МОТИВИ
по НЧД №4849/2017
г. на СГС, НО, 3 състав
Производството е по реда на чл.453- чл.462 от НПК и
Конвенцията за трансфер на осъдени лица.
Постъпило е предложение от Главния прокурор на Република
България за произнасяне на съда по въпроси, свързани с изпълнение от 02.06.2016
г. на Областния съд в гр.Острава по дело №34 Т 11/2015-4350, потвърдена с
решение от 18.10.2016 г. по дело №2 То 66/2016 на Върховния (Апелативния) съд в
гр.О., с която българският гражданин В.С.А.
е осъден като му е наложено едно общо наказание от 11 ГОДИНИ /ЕДИНАДЕСЕТ
ГОДИНИ/ лишаване от свобода за
престъпления по: чл.283, ал.1, ал.3, б.В, ал.4, б.В от НК на Р Чехия
съставляващи престъпления неразрешено производство и манипулация с упойващи и
психотропни вещества и отрови, като част от деянията са завършени, а част са
незавършени на фазата на опита съгласно чл.21, ал.1 от НК на Р Чехия.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска
прокуратура моли съда да приеме присъдата на Чешкия съд за изпълнение и да
я приспособи съгласно българското законодателство, като счита, че
престъплението, за което В.А. е осъден от Чешкия съд съответства на тези по
чл.354а, ал.1 и изр.2 пр.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и
престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК на
Р. България. Твърди, че наказанието наложено на осъдения не надхвърля
максималния размер предвиден за престъплението по чл.354а НК, поради което не е
необходимо неговото редуциране, като същото следва да остане в размер на 11
години „Лишаване от свобода“, при първоначален „строг режим“, като се приспадне
времето, през което лицето е било задържано, считано от 27.11.2014г.
Упълномощеният защитник на осъдения А.- адв.П. Х.заявява, че доколкото
производството се развива по реда на чл.457 и сл. от НПК, то моли съда да
допусне осъденият да излежи присъдата си наложена му от съда в Чехия, да бъде
изтърпяно наказанието „Лишаване от свобода“ в Р. България. Счита, че може да се
допусне редукция на наказанието, тъй като по члена, по който е осъден там наказанието
е от 10 до 18 години, но за ОПГ, в която
е осъществявал наркотици в няколко държави, а не за прекурсори,
а по чл.354а, който е основният текст от нашия закон, наказанията са максимума
до 8 години, така че счита, че сме в хипотезата на ал.4 на чл.457 от НПК. Сочи
също така, че по чл.321 от НК, за който е осъден, А. не е осъден за водач на
групата, а за член, където пак са занижени наказанията за ОПГ, още повече че от
доказателствата, които са посочени, той е лице участвало в такава трупа, но не
е организатор на групата, поради което и деянието му следва да се квалифицира по
чл.321, ал.2 от НК, където наказанието е до 6 години. Подчертава, че от
материалите по делото от Чехия е видно, че съдът не е могъл да разбере защо прокуратурата
по необясними причини не е дала на А. статут на оказващ съдействие, какъвто има
там, макар че същият е оказал пълно съдействие по време на разследването и
благодарение на него е разкрита цялата организация на дейността, която е
осъществявала групата. Дал е много последователни, достоверни и истински данни.
Пледира, ако съдът не приложи разпоредбата на ал.4 на чл.457 от НПК и не
редуцира наказанието на осъденото лице, то да приеме, че това, че осъденият е
съдействие и си е извадил поуки от това, да бъде определен по- лек режим на
изтърпяване на наказанието на осъдения на основание чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, като
приложи ал.3 и вместо „строг“ да сложи
„общ режим“, приемайки, че осъденият не е с висока степен на обществена
опасност. Иска произнасяне на съда в тази насока предвид оказаното от осъдения
съдействие на ДП.
