Р Е Ш Е Н И Е
№: 219 11.02.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета
година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Румен
Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И. Л.
Прокурор: Г.М.
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 3013 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е срещу решение № 287/04.11.2019г.,
постановено по НАХД №1200/2019г. на Районен съд - Несебър по две касационни
жалби, както следва:
-
на Дирекция „Инспекция по труда”-Сливен (ДИТ-Сливен) (ответник по другата касационна жалба на „Крутон“ООД), с която се иска отмяна на съдебното
решение и потвърждаване на наказателно постановление (НП) № 20-002707/05.09.2019г.,
издадено от директора на ДИТ-Сливен, с което на основание чл.75а, ал.5 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на „Крутон“ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева за нарушение на чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ. Счита се, че районният съд
неправилно е намалил размера на санкцията, тъй като минималният размер на
същата за работодател е 2000 лева съгласно чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. В съдебно
заседание този касатор се представлява от редовно
упълномощения юрисконсулт Атанас Г., който намира оспореното съдебно решение за
неправилно и незаконосъобразно по описаните съображения, пледира за отмяната му
с потвърждаване на издаденото НП и оставянето на насрещната касационна жалба
без уважение.
-
на „Крутон“ООД, ЕИК-*********, гр.Несебър, к-с Форт
Нос Холидей С4, ап.436, (ответник
по касационната жалба на ДИТ-Сливен), с която се счита решението на
Районен съд - Несебър за необосновано и незаконосъобразно. Заявява се, че към
момента на проверката „Крутон“ООД не е било
работодател на лицето И. Ч., а същата като съдружник в „Ти Джи Ай Сървис“ООД е полагал труд за основание сключен договор за
услуги. Иска се отмяна на съдебното решение и на измененото с него НП. В
съдебно заседание „Крутон“ООД се представлява от
адвокат Н.И. от АК-Бургас, който поддържа жалбата на основанията изложени в нея
и сочи, че изпълнителното деяние не фигурира в члена, който е посочен като
нарушен.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Бургас дава заключение за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, с което неправилно е приложен
закона с приемането, че санкцията се налага на физическото лице – чужденец,
вместо на юридическото лице.
След като прецени твърденията на страните
и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в
настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за
основателна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Несебър
е изменил НП № 20-002707/05.09.2019г. директора на ДИТ-Сливен, с което на „Крутон“ООД, за нарушение на чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ, на
основание чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция от 2000 лева. От фактическа страна е установено, че при проверка
на 19.08.2019г. в ресторант „Крутон“, находящ се в к.к.Слънчев бряг, кв.Чайка, стопанисван от „Крутон“ООД, контролните органи установили лицетоИ.В.Ч., гражданин на Руската Федерация, да предоставя
работна сила като сервитьор, като същата пребивавала в Р.България по виза за
краткосрочно пребиваване, вид С – организиран туризъм, за периода от 10.06.2019г.
до 10.12.2019г. Поради това органите приели, че „Крутон“ООД,
в качеството си на работодател е допуснал И. Ч., да извършва трудова дейност
без да има достъп до пазара на труда, за което съставали
акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който послужил за
издаването оспореното НП. Районният съд е установил също, че И.Ч.е била
съдружник в „Ти Джи Ай Сървис“ООД, което дружество
сключило договор с „Крутон“ООД от 01.04.2019г. за
предоставяне на услуги, с предмет – обслужване на клиенти в ресторант „Крутон“ в срок до 01.10.2019г. със собствени сили на съдружниците (на „Ти Джи Ай Сървис“ООД) или чрез наети лица,
но е счел тези обстоятелства за ирелевантни за
правния спор, защото предоставянето на работна сила се извършва всякога по
силата на трудово правоотношение, което в случая е можело да бъде осъществено
единствено след разрешение на Агенцията по заетостта, на основание чл.24, ал.3,
вр. чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ, а такова не е представено по делото. По отношение
размера на наложената санкция, районният съд преценил същата като неоснователно
завишена, като е намалил същата на 500 лева, без да посочи правното основание
за това.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Касационната инстанция извърши проверка
относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети
от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и
оценка на доказателствата.
Обжалваното решение е валидно, допустимо,
но неправилно по следните съображения:
Съгласно чл.416, ал.1, изр.първо от КТ,
нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от
държавните контролни органи, а съгласно ал.5 наказателните постановления се
издават от ръководителя на съответния орган по чл.399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. Съгласно чл.399, ал.1 от КТ, цялостният
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности,
включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения
след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната
агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната
политика. В същия смисъл е и приложимата норма на специалния закон – чл.79, ал.
