АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
|||||||||
РЕШЕНИЕ № 132 |
|||||||||
Гр. Видин,
27.06.2022 г. |
|||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||
Административен съд – Видин, |
II административнонаказателен състав |
||||||||
в публично заседание на |
четиринадесети юни |
||||||||
през две хиляди двадесет и втора година в състав: |
|||||||||
Председател: |
Нели Дончева |
||||||||
Членове: |
Николай Витков Борис Борисов |
||||||||
при секретаря |
Мария Иванова |
и в присъствието |
|||||||
на прокурора |
Кирил Кирилов |
като разгледа докладваното |
|||||||
от съдия |
Николай Витков |
|
|||||||
Касационно АНД № |
121 |
по описа за |
2022 |
година |
|||||
и за да се произнесе,
съобрази следното: |
|||||||||
Делото е образувано по жалба
с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от С.Д.С.
***, действащ чрез пълномощника адв. С.С. ***, против решение № 134/05.04.2022
г., постановено по АНД № 24/2022 г. по описа на Районен съд Видин, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 838/31.12.2021 г. на директор на
РДГ-Берковица, с което на касатора С.Д.С. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300,00 лева, на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, за
извършено административно нарушение по чл.16, ал.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г.
за контрола и опазването на горските територии (НКОГТ), а е отменено по отношение
извършено нарушение по чл.16, ал.6 от НКОГТ.
В жалбата се развиват
съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно, тъй като е постановено
при съществени нарушения на процесуални разпоредби, довели до накърняване
правото на защита на уличеното лице, които не могат да бъдат отстранени на
съдебния етап от административнонаказателното производство.
Иска се от съда да отмени
обжалваното решение, като потвърди наказателното постановление.
Ответникът по касация,
редовно уведомен, не изпраща процесуален представител и не взема становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора
касационни основания и при служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, намира следното: касационната
жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна,
имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество,
касационната жалба е основателна.
По делото е установена
следната фактическа обстановка: при извършена проверка на 19.10.2021 г. от
служители на РДГ-Берковица било установено, че касаторът, в качеството си на
лице, упражняващо лесовъдска практика (по смисъла на чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ),
е издал превозен билет № 8780/00401 от 13.10.2021 г. за многократно преместване
на дървесина, но не е изпратил СМС на дежурния телефон на РДГ-Берковица.
За нарушението бил съставен
АУАН № 110098/19.10.2021 г., в което като нарушена разпоредба бил посочен
чл.16, ал.6 и ал.7 от НКОГТ. В издаденото впоследствие НП № 838/31.12.2021 г.
ответникът посочил като нарушени нормите на чл.16, ал.6 и ал.7 от същата
наредба. На касатора било наложено административно наказание глоба в размер на
300,00 лева, на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ.
С обжалваното решение съдът
приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени всички
правила и не са допуснати процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя. АУАН отговаря на всички формални изисквания на
ЗАНН, деянието е съставомерно от обективна и субективна страна, и е доказано по
несъмнен и безспорен начин. Обсъдени са твърденията на жалбоподателя, като е
прието, че са неоснователни. Единствено приел, че от преписката не се
установява деецът да е осъществил деянието по чл.16, ал.6 от НКОГТ от
субективна и обективна страна, поради което отменил НП в тази му част, но
посочил, че това нарушение не е достатъчно основание за отмяна на цялото
постановление.
След като обсъди доводите на
страните и атакуваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав
намира, че направените от първоинстанционния съд изводи са необосновани и не
почиват на събраните доказателства по преписката и в съдебното производство.
Основателни са изложените твърдения за допуснати съществени нарушения на
процесуални правила в касационната жалба.
На първо място, в АУАН и НП като нарушена е посочена
нормата на чл.16, ал.6 и ал.7 от НКОГТ. Касае се за две напълно различни и
взаимноизключващи се нарушения, които няма как да бъдат извършени с едно
деяние. Първата разпоредба установява задължение за издаване на последващи
превозни билети само за еднократно преместване (претоварване) на дървесината,
транспортирана с превозни билети по чл.211 от ЗГ, а втората предвижда, че при
необходимост от многократно преместване на една и съща дървесина се допуска
изключение от случаите по ал.6, като последващите превозни билети се издават от
лице по чл.211, ал.2 от ЗГ след изпращане на SMS съобщение до дежурния телефон
на РДГ, на чиято територия се намира дървесината. Съответно едната разпоредба
урежда еднократно преместване на дървесина, а другата – многократното
преместване, като всяка регламентира различни алтернативно възможни хипотези.
Това прави недопустимо кумулативното повдигане на обвинение по двата текста,
както е постъпил ответника в настоящия казус. Поради налагането на едно
наказание с диспозитива на НП съдът приема, че на уличеното лице е повдигнато
обвинение и по двете хипотези на чл.16 от НКОГТ, което, както беше посочено
по-горе е незаконосъобразно, тъй като води до накърняване правото на нарушителя
да разбере в извършване на кое конкретно деяние е обвинен. Съгласно
разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателното производство
се образува със съставяне на АУАН, където обвинението за съответното
административно нарушение следва да бъде пълно, точно и да отговаря на
изискванията по чл.42, ал.1 от ЗАНН. Съществено нарушение на описаните правила е да се повдигне обвинение както по
чл.16, ал.6 от НКОГТ, така и по чл.16, ал.7 от същата Наредба, за което да се
наложи едно единствено наказание. По този начин е нарушено правото на защита на
уличеното лице, обуславящо незаконосъобразност на НП, което не е отчетено от
състава на ВРС.
При издаване на процесното
постановление е допуснато и съществено нарушение на материално правна
разпоредба, за което касационната инстанция следи служебно, на основание
чл.218, ал.2 от АПК и което не е отбелязано от първоинстанционния съд. На
касатора е наложено административно наказание глоба на основание чл.257, ал.1,
т.2 от ЗГ, за следното нарушение: „В качеството си на лице по чл.211, ал.2, т.2
от ЗГ е издал превозен билет № 8780/00401 от 13.10.2021 г. за многократно
преместване на дървесина без да е изпратил
SMS на дежурния телефон на РДГ-Берковица”. Според чл.257,
ал.1, т.1 от ЗГ се налага наказание глоба от 300 до 5000 лева, ако не е
предвидено по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или
контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по
прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Според ал.2 на
чл.257 от ЗГ, същото наказание е предвидено и за лице по чл.211, ал.2, т.2 от
ЗГ, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на
подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански
планове и програми. От анализа на тези разпоредби се установява, че
изпълнителното деяние по т.1 е пасивно, под форма на бездействие, а по т.2 е
активно действие. В настоящия случай се твърди, че уличеното лице не е
изпратило СМС на дежурния телефон на РДГ-Берковица за издаден превозен билет № 8780/00401
от 13.10.2021 г., следователно се касае за бездействие, което няма как да бъде
подведено и санкционирано под нормата на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ. Като не е
съобразил това първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение,
обуславящо неправилност на постановения съдебен акт.
С оглед гореизложеното
решението на районния съд, като неправилно следва да бъде отменено, а вместо
него бъде постановено друго по съществото на правния спор, с което да бъде отменено
изцяло атакуваното НП, като постановено при съществени нарушения на
материалноправни и процесуалноправни разпоредби.
Предвид липсата на своевременно направено искане за разноски от
касатора, такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с
чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
134/05.04.2022 г., постановено по АНД № 24/2022 г. по описа на Районен съд
Видин, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 838/31.12.2021
г. на директор на РДГ-Берковица, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 838/31.12.2021 г. на директор на РДГ-Берковица.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
Председател:
Членове: 1.
2.