№ 18945
гр. София, 27.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
и прокурора А. Д. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Частно
наказателно дело № 20231110214635 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:43 часа се явиха:
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание, и служебна проверка на материалите по
делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал.1 от НПК.
Образувано е по искане на СРП за вземане на най-тежката МНО
„Задържане под стража” по отношение на П. Й. С..
Досъдебното производство по делото е образувано на 24.10.2023 г. и се
води за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, като с постановление към
наказателна отговорност е привлечен обвиняемият П. Й. С..
В това производство съдът следва да извърши преценка на
доказателствения материал и да установи дали от доказателствата по делото
може да се направи обосновано предположение за това, че обвиняемото лице
е съпричастно към престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Съдът следва да направи преценка дали са налице кумулативно изискуемите
предпоставки – реална опасност същият да извърши престъпление или да се
укрие. Необходимо е обвинението, за което е привлечено към наказателна
отговорност лицето, да бъде наказуемо с наказание „лишаване от свобода“. В
конкретния случай срещу обвиняемия П. Й. С. е повдигнато обвинение за
1
престъпление, за което е умишлено и се предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ над пет години, поради което първата предпоставка за вземане на
най–тежката МНО е налице. Престъплението се явява и тежко по смисъла на
НК.
Съдът, след анализ на доказателствата по делото, намира, че за целите
на настоящото производство може да се направи обосновано предположение,
че обвиняемият е съпричастен към деянието, за което му е повдигнато
обвинение. Този извод следва да се счита за неокончателен, с оглед ранният
етап на производството и необходимостта да бъдат събирани други
доказателства във връзка с виновността и несъпричастността на лицето към
деянието, за което му е повдигнато обвинение. Преценката на съда на този
етап не е равнозначна на несъмнен извод относно авторството на деянието,
което следва да бъде изследвано както в рамките на досъдебното
производство, така и при внасяне на ОА в съда. За целите на настоящото
производство съдът счита, че са събрани достатъчно доказателства, от които
да се направи преценка за съпричастност. В тази насока са показанията на
пострадалата, наличното по делото съдебно – медицинско удостоверение,
показанията на С. Н., която макар и да не свидетел-очевидец на инцидента,
споделя, че знае за системно упражняване на физическа и вербална агресия от
обвиняемия спрямо пострадалата, с разнороден характер и в продължителен
период от време преди инкриминираното деяние. Не без значение е и
обстоятелството, че Н. е узнала непосредствено от Н. за твърдяното
посегателство, като пострадалата е била неспокойна и изплашена. Във връзка
с обоснованото предположение няма как да не бъдат анализирани, макар и
незадълбочено, на този етап от производството показанията на свидетелката
Н., които дават престава за упражнено спрямо нея насилие от различен вид,
както и по отношение на инкриминираните от прокуратурата закани за
убийство. От съдебно – медицинското удостоверение се установява, че
действително пострадалата е претърпяла телесни увреждания от вида на
кръвонасядания на лицето и двата крака, които според заключението на
специалиста, биха могли да бъдат получени по начина, съобщаван от
пострадалата. Макар и все още да не е изготвена СМЕ, досъдебното
производство е в самото си начало. Ето защо и втората предпоставка за
вземане на най–тежката мярка за неотклонение е налична.
По отношение на двете алтернативно дадени предпоставки, а именно
2
опасност от укриване или опасност от извършване на престъпление, съдът
намира, че опасност от укриване не се установява. Обвиняемият има
постоянен адрес и данни, че работи.
Не така стои обаче въпросът с опасността от извършване на
престъпление. Деянието, за което е привлечен към отговорност обвиняемият,
е тежко умишлено престъпление, характеризира се с особен механизъм на
извършване по отношение на неговата съпруга, с която живее в едно
домакинство, като освен вербални закани за убийство, са налице данни, че
обвиняемият е придружил вербалната си агресия и с нанасяне на побой,
характеризиращ се с продължителност, бруталност и елементи на жестокост,
които определят обвиняемия като личност със завишена степен на
обществена опасност, липса на самоконтрол и достатъчни задръжки и
избухливост, при положение, че самата свидетелка Н. съобщава същият да
употребява алкохол, който влияе на поведението му в негативна посока. Не
без значение е обстоятелството, че към момента от събраните материали по
делото става ясно, че не се касае за инцидентна проява, а за системно и
формирано в годините поведение на обвиняемия спрямо неговата съпруга,
което поставя нейния живот в опасност, при положение, че има данни същата
да съобщава за витална застрашеност. Отново от показанията на Н. се
установява, че конфликтът между нея и обвиняемия е настъпил в
присъствието на детето в същия имот, макар не в същото помещение, което не
прави по – малко вероятно малолетното дете да стане свидетел на брутална
форма на агресия спрямо неговата майка от неговия баща. Не може да не бъде
взето предвид и обстоятелството, че обвиняемият като баща на детето е
оправял спрямо него вербални закани по отношение на това защо все още не е
легнало да спи, като се е заканил, че следващия път „ще влезе с тупаници“,
видно от разпита на пострадалата. В този смисъл, отчитайки особеността на
изпълнителното деяние така, както е формулирано в ОА, обстоятелството, че
не става въпрос за инцидентна проява, съдът констатира висок риск от
ескалация на поведението на обвиняемия, наличие на фиксация спрямо
пострадалата, системно нарушаване на личното пространство и телесен
интегритет, които няма как да не мотивират съда, да изведе изключително
висока степен на обществена опасност на обвиняемия и висока степен на
вероятност заканата му да бъде изпълнена или да навреди по друг начин на
пострадалата в случай, че спрямо него не се осъществява адекватна форма на
3
процесуална принуда. Действително обвиняемият е неосъждан, но това
обстоятелство не следва да се абсолютизира, доколкото процесуалният закон
не извежда като задължителна предпоставка за вземане на най–тежката мярка
за неотклонение обремененото съдебно минало на обвиняемия.
В този смисъл с оглед изведената на изключително висока степен на
обществена опасност обвиняемият да извърши престъпление, а и както
посочи прокуратурата, и съдът споделя това становище, да въздейства върху
потенциални свидетели, макар и да се твърди към настоящия момент, но да
няма данни пострадалата да се е изнесла от семейното жилище, съдът намира,
че искането на СРП за вземане на най–тежката мярка за неотклонение в този
първоначален етап на развитие на производството се явява основателно. Ето
защо съдът намери, че поисканата от СРП най-тежка мярка за неотклонение
се явява пропорционална и адекватна на изведената опасност от извършване
на престъпление.
Ще се касае до възражението на защитата, че обвиняемият е с
хипертония, следва да се посочи, че такива данни по делото липсват, а дори
това действително да е така, в условията на Следствения арест няма пречка
състоянието му да бъде медикаментозно третирано и същия да получава
квалифицирани здравни грижи при необходимост.
По отношение на твърденията за грижи за роднини, отново няма данни
за влошеното тяхно здравословно състояние, но в случай, че действително
обвиняемият полага грижи за тях, това очевидно не се е проявило като
контрамотив, който да го възпре от извършването на противообществени
прояви, включително и такива, застрашаващи живота, здравето и телесния
интегритет на наговата съпруга.
Поради изложените аргументи съдът намира, че единствената
първоначална мярка за неотклонение, която би могла да противодейства на
опасността от извършване на престъпление, се явява именно поисканата от
прокуратурата мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Така мотивиран и на основание чл. 64, ал.4 от НПК
СЪДЪТ
4
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА по отношение на П. Й. С. с ЕГН: **********, обвиняем по ДП
№ 3382 ЗМК 1622 / 2023г. по описа на 07 РУ СДВР, пр. пр. ДН 41523/2023 г
по описа на СРП, мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване и протест в 3-
дневен срок от днес пред СГС.
В случай на жалба или протест насрочва съдебното заседание пред СГС
за 02.11.2023 г. от 10:00 часа , за която дата и час страните са уведомени от
днес.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Не желая да бъде уведомяван никой. За
задържането ми.
ПРЕПИС от протокола да се изпрати на Следствения арест - София за
сведение и изпълнение и на ОЗ „Охрана” за осигуряване на обвиняемия за
датата и часа на съдебното заседание пред СГС.
Препис от протокола да се предостави на защитника.
Препис от протокола да се издаде при поискване от страните.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание, което
приключи в 15:13часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5