Р Е Ш Е Н
И Е № 152
гр.Пловдив, 22.03.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно
заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета година, в
състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Мая Крушева,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №536 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.29, ал.3 ЗК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът П.Р.Р., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адв.И.С., съдебен адрес ***, твърди, че на 26.08.2014 г. е
взето решение на общо събрание на кооперацията, проведено по реда на чл.23,
ал.5, т.2 и ал.6 от устава, за дялово разпределение на сумата 700 000 лв.,
получена от продажба на недвижими имоти – оранжерия,
хотел-ресторант-сладкарница, собственост на ВПК“НАПРЕДЪК“. С решението е
прието, след приспадане на дължимите данъци и след отделяне на суми в
резервните фондове на кооперацията, разпределението да се извърши съразмерно на
дяловите вноски на член-кооператорите, като средствата следва да бъдат
изплатени след 01.09.2014 г. Твърди, че решението не е атакувано или отменено
по реда на чл.58 ЗК, че кооперацията няма непогасени задължения към фиска и
задължения за изплащане на дялови вноски на бивши член-кооператори, както и, че
ищцата не е получила полагащата й се при разпределението сума, съразмерна на
дяловата й вноска от 1 389 лв. Твърди още, че е поканила ответника да й изплати
полагащия й се дял от получените при продажбата средства с покана от 09.09.2014
г., като даденият от нея срок за плащане изтекъл, а такова не пистъпило.
Считано от 13.09.2014 г., кооперацията изпаднала в забава и дължала обезщетение
за това за периода от 13.09.2014 г. до 24.08.2017 г. (датата на исковата
молба). Въз основа на изложените обстоятелства и след допуснато в съдебно
заседание на 27.02.2018 г. изменение на исковите претенции по размер, е
формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 39 748,32
лв., представляваща съразмерна на притежавания от нея дял част от средствата,
получени при продажба на недвижими имоти на кооперацията, ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата 11 903,10
лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на горното парично
задължение за периода от 13.09.2014 г. до 24.08.2017 г. Претендират се
деловодни разноски по списък.
Ответникът ВСЕСТРАННА
ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ “НАПРЕДЪК“-гр.Кричим, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.Кричим, обл.Пловдив, пл.“Обединение“ №10, представлявана от С.А.Д.,
не е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.367 ГПК. В съдебно
заседание, чрез процесуален представител адв.Г.И., оспорва исковете. Прави
възражение за нищожност на взетото на 26.08.2014 г. решение на общото събрание
на кооперацията поради противоречие със закона – Закона за кооперациите и
Закона за счетоводството, където е предвиден ред за разпределение на
положителния финансов резултат на кооперацията. По изложените съображения моли исковете
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор, а това се
установява и от приетото по делото извлечение от членска книжка №015064, че
ищцата е член-кооператор в ответната кооперация с дялова вноска 1 389 лв.,
внесена в периода от 2008 г. до 2013 г.
Установява се от приетия
по делото нотариален акт, че на 03.12.2008 г. ответната кооперация се е разпоредила
чрез покупко-продажба със свои поземлени имоти, находящи се в землището на
гр.Кричим, обл.Пловдив, ведно със съществуващите върху тях сгради, подробно
описани в акта, в полза на РАЙОНЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ-ПЛОВДИВ, срещу цена в
размер 2 031 000 лв. с включен ДДС. Част от цената в размер
527 304,10 лв. е прихваната със задължения на ответника към купувача, а
остатъкът е предвидено последният да изплати на четири вноски, всяка в размер
375 923,97 лв., в срок до 31.12.2012 г.
От приложения на л.79 и
сл. протокол се установява, че на 17.03.2014 г. е проведено годишно
отчетно-изборно събрание на ответната кооперация. На това събрание е приет
отчетен доклад на УС на кооперацията. При изказване по тази точка от дневния
ред на събранието, председателят на кооперацията С.Д. е посочила, че предстои
вземане на решение за раздаване на средства от продажбата на кооператорите,
както и, че остават за получаване 782 000 лв., за което трябва да се
проведе ново събрание.
