Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.06.2020г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски районен
съд
граждански състав
на трети юни две хиляди
и двадесета година
в публично съдебно
заседание в следния състав:
Съдия: Ива Гогова
секретар: Антония Тенева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Гогова
гражданско дело № 1082 по описа на РС-Харманли за 2019г. и за да се произнесе, взе впредвид следното:
Предявен е иск по чл.108 от ЗС и при условията на
евентуалност е предявен иск по чл.57 ал.2 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М.В.А., с ЕГН: **********,*** против П.С.П. с ЕГН: ********** ***, в която се сочи, че ищецът бил собственик
на следните движими вещи, а именно - ГАРДЕРОБ трикрилен с размери 1200/55/1910, цвят сонома, БОЙЛЕР „Елдом
Ето защо
моли на основание чл.108 от ЗС ищецът да бъде признат за собственик на
движимите вещи - ГАРДЕРОБ
трикрилен с размери 1200/55/1910, цвят сонома, БОЙЛЕР „Елдом
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор от
страна на ответника П.П., с
който заявява, че искът е допустим.
Заявява, че страните действително живели на семейни начала в периода от м. юли
Твърди също, че при фактическата раздяла на
страните в началото на месец февруари 2018г. ответницата поканила ищеца да
направят подялба на съсобствените движими вещи, като бъдат разделени съобразно
приноса на всеки един от тях при закупуването и изплащането им. Ищецът не
отговорил на поканата й. В тази връзка оспорва твърдението в исковата молба, че
ищецът направил многократни опити да му бъдат върнати процесните вещи. Не оспорва твърдението, че процесиите
вещи се намират в жилището на ответницата, поради което оспорва изцяло
предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 57 ал. 2 от ЗЗД. Оспорва този иск и по размер на самостоятелно основание, тъй като се
касаело за движими вещи, използвани повече от две години и поради овехтяването
им към настоящия момент не били на стойност 900 лв.
В случай, че не бъде
уважено твърдението за съсобственост върху процесните вещи, моли да се имат предвид следните
допълнителни обстоятелства и съображения: Характерът на част от вещите - бойлер
и фурна за вграждане съществено щели да се обезценят при евентуалното им
демонтиране, а съществувал и риск от повреждането им, или нарушаване на
първичните им характеристики. Моли за разноски по настоящото производство.
В съдебно заседание ищецът
чрез пълномощника си адв.К. поддържа иска си и моли за уважаването му, а
ответницата чрез пълномощника й адв.Р. оспорва иска като неоснователен.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не сопорват, че са живели на семейни
начала в периода от м. юли
Не е спорно по делото и обстоятелството, че процесните движими вещи се намират в жилището на ответницата П., като това се потвърждава и от показанията
на св.З.Атанасова и Л.Даракчиева.
На страната на ищеца като
свидетел бе разпитана З.Атанасова, негова майка, която заяви, че процесните
вещи са били закупени на изплащане, като месечните вноски били изплащани от
ищеца.
На страната на ответницата като
свидетел бе разпитана Л.Д., нейна баба, която от своя страна заяви, че и двете
страни по делото са участвали в заплащането на месечните вноски за закупените
на изплащане процесни движими вещи. Св.Д. сочи още, че бойлерът бил повреден,
но към момента бил ремонтиран и функциониращ, а фурната за вграждане била с
развален долен реотан. Също така масата била в окаяно състояние, а гардеробът
бил с повредени етажерка и врата, но също бил ремонтиран.
От заключението по назначената
съдебно-оценъчна експертиза се установи, че действителната стойност на
процесните употребявани вещи, с взето предвид изхабяване – 35 %, е както
следва: гардероб трикрилен
с размери 1200/55/1910, цвят сонома – 137.15 лв., бойлер „Елдом
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният ревандикационен
иск по чл.108 от ЗС е допустим, а разгледан по същество е основателен.
В тежест на ищеца е провеждане на главно и
пълно доказване на следните юридически факти: своята активна материалноправна
легитимация като собственик на спорните движими вещи, пасивната
материалноправна легитимация на ответника, като оспорващ правата му, както и
владение на вещите от ответника.