4 от ЗТМТМ, според която наказателните постановления се издават от ръководителя
на съответния контролен орган или от оправомощени от
него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. В случая с представена по делото заповед
№ 3-0634/02.07.2019г. на изпълнителния директор на ИА„Главна инспекция по
труда“, на изрично посочени служители, един от които е актосъставителят
– П.С.Д., главен инспектор в отдел ДИТ-Сливен, в периода от 08.07.2019г. до 30.09.2019г.,
е възложена териториална компетентност в област Бургас. С оглед на така
представената заповед, към датата на проверката и тази на съставянето на АУАН –
05.09.2019г., гл.инспектор П.Д.е имала компетентност да извършва проверка на
обекта, стопанисван от касатора, както и да съставя АУАН. Компетентността на
наказващия орган е установена от приложените по делото указания № ДОК-19006870/02.07.2019г. на изпълнителния директор на ИА„Главна инспекция по труда“, с които се вменява
правомощие на директорите на дирекции „Инспекция по труда“, чийто служители са актосъставителите, да издават наказателни постановление по
съставените АУАН.
Предвид изложеното районният съд правилно
е преценил, че в хода на проведеното административно-наказателно производство
не са допуснати съществени процесуални нарушение. Правилна е и преценката за
осъществен състав на нарушението от страна именно на „Крутон“ООД,
а не от „Ти Джи Ай Сървис“ООД или друг трети правен
субект.
Съгласно нормата на чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ, право на
достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които имат
виза за краткосрочно пребиваване в Р.България, освен в случаите на сезонна
работа по чл.24, ал.3 от същия закон. Посоченото изключение предвижда, че сезонна
работа до 90 дни без прекъсване в рамките на календарната година съгласно
чл.24л от Закона за чужденците в Република България се регистрира от Агенцията
по заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация и при условия и
по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Санкционната норма на
чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ предвижда, че наказанията по ал.1 и 2 се налагат и в
случаите, когато се предоставя работна сила при условията на чл.8, ал.1 от
чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда. Ал.1 санкционира чужденец
– гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като
командирован или изпратен в Р.България в рамките на предоставяне на услуги без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, с глоба от 500
до 5000 лева. Ал.2 предвижда, че наказанието по ал.1 се налага и на работодател
– физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело
законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател –
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20`000 лева,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
Видно внимателния преглед на приложимите правни норми,
в случая с нарушението по чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ се санкционира
само единият от елементите на трудовото правоотношение, именно предоставянето
на работна сила, а не възникнало трудово правоотношение без съответно
разрешение, сключването на трудов договор и др.
Не може да бъде споделена тезата на районния съд, че предоставянето
на работна сила се извършва всякога по силата на трудово правоотношение, тъй
като не винаги срещу представянето на такава сила стои задължение за насрещно
заплащане. Изводът би бил верен ако е налице заплащане и правоотношението в
този случай наистина ще бъде трудово. Но както и първостепенният съд е
отбелязал, тук е без значение дали е било налице трудово или друго някакво
правоотношение на краткосрочно пребиваващата в страната руска гражданка И. Ч.,
тъй като тя е предоставяла работна сила като сервитьор несъмнено в полза на „Крутон“ООД, тъй като именно това дружество е стопанисвало
проверения търговския обект. Освен това сключеният договор за предоставяне на
услуги между „Крутон“ООД и „Ти Джи Ай Сървис“ООД не се отнася за дейността която е осъществявала И.Ч.–
сервитьор, а за обслужващ персонал – готвачи (вж. чл.2 от този договор).
Следователно той също не доказва, че Ч. е полагала работна сила за „Ти Джи Ай Сървис“ООД, а не за дружеството фактически се е възползвало
то нейния труд – „Крутон“ООД. Всички тези правни
изводи водят до подкрепа на правилната преценка на административно-наказващия
орган и районния съд за наличие на осъществен състав на нарушение от страна на „Крутон“ООД, поради което касационната жалба на това
дружество се явява неоснователна.
Неправилна е преценката на Районен съд - Несебър, че
наложената на дружеството имуществена санкция е завишена. Същата е в минималния
предвиден в закона размер, тъй като се касае за нарушение допуснато от
юридическо лице, което се наказва по чл.75а, ал.5, вр., ал.2, предл.ІІІ от ЗТМТМ. Това налага уважаване касационната
жалба на ДИТ-Сливен. Като е достигнал до различни
правни изводи за изменение на наказателното постановление, районният съд е
постановил незаконосъобразен съдебен акт, за който са налице основания за
отмяна, с потвърждаване изцяло на НП.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд -
Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 287/04.11.2019г., постановено по НАХД №1200/2019г. по описа на Районен съд -
Несебър и вместо това постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-002707/05.09.2019г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда”-Сливен, с което за нарушение на чл.8, ал.1,
т.1 от ЗТМТМ, на основание чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ, на „Крутон“ООД,
ЕИК-*********, гр.Несебър, к-с Форт Нос Холидей С4,
ап.436, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.