РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                               №1728/30.9.2019г.2019г.

 

                                   Година 2019                           Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На двадесет и четвърти септември                  Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 3384 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на Х.З.А., ЕГН ********** ***, депозирана чрез адв. С.В. - ВАК, срещу Наказателно постановление № 291/20.06.2019 год. издадено от Зам. -кмет на Община Варна, с което за нарушение на чл.6, т.1от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20/двадесет/ лева. 

            В жалбата се моли за отмяна на НП. Твърди се че то е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. НП било издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното административно нарушение. Визират се нарушения  на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН. Излагат се аргументи за липса на пътен знак В-27 в конкретния пътен участък.

           В съдебно заседание въззивникът  не се явява, а се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено на посочените в жалбата основания.  

           Възиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител в лицето на ю.к.И., който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

 

            С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

            На 11.05.2019г. около 15,25 часа от служител на „Общинска полиция” към ОД МВР – Варна - св. Х.Ч. било установено, че лек автомобил марка „Опел“ с рег. № В 5724ВТ, собственост на възз.А. ***. Тъй като в този момент се извършвали ремонтни дейности на площад „Екзарх Йосиф“, движението в пътния участък на ул. „Одрин“ било двупосочно. Поради това св.Ч. преценил, че възз. е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП тъй като е паркирал автомобила си в зоната на действие на пътен знак В-27. Затова св.Ч. съставил срещу него глоба с фиш за нарушение по чл.6,  т.1 от ЗДвП, като поставил съобщението за съставения фиш на предното стъкло на автомобила.

     По-късно възз. намерил съобщението и на 17.05.2019г. подал възражение срещу съставения фиш, като оспорил нарушението и посочил, че на ул.Одрин няма поставен пътен знак В-27. Затова на 12.06.2019г. св.Ч., работещ на длъжност полицай в Общинска полиция съставил срещу въззивника АУАН, в който описал допуснатото от него на 11.05.2019г. нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на А. и свидетел на неговото съставяне, предявен и връчен. Възз. го подписал с отбелязване, че има възражения.

          Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и като преценил събраните в хода на АНП данни,  АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което на основание  чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от същия закон определил на А. административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.

        Наказателното постановление било връчено на пълномощник на възз. на 10.07.2019г..

       В хода на съдебното следствие съдът разпита св.Х.Ч.. Изиска и приобщи справка от Община Варна, придружена с извадка от генералния план за организацията на движението на територията на община Варна, от който е видно поставените пътни знаци на ул.Одрин и съседните й улици към датата посочена в НП-11.05.2019г.

        Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди, извадка от генералния план за организацията на движението на територията на Община Варна и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

      Като непротиворечиви и логични, съдът кредитира показанията на свидетеля Ч., с изключение на тази част в която същия сочи, че при подходите към ул.Одрин, от ул.Княз Ал.Батенберг и от ул.Цар Самуил, е имало поставени пътни знаци В-27 към датата на констатираното паркиране на л.а. на въззивника.  В тази им част показанията му противоречат на представените от Община Варна извадки от генералния план за организацията на движението на територията на общината, от които е видно, че наличие на такъв пътен знак  при подходите към ул.Одрин и по самата улица е нямало.  В останалата им част показанията му за в унисон със събраните по делото писмени доказателства. Те са в унисон и с представените от жалбоподателя с жалбата му два броя фотоснимки, от които е видно, че действително знаците в указания участък са били закрити, както твърди и св.Ч..

      Съдът кредитира и останалите писмени и веществени /фотоснимки/ доказателства приложени по делото.

 

      Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

          При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди,  в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

      Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението.   В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен- посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които безспорно данни позволяват да се индивидуализира въззивницата. Непосочването в АУАН и НП на обстоятелството кой е собственика на автомобила, не е процесуално нарушение от категорията да опорочи издадените АУАН и НП, тъй като не рефлектира пряко върху правото на защита на нарушителя, който е санкциониран не като собственик, а като водач на автомобила. Прочие възз. не оспорва обстоятелството, че е управлявал и паркирал  процесния автомобил на процесната дата и процесното място.

         В НП е посочено, че въззивникът е паркирал в зоната на действие на пътен знак В-27, с което затруднява останалите участници в движението. С неточността посочена  в НП, че се затрудняват останалите участници в движението, за съда не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като за въззивника е пределно ясно за какво нарушение е наказана- затова, че паркирал в зоната на действие на пътен знак В-27. Без значение за съставомерността на нарушението е обстоятелството, дали  е било затруднено преминаването  на останалите участници в движението или пък са се затруднили по какъвто и да било друг начин останалите участници в движението, т.к. това не е съставомерен елемент, нито факт, относим към съставомерните елементи на нарушението. Затова и съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на въззивника, с посочването , че се затрудняват останалите участници в движението.

        В случая, наложената от административнонаказващият орган санкция се основава на разпоредбата на чл.183, ал.2, т.1  от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание глоба в размер на 20 лв. за водач,  неправилно престоява или е паркирал неправилно. Задължението на водачите на пътни превозни средства да съобразяват поведението си пътните знаци е регламентирано общо в чл.6, т.1 пр.трето от ЗДвП. Конкретизация на това задължение е дадена в разпоредбите на чл.38 от ЗДвП и Глава девета от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата, които регламентират вида и значението на пътните знаци. От анализа на нормативната уредба следва, че неспазване на предписанието на пътните знаци  е налице при паркиране  в зоната на действие на пътен знак В-27 –„Забранени са престоят и паркирането“, което само по себе си означава и неправилно паркиране по смисъла на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.  

       В контекста на гореизложената законова регламентация, на въззивника е повдигнато административно обвинение, затова, че е паркирал в нарушение на забраната на пътен знак В-27.

       Според нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Следователно законовата презумпция е оборима.  Констатациите в АУАН, пренесени в последствие и в НП, в случая не се потвърждават от свидетелските показания на длъжностното лице при Общинска полиция. Св.Ч. *** към 11.05.2019г. е действал забранителен знак В-27, тъй като движението по улицата е било двупосочно, понеже се извършвали ремонтни дейности. Видно от представената от Община Варна извадка от генерален план, пътната сигнализация в района на тази улица не е съдържала такъв забранителен пътен знак. Нещо повече св.Ч. сочи, че поради ремонтните дейност всички знаци били закрити, което прочие се потвърждава от снимковия материал представен от въззивника, както и че движението по това време било двупосочно така, че престоят и паркирането били забранени. Само, че административното обвинение е повдигнато затова, че възз. е паркирал в нарушение на пътен знак В-27, а не затова, че е паркирал на пътното платно при наличие на двупосочно движение. Ето защо съдът намира, че административното обвинение е недоказано, тъй като от страна на АНО не са ангажирани доказателства за наличието на пътен знак В-27 в района на ул.Одрин, а напротив ангажирани са доказателства точно в противоположния смисъл. Даже и да приемем, че такъв знак е бил наличен към дата 11.05.2019г., то самият актосъставител посочи, че знаците са били закрити, тъй като движението е било двупосочно поради извършвания ремонт,така, че отново не е било налично действие на пътен знак В-27.

    Реализирането на административната отговорност не е самоцел на закона. То трябва да почива на безспорни и категорични доказателства за виновното противоправно поведение на конкретен извършител. Такива не са били събрани  от страна на АНО нито в развилата се досъдебна фаза, нито пък са ангажирани в хода на съдебното следствие. Това прави и административното нарушение възведено във вина на въззивника несъстоятелно, т. е. нарушението вменено във вина на въззивника не е доказано, нито от обективна, нито от субективна страна. Затова и законът е приложен неправилно, поради което и НП подлежи на отмяна като незаконосъобразен акт.

        Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 291/20.06.2019 год. издадено от Зам. -кмет на Община Варна, с което на Х.З.А., ЕГН ********** за нарушение на чл.6, т.1от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева. 

            

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: