решението, съответно са длъжни да мотивират всяко решение, което е
неблагоприятно за него.
При регламентиране на общата процедура във
връзка с правото на изслушване, в член 8, параграф 1, буква „а“ от Регламент за
изпълнение №2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член
22, параграф 6, първа алинея от Кодекса, се посочват документите и информацията,
които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето
решение. В случая такива документи и информация не са посочени в отправеното до
дружеството жалбоподател писмо рег. № 32-18319/18.01.2022г., нито в това с
по-ранна дата – с рег.№32-341422/28.10.2021г. От същите става ясно, че от
дружеството се изискват документи и че на основание чл.26 от АПК започва
производство по оспорване и промяна на митническа стойност по МД, и предстои
издаване на решение, като е даден срок за изразяване на становище, но не са
съобщени мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган. Не
се визират никакви документи, информация и мотиви, въз основа на които
адресатът на писмото да е могъл да придобие представа за обстоятелствата, на които
се основават съмненията на митническите органи. Едва в оспорения акт за първи
път в административното производство са изложени съображения, обосноваващи
решението на митническия орган за промяна на декларираната от „М.“ ЕООД
митническа стойност на стоката, като са посочени и конкретни документи, въз
основа на които е определена новата стойност. В тази насока следва да се
отбележи, че въпреки изготвената на 03.01.2022г. и получена от митническите органи на
13.01.2022г., Оценъчна експертиза, включваща и оценка на стоката по МД
20BG004205006147R0, последната не е била съобщена на дружеството жалбоподател с
отправеното до дружеството писмо на 18.01.2022г. рег. № 32-18319/18.01.2022г.
Коментираният процесуален порок съдът
определя като съществен. В хода на административното производство е било
нарушено правото на защита на дружеството жалбоподател, което макар да е било
уведомено с писмо рег. № 32-18319/18.01.2022г. за предстояща промяна на
митническа стойност на декларираната стока и за издаване на решение за
определяне на нов размер на данъчни и митнически задължения, не е било
информирано за обсъдените по-горе обстоятелства, залегнали в обжалваното решение
като обосноваващи съмненията на административния орган в справедливостта на
декларираната от дружеството митническа стойност на стоката.
Атакуваното решение е издадено в нарушение
на изискванията за форма, при допуснати в административното производство
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие
с материалноправни разпоредби.
По изложените съображения оспореното решение
подлежи на отмяна на основанията по чл.146, т.2-4 от АПК.
Предвид изхода на спора, на основание
чл.143, ал.1 от АПК, в полза на дружеството жалбоподател се следват деловодни
разноски, платими от ответника. Съгласно представения от процесуалния
представител на оспорващото лице списък по чл.80 от ГПК и доказателства за
уговорен и изплатен адвокатски хонорар, съдът приема, че претендираните
разноски са реално сторени в общ размер на 800.00 лева, от които 50.00 лева
внесена държавна такса, 450 лева – възнаграждение за вещо лице и 300 лева
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото.
Водим от изложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение
рег.№32-138284/28.04.2022г. на директора на Териториална дирекция „Митница
Русе“ по Митническа декларация с МРН 20BG004205006147R0/08.01.2020г., с което е
определен нов размер на митническата стойност на внесената от „М.“ ЕООД стока:
употребяван лек автомобил 1 бр., марка – Aston Martin, модел – V8, тип –
бензин, бр. места – 2, товроносимост – 200, първа регистрация – 02.01.2007г.,
цвят – черен, раб.обем – 4293 куб.см., мощност – 385 NPSAE, шаси № SCFBF04B77GD06704,
и са установени за досъбиране съответстващите до размера на митническото
задължение и ДДС дължими държавни вземания, както следва: Мито – 161.68 лева и
ДДС – 355.71 лева.
ОСЪЖДА
Агенция
„Митници“ да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Д.В.Е., направените по делото разноски в размер на 800.00 (осемстотин)
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: