№ 39
гр. ХАСКОВО , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА М. КАБАДАЛИЕВА
в присъствието на прокурора Валентина Радева Ранчева (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215600600335 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и сл. от глава XXI от НПК.
С Присъда № 260024/13.05.2021г., постановена по НОХД № 1192 / 2020г.
на Районен съд Хасково, подсъдимият Г. М. А.. от с. ***** обл.*****, е
признат за виновен в това, че на 13.08.2020 г. в гр. Хасково, управлявал МПС
– л.а. „БМВ 525 Д“ с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над
0,5 на хиляда, а именно 0.57 на хиляда установено по надлежния ред с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ № ARBA 0088, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343 б ал.1 от НК, а именно със
Споразумение № 157 / 31.08.2012г. по НОХД № 963/2012 г. на РС - Хасково в
сила от 31.08.2012 г., поради което и на осн. чл.343б ал.2 и чл.55 ал.1 т.1
вр.чл. 54 от НК, е осъден на 4 месеца „Лишаване от свобода” при
първоначален „Общ“ режим на изтърпяване и глоба в размер на 250 лв. С
присъдата, на осн. чл. 343 г от НК на подсъдимият е наложено и наказание
“лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца, като е
1
приспаднато времето през което е бил лишен от това право по
административен ред, считано от 13.08.2020 г.
Недоволен от присъдата останал защитникът на подсъдимия - адв. С. от
ХАК, който я обжалва в срок с оплаквания за неправилност, необоснованост
и незаконосъобразност. В жалбата се релевират твърдения , че
първоинстанционният съд за да признае подсъдимия за виновен, възприел
едностранно обвинителната теза, без да обсъди разколебаващите я
доказателства според които подсъдимия не управлявал МПС след употреба на
алкохол. Възразява се и срещу изводът, че деянието е повторно. С жалбата се
иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да
бъде оправдан .
Протест против присъдата не е подаван .
Представителят на Окръжна Прокуратура Хасково, намира жалбата за
неоснователна и като такава иска да се остави без уважение, а обжалваната
присъда, като правилна, обоснована и законосъобразна, да бъде потвърдена.
Подсъдимият се явява лично и със защитникът си адв.С., който поддържа
жалбата по изложените в нея съображения и направеното искане. В
пледоарията си навежда и доводи за нарушено право на защита на
подсъдимия при извършената му от органите на КАТ проверка, които не го
запознали с правото му на отказ да бъде проверен за алкохол.
Хасковският окръжен съд като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, по посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите
доводи и служебно намира, че жалбата е основателна, но не по всички
изложени в нея съображения, като доводите за това са следните:
Производството пред районният съд, е образувано по обвинителен акт на РП –
Хасково, с който против подсъдимия е повдигнато обвинение за
престъплението, за което е признат за виновен и осъден с обжалваната
присъда. От събраните доказателства е установено, че на инкриминираната
дата около 20.30 часа, свидетелите Б. и Г. – полицейски служители, по
разпореждане на дежурния в РУ – Хасково посетили с.***** обл.***** по
повод скандал, възникнал между синовете на подсъдимия – свидетелите А.М.,
И.М., М.М. / последните трима употребили алкохол/ и свидетелите Р.К. и
2
Д.А. с която К. живеел на семейни начала. Участниците в скандала били
отведени в РУ – Хасково, като до там по разпореждане на полицейските
служители, подсъдимия – правоспособен водач на МПС и синовете му,
пътували с лек автомобил „БМВ 525 Д“ с рег. № *****, управляван от
подсъдимия. Преди пътуването, полицейските служители попитали
подсъдимия дали е употребил алкохол, последният отрекъл и полицейските
служители не усетили той да мирише на алкохол или да е повлиян от
алкохол. След това, вече в РУ Хасково, св.Б. според показанията му, усетил у
подсъдимия мирис на алкохол и по този повод извикал колегите си от ПП –
свидетелите А. и М.. При извършената от първия около 22 часа в РУ –
Хасково проверка на подсъдимия за алкохол, техническото средство „
Алкотест Дрегер“, отчело 0.57 промила на хиляда . Подсъдимия според
показанията на свидетелите полицейски служители, приел резултата на
техническото средство и отказал да даде кръв. Бил му съставен АУАН в който
се отразило, че управлявал автомобила в гр.Хасково по бул. „ България“ до №
83 в посока театъра и бил изпробван за алкохол с техническото средство,
отчело посочената концентрация. Издаден му бил талон за медицинско
изследване на който според отбелязването от лекаря – д-р Н., той не се явил
за алкохолна проба. След образуване на разследването, административно
наказателната преписка била прекратена. От приложената справка за
съдимост е установено, че второто по ред осъждане на подсъдимия е със
Споразумение № 157 / 31.08.2012г. по НОХД 963/2012 г. на РС – Хасково в
сила от 31.08.2012 г., по което е осъден за извършено на 20.08.2012 г.
престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му е наложено наказание 4 месеца
„лишаване от свобода”, чието изпълнение на осн.чл. 66 ал.1 от НК е отложено
за срок от 3 години и на осн. чл. 343 г от НК е лишен от право да управлява
МПС за срок от 1 г.и 2 м. Последното кумулативно наказание е изтърпяно на
20.10.2013 г. По тези обстоятелства, спор между страните няма. Спорът
възникнал и пред първата инстанция, е дали подсъдимият е употребил
алкохола преди да управлява МПС от с. ***** до сградата на РУ МВР –
Хасково, или след това. В тази насока събраните доказателства са
противоречиви. В обясненията си подсъдимият заявил, че пред сградата на
РУ- Хасково докато чакал отвън синовете си, пил алкохол – ракия, донесена
от брат му – св. А. А.. В показанията си последният посочил, че подсъдимият
взел от автомобила с който свидетеля пристигнал пред РУ - Хасково, шише с
3
ракия, но не го видял дали отпил от него. В насока, че при пристигането си
пред РУ- Хасково и при срещата си с подсъдимия, св. А. носел и пил алкохол
са и показанията на св. А.. Изложеното тук и в обясненията на подсъдимия, е
в противоречие със заявеното от св.Б., че след отвеждането им до РУ, лицата
не напускали сградата. Така е възникнало съществено противоречие между
гласните доказателства, касаещо съставомерността на деянието, което в
мотивите на първата инстанция не е преодоляно. Мотивите към обжалваната
присъда са изключително лаконични и в тях първоинстанционият съд в
нарушение на чл.305 ал.3 от НПК не е посочил въз основа на кои
доказателства е приел установените факти и извел правните си изводи, а
доколкото са налице противоречиви доказателства не е изложил съображения
защо едни се приемат, а други отхвърлят . В мотивите към обжалваната
присъда, съдът съвсем формално отразил, че след преценка на
доказателствата които събрал по отделно и в съвкупността им, приел за
установена фактическата обстановка възприета от обстоятелствената част на
обвинителният акт. След като съдебното следствие е проведено по общия ред,
а не по диференцираната процедура на глава 27 от НПК, съдът е нямал правна
възможност да приеме на самостоятелно основание фактите изложени в
обстоятелствената част на обвнителният акт, а е следвало да стори това въз
основа на доказателствата които е събрал и проверил лично. Вместо това в по
- голямата част на мотивите си, съдът използвал техниката „копи пейст“ и
копирал посоченото в обвинителния акт включително, че изпитателният срок
по чл.66 от НК касаещ предходното осъждане на подсъдимия и формиращо
повторността на настоящото деяние, е изтекъл на 31.05.2015г. Последното е
довело до неяснота в мотивите защото ако това обстоятелство е така, то води
до липсата на повторност и от там на съставомерност на деянието, но също и
сочи, че съдът при мотивирането на присъдата, е подходил съвсем формално
и не извел изводите си за фактите, от доказателства които събрал, а преписал
в по- голямата му част обвинителният акт. В мотивите липсва въобще
посочване на събраните от първата инстанция доказателства и анализ на
същите. Единствено съвсем бегло са обсъдени обясненията на подсъдимия и
показанията на брат му – св. А. и като недостоверни са отхвърлени, без да
отразено те на кои събрани доказателства противоречат. В случая така
възприетата мотивировка на първоинстанционният акт, на практика
представлява липса на мотиви по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК и прави
4
невъзможна проверката от въззивната инстанция, на действителната воля на
първата инстанция. Посоченото процесуално нарушение е съществено и
отстранимо, но не може да се отстрани за пръв път от въззивната инстанция
защото това би довело до нарушаване правата на страните, които следва
именно от мотивите на присъдата, да разберат въз основа на кои
доказателства съдът е извел правните си изводи, а не това да се прави за пръв
път от въззивната инстанция, доколкото делото се разглежда за пръв път по
правилата на въззивното производство. Ето защо обжалваната присъда следва
да бъде отменена на посоченото процесуално основание и делото върнато за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд от стадия на
разпоредителното заседание, без настоящата инстанция да разглежда същото
по същество .
Водим от горното и на осн. чл. 334 т. 1 вр. с чл. 335 ал.2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260024/ 13.05.2021 г. постановена по НОХД №
1192 / 2020 г. по описа на Районен съд – Хасково .
ВРЪЩА делото на Районен съд- Хасково за ново разглеждане от друг
състав на същият съд, от стадия на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5