Установява се от приетите
по делото протокол от общо събрание, протокол на комисия по проект на решение,
протокол на мандатна комисия, дневен ред, списък на присъстващите, че на
26.08.2014 г. е проведено извънредно общо събрание на ответната кооперация. На
събранието е прието, че по сметка на кооперацията е постъпила сума в размер
811 848 лв., че кооперацията няма задължения към НАП Пловдив и може да се
вземе решение да бъде разпределена сумата 700 000 лв. Приет е без промени
предложения проект за решение, изготвен от нарочна комисия, по т.1 от дневния
ред. Взето е решение съгласно чл.29, ал.3 ЗК за дялово разпределение на сумата
700 000 лв., получена от продажба на имоти, собственост на ВПК“НАПРЕДЪК“,
гр.Кричим, съразмерно на дяловите вноски на член-кооператорите към датата на
вземане на решението, като изплащането да започне от 01.09.2014 г.
Установява се, че с
вх.№11 от 09.09.2014 г. ищцата е отправила искане до председателя на ВПК“НАПРЕДЪК“,
гр.Кричим, да й бъде изплатена полагащата й се при дяловото разпределение сума,
като в искането си същата е дала тридневен срок за изпълнение и е посочила
банкова сметка.
(Съдът не обсъжда
приложеният на л.76 от делото документ, озаглавен „Доклад за разпределение на
средствата от продажба на оранжерия Кричим“, тъй като същият документ не е
подписан и не се ползва с формална доказателствена сила.)
Приети са основно и
допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според които, видно
от вписванията в счетоводната документация, кооперацията е получила продажната
цена по горепосочения договор за продажба в размер 2 031 000 лв. От
нея 524 876,80 лв. са прихванати срещу вземания на купувача към ответника,
а останалата част е изплатена на кооперацията по банков път чрез отделни
траншове. Предвидените в нотариалния акт срокове за плащане на цената не са
спазени, като последното плащане датира от 16.04.2014 г. и е в размер
781 848 лв. В счетоводството са отразени като приходи от продажба на ДМА
общо 1 811 190 лв. (цената без ДДС). Кооперацията е издала
съответните фактури. Начислен е и внесен дължимия по сделката ДДС. Платените
суми са намерили отражение и в годишните финансови отчети на кооперацията като
приходи от продажба на ДМА и като паричен поток. Дължимият от кооперацията
корпоративен данък за 2009 г. е платен. Процесната сума в размер 700 000
лв. представлява постъпили парични средства по банковите сметки на кооперацията
през 2014 г. от контрагент РКС Пловдив, вследствие на сделката за продажба на
недвижими имоти от 2008 г. От тези постъпления няма и не могат да бъдат правени
отчисления за фондовете на кооперацията. Към края на месец август 2014 г. в
кооперацията членуват 282 на брой член-кооператори. Дяловият капитал към същия
момент е 24 461,40 лв. На база сумата за разпределяне (700 000 лв.) и
дяловия капитал е определена сума, полагаща се за един дял в размер 28,6165 лв.
В основното и в допълнителното заключение са представени два варианта за
определяне на полагащата се на ищцата част от сумата 700 000 лв. съобразно
решението на ОС от 26.08.2014 г. Според основното заключение тази част е в
размер 28 616,50 лв. и се определя не според внесената от ищцата дялова
вноска, а съразмерно на максималната дялова вноска от 1 000 лв., предвидена
в устава на кооперацията. Според допълнителното заключение, полагащата се на
ищцата част от сумата 700 000 лв., предвидена за разпределение между
член-кооператорите, е в размер 39 748,32 лв., определена на база дялова
вноска в размер 1 389 лв. Обезщетението за забава в плащането на
последната сума за периода от 13.09.2014 г. до 24.08.2017 г. се равнява на
11 903,10 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Въпросите във връзка с
имуществото на кооперацията, разпорежданията със същото и разходването на
получените при това средства, са предоставени в компетентността на общото
събрание на кооперацията – чл.15, ал.4, т.10 и ал.6 ЗК, както и чл.22, ал.1 от
приложения по делото устав на кооперацията. Съгласно чл.29, ал.3 ЗК средствата,
получени от продажбата на недвижими имоти и дълготрайни материални активи на
кооперацията, могат да се използват за други цели, само след погасяване на
задълженията към държавата и изплащане на дяловите вноски на бивши член-кооператори.
От гледна точка на Закона за кооперациите няма пречка получените от продажба на
имущество средства да бъдат разпределени между член-кооператорите, така както е
прието от общото събрание на кооперацията с решението от 26.08.2014 г., която хипотеза
е различна от тази на разпределяне на дивидент (част от печалбата от дейността),
поради което възраженията на ответника за това, че
в Закона за счетоводството е предвиден специален ред за разпределение на
положителния финансов резултат, са неотносими към предмета на спора.
В конкретния случай от
доказателствата по делото се установява, че е извършена продажба на недвижими
имоти на ответната кооперация, като продажната цена е изцяло заплатена от
купувача. Последното плащане в размер 781 848 лв. е постъпило по сметка на
кооперацията на 16.04.2014 г. и е отразено счетоводно като приход от продажба
на ДМА. За това няма спор, а и се установява от приетата по делото неоспорена
от страните счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена. От заключението се установява, че са платени дължимите корпоративен
данък и данък върху добавена стойност, свързани с процесната сделка. Не се
твърди и възразява от страна на ответника, съответно не се установява, към
датата на вземане на решение за разпределение на процесната сума кооперацията
да е имала непогасени задължения към държавата или към бивши член-кооператори
за изплащане на дялови вноски, които да са в размер, надвишаващ
неразпределената част от средствата, съответно не се твърди и установява да има
такива задължения към настоящия момент. В аспекта на нормата на чл.29, ал.3 ЗК
последното би било в тежест на доказване от ответника.
Решението за
разпределяне на сумата 700 000 лв., взето от ОС на кооперацията на 16.04.2014
г. е валидно. Противоречието на същото със закона, в случай, че бъде
установено, не води до неговата нищожност. Решението, което противоречи на
императивни разпоредби на учредителния акт или на закона, е незаконосъобразно и
е отменяемо по специалния ред, предвиден в чл.58, ал.1 ЗК, но не е нищожно,
както поддържа ответникът. Аргументи за това могат да бъдат изведени от т.1 на
ТР №1/06.12.2002 г. на ВКС по тълк.д.№1/2002 г. на ОСГК, което третира
решенията на общо събрание на търговски дружества, но по аналогия е приложимо и
по отношения решенията на кооперациите. Там е посочено, че нищожно е липсващото
(невзето) решение на ОС, което е отразено като съществуващо в протокола, както
и решението на ОС, което е извън пределите на неговата и на другите органи на
дружеството компетентност, определена от закона и учредителния акт. В настоящия
случай не сме изправени пред нито една от двете хипотези. Няма спор, че
спорното решение е взето така, както е отразено в представения протокол, а,
както се каза по-горе, взимането на това решение е в компетентност на общото
събрание според ЗК и устава. Ето защо възраженията на ответника за нищожност на
решението са неоснователни. Ако пък се приеме, че тези възражения касаят
законосъобразността на решението, то последната не може да бъде предмет на
настоящото производство, тъй като в Закона за кооперациите е предвидено нарочно
конститутивно производство за отмяна на незаконосъобразните решения на общото
събрание. Незаконосъобразността може да бъде релевирана само по този начин –
чрез иск, предявим в срок не по-късно от 3 месеца от вземане на решението,
предявен от член-кооператор, от контролния съвет на кооперацията, от
кооперативния съюз, в който членува кооперацията, или от прокурора. Законът
дава достатъчно гаранции за защита интереса на кооперацията и на обществения
интерес, като предоставя право на иск и на органите на кооперацията, на
съответния кооперативен съюз и на прокурора да атакуват решението и в случаите,
когато последното е в интерес на член-кооператорите и същите не са заинтересувани
да искат неговата отмяна. В случая ответникът признава, че производство по
чл.58 ЗК не е провеждано в установените срокове и решението е стабилизирано, възражения
за незаконосъобразност в настоящото производство след пропускане на
преклузивните срокове не могат да бъдат релевирани, същото е задължително за
член-кооператорите и за органите на кооперацията и следва да бъде изпълнено,
като формира ликвидно и изискуемо вземане в полза на ищцата. Не се установява последната
да е получила своята част от сумата, получена от продажбата, следователно искът
е основателен.