Осъденият В.С.А., заявява, че поддържа казаното от защитника му. Съжалява за това каквото е
направил там. Иска, ако може да му се събори режима и да съм на „лек режим“. В
последната си дума заявява, че няма какво друго да каже.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
страните и взе предвид събраните по делото доказателства и приложимият закон
намери следното:
Българският гражданин В.С.А. е роден на *** г. в гр.********,
българин, български гражданин, неосъждан, начално образование, несемеен, ЕГН **********.
С присъда от 02.06.2016 г. на Областния съд в гр.Острава
по дело №34 Т 11/2015-4350, потвърдена с решение от 18.10.2016 г. по дело №2 То
66/2016 на Върховния (Апелативния) съд в гр.О., влязла в сила на 18.10.2016
г., българският гражданин В.С.А. е осъден като му е наложено на му е наложено едно общо наказание от 11 ГОДИНИ /ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ/ лишаване от свобода за престъпления по:
чл.283, ал.1, ал.3, б.В, ал.4, б.В от НК на Р Чехия съставляващи престъпления
неразрешено производство и манипулация с упойващи и психотропни вещества и
отрови, като част от деянията са завършени, а част са незавършени на фазата на
опита съгласно чл.21, ал.1 от НК на Р Чехия.
От мотивите на съдебните актове на съдилищата в Република Чехия е видно, че
деянията за които е осъден В.А. се изразяват откъм фактическа страна в следното:
1/В периода от 11.03.2014 г. до 14.11.2014 г. В.А. заедно с други лица от
България са реализирали внос на 10 пакета на лекарства Cirrus
таблетки с общо тегло 10 638,5 гр. от Република България в Република
Чехия. Подробно е описано как точно са били разпределени ролите на лицата в
тази дейност и как и с какво са внесени тези таблетки- т.е. какво превозно
средство е използвано за случая, как и къде са били укрити таблетките. Описано
е също така кога, къде и как превозните средства, в които са били укрити
таблетките и това, което е придружавало първото, са преминали границата- на
14.11.2014 г., през граничния пункт при Ланжхот от
Словашката към Чешката република, както и това, че недалеч от гранично-
пропускателния пункт са били спрени за митническа проверка, по време на която
са били открити 10-те пакета с укритите таблетки Цирус.
Същите са били открити в резервното колело на едното превозно средство. Описани
са и конкретните действия на осъдения А., изразяващи се в осигуряване на
нужното количество таблетки от лекарството, опаковане на таблетките в пакети и
в предаването им на друго лице, което да ги скрие в резервното колело на лек
автомобил. Сочи се още, че осъденият А. е придружил, пътувайки в друг лек
автомобил, този в който са били укрити пакетите с таблетки Ciruss, като двете превозни
средства са преминали по едно и също време границата между Словашката и Чешката
Република. Посочено е още, че от таблетките Ciruss с
общо тегло 10 638,5 гр. е възможно да се произвежда около 2313,6 гр. первитин. Прието е още, че това деяние е извършено от А. и
останалите лица като членове на организирана престъпна група, работеща най-
малко на територията на Турция, България и Чешката Република.
2/В периода от 29.10.2014 г. до 27.11.2014 г. осъденият А. заедно с други
български граждани са се запознали с лицето И.З.(лице действащо по чл.102а от НПК- т.е. като поставено лице) и са му предложили да му продадат общо 50 кг. от
лекарството Ciruss. Подробно след това в мотивите е
описано кога, как и по какъв начин, респ. от къде лицата, сред които и
осъденият А. са се снабдили с тези таблетки, както и кога, как и къде са се
срещнали с лицето И.З.за да му доставят обещаното количество от 50 кг. Таблетки
Ciruss. Описани са и конкретните действия на осъдения
А. изразяващи се в набавяне на таблетките, транспортирането им до уговореното
място за тяхното предаване, в държане на таблетките и в предлагане срещу
заплащане на същите на лицето З., както и че по време на една от срещите им с
лицето З.с цел продажба на таблетките, лицата са били задържани от Чешките
власти, а именно на дата 27.11.2014 г. Посочено е още, че осъденият А. е
действал в качеството си на член на ОПГ, работеща най- малко на територията на
Турция, България и Чехия, както и че от така задържаните таблетки Ciruss може да се произведе около 5,8 кг. первитин.
3/в периода от 09 юни 2014 г. до 14 декември 2014 г. осъденият А. като член
на ОПГ, действала на територията на България, Турция и Чехия заедно с други
лица, са се присъединили към търговията с таблетки Ciruss,
като най- малко в 6 случая са купили блистери обелени
таблетки Ciruss, подсигурявани от един от членовете
на групата от Турция, а след това осъденият А. с още няколко лица е превозвал
на предварително уговорени места в Румъния и Сърбия. Посочва се още в какво са
се изразявали действията на осъдения А., а именно в превозване на таблетките с
лекарството, в предаването на същите на други лица с цел продажбата им, както и
в продажбата на част от същите лично от него. Посочено е, че в този период от
време осъденият А. е докарал в Чешката Република и там е продавал най- малко
161 кг таблетки Ciruss, от които е възможно да се
произведат 32 кг. первитин.
Прието е, че с това си поведение осъденият А. незаконно е внесъл,
предложил, посредничил и продал прекурсор, като
посочените деяния са в голям мащаб и във връзка с ОПГ, работеща в няколко
държави. Прието е, че А. е извършил
деяния, които са непосредствено насочени към това незаконно да продаде прекурсор и тези деяния са в голям мащаб и във връзка с
ОПГ, работеща в няколко държави, като е прието, че при част от деянията той е
действал с намерението да извърши престъпление, но до довършване на
престъплението не се е стигнало.
Според съдебните решения на чешките съдилища с това свое поведение А. е
осъществил състава на престъпления, изразяващи се в неразрешено производство и
манипулация с упойващи и психотропни вещества и отрови съгласно чл.283, ал.1,
ал.3, б.В, ал.4, б.В от НК на Р Чехия, като деянията са с дял на завършено и с
дял на незавършено в етап на опит съгласно чл.21, ал.1 към чл.283, ал.1, ал.3,
б.В и ал.4, б.В от НК.
За тези му деяния- общо 3 на брой и на основание чл.283, ал.4 от НК на А. е
наложено едно наказание в размер на 11 години лишаване от свобода, като е
прието, че същият следва да бъде преместен в затвор с повишена степен на
сигурност съобразно чл.80, ал.1 и ал.2 от НК. Спрямо същия е наложено и експулсиране от Република Чехия
за неопределен период от време, като е санкциониран и с отнемането на вещи.
Според мотивите на решенията всички осъдени лица, включително и А. са
извършили укоримо незаконно поведение, тъй като не са
имали разрешение съгласно Закона за пристрастяващите вещества, доколкото са
извършвали дейност с псевдоефедрин, който е прекурсор, включен в таблица I на Конвенцията на ООН за
борбата срещу незаконния трафик с упойващи и психотропни вещества. Первитинът, който е могъл да бъде произведен от таблетките Ciruss е дефиниран още като метамфетамин
и е посочен в приложение №5 към регламента на правителството за списъците на
пристрастяващите вещества номер 463/2013 от законите, като психотропни
вещества, включени в списък II на Конвенцията за психотропните вещества.
Прието е още, че А., както и част от другите обвиняеми са за друг
съхранявали или за друг са набавяли или продавали определено количество прекурсор, от който би могло да бъде произведено
приблизително килограми первитин и поради това съдът
е приел, че това му поведение е извършено в
голям размер. Касае се за количества много пъти по- големи от малки
количества, неговата цел е насочена към по- голям брой хора и застрашени от
вредното въздействие върху здравето на много хора. Осъденият се е занимавал с
разпространението на прекурсори в продължителен период
от време и неговата дейност е прекратена със задържането му, като съдържанието
на активната съставка- псевдоефедрин хидрохлорид в таблетките Ciruss е
значително. Освен това А. е извършвал деянията и във връзка с ОПГ.
