№ 51
гр. Перник , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария В. Милушева
като разгледа докладваното от Мария В. Милушева Гражданско дело №
20201720105031 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни искове
от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу А. С. Г. и
Н.Е. Г., и двамата с адрес: гр. ******, ул. „************ бл.**, вх.*, ап.*, с
които се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ответниците дължат солидарно на ищцовото дружество сумата от 480,12
лева, представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ******,
ул. „************ бл.**, вх.*, ап.* за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г.
включително и сумата от 72,37 лева, представляваща размер на законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018г. до 15.06.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в
съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които
суми по ч. гр. дело № 03165/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен
орган /КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че
имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена
сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си
и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи
се, че от страна на ответниците е налице неизпълнение на договорните
отношения, предвид неплащането на дължимата се стойност за потребената и
1
начислена топлинна енергия.
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок,
ответниците, чрез пълномощника им – адв. Б.В., са депозирали писмен
отговор, в който оспорват предявените искови претенции по основание, но не
и по размер. Оспорват обстоятелството, че се намират в облигационни
отношения с ищцовото дружество, заявяващи, че не са собственици на
процесния недвижим имот. Релевират възражение за недължимост на
претендираните вземания, поради погасяването им по давност.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца пледира за
уважаване на предявените искови претенции, както и за присъждане на
разноски. Ответниците, чрез пълномощника им, пледират за решение, с което
предявените спрямо тях установитени претенции бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
За сумите по предявените обективно кумулативно съединени
установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с № 1700 от 02.07.2020г. по ч. гр. д. № 03165
по описа за 2020г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на
длъжниците (ответници по настоящото дело), при което в срока по чл. 414
ГПК същите са оспорили вземанията, депозирайки писмени възражения.
Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем
установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова
молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. С
оглед на тези обстоятелства, съдът намира предявените искове за допустими,
респ. дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ
“Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна
енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция
на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по
смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията,
предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
2
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от Топлофикация-Перник ЕАД от 2008 г., приети въз основа
на Закона за енергетиката (ЗЕ) от съвета на директорите на ищеца и одобрени
с решение на ДКЕВР. Съгласно чл. 21 от общите условия измерването на
подадената топлинна енергия се извършва непрекъснато през периода на
продажба чрез средства за търговско измерване, монтирани на границата на
собственост на абонатната станция или на място съгласувано между страните,
които са с автономно захранване, като отчитането на средствата за търговско
измерване се извършва от продавача ежемесечно по съгласуван между
страните график, при което има право да участва и купувачът по договора.
Предвидено е също в чл. 31 и сл. от общите условия, че купувачите заплащат
цената на топлинната енергия, която се определя съгласно действащото
законодателство, ежемесечно въз основа на издадена данъчна фактура по
начините и сроковете, уговорени между страните.
Отношенията между топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия за небитови нужди през процесния период се уреждат от
Закона за енергетика. Съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗЕ, в редакцията, релевантна
за процесния период, продажбата на топлинна енергия се осъществява въз
основа на писмени договори при общи условия. В случаите, в които страна е
клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и
доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично
оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от
ЗЕ. Когато обаче топлинната енергия се продава на клиент за небитови
нужди, който съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в пар. 1,
т. 33а от ДР на ЗЕ, ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е този,
който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за
небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и клиентите за небитови нужди. Регламентираната в
императивна материалноправна норма на 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ специална
форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди води до
извода, че тя е форма за действителност на сделката.
За да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции,
ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че
между него и ответникът е налице облигационна връзка, респ. качеството на
собственик или ползвател на ответника по отношение на процесния недвижим
имот.
От приетите по делото писмени доказателства, и в частност: заверено
копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 022, том. I, рег. №
652, дело № 021 от 2005г. на нотариус М.М. с рег. № 462 на Нотариалната
3
камара, се установява, че на 30.03.2005г. ответниците, в качеството им на
собственици, са дарили процесния недвижим имот на сина им Веселин
Ангелов Г., запазвайки си вещното право на ползване върху недвижимия имот
докато са живи.
Същевременно, при учредено/запазено вещно право на ползване,
собственикът на имота притежава т. нар. „гола собственост“ и докато
съществува правото на ползване за трето лице, той не би могъл да упражнява
правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на основание чл. 57, ал. 1
ЗС задължен да посреща разноските по ползването на имота, в частност за
заплащане цената на доставената до имота топлоенергия, е вещният
ползвател. Отговорността на собственика на топлоснабдения имот би
възникнала от момента на прекратяване на вещното право на ползване по
някой от способите, уредени в Закона за собствеността и след надлежно
уведомяване за това на насрещната страна по правоотношението. С оглед
установяването на тези обстоятелства, съдът намира, че ответниците, като
притежатели на ограничено вещно право върху процесния имот, се явяват
клиенти на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по
делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за
лицето е възникнало качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”.
За да обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът
следва да докаже исковете си и по размер.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия
се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като
разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в
сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна
топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е
специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се
определя от закона и общите условия, поради което и приложението на
4
общите принципи на гражданското право е силно ограничено.
Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да
доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е
възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се
регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена
от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна
собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система
потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен
потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в
имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на
отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици,
определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните
тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици,
разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е
реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на
показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки
отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя
реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по
действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази
система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са
индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма
степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение,
местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на
изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото
възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на
гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на
доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите
търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът
изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в
същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва
след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция.
Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за
начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на
имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за
дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след
заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции,
а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите
5
суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Предвид направено изявление от страна на ответниците, че не оспорват
обстоятелството, че до процесния недвижим имот е доставяна топлинна
енергия за процесния период на стойност, идентична с тази, посочена в
петитума на исковата молба, с доклада по чл. 146 ГПК, съдът е обявил това
обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване. С оглед тези
обстоятелства, в синхрон с липсата на ангажирани по делото доказателства,
сочещи за извършено плащане от страна на ответниците, предявения от
ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ал. 1 ЗЕ се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен
размер.
Както беше изяснено по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнение
в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика
обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Ответниците не са оспорили и размера на дължимата и претендирана от
ищеца законна лихва за забава. С оглед това обстоятелство, на основание чл.
146 ал. 1 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че размера на дължимата лихва за забава за исковия период
е в размер, идентичен с претендирания от ищеца за исковия период, а именно:
72,37 лева. Уважаването на главния иск сочи на основателност и на
акцесорния иск, поради което съдът намира, че и предявения от ищеца иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло,
като основателен.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва
за забава върху дължимата от ответника главница в размер на 480,12 лева,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК– 01.07.2020г. до окончателното й плащане.
По отношение релевираното възражение за погасяване на вземанията по
давност, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно константната
съдебна практика, когато потребителите на топлинна енергия заплащат
цената й на месечни вноски, се касае за трайно, периодично изпълнение на
парично задължение. В този случай, задължението на потребителя
6
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111,
б.”в”ЗЗД, което се погасява с тригодишен давностен срок.
В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е
подадено на 01.07.2020г., поради което и съдът намира, че погасени по
давност ще са вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 01.07.2017г.
Исковия период, обаче, обхваща вземания, чиято изискуемост е настъпила
след тази дата, поради и което възражението на ответника за погасяване на
вземанията по давност се явява неоснователно.
По отговорността за разноски:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските, както
в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като същият е бил
представляван от юрисконсулт, както в заповедното, така и в исковото
производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за
правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна
сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото
производства, от които: 100.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева –
за заповедното.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски в
общ размер на 205,00 лева, от които: 150.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение в исковото и заповедно производства, 50,00 лв. – държавна
такса в исковото и заповедно производства и 5.00 лева – такса за издаване на
1 брой съдебно удостоверение. С оглед изхода на делото, същите следва да му
бъдат присъдени.
При този изход на делото, ответниците нямат право на разноски.
Мотивиран от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от
“Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу А. С. Г. и
Н.Е. Г., и двамата с адрес: гр. ******, ул. „************ бл.**, вх.*, ап.*, че
А. С. Г. и Н.Е. Г. ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на ищцовото дружество сумата от
480,12 лева, представляваща стойността на доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в
7
гр. ******, ул. „************ бл.**, вх.*, ап.* за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2019г. включително и сумата от 72,37 лева, представляваща размер на
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018г. до
15.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 03165/2020г. по описа на Районен
съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА А. С. Г. и Н.Е. Г., и двамата с адрес: гр. ******, ул.
„************ бл.**, вх.*, ап.* ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на
“Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж.к. Мошино, ТЕЦ “Република” сумата от 205,00 лв.,
представляваща от направените по делото и по ч. гр. д. № 03165/2020г. по
описа на Пернишкия районен съд, разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч. гр. д. № 03165/2020г. по описа на
ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи
и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8