От доказателствата се
установява, че ищцата е член-кооператор към момента на взимане на решението за
дялово разпределение с дялова вноска в размер 1 389 лв. ОС на кооперацията е
взело решение сумата 700 000 лв. да се разпредели между
член-кооператорите, съразмерно на дяловите им вноски, т.е. според съотношението
на дяловата вноска на всеки спрямо общия дялов капитал, като полагащата се на
всеки сума следва да се изплати, считано от 01.09.2014 г. От заключението на
ССЕ се установява, че горното съотношение се равнява на 28,6165 лв., а
полагащият се от разпределяемата сума дял на ищцата е равен на 39 748,32 лв.
(1 389 х 28,6165 лв.) В такъв размер е предявен и главният иск (след
допуснатото изменение), поради което същият следва да бъде уважен изцяло. Съдът
възприема допълнителното заключение на ССЕ по отношение размера на исковите
претенции, тъй като възражение по делото за това дяловата вноска на ищцата да
не е в размер 1 389 лв., колкото същата твърди и колкото сочи членската й
книжка, не е въведен от ответника в установените за това преклузивни срокове.
Възраженията на последния срещу основателността на иска са в съвсем друга
насока. Доколкото спор относно размера на дяловата й вноска не е формиран,
включително до края на първото по делото съдебно заседание, то не са събирани и
доказателства относно това на какво се дължи разликата между внесената от нея
част от капитала и установения в устава максимален размер на вноската,
респективно не са повдигани въпросите дали на ищцата е изплатена частта от
вноската, надхвърляща максималния размер, посочен в устава, съответно с каква
дялова вноска ищцата участва в общия дялов капитал, определен от експертизата въз
основа финансовите отчети на кооперацията. Тъй като спор за това не е повдигнат
от ответната кооперация, то съдът намира, че ищцата е третирана от последната
като член-кооператор с дялова вноска в размер 1 389 лв., респективно
членствените и имуществени права на последната са съобразени от ответника с
тази дялова вноска. По същия начин същите следва да бъдат съобразени и при
разпределението на получените от продажбата средства.
Установява се от
приетата по делото покана, че ответникът е изпаднал в забава по отношение
горното вземане на ищцата, считано от изтичане на дадения от нея 3-дневен срок
за плащане, а именно – от 13.09.2014 г. (поканата е получена на 09.09.2014 г.)
Следователно основателен е и искът за присъждане на обезщетение за забава в
плащането на това парично задължение за периода от 13.09.2014 г. до датата на
исковата молба – 24.08.2017 г., което според допълнителното заключение е в
размер 11 903,10 лв., равен на формулираната
след изменението претенция, следователно акцесорният иск също следва да се
уважи изцяло.
При този изход на спора и с оглед направеното
от нея искане, на ищцовата страна следва да се присъдят разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Ищцата претендира и е направила разноски за държавна такса в
размер 2 064,30 лв., възнаграждение за адвокат в размер 2 070 лв. и възнаграждение
за вещо лице в размер 250 лв., общо 4 384,30 лв. Същите следва да бъдат
присъдени изцяло в тежест на ответника.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ВСЕСТРАННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ “НАПРЕДЪК“-гр.Кричим,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Кричим, обл.Пловдив,
пл.“Обединение“ №10, представлявана от С.А.Д., да заплати на П.Р.Р., ЕГН **********,***,
сумата 39 748,32 лв. (тридесет и
девет хиляди седемстотин четиридесет и осем лева и 32 ст.), ведно със законна
лихва от датата на исковата молба – 24.08.2017 г., до окончателното плащане, която
сума представлява съразмерна на притежавания от нея дял част от средствата в
размер 700 000 лв., получени при продажба на недвижими имоти на
кооперацията, за разпределение на които е взето решение на общо събрание от
26.08.2014 г.; сумата 11 903,10 лв.
(единадесет хиляди деветстотин и три лева и 10 ст.) – обезщетение за забава в
плащането на горното парично задължение за периода от 13.09.2014 г. до
24.08.2017 г.; както и сумата 4 384,30
лв. (четири хиляди триста осемдесет и четири лева и 30 ст.) – деловодни
разноски в производството по т.д.№536/2017 г. на ПОС, ТО, ХVI състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: