Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

31.10.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

09.10.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

309

по описа за

2019

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от А. Й. от *** против Решение № 2153-08-115/31.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита, че цитираното решение е незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-115/31.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата се представлява от юрк. Д. Я., който оспорва изцяло подадената жалба. Твърди, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 07.02.2019 г. А. Й. е подал заявление за отпускане на социална пенсия за инвалидност/вх. № ***/*** г. на ТП на НОИ – Кърджали – л. 31 от делото/. Към същото е приложено Експертно решение № *** от зас. № *** от *** г. на *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ ***, с което на Й. са определение ***% трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране *** г. и срок на инвалидността до *** г. В заявлението жалбоподателят е декларирал обстоятелството, че получава социална пенсия в ***.

С   Разпореждане № ***/*** г./л. 25/, издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“/ПО/ в ТП на НОИ гр.Кърджали, е постановен отказ за отпускане на социална пенсия за инвалидност. В акта са изложени мотиви, че на основание чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО не могат да се получават едновременно социална пенсия за инвалидност заедно с друг вид пенсия, включително пенсия, отпусната в друга държава.

А. Й. е обжалвал така постановеното разпореждане, вследствие на което с Решение № 2153-08-33/15.04.2019 г./л. 23/, издадено от директор на ТП на НОИ-Кърджали атакуваният акт е отменен и преписката е върната за ново разглеждане, при което да се изяснят всички обстоятелства, явяващи се от значение за случая и по-конкретно това, от кой момент лицето получава пенсия в ***.

Предвид така дадените указания с писмо изх. № ***/*** г./л. 19/ Й. е уведомен, че в едномесечен срок от получаване на писмото следва да посочи размера на получаваната пенсия в ***, както и датата, от която получава същата, като документите, удостоверяващи тези обстоятелства следва да се в превод на български език. На жалбоподателя е указано, че при непредставяне на исканите данни в предоставения срок ще бъда издадено разпореждане в съответствие с наличните доказателства. Писмото е връчено на упълномощено лице на 23.04.2019 г.

С молба вх. № ***/*** г. А. Й. е представил в ТП на НОИ-Кърджали копия от документи, удостоверяващи здравословното му състояние -Епикриза на пациент, ***; Протокол на пациент, ***; Протокол № ***/*** г., издаден от здравна комисия ***; Протокол от извършена *** на А. Й.

С Разпореждане №***/*** г./л. 10/, издадено от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Кърджали е постановен нов отказ за отпускане на социална пенсия за инвалидност на основание чл. 90а, чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО. Органът издал акта е изложил доводи, че заявителят не е предоставил исканата информация за получаваната в *** социална пенсия.

Разпореждането е обжалвано в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, който с Решение № 2153-08-115/31.07.2019 г. е отхвърлил жалбата на А. Й. В акта са изложени доводи за законосъобразност и обоснованост на атакуваното разпореждане, обосновани с липсата на декларирани от заявителя обстоятелства, свързани с получаваната в *** социална пенсия.

 При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, последните съображения:

Съгласно чл. 90а, ал. 1 от КСО/в редакция на нормата с ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава.

В конкретния случай с Експертно решение № *** от зас. № *** от *** г. на *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ *** на А. Й. е определена ***% трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране - *** г. и срок на инвалидността до *** г., което обосновава извода, че по отношение на жалбоподателя е налице регламентираната в горепосочената норма степен на увреждане.

Независимо от горното, с оглед това, че в заявлението за отпускане на социална пенсия за инвалидност/вх. № ***/*** г. на ТП на НОИ – Кърджали/, А. Й. е декларирал обстоятелството, че получава социална пенсия в ***, то същия е бил уведомен, че в че в едномесечен срок от получаване на писмото следва да посочи размера на получаваната пенсия в ***, както и датата, от която получава същата, като документите, удостоверяващи тези обстоятелства следва да се в превод на български език.    

В тази връзка разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО въвежда забраната за получаване едновременно на пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност и персонална пенсия с друг вид пенсия, включително пенсия, отпусната в друга държава.

С други думи, след като лицето декларира, че получава социална пенсия в ***, то по отношение на него е налице въведената в цитираната разпоредба/чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО, още в редакцията й с ДВ, бр. 107 2014 г., в сила от 01.01.2015 г./, забрана да получава социална пенсия за инвалидност в Република България. Изключение от това правило е уредено с нормата на § 22т от ПЗР на КСО, която предвижда, че социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31.12.2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение второ от чл. 101, ал. 3а от КСО, продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока, за който са отпуснати, но е очевидно, че случаят на жалбоподателя не попада в посоченото изключение.

Съгласно чл. 73, ал. 1 от КСО правото на инвалидна пенсия възниква от датата на инвалидизиране, като с горецитираното експертно решение за такава по отношение на А. Й. е определена *** г., респ. при действието на чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО. В съответствие със декларираното от жалбоподателя обстоятелство, че получава социална пенсия в ***, на същия е предоставена възможност от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, да представи доказателства за размера на получаваната пенсия в чужбина, както и данни за това от кой момент получава същата, като в указания му срок Й. не е представил такива на административния орган. Наличните по преписката и постъпили в ТП на НОИ – Кърджали от жалбоподателя писмени доказателства в заверен превод на български език са ирелавантни по отношение на декларираната пенсия в ***, като касаят единствено здравословното състояние на лицето.

В случая, след като е разполагал с данни за получаване на социална пенсия от жалбоподателя в друга държава – *** и то по данни на лицето, отразени в заявлението за отпускане на социална пенсия за инвалидност в Република България и при липсата на конкретизация за това, от кога и в какъв размер е получавана пенсия в друга държава, административният орган не е разполагал с право на избор и при наличието на отрицателната предпоставка по чл. 90а, ал. 1 от КСО и чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО е отказал законосъобразно отпускането на социална пенсия за инвалидност на А. Й. в Република България.

За прецизност следва да се отбележи, че в процесната жалба не са конкретизирани твърденията за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, като независимо от дадените от съда указания в тази насока, липсват извършени процесуални действия от страна на оспорващия.

В заключение съдът намира, че в процеса жалбоподателят не проведе главно и пълно доказване на твърденията си за незаконосъобразност на оспореният акт, поради което и с оглед гореизложените изводи за липса на наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК по отношение на  Решение № 2153-08-115/31.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, то депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

Независимо от изхода на делото, предвид липсата на надлежно въведено искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, съдът не следва да възлага такива в тежест на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на А. Й. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, срещу Решение № 2153-08-115/31.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                              Председател: