Определение по дело №237/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                  №            /                  

 

Варненският окръжен съд               Наказателно отделение

На девети март две хиляди и двадесета година

В закрито  заседание в следния състав:

                       

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ

                                         ЧЛЕНОВЕ: ДЕЯН ДЕНЕВ

                                                              ЯНА ПАНЕВА      

 

                                           

                                                 

                                                             

                                               

 

като разгледа докладваното от съдия Марин Атанасов

ВЧНД № 237 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 243 и сл. от НПК и е образувано по жалба на адв. В.Я. от ВАК, в качеството си на повереник на  М.М.С. ***  срещу Определение № 281  от 18.02.2018г. по ЧНД № 756/2020г. по описа на РС Варна ХХІХ състав, с което жалбата му за отмяна на постановление на прокурор при РП гр.Варна за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № **/**г. по описа на І РУП при МВР гр.Варна е оставена без уважение.

В жалбата се навеждат множество доводи за незаконносъобразност, тъй като се счита, че деянието на обв. Х.И.К. следва да се квалифицира по чл. 131,ал.1,т.12 НК, а не както е приел прокурора по чл.129,ал.2 НК, в какъвто смисъл е и частичното прекратяване.

В заключение се моли  атакуваното определение да бъде отменено и делото да се върне на РП Варна с указания за внасянето му с обвинителен акт по основната квалификация по която е повдигнато обвинението - чл. 131,ал.1,т.12 вр с чл.129,ал.2 НК

След като се запозна с делото, настоящият състав установи:

Наказателното производство по д.п. № 83/ 19г. по описа на Първо РУП при МВР Варна е образувано с първото действие по разследването и водено за престъпление по чл. 129,ал.1 от НК за причинена средна телесна повреда на М.М.С.. С постановление от 11.06.2019г към наказателна отговорност е привлечен в качеството на обвиняем  Х.И.К. като му е предявено обвинение за престъпление чл. 131,ал.1,т.12 вр с чл.129,ал.2 НК С постановление от 24.01.2020г. прокурор от РП гр.Варна частично е прекратил производството по делото, на основание чл.24,ал.1,т.1 , като е приел че същото деяние осъществено от  същото лице, следва да се квалифицира по друг по - лек закон и се е произнесъл в този смисъл да бъде внесен обвинителен акт. С обжалваното определение  на РС Варна, постановлението е било потвърдено.

Настоящия състав на съда намира, че атакуваното определение следва да бъде отменено, на основания извън навежданите от жалбоподателя, по следните съображения:

От фактическа страна не е спорно, че  се касае за деяние от което на М.М.С. е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 от НК.  В разпоредбата на чл.243 от НПК изрично е посочено, че съдебният контрол върху актовете на прокурора са относими за случаите на прекратяване на наказателното производство или при хипотезите на чл.24,ал.1 и ал.6 НПК или поради недоказаност. В съдебната практика е уточнявано, че това правомощие на съда се отнася не само в случаите на цялостното прекратяване на наказателното производство, но и когато  прокурора е прекратил същото по отношение на отделно деяние или по отношение на лице привлечено в качеството на обвиняем. Настоящия случай обаче не е такъв и независимо от неумелото ползване на формулировката на чл.24, ал.1, т.1 от НПК прокурорът не е прекратил наказателното производство по делото срещу обвиняемия, а е решил да приложи материалния закон според оценката си на доказателствата. С изготвянето на атакуваното постановление и даването на възможност същото да бъде обжалвано, без да се държи сметка,  за разпоредбата на чл.243,ал.9 НПК, може да се каже, че прокурорът е търсил „одобрението“ на съда във фаза на наказателното производство, когато последният не е оправомощен да стори, за разлика от задължението му по чл.301 НПК. ВРС не е констатирал недопустимост на жалбата и сам е нарушил процесуалния закон. Стигнало се е до там прокурора сам да си укаже чрез постановление за приложението на материалния закон, по който да бъде изготвен обвинителен акт и то да бъде предмет на искане за преразглеждане от страна в производството.Наложително е да се припомни в този случай  трайната съдебна практика ,че съдебният контрол върху досъдебното производство е обвързан от становището на прокуратурата относно квалификацията на извършеното. В този смисъл съдът не може да указва на прокуратурата за какви престъпления да се провежда наказателно разследване  и кои лица ще бъдат привлечени към наказателна отговорност, като гаранциите за това са установени с Решение № 1 от 1999г. на Конституционния съд на Р.България.

Горното налага отмяната на атакуваното определение на ВРС и връщане на делото на РП Варна за продължаване на наказателното прозводство.

Предвид изложеното, на основание чл. 249,ал.8, от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 281  от 18.02.2018г. по ЧНД № 756/2020г. по описа на РС Варна ХХІХ състав, с което жалбата за отмяна на постановление на прокурор при РП гр.Варна за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № **/**г. по описа на І РУП при МВР гр.Варна е оставена без уважение.

Изпраща материалите по делото, ведно с досъдебното производство на РП Варна.

Копие от определението да се изпрати на жалбоподателят

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и на протестиране.

                                                

                                          

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                  ЧЛЕНОВЕ: