№ 50
гр. Сливен, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230103743 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ал.1 от СК за прекратяване с развод на
сключен между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения, без произнасяне по въпроса за вината.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на
01.03.1995 г. в гр. София, от който имали родено едно дете, което към момента било
пълнолетно.
Сочи, че със сключването на гражданския брак с ответника заживели в дома на
родителите му. Още от началото на техния брак, не живеели добре. Ответникът бил
агресивен и деспотичен. От 20.09.1995 г. били във фактическа раздяла, не поддържали
взаимоотношения дори по отношение на детето. В резултат на тези обстоятелства, бракът
им бил дълбоко и непоправимо разстроен и изчерпан от своето съдържание. Брачната им
връзка не съответствала на морала, не осигурявала нормални условия за семеен живот и
занапред заздравяването й било невъзможно. Бракът им се бил превърнал в една формална
юридическа връзка, съществуването на която се явявало неоправдано както за нея, така и за
ответника.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати
сключения между тях граждански брак, без да се произнася по въпроса за вината, да
предостави ползването на семейното жилище находящо се в гр. София на ответника, тъй
като било собственост на неговите родители, след прекратяването на брака, да продължи да
носи брачното си фамилно име Х..
В предоставения едномесечен срок, е постъпил отговор от ответника чрез назначения
1
му особен представител, който счита иска за допустим, като твърди, че не са представени
доказателства за твърденията изложени в исковата молба. Не възразява да бъдат допуснати
до разпит свидетели, както и да бъдат приети представените с исковата молба писмени
доказателства.
В с.з. ищцата редовно призована, се явява лично и с пълномощник, който моли съда
да прекрати сключения между страните граждански брак, без да се произнася по въпроса за
вината. Сочи, че ищцата няма претенции към семейното жилище, като желае след
прекратяването на брака, да продължи да носи брачното си фамилно име Х..
В с.з. ответникът се представлява от особен представител, който моли съда да
постанови решение, с което да прекрати сключения между страните граждански брак, ведно
с произтичащите от това законови последици.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните са съпрузи и са сключили граждански брак на 01.03.1995 г. в гр. София, от
който имали родено едно дете, което към момента било пълнолетно.
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свид. Б.У. сочи, че познава ищцата от 7 години. Знаела, че същата е
омъжена. Не познавала съпруга й, не го била виждала никога. Знаела, че от години не
поддържали никакви контакти. Имали една дъщеря, която била пълнолетна. Тъй като с
ищцата работели заедно, се познавали и с дъщеря й. Дъщеря й не познавала баща си.
Семейна била, имала две деца. Доколкото знаела от ищцата, от около 20 години с ответника
не поддържали връзка. Ищцата не знаела къде се намира той. Опитвала се била да го
намери, за да се разведат, но без резултат. По техни думи, ответникът не им бил помагал
през годините, не бил потърсил дъщеря, не знаел, че е семейна и че има деца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, които като безпротиворечиви и
неоспорени от страните, кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на сключения между страните граждански брак,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство е допустим, а разгледан по
същество е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Налице е дълбоко разстройство в отношенията между страните довело до разкъсване
на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между съпрузите, при
което брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала. Страните са
във фактическа раздяла от повече от 20 години, като между тях били преустановени
всякакви духовни, емоционални и физически връзки. Съдът намира, че техният брак
съществуващ само юридически не е нито в техен интерес, нито в интерес на обществото.
Видно от събраните по делото доказателства, същият не може да бъде заздравен.
Окончателната д.т., която съдът определя в размер на 50 лв. следва да се заплати от
двамата съпрузи по равно в размер на по 25 лв., а разноските да останат за страните, така
2
както са ги направили, тъй като няма произнасяне по въпроса за вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения.
Съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата 600 лева за особен
представител. С оглед непроизнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения други разноски не се дължат от
ответника.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният на 01.03.1995 г. в гр. София, граждански
брак между Х. Д. Х. с ЕГН ********** от гр. .................... и М. В. Х. с ЕГН ********** от
....................... поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на
брачните отношения.
Семейното жилище, находящо се на адрес ....................... СЕ ПРЕДОСТАВЯ за
ползване на М. В. Х. с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака, Х. Д. Х. с ЕГН ********** да носи
брачното си фамилно име Х..
ОСЪЖДА Х. Д. Х. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на
бюджета на съдебната власт окончателна държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/
лева.
ОСЪЖДА М. В. Х. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза
на бюджета на съдебната власт окончателна държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/
лева.
ОСЪЖДА М. В. Х. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Д. Х. с ЕГН **********
от гр. .................... 600 лева за особен представител.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3