В настоящия казус ищецът М.А. се
легитимира като собственик на процесните вещи на основание покупко-продажба. Придобиването
им от негова страна съдът намира за доказано по делото от приетата като
доказателство фактура №**********
от 08.08.2017г., издадена на името на ищеца М.А.. Горепосочената фактура
доказва закупуването на процесните вещи от страна на ищеца и установява по
несъмнен начин правото му на собственост върху тях, доколкото и договорът за
продажба на движима вещ е неформален договор и за сключването му не е
необходимо спазването на определена форма за действителност. В тази фактура
наистина е посочено, че дължимата цена за закупените вещи се изплаща от
кредитна институция – JETCREDIT, като е договорен срок на плащане в деня на
закупуването им – 08.08.2017г. Иррелевантно обаче по отношение на придобиването
на правото на собственост на движимите вещи е последвалото погасяване на
задължението към JETCREDIT (дали и от кой е било извършено), доколкото се касае за отделно и
различно от покупко-продажбата на вещите облигационно правоотношение,
произтичащо от договор за заем за потребление по смисъла на чл.240 от ЗЗД,
сключен с кредитната институция (в случая JETCREDIT), а не с продавача „Мегадом” ООД. Такъв договор
за заем не бе представен по делото, но независимо от това без значение в случая
е кой е погасил това задължение, тъй като, както се посочи, става въпрос за две
отделни правоотношения, произтичащи от различни правопораждащи ги правни
основания и доколкото по делото липсват твърдения и доказателства за продажба
на изплащане със запазване на собствеността до изплащане на цената (чл.205 от ЗЗД). Предвид това съдът намира за доказан факта, че именно ищецът М.А. е
индивидуален собственик на процесните движими вещи - гардероб трикрилен с размери
1200/55/1910, цвят сонома, бойлер „Елдом
Това следва и от
разпоредбата на чл.183 и чл.200 от ЗЗД, уреждащи покупко-продажбата, съгласно
които с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача
собствеността на веща срещу цена, която купувачът се задължава да му плати и
също да получи веща, като плащането трябва да стане едновременно с предаването
на веща и на мястото, където то се извършва. Следователно договорът за продажба
е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен с постигането на
съгласие между страните досежно съществените елементи на същия и от този момент
насетне (постигането на съгласие) преминава и правото на собственост върху веща
от продавача върху купувача. Договорът за продажба има не само облигаторно
действие (да създаде задължение за прехвърляне на собствеността), но и вещно
действие – собствеността, респ.продаваното право преминава по принцип върху
купувача по силата на самия договор. Това следва и от разпоредбата на чл.24
ал.1 от ЗЗД, съгл. която при договорите, които създават задължение за
прехвърляне на собственост или друго вещно право върху определена вещ,
прехвърлянето настъпва по силата на самия договор. Представената фактура
доказва постигнатото между страните (ищеца М.А. като купувач и „Мегадом” ООД
като продавач) на 08.08.2017г. съгласие за сключването на договора за продажба
на процесните движими вещи и съответно преминаването на собствеността върху
същите върху купувача- ищеца М.А. от този момент насетне. В случая покупната
цена е заплатена вместо купувача от трето лице - кредитната институция JETCREDIT, като последвалите в резултат на това
облигационни правоотношения между тях и начина им на уреждане е иррелевантен и
не се отразява на вече придобитото от купувача правото на собственост върху
вещите.
Доказа
се също така по делото от показанията на свидетелите З.Атанасова
и Л.Даракчиева, а и не е спорно, че именно ответницата П.П. е
тази, която упражнява фактическата власт върху процесните движими вещи,
намиращи се в нейния дом в гр.Харманли, поради което и като владееща ги без
правно основание, следва да бъде осъдена да предаде владеенето им на
собственика – ищеца М.А., доколкото не се доказа вещите да са погинали или да
липсват, както е предвидено в чл.57 ал.2 от ЗЗД. Напротив, установи се от
гласните доказателства (св.Даракчиева частично) и от изявленията на вещото лице
С.Д. при изслушването й от съда, че процесните движими вещи са били в нормално
и запазено състояние. Св.Даракчиева потвърди, че бойлерът (след ремонт) и
фурната (с изключение на долния реотан) работят, както и че гардеробът към
момента също е годен за употреба, макар също след ремонт. За холната маса
св.Даракчиева заяви, че същата била в окаяно състояние, което обаче се
опроверга от данните, изнесени пред съда от вещото лице С.Д., според която
масата към момента на огледа от вещото лице е била здрава и в нормално
състояние, поради което в тази им част показанията на св.Даракчиева не се
кредитират с доверие от съда.
Предвид изложеното съдът намира за
доказан иска по чл.108 от ЗС, поради което същият следва да бъде уважен, като
се признае за установено по отношение на ответницата П.П., че ищецът М.А. е
собственик на процесните движими вещи на основание покупко-продажба и да се
осъди да предаде на ищеца владението върху тях.
Предвид уважаването на главния иск,
съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск по чл.57 ал.2 от ЗЗД, който
следва да се разгледа единствено при отхвърляне на главния иск като
неоснователен.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят разноските по делото в размер на 500 лв. за адвокатско
възнаграждение и разноски за вещо лице съгл. представения списък с разноски по
делото по чл.80 от ГПК. Разноски на ответницата по
делото не следва да се присъждат предвид уважаването на предявения против нея
иск.
Водим от горното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по предявения иск по чл.108 от ЗС по отношение на ответника
П.С.П. с ЕГН: ********** ***, че ищецът
М.В.А., с ЕГН: ********** *** е собственик на
основание покупко-продажба на следните движими вещи - ГАРДЕРОБ - трикрилен, с размери 1200/55/1910, цвят сонома, БОЙЛЕР „Елдом
80л.”, хоризонтален - емайлиран, ХОЛНА МАСА „Елица” с размери 1200/600/405 и ФУРНА за вграждане ВО635Е20Х и ОСЪЖДА ответника П.С.П. да предаде на ищеца М.В.А. владеенето върху тези вещи.
ОСЪЖДА ответника П.С.П. с ЕГН: ********** ***, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца М.В.А., с ЕГН: ********** *** разноските по делото в размер на 500
лв.
за адвокатско възнаграждение и
разноски
за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд- Хасково
в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
|
|