Прието е още, че деянията извършени от А. изразяващо се в незаконно
продаване на прекурсор е извършено в голям мащаб, както и, че деянието по т.2, извършено в периода от 29.10.2014
г. до 27.11.2014 г. е останало на фазата на опита, доколкото се касае за фиктивна сделка- за фалшив трансфер с
предварително дадено разрешение за това от прокурор и той заедно с другите лица
са действали в убеждението, че са налице всички фактически обстоятелства от
престъплението- т.е. действали са при фактическа грешка
Според мотивите на чешките съдилища осъденият А. е осъществявал
противозаконното си поведение в по- дълъг период от време, като става въпрос за
разпределението на прекурсори в големи количества,
както и за набавянето им от други държави, като всички тези факти сочат на повишаване на вредата за обществото,
причинено от противозаконната дейност на лицата, включително и на А..
Изрично е посочено, че според съда осъденият А. следва да изтърпи
наложеното му наказание от 11 години лишаване от свобода в затвор с повишена сигурност,
тъй като му е наложено наказание над 8 години лишаване от свобода, като и с
оглед на събраните по делото доказателства не е намерил основание да премести
осъдения в друг вид затвор.
Видно е, че А. е бил задържан с мярка за времето от 27.11.2014 г. до
18.10.2016 г. като е бил в ареста непрекъснато до влизане в сила и започване
изпълнението на присъдата от 19.10.2016 г., от който момент се счита и началото
на изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода.
От материалите по делото е видно също така, че докато е бил в затвора в
Чехия осъденият А. не е полагал труд, доколкото такъв по принцип не е възможно
да се полага в затвора.
Според наличните по делото
документи, изпратени от чешките органи изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода не е изпълнило възпитателната си цел, като по време на
изтърпяване на наказанието, осъденият не е получавал похвали и същевременно не
са му налагани дисциплинарни наказания.
С оглед постановеното експулсиране на осъдения от Р Чехия е предприет и
трансфера на същия, като А. е предаден и приет в България във връзка съгласно Конвенцията за трансфер на осъдени лица на 29.09.2017 г., като е настанен в
СЦЗ, където се намира и понастоящем.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие въз основа на представените от чешката страна документи с
предложението на Главния прокурор на Република България.
Настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Налице са основанията на Конвенцията за трансфер на
осъдени лица (приета на 21.03.1983г. в Страсбург, Република Франция,
ратифицирана от Република България и обнародвана в ДВ, бр.8/1995г.) и на НПК за
приемане изпълнението на присъдата на австрийския съд спрямо българския В.С.А..
По отношение на престъпленията, за които е бил осъден А.
съдът намира следното:
И
трите деяния, за които е осъден А. са квалифицирани съобразно чешкия НК като
престъпления по смисъла на чл.283, ал.1, ал.3, б.В, ал.4, б.В от НК на Р Чехия
съставляващи престъпления неразрешено производство и манипулация с упойващи и
психотропни вещества и отрови, като част от деянията са завършени, а част са
незавършени на фазата на опита съгласно чл.21, ал.1 от НК на Р Чехия- второто
такова по т.2, визирано и в настоящите мотиви. Видно е, че във всеки един от
трите случая се касае за престъпни деяния с предмет прекурсори-
таблетки с лекарство Ciruss, от които може да се
произведе первитин (метамфетамин).
Макар и съгласно чешкото законодателство да се касае за едно и също по вид
престъпление и в трите случая с оглед описаното в мотивите на чепките съдилища
и предвид на изложената конкретна обстановка, съдът прецени, че първото
деяние извършено в периода от 11.03.2014 г. до 14.11.2014 г.
съответства на престъпление по смисъла на чл.242, ал.4 вр.
ал.3 вр. ал.1, б.Ж от НК на Р България, доколкото
изрично е посочено от чешкия съд, че е извършен внос на прекурсори като е посочено и къде, кога и как е станало
това- т.е. А. е осъден за това, че без надлежно
разрешително е пренесъл през границата на страната прекурсори. А съобразно
българското законодателство вносът на прекурсори
поглъща държането на същите по смисъла на чл.354а от НК, поради което и
деянието следва да се квалифицира като контрабанда по смисъла на чл.242,
ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1, б.Ж
от НК на Р България.
Доколкото
и за това деяние е прието от чешкия съд, че е в голям мащаб, а не просто
в големи размери, то и според съда този критерий съобразно чешкия закон кореспондира
с понятието особено големи размери и особено тежък случай по смисъла на
българския закон. Изводи, които следват и на база описаното в мотивите на
чешкия съд досежно това в какво се изразява големия
размер и големия мащаб на дейността на осъдения А.. Като този извод важи по
отношение и на другите две деяния, за които е осъден А., доколкото изрично е
посочено, че всяко едно от тях е в голям размер и в голям мащаб.
И за
трите престъпления, за които е осъден А. е прието също така, че са извършени от
него като член на ОПГ, действаща на територията най- малко на 3 държави.
Съдът прие, че А. не е осъден отделно за участие в ОПГ- било като член, било
като организатор на ОПГ, а извършването на деянията като член на ОПГ от негова
страна се явява квалифициращо обстоятелство за всяко едно от деянията, каквото
квалифициращо обстоятелство е налице и съобразно българския закон досежно много престъпления. В частност налице е такава
квалификация и във връзка с
контрабандата на прекурсори. Ето защо и
доколкото първото деяние съставлява незаконен внос на прекурсори през границата, и случаят покрива признаците на особено
големи размери и на особено тежък случай по смисъла на българския закон,
респ. тези на квалификацията на закона, деянието да е извършено от лице,
действащо в изпълнение на решение или по поръчка на ОПГ, то и съдът квалифицира
същото като такова по смисъла на чл.242, ал.4 вр.
ал.3 вр. ал.1, б.Ж от НК на Р България.
За
това престъпление се предвижда наказание от 15 до 20 години лишаване от свобода
и глоба, поради което и във връзка с него не са налице основанията за редукция
съобразно с разпоредбата на чл.457, ал.4 от НПК.
Досежно второто
престъпление и деяние, за което е осъден А. в Чехия, съдът прие, че то
покрива изцяло признаците на престъплението по смисъла на чл.354а, ал.1,
изр.2 от НК на Р България и извършено в периода от 29.10.2014 г. до
27.11.2014 г., доколкото А. е осъден във връзка с това деяние да е държал,
превозвал, предлагал и продавал прекурсори. С
оглед това, че предмет на деянието са прекурсори и
независимо, че и за това деяние А. е осъден същото да е в голям мащаб и да е
извършено от него като член на ОПГ, то няма как да бъде квалифицирано по друг
състав съобразно българския НК, тъй като българският закон не предвижда
квалифицирани състави на престъплението незаконно държане с цел продажба или
продажба, в случаите когато предмет на престъплението са прекурсори.
Независимо от това обаче и в този случай наказанието съобразно българския НК е
от 3 до 12 годни лишаване от свобода и глоба, поради което и това деяние не
сочи на необходимост от редуциране на наложеното в Чехия общо наказание на А..
По
повод на това деяние и доколкото сделката, уреждана в случая е била фиктивна-
т.е. с оглед установяване и задържане на членовете на ОПГ е било използвано
поставено лице, то съдът е приел, че това конкретно деяние съобразно с чешкия
закон се явява недовършено- спряло на фазата на опита, тъй като са приели, че
собствеността на таблетките не е преминала към лицето И.З., действащ като
поставено лице, а до реализиране на самата сделка се е стигнало в резултат на
предварително дадено прокурорско разрешение за извършване от страна на З. на
фалшив трансфер. Видно е обаче, че както А., така и другите членове на групата
не ссамо са държали с цел да продадат на З.
таблетките, съставляващи прекурсор, но и са му продали
(предали) част от същите. Предвид това и доколкото по българския закон дори
самият факт на държане на прекурсори с цел продажба
се явява съставомерно и довършено деяние, то и съдът
прие, че в случая това деяние не следва да се квалифицира като опит по смисъла
на българския НК.
Досежно третото деяние, за което е осъден А. в
Чехия важи изцяло казаното по- горе във връзка с второто деяние и според съда
то също съответства на престъпление държане с цел разпространение и разпространение
на прекурсори, но предвид факта, че се сочат
осъществени поне на 6 пъти такива деяния, то и това престъпление съдът прие, че
следва да се квалифицира във връзка с чл.26, ал.1 от НК на Р България- т.е.
като продължавано престъпление, включващо 6 отделни деяния извършено в периода от
09.06.2014 г. до 14.11.2014 г. И за това деяние важи посоченото, че и
независимо от факта да е извършено от А. като член на ОПГ и независимо, че и
спрямо него чешкият съд е приел, че е в голям мащаб, то следва да се
квалифицира като такова по смисъла на чл.354а, ал.1, изр.2 вр. чл.26, ал.1 от НК на Р България, доколкото законът
не предвижда квалифицирани състави за големи размери, за особено големи размери
и особено тежък случай, както и за деяния извършени от лице по поръчение или в
изпълнение на решение на ОПГ, когато предмет на деянието са прекурсори.
Както
вече бе посочено наказанието за това престъпление съобразно с българския закон
е в рамките между 3 и 12 години лишаване от свобода, поради което и във
връзка с това деяние не се налага извършване на редукция на наказанието
наложено на осъдения А. по реда на чл.457, ал.4 от НПК.
За отделните деяния, за които е признат за виновен, на А.
е наложено едно общо наказание от 11 години лишаване от свобода, което да
изтърпи ефективно и в затвор с повишена степен на сигурност, като е отказано
приложението на по- лек режим. В тази връзка съдът счита, че така определения
на А. режим, от чешките власти кореспондира със строгия режим на изтърпяване на
наказанието по смисъла на ЗИНС. Важно е в случая, че преценката за обществената
опасност на лицето е направена от чешките власти към момента на постановяване
на присъдата спрямо него и българският съд в производството по трансфер на
наложеното му наказание лишаване от свобода не разполага с компетентност да
подлага на преценка и преоценка решението на чешкия съд, респ. да прави правни
изводи различни от тези на чешкия съд досежно
степента на обществена опасност на осъденото лице и в този смисъл да преценява
дали той би могъл да изтърпи така наложеното му наказание лишаване от свобода
за срок от 11 години при друг по- лек режим от първоначално определения от
чешкия съд, респ. в сравнение с този, който се предвижда по принцип по
българския закон за такова по вид и размер наказание. Тепърва и след започване
на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода и в зависимост от постигане
целите на наказанието и плана на присъдата, затворническата администрация ще
има възможността и правото да прецени дали са налице предпоставките за
облекчаване на режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от
осъдения А. или не. На този етап обаче съдът в производството по реда на чл.457
и сл. от НПК няма такива правомощия. Ето защо и искането за определяне на по-
лек режим на осъдения А. се явява неоснователно. На същия и съобразно
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.А от ЗИНЗС следва да бъде определен първоначален “СТРОГ” РЕЖИМ за изтърпяване
на така наложеното наказание от 11 години „лишаване от свобода”, в какъвто
смисъл съдът постанови определението си.
Съгласно чл.457, ал.5 от НПК съдът приспадна от това наказание
"лишаване от свобода" от 11години, предварителното задържане на
осъдения, считано от 27.11.2014 г. до 18.10.2016 г. и изтърпяната част от наказанието
от 18.10.2016 г. до влизане на настоящето определение в сила.
Предвид изрично визираното в документите, че осъденият не
е полагал труд по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
чешкия затвор, съдът не намери за необходимо изобщо да обсъжда този въпрос.
Така мотивиран съдът постанови своето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.